№ 15647
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20231110114021 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Р. Г. Д. ЕГН ********** с предявен иск с правно
основание чл.124 ГПК срещу „..............“ ЕАД ЕИК .............. за признаване за
установено, че ищцата в качеството си на наследник на .................., поч.на .................
г., не дължи на ответното дружество сумата от 1116,80 лв., представляваща главница
за топлинна енергия, начислена за периода от м.07.2009 г. до м.04.2010 г. за недвижим
имот, находящ се в гр......
Ищцата излага доводи, че не дължи процесната сума, тъй като тя, респ. нейният
наследодател, не притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ за
процесния имот за исковия период, а при условията на евентулност- като погасена по
давност. Обосновава правния си интерес от предявяване на иска с изпращането на
фактури от ответника. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като
недопустими поради липса на правен интерес, алтернативно- признава, че сумите,
предмет на исковата молба, са погасени по давност. Претендира разноски, като моли за
тяхното разпределение съобразно правилото на чл.78 ал.2 ГПК, като поддържа, че
ответникът не е станал повод за завеждане на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото ищцата е обосновала
1
правния си интерес от неговото предявяване въз основа на твърдението, че ответникът
претендира от нея заплащане на суми за потребена топлинна енергия м.07.2009 г. до
м.04.2010 г. за недвижим имот, находящ се в гр...... на който не е нито собственик, нито
ползвател. Налице е правен интерес от иска за ищцата и доколкото между страните
съществува правен спор досежно това има ли вземане за процесната сума ответникът
против ищцата или не, което се установява и от представената по делото справка за
претендирани задължения от .................. и покана за заплащане на просрочени
задължения /л.31-33 от делото/.
Предвид разпоредбата на чл.154 ГПК, при предявен отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува. С оглед наведените в исковата молба основания за недължимост
на сумата, в тежест на ответника е установи възникнало между страните облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът е доставил на ищеца топлинна енергия
за процесния период, стойността на които възлиза в посочения в исковата молба
размер. По наведеното възражение за изтекла давност в тежест на ответника е да
установи наличието на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Между страните не се спори и от представеното по делото удостоверение за
наследници № ............../04.11.2020 г. на СО- р-н „........... се установява, че ищцата Р. Г.
Д. ЕГН ********** е единствен наследник по закон на .................., поч.на ................. г.
Предвид изричното оспорване от ищцата, че вземането срещу нея като потребител
на топлинна енергия е възникнало, в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че в
исковия период е доставял топлинна енергия до имота по съществуващо между
страните облигационно отношение, каквато му е била разпределена с доклада по
делото.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 (отм.); ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
2
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.д.№
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди“.
В настоящия случай по делото от ответника, чиято е доказателствената тежест,
липсват представени доказателства, че ищцата е собственик на описания недвижим
имот, респ. че в нейна полза е било учредено ограничено вещно право на ползване.
Гражданският исков процес е състезателно производство (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК), в
3
което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест страните навеждат
факти и доказателства за установяване на действителното фактическо положение.
Доказването следва да е пълно, т.е. да не остава никакво съмнение в осъществяването
на пораждащите твърдяното право факти. Едва след като безспорно, несъмнено се
установят правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното
притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на житейски
предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото, нито да бъде
постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. В случай, че страната
не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право и
изрично указани й от съда, съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици
недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така
приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде защита на твърдяното право.
Ето защо, ищцата не се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот и
следователно между нея и ответника не е възникнало облигационно правоотношение
за продажба на тези услуги. Поради изложеното, искът следва да се уважи на първото
заявено от ищцата основание – липса на доказателства за възникване на облигационно
отношение с ищцата, поради което и липса на основание и тя да дължи сумата на
ответника.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски възниква
единствено за ищцата.
Ответникът не е признал иска, а изрично е оспорил същия с отговора на исковата
молба. При това положение ответникът е станал повод за завеждане на настоящото
дело и не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за присъждане на разноските в
тежест на ищцата. На ищцата се дължат на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в
размер на общо 51,55 лв. за платена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. в приложимата редакция, следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на
адв.С. Й. Д. ЕГН ********** адвокатско възнаграждение от 480 лева с ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Р. Г. Д. ЕГН **********, съдебен
адрес гр.................. срещу „..............“ ЕАД, ЕИК: .............., със седалище и адрес на
4
управление гр. София, ул. „............ искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р.
Г. Д. ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „..............“ ЕАД, ЕИК: .............. сумата от
1116,80 лева, представляваща главница за топлинна енергия, начислена за периода от
м.07.2009 г. до м.04.2010 г. за недвижим имот, находящ се в гр.София, ул.“Струга“,
№22, вх.2, ет.4, ап.17.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „..............“ ЕАД, ЕИК: .............. ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Г. Д. ЕГН ********** сумата от 51,55 лева разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „..............“ ЕАД, ЕИК: .............., ДА
ЗАПЛАТИ на адв.С. Й. Д. ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 480
лева за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5