Решение по дело №1182/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.285 ал.1, вр. чл.284 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба от М. А. Д., с посочен адрес: [населено място], Община Димитровград, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/ при Министерство на правосъдието, [населено място], с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на ГД „ИН“ – София в периода 19.04.2023г. – 10.05.2025г., представляващи нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, поради поставянето му в неблагоприятни условия при задържането му в Следствен арест Хасково, в Затвора [населено място] и в Затворническо общежитие „Градина“ към Затвор Стара Загора, с цена на иска общо в размер на 23 000.00 лева.

Ищецът твърди, че в посочения в исковата молба период пребивавал в Следствен арест – Хасково, в Затвора [населено място] и в Затворническо общежитие „Градина“ към Затвор Стара Загора, при крайно лоши, неблагоприятни, унизителни и нечовешки условия.

В Следствен арест – Хасково бил настанен в периода 19.04.2023г. – 21.04.2023г., в килия, в която липсвал законоустановения минимум на жилищна площ, полагаща се на всеки задържан. В килията било задушно и тъмно, липсвал външен прозорец, достъп до естествена светлина и проветрение, а изкуственото осветление било слабо и извън килията. В килиите нямало санитарен възел и течаща вода, поради което настанените в съседни килии тропали по вратите и викали на надзирателите да им отворят, за да могат да отидат до тоалетна. Това, както и наличието на дървеници, нарушавало правото на ищеца на осем часа непрекъснато време за сън. Налагало се в килията да ползват пластмасови туби, в които уринирали пред останалите задържани. Освен това, в ареста липсвала площадка за престой на открито и каквито и да е условия за физическа активност и спорт. Хранителното меню не отговаряло на нормативните изисквания.

Ищецът сочи също, че за периода от 22.04.2023г. до 10.05.2025г. пребивавал в Затвора Стара Загора /от 22.04.2023г. до 03.05.2023г./, в Затворническо общежитие „Градина“ /от 04.05.2023г. до 19.12.2023г./, Затвор Стара Загора – II група /от 19.12.2023г. до 21.05.2024г./ и в V група на Затвор Стара Загора /от 22.05.2024г./. Настанен бил в килии, в които липсвал законоустановения минимум на жилищна площ, полагаща се на всеки лишен от свобода. Имало хлебарки и дървеници, било шумно и задушно, като отсъствала каквато и да е вентилационна система, а прозорците били малоразмерни. Нарушено било правото на ищеца на осем часа непрекъснато време за сън. Хранителното меню било с лошо качество и малко като количество, под нормативните изисквания. След 19.12.2023г. от ГД „ИН“ бил наложен пълен запор на банковата сметка на ищеца в затвора и така бил възпрепятстван да си пазарува от затворническия магазин храна, а също и карти за телефон, поради което не било възможно да се обади на своите близки и по този начин бил поставен в условия на крайна изолация. Освен това, не му бил предоставен и достъп до компютър и интернет с цел изпращане и получаване на електронни съобщения.

По подробно изложените в исковата молба съображения се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените му вреди в пълния предявен размер от 23 000.00 лева.

Ответната страна – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Хасково намира исковата претенция за частично основателна, като счита, че претендираното с нея обезщетение е прекомерно.

Административен съд – Хасково, след като взе предвид изложеното в исковата молба и становището на ответника, и анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена Справка изх. №1184/11.06.2025г. на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Хасково /РС „ИН Хасково/, от която се установяват следните обстоятелства:

М. А. Д. е постъпил в арест Хасково на 20.04.2023г. и на 21.04.2023г. е приведен в затвора [населено място]. По време на престоя си е бил настанен в спално помещение № 14 със С. Г.. Спално помещение № 14 е с площ 12.18 кв. м., с четири легла, две маси и три табуретки. Спалните помещения имат неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на естествена светлина и отваряем на вратата към коридора за осигуряване на свеж въздух. Допълнително осветлението се подпомага от две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. Проветряването се осъществява и чрез постоянно функционираща аспираторна система е въздухоотводи и вентилатори. Спалните помещения са с изградена електрическа система със захранване до 12 волта инсталация. Отоплението на помещенията се осигурява - локално (климатици и калорифери), разположени в краищата на коридорите и централно парно на сградата, стопанисвана от ОД на МВР. В справката е посочено, че помещенията в арест Хасково не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Санитарният възел е с обща площ 17,5 кв.м. и се състои от баня, умивалня и две тоалетни. На задържаните лица се осигурява възможност за къпане и пране най-малко два пъти седмично, съгласно т.24 от Заповед №JI-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН. Не всички се възползват от дадената им възможност. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява:

- По утвърден график в ареста: от 06.00ч. до 08.00ч. - личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска; от 17.30ч. до 22.00ч. - вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията;

- Когато със задържаните лица не се извършват ПСД времето от 08.30ч. до 17.00ч. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста;

- Извън графика задържаните лица се извеждат за ползване на тоалетна при изявено желание по всяко време от денонощието - съгласно точка 20.1 от Заповед № Л - 1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН.

В справката е посочено също, че спалните помещения в арест Хасково са постоянно оборудвани с дюшек, възглавница и одеяла, поради което същите не се раздават на задържаните лица и не се попълва разписка. Съгласно Заповед № Л - 1321/10.03.2020г. задържаните лица имат право да ползват личен постелъчен инвентар. В списъка на задължителната документация, водена в арестите, няма документ, удостоверяващ нежеланието на лицето за получаване на такива материали, както и наличието на собствен постелъчен инвентар. В случаите на желание от страна на задържаното лице да ползва постелъчни материали, такива се предоставят на задържания, за което се оформя разписка. За посочения период на лицето не са предоставени постелъчни материали, тъй като лицето е разполагал и изявил желание да ползва собствено постелъчно бельо.

Съгласно т.26.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН, хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържат от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а медицинският специалист към ареста извършва контрол чрез проверка и дава предписания, които отразява в дневника за извършени проверки, предписания и контрол. За посочения в исковата молба период спалните и общите помещения се подлагали на дезинфекция, дезинсекция и дератизация от фирма, спечелила конкурс за обществена поръчка на ГДИН. Всички общи арестни помещения се миели всеки ден с вода и дезинфекционни препарати. Задържаните лица сами поддържали личната си хигиена, както и хигиената и чистотата на спалните помещения. За целта им се осигурявали часове за хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на разпределение на времето по раздел IV от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН.

От справката е видно, че в PC „ИН“ Хасково хигиенните материали се получават по договори за обществени поръчки, сключени от ГДИН. Видът им се вписва във всяка издадена фактура. Хигиенните материали се предоставят за съхранение на Младши инструктора по охраната. Задържаното лице, изявило желание да почиства извън задължителните такива мероприятия, получавало приготвен разтвор за почистване /разтворът за почистване се приготвял под ръководството и контрола на служител от НОС/. Съотношението на вода/дезинфекционен препарат се определяло от медицинското лице към ареста. Практиката наложила препарати и уреди за почистване да не се предоставят на задържаните лица от съображения за безопасност и сигурност на тяхното здраве. Тоалетни принадлежности /сапун и прах за пране/ били сред разрешените лични вещи, които могат да се получават по време на свиждане. На тези задържани лица, които не разполагат с такива, им се раздавали безвъзмездно. Не съществувала забрана всяко задържано лице да носи и ползва личните си тоалетни принадлежности.

Отбелязано е, че в арест [населено място] помещението за престой на открито е специално обособено, съгласно т.55.1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите. Всички задържани лица се извеждат за престой всеки ден, по график в различни часове. Престоят на открито на всяко задържано лице се отразява в Дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито.

Посочено е, че в деня на пристигане 20.04.2023г. в 11.40ч. и на заминаване 21.04.2023г. в 12.45ч., М. А. Д. не е имал възможност да се възползва от правото си за извеждането на открито, поради краткия му престой и разминаване с определените по график часове.

Съгласно т.59.1 от Заповед № 1321/10.03.2020г. за вътрешния ред в арестите на ГДИН, достъпът до телефон за лица, настанени в ареста, се осъществява след подаване на писмено заявление, което се утвърждава от младши инструктора по охраната или командира на отделение в ареста. Тази процедура е задължителна, за да се осигури ред и контрол върху използването на телефонните услуги. Съгласно т.59.10 от Заповед №1321/10.03.2020г., в арестите, в които няма възможност да се изведат данни и статистика на проведените разговори от настанените в ареста лица, се води дневник за проведените телефонни разговори. В него се записват данни за задържаното лице, датата, часът, времетраенето, имената и телефонният номер на лицето, с което е проведен разговорът. Дневникът е част от задължителната документация, която се води в ареста, и гарантира прозрачност и отчетност при предоставянето на достъп до телефон. За провеждането на телефонен разговор е необходимо задържаното лице да предприеме действия по снабдяване с фонокарта.

В справката е отбелязано, че за периода на престой в ареста М. Д. не се е възползвал от правото си на телефонен разговор, тъй като то е пряко обвързано с извеждането за престой на открито, освен в случаите на тежки семейни проблеми или спешни правни състояния, за каквито същият не е споделил.

Храната за настанените лица в арест [населено място] се осигурява от фирма ЕТ „Т. “ - Н.Т. - [населено място], съгласно извършена обществена поръчка и сключен договор с ГД „ИН“. Съгласно посочения договор, на настанените лица се осигурява безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав три пъти дневно. Седмичните менюта, по които се приготвя храната, са изготвени по „Сборник рецепти за заведения за обществено хранене“, като хранителните продукти, конто се използват, са съобразени с „Таблиците за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода“ и „Заменителна таблица“, съгласувани с министъра на здравеопазването, министъра на финансите, утвърдени от министъра на правосъдието. Поради непрекъснатата промяна на броя на задържаните, ежедневно се подава заявка за необходимото количество и спецификата на храната (диетична, вегетарианска мюсюлманска или добавка за непълнолетни лица). Заявената храна се получава ежедневно от служителите в ареста срещу стокова разписка, дадената храна е под ежедневен санитарен контрол. Дежурният по арест разрешава консумацията на храната след проверка на вкусовите й качества, вписване на заключението в книгата за контрол и оставяне на проби от всяко ястие за 48- часово съхранение.

В справката е посочено също, че условията в ареста [населено място] са еднакви за всички задържани лица и лишени от свобода, настанени в ареста и отношението на служителите от надзорно-охранителния състав и медицинските специалисти е еднакво към всички. Отбелязано е, че при престоя си в ареста [населено място] А. Д. не е заявявал оплаквания от каквото и да е естество.

Представена е и Справка изх. №4191 от 16.06.2025г. относно престоя на ищеца в Затвора [населено място], от която е видно следното:

М. А. Д. постъпва в затвора Стара Загора на 21.04.2023 г. и след престой в приемно отделение /1-ва група/ на 10.05.2023 г. е разпределен в ЗООТ „Стара Загора“. След влизане в сила на нова присъда на 19.12.2023г., Д. е преместен обратно в условията на закрит тип в корпуса на затвора, като е преразпределен в девета група в корпуса на затвора. След известен престой, на 09.02.2024г. е преразпределен във втора група, като на 22.05.2024г. до момента на освобождаването му - 12.05.2025г., същият пребивава в пета група корпус.

В справката е посочено, че осъщественият цялостен ремонт на корпуса на затвора [населено място] е съобразно изискванията на Норвежкия финансов механизъм, който е с цел осигуряване на минимално жизнено пространство на лишените от свобода - 4 кв. м. жилищна площ. Броят на леглата във всяко едно спално помещение се определя от общата квадратура на съответното помещение и установения критерий от 4 кв.м. жилищна площ на всеки един лишен от свобода. Отбелязано е, че изискването за 4 кв. м. жилищна площ се спазва стриктно. В допълнение, през периода общия брой на лишените от свобода в затвора [населено място] бил под капацитет и капацитетът на групите не можело да се запълни, като пренаселеност в затвора Стара Загора не е имало.

Посочено е също, че за престоя си в корпуса на затвора Стара Загора е настаняван както следва:

В коридора на първа група за периода 21.04.2023 г. - 10.05.2023 г. е настанен в спално помещение № 3. Спално помещение № 3 е със следните характеристики: широчина 6.7 м., дължина 3.2 м., площ спално помещение 21.44 кв. м., широчина WC 2.00 м., дължина WC 1.1 м., площ санитарен възел 2.2 кв. м., прозорци - 3 бр. 3.24 кв. м., изчислен капацитет 4.81 настанени, капацитет за настаняване 4 лишени от свобода. Отбелязано е, че максимално допустимият капацитет на спалното помещение не е надвишаван.

На 19.12.2023г. Д. е преместен обратно в условията на закрит тип в корпуса на затвора, като е преразпределен в 9-та група в корпуса на затвора, след влизане в сила на нова присъда и замяна на режима му към следващия по-тежък - Строг. В коридора на 9-та група за периода 19.12.2023 г. до 09.02.2024 г. е настаняван в спално помещение №11. Спално помещение № 11 е със следните характеристики: широчина 5 м., дължина 5 м., площ спално помещение 25 кв. м., широчина WC 1.44 м., дължина WC 1.62 м., площ санитарен възел 2.33 кв. м., прозорци - 3 бр. 3.24 кв.м., изчислен капацитет 5.67 настанени, капацитет 5-ма лишени от свобода. Отбелязано е, че броят на настанените е варирал от 3-ма до 4-ма лишени от свобода, като максимално допустимият капацитет на спалното помещение не е надвишаван.

В коридора на 2-ра група за периода 09.02.2024 г. до 22.05.2024 г. е настаняван в спално помещение № 15. Спално помещение № 15 е със следните характеристики: широчина 9 м., дължина 5 м., площ спално помещение 45 кв. м., широчина WC 1.90 м., дължина WC 1.50 м., площ санитарен възел 2.85 кв. м., прозорци - 3 бр. 3.24 кв.м., изчислен капацитет 10.45 настанени, капацитет 10 лишени от свобода. Отбелязано е, че броят на настанените е варирал от 7 до 10 лишени от свобода, като максимално допустимият капацитет на спалното помещение не е надвишаван.

В коридора на 5-та група за периода 22.05.2024 г. до 12.05.2025г. е настаняван в спално помещение № 3. Спално помещение № 3 е със следните характеристики: широчина 4.3 м., дължина 3.2 м., площ спално помещение 13.76 кв. м., широчина WC 1.17 м., дължина WC 1 м., площ санитарен възел 1.17 кв. м., прозорци - 2 бр. 2.16 кв.м., изчислен капацитет 3.15 настанени, капацитет 3 лишени от свобода. Отбелязано е, че броят на настанените е варирал от 2-ма до 3-ма лишени от свобода, като максимално допустимият капацитет на спалното помещение не е надвишаван.

В справката е посочено също, че оборудването във всички спални помещения в корпуса на затвора включва: легла /единични, двуетажни/, според капацитета и настанените в помещението; чаршафи, завивки, възглавници, дюшеци, маса, столове, шкафчета, закачалки, тоалетно кошче, кофа с цедка, стирка с дръжка, четка за тоалетна, ПВЦ лопатка за смет, обикновена метла. След осъществения цялостен основен ремонт на затвора Стара Загора по Норвежкия финансов механизъм, от м. март 2016 г. всички спални помещения разполагат със самостоятелен санитарен възел, с тоалетна и течаща вода и с осигурен денонощен достъп до него. Отваряемите прозорци осигуряват естествена светлина, вентилация и възможност за проветряване по всяко време на денонощието по преценка на лишените от свобода. Изкуственото осветление се осъществява с луминисцентни осветителни тела. Отоплението е реализирано с локално парно и разположени в помещенията чугунени радиатори. Съгласно графика за разпределение на времето, утвърден от Началника на Затвора - [населено място], всички лишени от свобода ползват ежедневно престой на открито в рамките на 90 мин.

Спалните помещения за времето от 06:00 ч. до 20:00 ч. не се заключват и лишените от свобода се движат свободно до другите спални и общи помещения в групата /коридор, помещение за сушене на дрехи, санитарни помещения (баня и умивални), в същия часови диапазон лишените от свобода имат свободен достъп и до телефон. Спалните помещения са оборудвани с умивалници, огледала и душове, като се подава постоянно вода. Топлата вода се подава по график и се ползва от лишените от свобода в определени дни всяка седмица - вторник и петък. За поддържане на личната хигиена лишените от свобода получават веднъж месечно сапуни. С цел още по-добро поддържане на личната хигиена на лишените от свобода във всички групи е разрешено общото ползване на големи бързовари за затопляне на вода. В затвора Стара Загора по график се извършва дезинсекция във всички помещения, вкл. и спалните на лишените от свобода. Прането на спалното бельо на лишените от свобода се извършва ежеседмично по утвърден график в пералното помещение на затвора. Веднъж годишно е осигурено изпиране на одеялата. Съгласно нормативно утвърдения ред, почистването и поддържането на хигиената в спалните помещения се осъществява ежедневно от самите лишени от свобода, настанени в съответното помещение, под ръководството на отговорника на спалното помещение. Общите помещения (коридор на групата, помещение за сушене на дрехи, санитарни помещения /баня и умивални/ са почиствани ежедневно под ръководството на отговорника на секция „Хигиенно-битова” към самодейните затворнически органи на съответната група. Ежемесечно по групи се осигуряват необходимите почистващи препарати и санитарно-хигиенни материали - метли, лопатки, стирки, кофи, четки и т.н. Контролът относно състоянието на хигиената в общите и спалните помещения на групите е осъществяван ежедневно от надзорно-охранителния състав, в чийто пост попада съответния коридор, както и от инспекторите по социална дейност и възпитателна работа на съответните групи. В затвора Стара Загора винаги са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация - планово регулярно, и инцидентно.

От справката е видно, че М. А. Д. не е ползвал домашен отпуск, поради факта, че изтърпява наказанието си при Строг режим на изтърпяване на наказанието, а домашният отпуск е награда, която стимулира доброто поведение в МЛС на лишени от свобода, изтърпяващи наказания на Общ Режим. Отбелязано е, че от разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС не произтича законово задължение на затворническата администрация да осигурява на осъдените и задържани лица достъп до компютърна конфигурация и/или интернет, нито за гарантиране на право на достъп до информация в електронен вид и осъществяване на кореспонденция по електронен път. Лишените от свобода имат правото и им е осигурена възможност да комуникират неограничено чрез писма и телефонни разговори, да водят кореспонденция с органи, институции и организации, вкл. да подават молби и жалби, по ред и начин, посочени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, както и да провеждат свиждания с близките и срещи с адвокати, защитници и повереници.

За времето на престоя си в затвора Стара Загора лишения от свобода М. Д. не е бил материално затруднен и е разполагал със собствени дрехи и обувки. Имал е подкрепа от близките си - регулярно е провеждал свиждане с близките, получавал е вещеви пратки и парични средства.

В справката е посочено, че на лишените от свобода в затвора Стара Загора се предоставя ежедневно безплатна храна, в калориен и химичен състав съобразно таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите. Храната се приготвя в кухнята на затвора Стара Загора по ежеседмично утвърдени менюта. Менютата осигуряват разнообразие, чрез ежедневно включване на най-малко по един представител на основните групи храни: зърнени храни и картофи /хляб, хлебни и тестени изделия, ориз, макарони и други/; мляко и/или млечни продукти; богати на белтък храни - месо, птици, риба, яйца, бобови храни; зеленчуци и плодове. В менюто ежедневно присъстват мляко и/или млечни продукти. Месо и месни продукти /кайма, колбаси/ присъстват в менютата в достатъчни количества. Риба, яйца и бобови храни са включени в менюто в достатъчни количества. Зеленчуци и плодове са включени ежедневно /с единични изключения/ в достатъчно количества и в разнообразие според сезона. Приемът на захарни и сладкарски продукти се предлагат в по-ограничени количества. В кухнята се използват само хранителни продукти, обект на доставка по договори, сключени от ГДИН след проведени обществени поръчки. Няма регистрирани оплаквания и възникнали проблеми от хигиенно естество. Лишените от свобода допълнително могат да получават хранителни продукти по време на свиждане, както и да закупуват от лавката на затвора.

По делото е приложена и Справка изх. №4193 от 16.06.2025г., от която се установява, че М. А. Д. е бил настанен в ЗООТ „Ст. Загора”, в качеството си на лишен от свобода, през периода от 10.05.2023 г. до 19.12.2023 г. От постъпването си в ЗООТ „Ст. Загора” до момента на напускане на институцията е бил настанен в 1 група в спално помещение - номер 2. Посочено е, че помещението е с размери 26.24 кв.м., отговарящо е за настаняване на 6 л. св., като се спазвало изискването за 4 кв.м. В периода на пребиваването си, броят на лишените от свобода в това помещение бил от порядъка на 4-6 лишени от свобода. В справката е описано, че изкуственото осветление се осъществява с луминисцентни лампи, естественото се изразява в два големи прозореца с ПВЦ дограма с двойни стъклопакети. Проветряването на спалното помещение се осъществява чрез тези прозорци, които са пригодени да се отварят. През отоплителния сезон помещението се отоплява с печка на твърдо гориво тип „Чудо”. За дрехите и личните вещи на лишените от свобода са осигурени шкафове и гардероби, които са разположени в коридора, за да не заемат място в спалното помещение. Спалните помещения са основно ремонтирани през 2017 година и всяка година се пребоядисват (освежават) стените и таваните с латекс в светъл цвят. Лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел. Има изграден собствен санитарен възел и достъп до течаща вода, същите се намират в коридора на спалното помещение, до който лишените от свобода имат денонощен достъп. Отбелязано е, че в ЗООТ „Ст. Загора“ лишените от свобода имат възможност всекидневно да се къпят. Къпането се извършва в обща баня, която разполага с 6 душа. Неработящите лишени от свобода по график се къпят преди обед, а тези, които са трудово ангажирани, след връщането от работния обект. Не се получава струпване на лишени от свобода, тъй като те се прибират от работа по различно време. В събота, неделя и в празнични дни, банята е отворена, за да могат лишените от свобода с топла вода да изперат дрехите си, а освен това, разполагат с бързовари, с които също могат да си стоплят вода и да изперат дрехите си. Ежемесечно на лишените от свобода се раздават безвъзмездно по 1 бр. тоалетен и 1 бр. сапун за пране. Почистването на общите и спалните помещения в общежитието се извършва от самите лишени от свобода. Задължение на лишените от свобода във всяко едно спално помещение е сутрин да изметат района пред спалното. В общежитието има определена група лишени от свобода (3 или 4 л.св.), които всекидневно полагат доброволен неплатен труд, като основното им задължение е да почистват помещенията за общо ползване - баня, обща тоалетна, умивалня и мястото за престой на открито. Спалните помещения се почистват от лишените от свобода, които са настанени в тях по график, изготвен от отговорника на помещението, като всеки ден е дежурен различен лишен от свобода. Всеки месец се изписват хигиенни материали, които се раздават на отговорниците на всяко спално помещение. В спалните и общите помещения се извършва периодично ДДД обработка по график, като се пръска за дървеници и др. Посочено е, че с постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се дават необходимите завивки и спални принадлежности, а относно облеклото, такова се дава в случай на нужда. Лишеният от свобода може да откаже ползването им, ако има негови лични. Относно ползването на престой на открито, всеки лишен от свобода от общежитието има свободен достъп до мястото за престой във времето от 06.00 до 20.00 ч. Достъпът до телефон е неограничен през целия ден, като за целта са осигурени четири апарата, разположени на мястото за престой на открито. За нуждите на лишените от свобода в общежитието е обособена спортна площадка с уреди - щанги, дъмбели, лежанки, успоредка, лост за набиране, боксов чувал и др. Освен това на разположение е маса за тенис. От администрацията на затвора се раздават периодично пособия за игра на федербал, карти за игра, шахмат и табла. Ежемесечно се организират турнири по канадска борба, табла, шах, тенис на маса, силов трибой и бридж белот. Това става със съдействието на самодейните затворнически органи, тъй като тези турнири се организират извън работното време на администрацията, поради заетостта на лишените от свобода през деня, когато повечето от тях са на работа. Участието в тези дейности е на доброволен принцип.

Относно храненето на лишените от свобода, до администрацията на общежитието не са постъпвали оплаквания от качеството и количеството на храната. Храната се раздава в присъствието на служител. В ЗООТ „Ст. Загора“ е осигурена и възможност на лишените от свобода да си приготвят храна по свой избор, като на разположение за общо ползване имат скари, котлони и тостери. За периода си на пребиваване в ЗООТ-Стара Загора, лишеният от свобода е бил устроен на работа на външен работен обект, разполагал е с лични средства, с които допълнително може да закупи хранителни продукти.

Отбелязано е, че предвид добрата дисциплина и справяне с поставените му задачи, е награждаван и с наградата „Домашен отпуск за срок от две денонощия“. Посочено е също, че М. А. Д. е преместен в корпуса на затвора на 19.12.2023 г., поради това, че същият получил друга присъда с постановен Строг режим.

По делото са представени и заверени копия на: Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието (л. 46) за утвърждаване на списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите; описаният в заповедта списък (л. 47 и сл.); Заповед №Л-1321/10.03.20 за вътрешния ред в арестите, издадена от Главен Директор на ГД „ИН“ (л. 50 и сл.); Утвърдена от Министъра на правосъдието Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен (л. 147); утвърдени от началник на затвора Седмични менюта, изготвени на база вложени продукти съгласно Т1 за състава на дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено със сборник меню за З.О.Х., изд. „Интерменю“ 1991 г., касаещи различни периоди през 2023г. 2024г. и 2025г. (л. 148 и сл.).

Представени са и Запорни съобщения с изх. №4280/09.05.2023г. по изп. дело №20235610400102 и съответно с изх. №4278/09.05.2023г. по изп. д №20235610400039, изпратени от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Димитровград до Затвора Стара Загора като трето задължено лице, от които е видно, че посочените изпълнителни дела са образувани срещу М. А. Д. – длъжник. Със запорните съобщения е наложен запор върху трудово възнаграждение, лична партида и всяко друго вземане.

Приложени са Заповед №Л-4599¹²/02.11.2023г. на За Главен Директор на ГД „ИН“, с която се утвърждават Вътрешни правила за организиране и извършване на дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация в местата за лишаване от свобода към ГД „ИН“ (л. 81), както и утвърдените вътрешни правила (л. 82 и сл.). Представени са и протоколи за извършена ДДД обработка в Арест – Хасково (л. 67 и сл.) и в Затвора Стара Загора и ЗО Стара Загора (л. 88 и сл.).

Приложена е и разпечатка от Затвора Стара Загора - ЗД №143/2023г. М. А. Д., относно списък ваучери, с отразено движение по сметка.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Исковата молба е допустима.

Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, а съгласно чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 203, ал.1 от АПК е предвидено, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според чл. 203, ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а ал.3 на чл. 203 от АПК гласи, че по реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

Разпоредбата на чл.205 от АПК предвижда, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

В случая искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на държавата – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, юридическо лице към министъра на правосъдието, с териториални служби, в това число затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“, в които има създадени районни служби „Изпълнение на наказанията“ (чл. 12, ал. 3, вр. чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС).

Предвид горното, съдът намира, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК, във вр. чл. 284, ал. 1, във вр. чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Исковата молба е с претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ГД „ИН“ и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които лицето е изтърпявало наказанието „лишаване от свобода“, съответно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда: „осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.“ Алинея 2 на същата разпоредба постановява, че „за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“

От изложеното в исковата молба безспорно се установява, че претенциите на ищеца попадат в обхвата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че освен разпоредбите на националното и европейското законодателство в областта на правата на лишените от свобода граждани и на тези, задържани под стража, при разглеждане на искове като процесния, следва да се съобрази и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража. Тази практика е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право. Решения на ЕСПЧ в тази насока са Решение от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Навущаров срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото Малечков срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С. К. срещу България, Решение от 08.07.2014 г. по делото Х. и Т. срещу България, пилотно Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. и други срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България“ е посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са следствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.

По смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение“ предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.

В настоящия казус, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е постъпил в арест Хасково на 20.04.2023г. и на 21.04.2023г. е приведен в затвора [населено място], където, след престой в приемно отделение /1-ва група/, на 10.05.2023г. е разпределен в ЗООТ „Стара Загора“. След влизане в сила на нова присъда на 19.12.2023г., Д. е преместен обратно в условията на закрит тип в корпуса на затвора, като е преразпределен в девета група в корпуса на затвора. След известен престой, на 09.02.2024г. е преразпределен във втора група, като на 22.05.2024г. до момента на освобождаването му - 12.05.2025г., същият пребивава в пета група корпус.

В чл.43 ал.4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.

Според чл.43 ал.5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Конкретно за исковия период данните по делото сочат, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на мярката „задържане под стража“, поради лошите битови условия в следственият арест, изразяващи се в липса на санитарен възел и течаща вода в помещението, в което е настанен и липса на естествено проветрение на помещението.

От представената Справка изх. № 1184/11.06.2025г. на Началника на РС „ИН“, [населено място] се потвърждава твърдението на ищеца, че в помещенията в следствения арест в [населено място], в килия №14, в която през процесния период е бил настанен, не е имало санитарен възел и течаща вода. Като взе предвид изложеното в справката, съдът приема за безспорно доказано и твърдението на ищеца в насока липсата на възможност да ползва санитарен възел по всяко време на денонощието, което безспорно е нарушение на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС.

От събраните писмени доказателства се установява също, че не е било спазено и изискването на чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС, в частта относно осигуряване на възможност за естествено проветряване на спалните помещения. Независимо от наличието на отваряем прозорец в посочената килия в арест Хасково, то предвид факта, че същият е към коридора, а прозорецът на външната стена на спалното помещение, в което ищецът е бил настанен, е бил неотваряем, няма как да се приеме, че е налице възможност за естествено проветрение. Предвид последното и независимо от наличието на постоянно функционираща аспираторна система с въздухоотводи и вентилатори, се налага извода, че при престоя на ищеца в ареста реално не му е осигуряван свеж въздух, респ. естествено проветрение на помещението.

Предвид така установените факти, се налага изводът, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото като органи и служители, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложена мярка „задържане под стража“, те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – постоянен достъп до течаща вода и тоалетна през цялото денонощие в помещението, където е бил настанен, както и естествено проветрение. Такива задължения са установени за органите и служителите по изпълнение на наказанията и в ЗИНЗС, и в ППЗИНЗС, посредством въвеждане на различни изисквания спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода, а именно посочените по – горе чл.20, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. Тези нормативни изисквания са били приложими за процесния период, както спрямо лишените от свобода, така и спрямо лица, задържани под стража.

Останалите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба, а именно, че помещенията, в които е бил настаняван в ареста, [населено място], не са били обезпаразитявани, поради което в ареста имало дървеници; че липсвал законоустановения минимум на жилищна площ; че хранителното меню не отговаряло на нормативните изисквания, съдът намира за недоказани. В настоящото производство доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, от които се претендира да са настъпили вредите, т. е. доказателствената тежест за установяване твърдените незаконосъобразни действия/бездействия от страна на администрацията на РС „ИН“, [населено място], лежи върху ищеца. Нито ЗИНЗС, нито ЗОДОВ въвеждат презумпция за наличието на допуснати нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, а последният нормативен акт, както и ЕКПЧ, презюмират само настъпването на неимуществени вреди, при установяване на такива нарушения. От приетата без оспорване по делото писмена справка № 1184/11.06.2025г. на Началника на РС „ИН“, [населено място], приложените към нея протоколи за ДДД обработка, се установява, че в ареста са провеждани задължителни периодични надлежни обработки по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Давана е и възможност на всеки задържан извън тези задължителни обработки, също при изявено желание да ползва дезинфекционни препарати и хигиенизира помещението, в което е настанен. Ищецът не е ангажирал писмени доказателства, че му е отказано предоставяне на хигиенни материали за дезинфекциране на килията, в която е бил настанен в следственият арест в [населено място] и за личната му хигиена и този факт не се установява по делото. Ето защо в тази част исковата претенция е недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Наред с горното, обстоятелствата, описани в посочената справка относно помещението, в което е бил настанен ищеца в арест Хасково и броя на лицата, които са пребивавали в същото в рамките на исковия период, сочат на извода, че е била осигурена достатъчна жилищна площ от 4 кв. м., съответно се опровергават твърденията в исковата молба, че килиите не отговаряли на императивно определения от чл.43, ал.4 от ЗИНЗС минимум от 4 кв. м. разполагаема жилищна площ на всеки задържан. Не се установява пренаселеност на помещението, в което е бил настанен ищеца в ареста, поради която през процесния период да са му причинени значителни затруднения и дискомфорт.

На следващо място, не се доказват твърденията на ищеца, че храната не отговаряла на нормативните изисквания. Съгласно чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. От представената по делото справка изх. № 1184 от 11.06.2025г. на Началника на РС „ИН“, [населено място], се установява, че цитираната норма е била спазена от ответника. От справката е видно, че храната за настанените лица в арест [населено място] се осигурява от фирма, съгласно извършена обществена поръчка и сключен договор. Съгласно договора, на настанените лица се осигурява безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, три пъти дневно. Седмичните менюта, по които се приготвя храната, са изготвени по „Сборник рецепти за заведения за обществено хранене“, като хранителните продукти, които се използват, са съобразени с „Таблиците за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода“ и „Заменителна таблица“, съгласувани с министъра на здравеопазването, министъра на финансите, утвърдени от министъра на правосъдието.

Относно твърдението на ищеца, че по време на пребиваването му в ареста не са му били осигурени престой и разходка на открито, следва да се отбележи, че видно от цитираната по-горе справка изх. № 1184/11.06.2025г. на Началника на РС „ИН“, [населено място], в деня на пристигане 20.04.2023г. в 11.40ч. и на заминаване 21.04.2023г. в 12.45ч., М. А. Д. не е имал възможност да се възползва от правото си за извеждането на открито, поради краткия му престой и разминаване с определените по график часове. Според практиката на ЕСПЧ особено значение следва да се отдаде на това дали са налице възможности за упражнения на открито, каква е продължителността на тази възможност и условията, при които лишените ги правят. В процесния случай, при липса на по-конкретни оплаквания от страна на ищеца, както и удостовереното в справката, че задържаният е пребивавал в ареста приблизително едно денонощие в рамките на исковия период, в което време по обективни причини не е успял да упражни правото си на престой на открито, съдът не приема за доказано да са били влошени условията за двигателна активност на последния.

Изцяло неоснователни и недоказани са и останалите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба, относно престоя му в ЗООТ „Стара Загора“ и в Затвора Стара Загора, а именно – че бил настанен в килии, в които липсвал законоустановения минимум на жилищна площ, полагаща се на всеки лишен от свобода; че имало хлебарки и дървеници; че било шумно и задушно; че хранителното меню не отговаряло на нормативните изисквания.

Тези твърдения се опровергават по категоричен начин от представените по делото и приети без възражения справки с изх. №4191/16.06.2025г. и изх. №4193/16.06.2025г. Предвид предоставената със същите информация за условията в Затвора Стара Затвора и в ЗООТ „Стара Загора“, на първо място съдът приема, че ответникът е предоставил информация както за площта на помещенията, в които е бил настаняван ищецът, така и за това дали в съответното помещение е бил сам или с други лица, също така има информация за площ, наличието на санитарен възел и течаща вода, вентилация, отваряем прозорец, както и за осветлението.

На първо място, за периода от 21.04.2023г. до 10.05.2023г. ответникът е предоставил информация както за площта на помещението, в което е бил настанен ищецът – в Приемно отделение /1-ва група/ в затвора, така и за това дали в съответното помещение е бил сам или с други лица. Също така за съответното помещение в Приемното отделение на затвора има информация за площ, наличието на санитарен възел и течаща вода, прозорци.

Настаняването в такъв вид отделение на затвора е законово предвидено в чл. 47 от ЗИНЗС и съгласно ал. 1 на нормата той може да продължи от 14 денонощия до 1 месец. През този период законът предвижда извършването на редица действия от страна на затворническата администрация с оглед обезпечаване адекватното изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“. За периода на престой в приемно отделение пред съда е представена справка, чрез която се опровергава от ответника въведеното от ищеца твърдение за поставянето му в неблагоприятни условия на пребиваване в този период. Ето защо, за посочения период от време искът се явява неоснователен.

На следващо място, по отношение на престоя в ЗООТ „Стара Загора“ към затвора [населено място] за периода от 10.05.2023 г. до 19.12.2023 г., относно спално помещение № 2 са налице данни за площ, информация за броя на настаняваните лица в това помещение. Съответно от представената писмена справка изх. №4193/16.06.2025г. се опровергава от ответника въведеното от ищеца твърдение за поставянето му в неблагоприятни условия на пребиваване и в този период, поради което и за посочения период от време искът се явява неоснователен.

Предвид съдържанието на представените от ГД „ИН“ справки, в частта за коментираните спални помещения №3, №11 и №15 в Затвора Стара Загора и спално помещение №2 в ЗООТ „Стара Загора“ към Затвора Стара Загора, съдът не споделя и общото твърдение за липса на санитарен възел с тоалетна и течаща вода в тези помещения.

В обобщение, по отношение на престоя на ищеца в периодите от 21.04.2023г. до 10.05.2023 г., от 10.05.2023г. до 19.12.2023г. и от 19.12.2023 г. до 12.05.2025 г., съответно в Приемно отделение /1-ва група/ в Затвора Стара Загора, в ЗООТ „Стара Загора“ към Затвора Стара Загора и отново в Затвора Стара Загора, следва да се приеме, че ГД „ИН“ е оборил всички твърдения на ищеца с доказателства и исковата молба се явява неоснователна относно твърденията за липса в тези периоди на отваряем прозорец и оттам недостатъчно проветрение; на санитарен възел и течаща вода, вентилация; и липсата на достатъчно площ в спалните помещения, в които лицето е било настанявано.

На следващо място, не се доказват твърденията на ищеца, че хранителното меню било с лошо качество и малко като количество, под нормативните изисквания. От доказателствата по делото се установява, че разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС е била спазена от ответника. Представени са по делото седмични менюта, от които съдът формира извод за пълноценно, разнообразно и балансирано хранене на ищеца. Храната, предоставяна в Затвора Стара Загора и в ЗООТ „Стара Загора“ към Затвора Стара Загора е съответствала на изискванията за количество и калориен състав, предвидени в Таблица № 1 (л. 147), утвърдена от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите.

Недоказани останаха и твърденията за наличието на хлебарки и дървеници. Видно от изложеното в описаните по-горе справки от 16.06.2025г., поддържането на хигиената и чистотата на килиите е било задължение на самите задържани лица. По делото е установено и не е спорно, че ГД „ИН“ е взела мерки за периодично обезпаразитяване на всички площи в Затвора Стара Загора и в ЗООТ „Стара Загора“ към Затвора Стара Загора. Това се установява и от представените копия от протоколи за извършена ДДД обработка.

Относно доводите на ищеца, че е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, предвид факта, че бил наложен запор на личната му сметка в затвора и така бил възпрепятстван да си пазарува от затворническия магазин храна, а също и карти за телефон, поради което не било възможно да се обади на своите близки и по този начин бил поставен в условия на крайна изолация, съдът прецени следното: От представените по делото запорни съобщения се установява, че от държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Димитровград на 09.05.2023г. е наложен запор върху трудово възнаграждение, лична партида и всяко друго вземане, като запорните съобщения са изпратени до Затвора Стара Загора като трето задължено лице. От горното е видно, че наложения в случая запор не представлява акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, а е наложен в хода на изпълнителни производства, по които Д. е длъжник за конкретно посочени суми. Като страна в изпълнителното производство, Д. има право да обжалва действията на съдебния изпълнител. В случая релевантно е обстоятелството, че дори и действително да е наложен запор на сметката на ищеца, не затворническата администрация е поставила в невъзможност ищеца да ползва личната си сметка в затвора, а самият той, предвид наличието на задължения. Освен това, за пълнота следва да се посочи, че видно от справка изх. №4193/16.06.2025г., за периода си на пребиваване в ЗООТ „Стара Загора“, ищецът е бил устроен на работа на външен работен обект, разполагал е с лични средства, с които допълнително можел да закупи хранителни продукти, а според справка изх. №4191/16.06.2025г., за времето на престоя си в Затвора Стара Загора ищецът не е бил материално затруднен, имал е подкрепа от близките си – регулярно е провеждал свиждане с тях, получавал е вещеви пратки и парични средства.

Относно оплакванията на ищеца, че не му бил предоставен достъп до компютър и интернет с цел изпращане и получаване на електронни съобщения, съдът намира, че от разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС не произтича задължение на затворническата администрация да осигурява на осъдените и задържани лица такъв достъп, съответно не е налице незаконосъобразно бездействие, което да обосновава нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС.

Предвид гореизложеното и независимо от несподелянето на всички твърдения в исковата молба, съдът счита, че се установяват неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ареста в [населено място], като в своята съвкупност те са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим. Ето защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е пребивавал ищецът в ареста през част от заявения период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, респ. на чл.3 от ЗИНЗС, което дава основание да се изведе и предположението, възприето вече и в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, че на лицето са нанесени неимуществени вреди, явяващи се следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста, респективно на държавата, доколкото именно държавата, като страна по ЕКПЧ, има задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията, след като ги е възприела и ги е направила част от вътрешното си право. Доказаните в настоящото производство като съвкупност наведени от ищеца условия на средата, при които той е бил задържан под стража, водят до извод, че през този период за него са възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание, присъща на задържането под стража и тези страдания са над нивото на суровост по чл.3 от Конвенцията, съобразно стандартите, установени от ЕСПЧ. Налице са законоустановените елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред, поради което съдът намира, че предявеният от М. А. Д. иск се явява частично доказан по основание.

Ето защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал Д. в ареста през заявения период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“, макар и без да има доказано конкретно увреждане на здравето.

По отношение на въпроса, в какъв размер следва причинените на ищеца неимуществени вреди да бъдат обезщетени, съдът счита, че искът е завишен по размер, като взе предвид следното:

Неимуществените вреди нямат конкретна парична оценка, поради което обезщетението за тях, съобразно чл. 52 от ЗЗД, се определя по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. Тя следва да се изведе от конкретните факти по делото, като се имат предвид характера и степента на увреждане, продължителността и интензитета на увреждането, и как конкретно увреждането се е отразило на живота на съответното лице.

Ищецът претендира сумата от 23 000.00 лева, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Според практиката на ЕСПЧ, при претендиране на обезщетението за репариране на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази размера на обезщетението, като отчита характера на деянието, извършено от служителите на администрацията на ареста, характера на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, и периода на престой на ищеца в ареста, т.е. интензитета и продължителността на действие на нечовешките или унизителни условия върху засегнатото лице. Доказано по делото е, че Д. е престоял в ареста в [населено място] в исковия период от 20.04.2023г. до 21.04.2023г. и като отчита спецификата на неговия случай, и съобразно установената в тази насока трайна практика от касационната инстанция, с оглед характера и невисокия интензитет на увреждането и оттук – по-ниската степен на засягане неимуществената сфера на ищеца за доказания период, настоящият съдебен състав намира, че на ищеца се следва обезщетение в размер на 10.00 лева, за доказаните нарушения при престоя в Следствен арест – Хасково – неосигурена възможност за ползване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липса на естествено проветрение. В останалата част, до пълния претендиран размер от 23 000.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При този изход на спора на ответника не се следват разноски. Ищецът не е сторил и не претендира разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне по такива.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място], [улица], да заплати на М. А. Д. [ЕГН], от [населено място], Община Димитровград, сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 20.04.2023г. до 21.04.2023г. неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД „ИН“-София, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част - за останалия исков период и за сумата над 10.00 лева, до пълния претендиран размер от 23 000.00 лева .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, [населено място], в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.