Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: *** при участието на секретаря
***, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 5849 по описа за 2018 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „Л.“ АД, ЕИК
***, представлявано от ***, срещу „К.Е.“ ЕООД, ЕИК ***, с искане да бъде
поставено решение, по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото
сумата от 1723,59 лв., от които 1410,83 лв. – главница, представляваща
стойността на получени, но незаплатени от ответника лаково-бояджийски продукти
по фактури ********** от 01.12.2015г. и ********** от 14.04.2016г., както и
сумата от общо 312,76 лв., представляваща лихва за забава върху главницата.
В исковата молба се излага следното:
Основанието за възникване на отношението между страните е наличието на заявки
от страна на ответното дружество за доставка на стока, въз основа на които се
издават проформа фактури, в конкретния случай с
номера 95243 и 95624. Банковите преводи се извършват въз основа на проформа фактурите, а при получаване на стоката се издава
фактура. През 2015г. на ответната страна са доставени и фактурирани стоки на
стойност 11 429,10 лв., като извършените плащания по банков път са на стойност
9806,94 лв., с наложен платеж – 378,24 лв. и остатък от предходен аванс -5,89
лв. Общо заплатената сума е на стойност 10 191,07 лв. Към 31.12.2015г. дължимата и незаплатена от
ответника сума е в размер на 1238,03 лв., която е потвърдена от длъжника на
11.03.2016г. с потвърждение на вземания и задължения на разчети към
31.12.2015г. На 01.12.2015г. по проформа фактура с
номер 95243 е извършено плащане на сумата от 1413,12 лв., с която от процесната фактура с номер 105750 на стойност 1413,12 лв. е
погасена сумата от 169,20 лв. През
2016г. са доставени и фактурирани стоки на стойност 706,56 лв. На 13.04.2016г.
е извършено заплащане по проформа фактура с номер
95624 на стойност от 533,76 лв., с което задължението по фактура с номер
109344/14.04.2017г. е погасена за 533,76 лв., а непогасената сума е останала в
размер на 172,80 лв. Сочи се, че общодължимата сума е
в размер на 1410,83 лв., като задължението е потвърдено с потвърждение на
вземания и задължения на разчети към 31.12.2016г.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответната страна, като книжата са били редовно връчени на осн.
чл. 50, ал. 4 ГПК.
Първо по делото
заседание е проведено на 21.02.2019 год., като редовно призованият ответник на осн. чл. 50, ал. 2 ГПК, не се е явил и не е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направили искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Видно от
приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи
по този ред.
Съобразно
изхода на спора, направените своевременни искания и представените
доказателства, ответникът следва да заплати разноски на ищцовата
страна в размер на 654,44 лв., съобразно представения списък по реда на чл. 80 ГПК.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „К.Е.“ ЕООД, ЕИК ***, дължи на „Л.“ АД, ЕИК ***, представлявано
от ***, сумата от 1723,59 лв., от които 1410,83
лв. – главница, представляваща стойността на получени, но незаплатени от
ответника лаково-бояджийски продукти по фактури с номер ********** от
01.12.2015г. и номер ********** от 14.04.2016г., както и сумата от общо 312,76 лв., представляваща сбор от
лихви за забава върху главницата за периода от 14.04.2015г. до 20.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
в съда, до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 1346 от 26.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2771/2018г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА
„К.Е.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „Л.“ АД, ЕИК ***, представлявано от ***,
сумата от общо 654,44 лв., представляваща сбор от
сторените разноски в исковото и заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: