№ 1019
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110210911 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД (чрез адв. А.) срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2500 (две хиляди и петдесет) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, издаден в
противоречие на материално-правните норми, при съществено нарушение на
административно-производствените правила и в разрез с целта на закона. Претендира се за
нарушение на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, тъй като тази норма е неприложима по отношение на
собственик на ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата (ЗП), за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП (чл.179, ал.3б
от ЗДвП). Твърди се, че за вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП
не е предвидена възможност за издаване на Електронен фиш. Отбелязва се, че санкционните
разпоредби на чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са
насочени към различни адресати. Поради това се счита, че е нарушена процедурата по
ангажиране на административно – наказателна отговорност, която пряко рефлектира върху
правото на защита на санкционираното лице. На следващо место в жалбата се посочва, че е
нарушен чл.189ж, ал.1, изр. последно от ЗДвП и защото процесният Електронен фиш не бил
1
издаден по образеца, утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на Председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като нарушението е заснето и
установено на 17.06.2021г., а той отговарял на образеца, утвърден със Заповед № РД-11-
983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ в изпълнение на решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, обективирано в Протокол № 28765/09.09.2021г. Поради това се твърди да
не е спазена формата на Електронния фиш. Отделно от това се посочва, че образецът на
Електронен фиш, утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на Председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, бил утвърден единствено от
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а не на
заседание на целия Управителен съвет. В жалбата се претендира и за неспазване на
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Според жалбоподателя заснемането на нарушението
имало функция на АУАН, а Електронният фиш – на Наказателно постановление, поради
което срокът по чл.34 от ЗАНН започвал да тече от датата на заснемане на нарушението.
Жалбоподателят се позовава в тази връзка и на Тълкувателно решение № 1/27.02.2015г. на
Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Общото събрание на
съдиите от Втора колегия на ВАС. По-нататък в жалбата се посочва, че в обжалвания
Електронен фиш не се съдържат данни за административно-наказващия орган, издал акта,
както и мястото на извършване на нарушението. Според жалбоподателя липсва и словесно
описание на нарушението. Същевременно отразеното в съдържанието на Електронния фиш
не отговаря на нарушението, за което се ангажира административно-наказателна
отговорност на жалбоподателя. Посочва се, че реквизитите, закрепени в чл.189ж, ал.1, изр.2
от ЗДвП очертават предмета на доказване, а липсата им е съществено нарушение на
административно-наказателното производство, което обосновава и отмяна на Електронния
фиш. По отношение на мястото на извършване на нарушението в жалбата е записано, че то е
неясно, неточно, неправилно и следва да се приравни на липса на посочване на мястото на
деянието. На следващо место в жалбата се твърди, че Електронният фиш е издаден от
некомпетентен орган, тъй като не можело да се проследи кой е авторът на санкционния акт.
Според жалбоподателя е останало неясно какво точно има предвид наказващият орган под
„платената категория е по-малка от измерената“, тъй като съществуват няколко категории,
по които се делят пътните превозни средства. Във връзка с чл.149 от ЗДвП и категорията на
превозното средство, вписана в графа „J“ в свидетелството за регистрация на превозното
средство, жалбоподателят обяснява, че при сключване на договор с доставчик на услугата за
подаване на ТОЛ-декларации, Дружеството е предоставило свидетелството за регистрация
на превозното средство, поради което няма как заплатената категория да бъде по-малка от
измерената, а и този вид разделение на категориите пътни превозни средства не се измерват.
Жалбоподателят продължава с размишленията около категориите на превозните средства и
посочва, че другият вид категории е според екологичните характеристики и отделянето на
вредни газове в атмосферата – Евро I, II, III, IV, V и VI, които също се вписват в
свидетелството за регистрация на МПС в графа „V.9“. От текста на Електронния фиш не
ставало ясно коя е по-малко заплатената категория, какво представлява категория и на
2
какво, колко е заплатено и колко не е заплатено. В жалбата се посочва, че наказващият
орган няма възможност наред с административното наказание за нарушение по чл.102, ал.2
от ЗДвП, да събира и такса за изминатото разстояние по чл.10б, ал.5 от ЗДвП.
Административно-наказващият орган не е посочил между кои две точки от платената пътна
мрежа е определил най-дългата отсечка, за ползването на която налага санкция. Поради това
се прави извод, че става въпрос за техническа неизправност на електронната система за
събиране на ТОЛ-такси, поддържана от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
Доколкото АПИ поддържа републиканските пътища в страната, същата е била длъжна да
изведе ясно и недвусмислено за кой пътен участък, респ. за кой ТОЛ-сегмент от пътя става
дума, но такива данни не били установени в конкретното производство, поради което
незаконосъобразно била начислена такса, тъй като не било изяснено за кой точно ТОЛ-
сегмент се начислява и каква му е дължината. За наказаното лице е останало неясно от
съдържанието на Електронния фиш каква е заплатената такса, каква е таксата, която според
наказващия орган е следвало да се заплати и за каква „категория“ е наложена санкцията. По
отношение на техническото средство, с което е установено нарушението, в жалбата се
твърди, че не са посочени данни за вида му, модел, годност, кой и кога е извършил
профилактика и техническа поддръжка на същото. По аргумент от чл.10б, ал.5 от ЗП
жалбоподателят прави извод, че е възможно електронната система, поддържана от АПИ, да
е технически неизправна. Според жалбоподателя има разминаване между словесното
описание на нарушението и посочената като нарушена правна норма. Отрича се
Дружеството – жалбоподател да е нарушило чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, тъй като не е
допуснало/разрешило преминаване на превозно средство без да бъдат заплатени пътни
такси. За това свидетелствало бордовото устройство, с което разполага превозното средство
с рег. № ****. Отбелязва се, че след въвеждането на смесената система за таксуване
ползването на републиканската платена пътна мрежа за автомобилите над 3,5 тона се
изисква заплащане на ТОЛ-такса, но тя може да се плати по два начина – чрез закупуване на
маршрутна карта или с абонаментен договор към националните доставчици на услуги.
Според жалбоподателя в случая става въпрос за втория начин на плащане, тъй като
Дружеството има сключен тристранен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД и „А1
България“ ЕАД. Твърди се „***“ ЕООД да е следяла изправността на бордовото устройство
и да е поддържало постоянен депозит в размер, достатъчно голям, за да покрие целия
заложен маршрут. Поради това се претендира, че задълженията, произтичащи от чл.10, ал.1
от ЗП, са изпълнени в пълен обем от страна на жалбоподателя, тъй като в противен случая е
щяло да липсва депозит и плащане, респ. бордово устройство за превозното средство.
Жалбоподателят твърди, че има разминаване между описанието на нарушението и
изписаната правна квалификация, тъй като според словесното описание Дружеството не е
заплатило дължимата такса за ползването на платената пътна мрежа, а съгласно правната
квалификация е допуснал управление на превозно средство по платена пътна мрежа без да
са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса, тъй като превозното средство било оборудвано с бордово устройство,
предавало е ТОЛ-декларации и те са отчетени от доставчика на услуги. Поради това се
3
твърди, че жалбоподателят е изпълнил законово вмененото му задължение по чл.102, ал.2 от
ЗДвП да не допуска превозно средство да ползва платена пътна мрежа без да бъде заплатена
съответната ТОЛ-такса за преминаване през платената пътна мрежа. Поради това се
претендира за недоказаност на административното обвинение. Относно доказване на
нарушението жалбоподателят посочва, че снимковият материал и справката от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП нямат задължителна
доказателствена сила /по силата на чл.14, ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН/, поради което
предвидената в чл.189е, ал.9 от ЗДвП доказателствена сила на справката по чл.189е, ал.8 от
ЗДвП относно отразените в нея данни не може да има за последица нито за отпадане на
задължението на санкциониращия орган да установи и докаже извършването на твърдяното
нарушение, нито възлагане в тежест на наказаното лице доказването, че не е допуснало
вмененото му нарушение. По отношение на техническото средство жалбоподателят твърди,
че то не е сертифицирано и не е въведено законосъобразно в експлоатация, тъй като нямало
законова разпоредба, която да задължава техническите средства да преминат през
съответните технически проверки преди да бъдат въведени в експлоатация. Поради това
наказващият орган не можел да докаже, че записите не са манипулирани, че средството е
правилно използвано, че свалените от него данни са възпроизведени без техническа грешка
или отклонение. С оглед нормата на чл.10б, ал.5 от ЗП следва да се доказва дали има
техническа неизправност в електронната система. Жалбоподателят се позовава и на чл.2,
пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и заявява, че
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка
с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки. Твърди се, че целта на законовата уредба е
събирането на дължимите пътни такси от задължените лица, а не тяхното неправомерно
наказване без да са установени всички факти. Прави се извод, че наказващият орган е
следвало да даде възможност на Дружеството – жалбоподател да предекларира данните, ако
е установил несъответствие. На следващо место в жалбата се твърди, че от деянието не са
настъпили никакви вредни последици за състоянието на пътя, както и за здравето и живота
на останалите граждани. Доколкото има своевременно заплащане на пътни такси и
нарушението е първо по ред за жалбоподателя, се иска случаят да бъде квалифициран като
маловажен. Дори да е налице твърдяното нарушение, то за процесната пътна такса би се
дължала сума в изключително нисък размер, съответстваща на чл.27 от Тарифа за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с
Постановление на Министерски съвет № 370/20.12.2019г. (обн. ДВ, бр.101 от 27.12.2019г.,
изм. бр. 16 от 24.02.2020г.). Твърди се, че имуществената санкция в размер на 2500 лв.,
отделно от санкцията в размер на 71 лв., е несъразмерно голяма предвид реалното
заплащане на такси от „***“ ЕООД за същата дата, същия път, за процесното МПС. Поради
всичко това с жалбата се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш.
Пред СРС, НО, 10 състав „***“ ЕООД се представлява от адв. Л., която в съдебно
заседание на 29.11.2022г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред
4
СРС адв. Л. пледира за отмяна на Електронния фиш по съображения, изложени в жалбата.
Относно техническата изправност на средството, с което е установено нарушението и
доказателствата относно годността му, процесуалният представител на Дружеството –
жалбоподател посочва, че то измерва величини като дата и час, поради което следва да
подлежи на независим одит. Според адв. Л. Директива № 520/2019г. би следвало да бъде
транспонирана в българското законодателство и да е предоставена възможност на
превозвача да предекларира незаплатения ТОЛ-сегмент. Адвокатът иска и присъждане на
направените по делото разноски, във връзка с което представя списък с разноски и
доказателства за направено плащане.
Въззиваемата страна АПИ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Д., който
в съдебно заседание на 29.11.2022г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните
прения той посочва, че представеното от процесуалния представител на Дружеството –
жалбоподател писмо от Областно пътно управление – гр. София противоречи на Решение №
959/2018г. на Министерски съвет, в което в Приложение №1 са определени пътищата, които
попадат в Републиканската пътна мрежа, а в Приложение № 2 са описани тези пътища.
Според юрк. Д. писмото на лист 74 от делото противоречи на нормативен акт, защото
съгласно чл.10, ал.3 от Закона за пътищата списъкът на платените пътища се приема с
Решение на Министерски съвет, което се обнародва в Държавен вестник. По отношение на
твърдението на адв. Л., че дата и час са величини, юрк. Д. казва, че величини са скорост,
тежест, тегло на ППС, но не датата и часа. Процесуалният представител на въззиваемата
страна застъпва становището, че нарушението е действително извършено и иска СРС да
отхвърли жалбата и да потвърди издадения от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронен
фиш. Във връзка с това юрк. Д. представя писмено становище. По отношение на
представения списък с разноски той прави възражение за прекомерност. Претендира и
разноски в полза на въззиваемата страна.
В писменото становище на юрк. Д. се посочва, че обжалваният Електронен фиш е
правилен, обоснован и законосъобразен, тъй като не е заплатена изцяло дължимата пътна
такса (ТОЛ-такса) съгласно чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Пояснява се, че посоченото
ППС има ТОЛ-декларация за преминаване, но платената категория е по-малка от
измерената, поради което и на основание чл.179, ал.3б, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева на собственика на превозното
средство. В писменото становище се цитират чл.139, ал.7 от ЗДвП, чл.179, ал.3б от ЗДвП,
чл.10б, ал.4 и ал.4а от ЗП и се заявява, че при издаване на Електронния фиш не са допуснати
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Процесуалният представител
на въззиваемата страна твърди, че не били представени доказателства, че дължимата ТОЛ-
такса е заплатена. Посочва, че в Електронния фиш са посочени достатъчно данни, изложени
по ясен и недвусмислен начин, които очертават извършеното деяние. Пояснява се, че
съгласно разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП е създаден доклад с приложени към него
статични изображения във вид на снимков материал, които в своята съвкупност
представляват доказателства за отразените обстоятелства относно пътното превозно
5
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на
техническото средство - част от системата. Позовавайки се на чл.189е, ал.8 от ЗДвП, юрк. Д.
заявява, че създаваните доклади и приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал, както и на справките от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от ЗП имат отнапред ясно изразена доказателствена стойност, която
сочела наличието на извършени административни нарушения. В писменото становище се
обяснява, че данните, необходими за начисляване на дължимата пътна такса, се предоставят
на АПИ от ползвателите на платената пътна мрежа директно или чрез доставчик на услуга за
електронно събиране на такса за изминато разстояние по смисъла на чл.13, ал.1 или
опосредено от лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни по смисъла
на чл.14, като това било изрично регламентирано в разпоредбата на чл.12, ал.2 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние. Посочва се, че данните за таксуване, генерирани от бордовите устройства,
използвани за отчитане на навлизането, движението по или напускането на платената пътна
мрежа от ползвателя на пътя, се обработват от лицето, предоставящо услуга по електронно
събиране на такса за изминато разстояние и се предават на АПИ в съответния изискуем
формат и с необходимото съдържание. В конкретната хипотеза движението на превозно
средство с per. № **** е отчетено в електронната система за събиране на пътни такси като
нарушение, въз основа на което е издаден процесният Електронен фиш. Твърди се, че
размерът на дължимата ТОЛ-такса се определя въз основа на реално получени декларирани
ТОЛ-данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различни категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние или чрез закупуването на
еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Пояснява се, че АПИ чрез
електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП само обработва
данните, които постъпват в системата и няма отношение към договорите, които
ползвателите на платената пътна мрежа сключват с фирми, предоставящи услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние по чл.13, ал.1 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние или фирми, действащи като доставчик на декларирани данни. Поради това и по
аргумент от чл.10б, ал.4а от ЗП процесуалният представител на въззиваемата страна
посочва, че административно-наказателната отговорност при неправилно декларирани
данни в маршрутната карта е на собственика или на ползвателя, като при установено
неизпълнение (пълно или частично), лошо изпълнение или каквото и да е друго отклонение
от поетите задължения по сключените договори, довело до щета (глоба или имуществена
санкция) за ползвателите на платената пътна мрежа, последните могат да предявят
претенциите си срещу тези фирми по реда на гражданския закон и да бъдат обезщетени за
6
претърпените от тях вреди. На следващо место в писменото становище се твърди, че
обжалваният Електронен фиш притежава всички задължителни реквизити, изчерпателно
изброени в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, ясно и недвусмислено били очертани изпълнителното
деяние, нарушените законови разпоредби, предвидената в закона имуществена санкция,
както и срока и начините за доброволното й заплащане. Твърди си Електронният фиш е
издаден при спазване на всички материално-правни и процесуални изисквания и в
съответствие с целта на закона. Според юрк. Д. чл.28, б. „а” от ЗАНН е неприложим, тъй
като нарушението е формално и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите случаи на същия вид нарушение. Самото деяние не разкривало смекчаващи
обстоятелства, които да са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид. Извършеното деяние не следвало да се
квалифицира като маловажно, тъй като засягало обществените отношения, свързани с
поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Отрича се твърдението за липса
или незначителност на вредни последици, тъй като посоченото нарушение по чл.139, ал.5 и
ал.6 от ЗДвП е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Задължението за заплащане
на пътна такса важи еднакво спрямо всички водачи на МПС, движещи се по
републиканските пътища и е императивно, поради което неспазването му не може да бъде
подведено под хипотезата на маловажен случай. Поради това се твърди, че жалбата на „***“
ЕООД е неоснователна и недоказана и се иска СРС да потвърди процесния Електронен фиш
като правилен и законосъобразен. Освен това се иска в полза на АПИ да бъде присъдено
възнаграждение в размер, определен от съда, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Агенция „Пътна инфраструктура“ изградила стационарна контролна единица –
електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на
база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална
маса над 3,5 т. (тол) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима
максимална маса до 3,5 т. (електронна винетка) с № 1018 - на територията на обл. София,
общ. Столична, между II-18 и п.в. „Илиянци“, 1+050 км. За това техническо средство бил
издаден Сертификат за контрол № 0832/13.01.2020г. за съответствие на техническото
средство с изискванията на Наредба № 3 (ДВ, бр.90/2004г. и ДВ, бр. 91/2004г.), Наредба №
16-116 (ДВ, бр. 26/2008г.), Наредба № 4 (ДВ, бр.6/2011г.) и Наредба № 3 (ДВ, бр. 90/2004г. и
ДВ, бр.91/2004г.). За същото техническо средство бил издаден и Протокол за електрически
уредби и съоръжения до и над 1000 V, съпротивление на защитни заземителни уреди №
0832-001/13.01.2020г., Протокол за електрически уредби и съоръжения до и над 1000 V,
съпротивление на мълниезащитни заземителни уреди № 0832-002/13.01.2020г., Протокол за
установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова
стационарна контролна точка, Протокол за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на система за определяне на теглото на преминаващите
7
ППС в движение.
Дружеството „***“ ЕООД е собственик на влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“
с рег. № **** с технически допустима максимална маса 19000, допустима максимална маса
на състав от превозни средства – 44000, с маса на превозното средство – 8447, категория на
превозното средство – N3, екологична категория – EVRO 6D. За това превозно средство има
издадено свидетелство за регистрация на МПС № *********.
На 02.03.2020г. бил сключен тристранен договор № 12136 между „Интелигентни
трафик системи“ АД, „А1 България“ ЕАД и „***“ ЕООД с предмет : предоставяне на
Дружеството – жалбоподател на услуга за електронно събиране на пътни такси на база
изминато разстояние. Според приложението към договора същият се отнасял за няколко
превозни средства, собственост на „***“ ЕООД, едно от които е с рег. № ****, за което в
приложението към договора било отбелязано, че е камион „>3,5m<12m“, evro 6, 2 оси, с
бордово устройство и уникален № 38954.
На 17.06.2021г. в 14:01 часа, при ТОЛ-секция 10182, на път А-6, 50+427 км., посока
намаляващ километър, превозно средство на „***“ ЕООД с рег. № **** било заснето да се
движи и автоматично било установено, че превозното средство има бордово устройство, но
„платената категория е по-малка от измерената категория“.
Според писмо на АПИ – Областно пътно управление – София с вх. №
154958/25.07.2022г. (депозирано пред СРС по друго дело) на път А-6 „Европа“ до юли
2022г. няма километър 50+427.
Въз основа на снимковия материал от устройство № 10182, срещу „***“ ЕООД е
съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №
********** за това, че на 17.06.2021г., в 14:01 часа, е установено нарушение №
С52Ф330534756334Е053021F160A0F4F с ППС влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № ****, с
технически допустима маса 19000, брой на оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, без
ремарке, в общ. Столична, за движение по път А-6, 50+427 км., с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично
не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като за посоченото ППС има
ТОЛ-декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.
чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя „***“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2500 (две хиляди и петдесет) лева. В Електронния фиш е записано, че независимо
от налагането на това административно наказание „***“ ЕООД дължи и заплащане на
съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното пътно
превозно средство в размер на 71 (седемдесет и един) лева.
Електронният фиш е изпратен по пощата на „***“ ЕООД и е получен на 03.08.2022г.,
след което е обжалван с жалба, подадена директно в АПИ – Национално ТОЛ управление на
дата 15.08.2022г.
8
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : свидетелство за регистрация на
МПС – част I с № *********; тристранен договор № 12136/02.03.2020г. с Приложение към
него; известие за доставяне на Електронен фиш № **********; създаден доклад от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП – за нарушение № **********; снимков материал от
устройство № 1018; Протокол № 28765/21 от 09.09.2021г. на Управителния съвет на АПИ;
Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ; Заповед
№ РД-11-4/23.01.2020г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ; извлечение от
системата на АПИ за местоположението на техническо средство № 10182; Сертификат за
контрол № 0832/13.01.2020г.; Протокол за електрически уредби и съоръжения до и над 1000
V, съпротивление на защитни заземителни уреди № 0832-001/13.01.2020г.; Протокол за
електрически уредби и съоръжения до и над 1000 V, съпротивление на мълниезащитни
заземителни уреди № 0832-002/13.01.2020г.; Протокол за установяване годността за
приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка;
Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на
система за определяне на теглото на преминаващите ППС в движение и писмо от АПИ –
Областно пътно управление – София с вх. № 154958/25.07.2022г.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви,
обективни и достоверни.
Протокол № 28765/21 от 09.09.2021г. на Управителния съвет на АПИ, Заповед № РД-
11-983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, Заповед № РД-11-
4/23.01.2020г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, Сертификат за контрол №
0832/13.01.2020г., Протокол за електрически уредби и съоръжения до и над 1000 V,
съпротивление на защитни заземителни уреди № 0832-001/13.01.2020г., Протокол за
електрически уредби и съоръжения до и над 1000 V, съпротивление на мълниезащитни
заземителни уреди № 0832-002/13.01.2020г., Протокол за установяване годността за
приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка,
Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на
система за определяне на теглото на преминаващите ППС в движение и писмото от АПИ –
Областно пътно управление – София с вх. № 154958/25.07.2022г. са издадени от държавен
орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира. От цитираните Заповеди на Председателя на Управителния съвет на АПИ, както
и от Протокол № 28765/21 от 09.09.2021г. се установява, че има утвърден образец на
Електронен фиш към 23.01.2020г. и съответно към 09.09.2021г. От Сертификата за контрол
№ 0832/13.01.2020г., Протоколите с № 0832-001/13.01.2020г. и с № 0832-002/13.01.2020г.,
както и от Протоколите за установяване на годност съдебният състав формира извод, че
техническо устройство № 1018, разположено между II-18 и п.в. „Илиянци“, 1+050 км.
отговаря на техническите изисквания. От писмото на лист 74 от делото се установява, че на
9
път А-6 „Европа“ към юли 2022г. няма 50+427 км.
На следващо место съдът кредитира приложените на лист 47, 50 и 60 от делото
извлечения от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за
установени нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП (за нарушение № **********) и от
системата на АПИ (за местоположението на техническо средство № 10182), тъй като са
обективни, еднопосочни и неопровергани от останалия доказателствен материал. Освен това
данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,
ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП. От съвкупната
преценка на писмените доказателства, приложените на лист 47, 50 и 60 от делото, съдът
установява, че техническо средство № 10182 се намира между 18 и п.в. „Илиянци“, 50+427
км. и контролира превозните средства, движещи се в посока намаляващ километър, като на
17.06.2021г. в 14:01 часа техническото средство е засякло нарушение № **********,
отнасящо се до влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № ****, с технически допустима маса
19000, брой на оси 2, клас МПС : ЕВРО 6D, допустима максимална маса на състав от
превозни средства : 44000; категория МПС : N3, собственост на „***“ ЕООД, движещо се на
път А-6, 50+427 км., с посока намаляващ километър.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло и приложения
по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимките на лист 48 и 49 от делото се установява, че на 17.06.2021г. в 14:01
часа е заснет влекач, марка „Мерцедес” с рег. № ****, без ремарке, от устройство 1018 Dir:2.
Приложеното по делото свидетелство за регистрация на МПС – част I с № *********
е издадено от държавен орган и разполага с доказателствената сила за удостоверените в него
обстоятелства. Поради това съдът го кредитира и установява мярка, модел и регистрационен
номер на превозното средство, неговия собственик, технически допустима максимална маса,
допустима максимална маса на състав от превозни средства, маса на превозното средство,
категория на превозното средство, екологична категория и пр.
Известието за доставяне на Електронен фиш № ********** има достоверна дата.
Поради това СРС го кредитира и установява, че процесният Електронен фиш е бил изпратен
по пощата на Дружеството – жалбоподател и е бил връчен на 03.08.2022г.
На лист 27-33 от делото е приложен тристранен договор № 12136/02.03.2020г. с
Приложение към него. Това писмено доказателство се явява информативно, относимо,
достоверно и непредубедено. Поради това съдът го кредитира и установява, че въз основа на
тристранен договор № 12136 от 02.03.2020г. „Интелигентни трафик системи“ АД и „А1
България“ ЕАД са се задължили да предоставят на „***“ ЕООД услуга за електронно
събиране на пътни такси на база изминато разстояние, включително и за процесното МПС с
рег. № ****.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не подложи на анализ
приложените на лист 35-45 от делото фактури и платежно нареждане, тъй като от тях не
може да се направи извод дали се отнасят или не се отнасят за процесното МПС.
10
Документът на лист 34 от делото е явно, че касае процесната дата и час, но доколкото
не става ясно от него дали се отнася до МПС с рег. № ****, както и защото не е ясно кой и
кога е съставил този документ, СРС не може да направи обоснован извод, че документът на
лист 34 от делото е годно и относимо писмено доказателство. Поради това СРС остави този
документ извън доказателствената съвкупност, която подложи на анализ по-горе.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на „***“ ЕООД е основателна, поради следните
съображения :
Електронен фиш № ********** е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на „***“
ЕООД като собственик на МПС с рег. № ****. Според чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП
собственикът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и 3 от
ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер
2500 лева, а ако е юридическо лице – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева. Ясно е от
съдържанието на обжалвания Електронен фиш, че се ангажира административната
отговорност на „***“ ЕООД за това, че като собственик на въпросното МПС не е изпълнил
задълженията си във връзка с плащането на таксата по чл.10, ал.1 от ЗП – доколкото в
Електронния фиш е записано, че за МПС с рег. № **** частично не е заплатена дължимата
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Поради това и доколкото е отбелязано, че ППС е с
технически допустима маса 19000 и се е движило по път А-6, 50+427 км., посока намаляващ
километър, който е квалифициран като път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
СРС приема, че формално е налице съответствие между словесното и цифровото описание
на нарушението. Въпреки това, обаче, съдът счита, че административно-наказателното
обвинение е неясно, тъй като не е посочено за коя категория и в какъв размер е платената
такса, какво означава „измерена“ категория, респ. колко е следвало да се плати. Видно от
съдържанието на жалбата именно неяснотата на твърдението „платената категория е по-
малка от измерената“ е накарало жалбоподателя да коментира категориите, вписани в
свидетелството за регистрация на МПС с графи „J“ и графа „V.9“. Освен това в Електронния
фиш е посочено, че „за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата“, а според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато разстояние (ТОЛ-такса) за ППС по
11
чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на
сбора на отделните ТОЛ-сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси
се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като
таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и
от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Доколкото в Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че
частично не е заплатена именно тази ТОЛ-такса, то наказващият орган е следвало изрично,
ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС каква е
трябвало да бъде платената ТОЛ-такса. Освен това в Електронния фиш няма възведени
данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ-сегменти, в които
процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните ТОЛ-
сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Електронния фиш няма ясно и подробно
описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно
фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение
е останало неясно. В случая посочването, че собственикът на ППС не е заплатил частично
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и че „платената категория е по-малка от
измерената“, макар да отговаря на посочената като нарушена правна норма (чл.102, ал.2, вр.
чл.179, ал.3б от ЗДвП) не е достатъчно, за да се приеме, че административно – наказателното
обвинение е ясно. Видно от съдържанието на Електронния фиш, нарушението е
повърхностно описано, поради което е останало и неясно. Ограничена е реално
възможността на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва да се защитава, а от
там и да организира правото си на защита. Неяснотата е толкова съществена, че и на съда не
става ясно какъв е предметът на доказване по делото – за каква категория е платена такса,
колко е следвало да се плати (колко частично не е било платено от дължимата такса), как
следва да се определи конкретната ТОЛ-такса, за кои ТОЛ-сегменти се твърди ППС да е
навлязло, какво е действително изминатото разстояние, каква са техническите
характеристики на пътя във въпросния участък. Последното се налага с оглед позоваването в
Електронния фиш на чл.179, ал.3б от ЗДвП, който препраща към чл.10б, ал.3 от ЗП, а от там
и към раздел III, глава II от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние. Пак в тази връзки и по аргумент от
чл.8, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние от Електронния фиш не става ясно и дали в случая е
признато за конкретното ППС правото на по-ниска такса за това, че МПС е категория ЕВРО
6D. Отбелязано е само, е МПС с рег. № **** е екологична категория ЕВРО 6D и че е с
технически допустима максимална маса 19000, но не са изложени обстоятелства, които с
оглед препращането на чл.179, ал.3б от ЗДвП към чл.10б, ал.3 от ЗП се явяват част от
фактическия състав на нарушението. Това означава, че не са посочени обстоятелствата, при
12
които е извършено нарушението.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че в хода на административното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, възпрепятстващо
жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му се ангажира
отговорността, а това винаги е основание за отмяна на Електронния фиш на формално
основание - без да е необходимо спорът да се разглежда по същество.
Въпреки това СРС прие, че следва да обсъди и останалите доводи, релевирани в
жалбата, тъй като част от тях също имат отношение към решаване на делото.
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП подлежи на административно наказание собственикът
на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, а според чл.179, ал.3 от ЗДвП на административно
наказание подлежи водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Това
означава, че чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са
насочени към различни адресати. Доколкото чл.189ж, ал.1 от ЗДвП препраща само към
чл.179, ал.3 от ЗДвП, настоящият съдебен състав се съгласява с развитите в жалбата
съображения за допуснато процесуално нарушение, тъй като за вмененото на „***“ ЕООД
нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидена възможност за
издаване на Електронен фиш. В случая за ангажиране на административната отговорност на
собственика на ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП е
следвало да се изпълни процедурата по чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП – съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение и издаване на Наказателно постановление, а
не Електронен фиш. Според настоящия съдебен състав редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП
дава възможност на наказващия орган да издаде Електронен фиш само за нарушение по
чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП, но това не означава, че е недопустимо издаването на АУАН и Наказателно
постановление за нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Доводи за това се съдържат в
нормите на чл.167а, ал.4 от ЗДвП и чл.189е, ал.1 от ЗДвП. Съдебният състав не счита, че
нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП позволява да се издава Електронен фиш за нарушения по
чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като за това обстоятелство съществува специална норма (чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП), която сочи, че Електронен фиш може да се издава само за нарушения по
чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез
препращане към чл.189, ал.10 от ЗДвП да посочи кога влиза в сила Електронният фиш. В
гореизложения смисъл е и Решение № 4387/17.11.2022г. на СРС, НО, 116 състав.
Според чл.189ж, ал.1, изр. последно от ЗДвП образецът на Електронен фиш се
утвърждава от Управителния съвет на АПИ. За нарушение, извършено на 17.06.2021г.
образецът на Електронен фиш следва да е този, утвърден със Заповед № РД-11-4 от
23.01.2020г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ. В жалбата се твърди, че
процесният Електронен фиш не е издаден по образеца, утвърден със Заповед № РД-11-
13
4/23.01.2020г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ и че отговаря на образеца,
утвърден със Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на
АПИ в изпълнение на решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, обективирано в Протокол № 28765/09.09.2021г. Въззиваемата страна е
предоставила цитираните Протокол № 28765/21 от 09.09.2021г. и Заповедите на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, но не е ангажирала доказателства кой
образец на Електронен фиш е бил утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, съответно със
Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“. В случая липсата на съответно доказване от страна на
въззиваемата страна не е от съществено значение за решаването на спора - предвид
изложените по-горе мотиви на съда, че в конкретния случай изобщо не е следвало да се
издава Електронен фиш, но с оглед релевираните в жалбата доводи и изисканите с
Разпореждане № 11291/10.10.2022г. доказателства от АПИ следва да се маркира, че те не са
били коректно предоставени на съда, тъй като към Заповедите на Председателя на
Управителния съвет на АПИ не са приложени съответните утвърдени образци, което прави
ангажираните на лист 57-59 от делото доказателства лишени от смисъл.
Настоящият съдебен състав не споделя мнението на жалбоподателя, че заснемането
на нарушението имало функция на АУАН, а Електронният фиш – на Наказателно
постановление, както и че срокът по чл.34 от ЗАНН бил изтекъл. Този състав на СРС е на
мнение, че няма законодателно приравняване между Електронен фиш и Наказателно
постановление. В ЗДвП законодателят е посочил, че влезлият в сила Електронен фиш се
смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това приравняване е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. Именно поради това за Електронния фиш не важат
правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от ЗАНН. Това, че в обжалвания
Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице – издател на Електронния фиш
и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не се съдържа изискване за посочване на
подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи (§ 6,
т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически е написал
Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има специални
изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на Електронния
фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В случая, при
издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а не
общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в Електронния
14
фиш е записано, че той е издаден от АПИ и това /с оглед нормативната уредба/ следва да се
приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило административното наказание да
се налага от организацията, на която е възложен контролът по спазването на правилата,
разписани в ЗДвП и ЗП.
Поради изложеното по-горе СРС приема като неоснователна тезата на
жалбоподателя, че в Електронния фиш липсвали данни за административно-наказващия
орган, че той бил издаден от некомпетентен орган и че не можело да се проследи кой е
авторът на санкционния акт. Неоснователно е и твърдението, че не било посочено мястото
на извършване на нарушението. Видно от самия Електронен фиш, в него е записано, че
нарушението е извършено на път А-6, 50+427 км.
Неоснователно е и искането на жалбоподателя за посочване в Електронния фиш на
модел и годност на техническото средство, с което е установено нарушението, както и дали,
кой и кога е извършил профилактика и техническа поддръжка на средството, тъй като това
не са реквизити на Електронния фиш според чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Поради това
изясняването на тези въпроси е част от решаването на спора по същество.
На следващо место – съдът счита, че е основателно и позоваването на жалбоподателя
на чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г.,
според който доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки,
когато такива са предвидени в националната законодателство. Поради това преди да се
приеме, че е налице административно нарушение, наказващият орган следва да провери
дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая Дружеството – жалбоподател за
въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за предекларира на данните на
ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал този въпрос, СРС счита, че издаването на
Електронния фиш /освен незаконосъобразно по посочените по-горе съображения/ се явява е
преждевременно действие.
Позоваването от страна на юрк. Д. на чл.189е, ал.8 от ЗДвП, дава повод на съда да
посочи, че придадената от закона доказателствена стойност на докладите и приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал, както и на справките от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП не освобождава
административно – наказващият орган от задължението му да проведе доказване на
нарушението, да го опише достатъчно ясно, разбираемо и пълно и да спазва стриктно реда за
ангажиране на административна отговорност за деяние по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП.
На последно, но не по важност, място следва да се посочи, че с Решение на
Министерски съвет № 959/2018г., обнародвано в ДВ, бр.3 от 08.01.2019г. е утвърден списък
на републиканските пътища. Съгласно Приложение № 1 към това Решение републикански
път в Република България, който е утвърден от Министерски съвет е път А-6 с име
15
„Европа“. По съществото на спора и във връзка с приложеното на лист 74 от делото писмо
този съдебен състав счита, че щом от АПИ - Областно пътно управление – София твърдят,
че път А-6 няма километър 50+427, то това означава, че мястото, където се твърди да е
извършено нарушението не е изградено, поради което самото утвърждаване на път А-6 не
може да послужи като основание да се изисква заплащане на такса за преминаване през
участък (50+427 км.), който документално не се води построен/въведен в експлоатация.
Поради това съдът счита, че по отношение на път А-6, 50+427 км. няма как да е нарушен
чл.102, ал.2 от ЗДвП, независимо кое е превозното средство, кой е собственик на ППС, каква
пътна такса е платена и каква се иска от АПИ да се плати в конкретния казус.
Водим от всичко изложено по-горе този съдебен състав прие, че обжалваният
Електронен фиш следва да се отмени и поради допуснати съществени процесуални
нарушения, и поради недоказаност на административното обвинение.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 29.11.2022г. е представен
списък с разноски. Той съответства по размер на уговореното и изплатено възнаграждение
за адвокат на жалбоподателя – 720 лева – видно от лист 76-78 от делото. Според чл.143, ал.1
от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП, следва да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в сила към датата на плащане на адвокатското възнаграждение) – при
„имуществена санкция“ от 1000 до 5000 лева (както в случая – 2500 лева) минималният
размер на адвокатското възнаграждение е „300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.”, т.е. 405
лева. Уговореното и изплатено възнаграждение на адвоката на „***“ ЕООД в случая е над
тази сума, а именно 720 лева. Процесуалният представител на въззиваемата страна прави
възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар. Доколкото адвокатът на
„***“ ЕООД е взел участие само в едно заседаниe пред СРС, продължило по-малко от 20
минути, а съображенията за отмяна на Електронния фиш са принципни, този съдебен състав
счита, че има основания в случая на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокат не в
размер на действително направените, а до размера на минимално определеното адвокатско
възнаграждение според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в сила към датата на плащане на
конкретното адвокатско възнаграждение). Това означава, че дължимото от АПИ в полза на
„***“ ЕООД възнаграждение за адвокат следва да бъде отмерено в размер на 405 лева, а за
разликата над 405 лева до поискания размер от 720 лева – искането на адв. Л. за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя следва да се остави без уважение.
16
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б
от ЗДвП, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на „***“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК : ***
сумата от 405 (четиристотин и пет) лева за направени по делото разноски от страна на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Л. за присъждане на разноски в полза
на „***“ ЕООД за разликата над 405 лева до поискания размер от 720 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17