Р Е Ш Е Н И Е
№ 777
гр. Хасково,04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на
четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Г. Мазгалова
като разгледа докладваното от
съдия Костова административно дело №163/2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба от В.Н.Д. ***, подадена чрез пълномощник адв. А.Г. ***, против
Заповед №3282з-170/17.01.2019 г., издадена от директора на ГД „Гранична
полиция“ към МВР, с която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6,
във вр. с чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение с МВР, считано от дата на връчване на заповедта –
28.01.2019 г.
Оспорващият
излага съображения за наличие на основанията на чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на заповедта. Същата не била съобразена с изискванията за форма и
съдържание, установени в чл.210 от ЗМВР. Описаното в нея нарушение било неясно.
Не било конкретизирано коя от хипотезите на т.28 от Етичния кодекс била
нарушена. Фактическите обстоятелства, които описвали поведението на наказания,
не съответствали на което и да е от деянията, визирани в т.28 от Етичния
кодекс. Неясна и неизпълнена била дадената от наказващия орган правна
квалификация по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР. От начина, по който била съставена
заповедта, жалбоподателят не можел да разбере какво точно нарушение му било
вменено във вина и на база на какви доказателства. Не било описано и
коментирано в заповедта цялостното поведение на служителя. Не личало с
осъществяването на нарушението дали били поставени в риск или били увредени
интересите на службата и настъпили ли били отрицателни за нея последици. Не
били изброени доказателствата, на база на които било вменено за извършено
дисциплинарното нарушение. Такова доказателство не представлявала наличната по
преписката справка, тъй като доказателства следвало да бъдат налични документи,
показания на свидетели или други доказателства по смисъла на закона. Не били
изложени доводи и не били изложени конкретни критерии и факти, имащи значение
за вида и размера на налаганата административна санкция, както изисквали
разпоредбите на чл.206, ал.2 и чл.210, ал.7 от ЗМВР. Твърдението за нарушение
на чл.146, т.3 от АПК при издаване на заповедта се обосновава с неспазване на
предвидената в ЗВМР процедура по нейното издаване, като не били обсъдени и
взети предвид обясненията на служителя. Освен това, наказанието било наложено
извън предвидените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове. Противоречието с материалния
закон на атакувания административен акт се изразявало в липса на фактически и
правни основания за издаването му, тъй като визираното в него нарушение не било
извършено от жалбоподателя. Заповедта не съответствала на целта на закона,
поради налагане на наказание за неизвършено нарушение и при липса на вина. По
изложените съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират се разноски по
делото.
Ответната
страна – Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“ - София, редовно
призован, не се явява. Чрез процесуален представител, с писмени бележки,
оспорва жалбата. Счита, че атакуваната заповед е законосъобразна и следва да се
остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен
съд – Хасково, след като взе предвид изложеното от оспорващия и след като
анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С
оспорената заповед с рег.№3282з-170/17.01.2019 г. на младши инспектор В.Н.Д.,
полицай на ГКПП – Л. от Гранично полицейски управление – Е. към Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Е., е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, за това, че на 19.09.2018 г. около 22.00 часа на АМ „Тракия“ до
260-ти километър, в посока гр.Б., е осъществил пътно-транспортно произшествие с
управляван от него лек автомобил „Ф.П.“ с рег.№ Х… КК, при което автомобилът самостоятелно
е напуснал пътното платно и се е блъснал в средната мантинела на
автомагистралата. От настъпилото ПТП и разпилените части на автомобила по
пътното платно и в двете посоки на движение на автомагистралата, са претърпели
ПТП лек автомобил „М.“ с рег.№ А…МР, управляван от М. Т. П. – движещ се в
посока гр.Б., и лек автомобил „БМВ“ с рег.№ К ….ВС, управляван от Х.Г. Т.,
движещ се в посока гр.С.. Местопроизшествието било посетено от служители на
„Пътна полиция“ от ОДМВР - С., при която Д. отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство, издаден му бил талон за
медицинско изследване, който отказал да получи, след което бил отведен от
служителите на „Пътна полиция“ до ЦСМП – С., където отказал даване на кръвна
проба за медицинско изследване. В заповедта се посочва, че за извършеното от В.Д.
ПТП бил изготвен констативен протокол, съставен акт за установяване на
административно нарушение, издаден протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни
аналози и изготвена заповед за задържане на лице за срок от 24 часа, на
основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, квалифициран от органа на задържане като „опасен
за околните и себе си“. Извършеното
е определено от наказващия орган за дисциплинарно нарушение, като на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6,
във вр. с чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР е
наложено наказанието „уволнение“. Екземпляр от обжалвания акт е получен от
жалбоподателя на 28.01.2019 г., видно от отбелязаното върху акта, а жалбата
срещу него е депозирана на 06.02.2019 г.
Установи
се от приложената административна преписка, че с Телеграма №250 от 20.09.2018
г. (л.46) оперативен дежурен ОДМВР – С. уведомил МВР – София и Главна дирекция
„Национална полиция“ (ГДГП) за настъпилото и описано в оспорената заповед
пътно-транспортно произшествие и за задържането за срок от 24 часа в РУ – С. на
В.Н.Д..
Със
Заповед УРИ 6865з-522/20.09.2018 г. началникът на ГПУ – Е. разпоредил да се
извърши проверка за изясняване на обстоятелствата и фактите, посочени в
Телеграма №250/20.09.2018 г. от ОДМВР – С., като проверката възложил на тричленна
комисия, начело с председател, която да изготви писмена справка за резултата и
да докладва същата в срок до 12.10.2018 г.
В
изпълнение на заповедта за проверка, Комисията изготвила Справка УРИ
6865р-17229/27.09.2018 г. (л.49, л.50), в която описала, че се запознала с:
Телеграма №250/20.09.2018 г. от ОДМВР – С., копие от утвърден График за работа
на първа смяна на ГКПП – Л. през м. Септември
На
02.10.2018 г. директорът на РДГП – Е. отправил Предложение УРИ
4070р-14963/02.10.2018 г. (л.116) до директора на ГДГП – МВР за образуване на
производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, като
изложил фактическата обстановка по случая и посочил нарушения на разпоредби от
Етичния кодекс на държавните служители в МВР.
Със
Заповед №3282з-3354/08.10.2018 г. (л.13 и сл.) директорът на ГДГП образувал
дисциплинарно производство срещу мл. инсп. В.Н.Д., като определил тричленна
комисия, която да изготви становище относно наличие на основание за реализиране
на дисциплинарната отговорност, което да докладва, заедно със събраните
доказателства в срок до 05.12.2018 г. Видно от отбелязването, служителят се е
запознал със заповедта, лично чрез подпис, на 06.11.2018 г. Със Заповед
№3282з-3564/24.10.2018 г. директорът на ГДГП променил председателя на
назначената Комисия, поради молба за самоотвод на същия, подадена на основание
чл.37 от Инструкция №8121-470/27.04.2015 г. за организацията и дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения, събирането и обработката на информация
за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика на МВР, като
определил друг служител от РДГП – Е., който да заеме позицията председател на
Комисия, представляваща дисциплинарно разследващ орган. Със Заповед
№3282з-4004/03.12.2018 г. на директора на ГДГП срокът за разследване по
дисциплинарното производство бил удължен до 19.12.2018 г., поради необходимост
от представяне на изискани от ОДМВР – С. материали, както и за постъпили
противоречиви данни в хода на воденото дисциплинарно производство.
Във
връзка със заповедта за провеждане на дисциплинарното производство мл. инсп. В.Н.Д.
изложил в писмен вид Обяснение УРИ
6865р-19826/09.11.2018 г. (л.33). В същото посочил, че на 19.09.2018 г. имал
час при зъболекар в гр. С., който бил отменен докато пътувал за там. По същото
време вече стигнал до отбивката за гр. П. и решил да мине през града за да си
купи лекарства за зъба, който много го болял. Главата също много го боляла,
имал световъртеж. Имал приятели там и решил да се обади на един от тях и да го
помоли да остане в дома му, докато болката отшуми. След прием на лекарства
заспал, към 20.00 часа се събудил и потеглил към гр. Л.. По пътя отново получил
главоболие. Пътувайки осъзнал, че пропуснал отбивката за С., това се получило
заради главоболието и зъбобола. По време на движение усетил, че нещо се
случвало с колата, от предната лява гума се чул силен тътен, след което гумата
се отделила от колата, поради счупване на ходова част. След това автомобилът се
ударил леко в лявата мантинела. Някой се обадил на тел. 112 и пристигнали
полицаите. В обяснението Д. заявил, че не е отказвал проба за алкохол с
техническо средство Дрегер, полицаите не го били разбрали. Кръвна проба
отказал, защото моментното му здравословно състояние било такова, че имал
чувството, че ако даде кръв щял да изпадне в безсъзнание. Огромния страх от
удара го довел до неадекватно физическо и психическо състояние. Едва стоял на
краката си докато протичала проверката на полицаите, подписвал всичко, което му
било предоставено без да го прочита, искал само да легне и заспи, за да не
усеща болката.
С
писмо 4070р-17463/20.11.2018 г. председателят на Комисията по дисциплинарното
производство изискал от директора на ОДМВР – С. докладна записка по случая с
настъпилото ПТП на 19.09.2018 г., с участието на В.Н.Д., от съставилия АУАН
№Д765207/19.09.2018 г. мл. автоконтрольор И. П. Б. – служител на Сектор „Пътна
полиция“ ОДМВР – С..
По
делото е представена Докладна записка рег.№804р-5092/22.11.2018 г. (л.36), от мл.
авток. И. П. Б. от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – С.. В същата служителят
описва, че докато били на работа с колегата му за времето от 19.00 ч. до 07.00
ч. на 20.09.2018 г. около 22.00 получили сигнал от ОДЧ за настъпило ПТП на АМ
„Тракия“, 260 км. При пристигането на място установили, че автомобил „Ф. П.“ с
рег.№ Х… КК, управляван от В.Н.Д. *** се движил по АМ „Тракия“, на 260 км., в
посока гр. Б., като се е блъснал в мантинелата и други две коли претърпели ПТП
от разпилените по платното авточасти. След разговор с водача разбрали, че същият
е служител на ГДДП. Д. лъхал на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние.
Приканили ли го да му извършат проверка с техническо средство „Дрегер алкотест
7510“, но той категорично отказал. Предложили му и талон за медицинско
изследване, който отказал да подпише. Отказал да даде и кръв за изследване,
който отказ бил удостоверен пред лекар към МБАЛ. На Д. бил съставен АУАН за
извършените нарушения и по разпореждане на ОДЧ бил задържан за 24 часа.
На
13.12.2018 г. дисциплинарно-разследващата Комисия изготвила Обобщена справка
№4070-18700/13.12.2018 г. (л.23 – л.27), адресирана до директора на ГДГП. В
същата комисията установила фактическа обстановка, идентична с тази от Справка
УРИ 6865р-17229/27.09.2018 г. (л.49, л.50). Допълнително установила, че
мл.инсп. В.Д. е бил запознат срещу подпис с Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР. Описала дадените от Д. обяснения по случая, както и
Докладна записка рег.№804р-5092/22.11.2018 г. от мл.
авток. И. П. Б. от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – С.. В справката е
отразено, че с Наказателно постановление №18-0804-002812/07.11.2018 г. на В.Н.Д.
били наложени глоба в размер на 200 лева /чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП/ и глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца /чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП/. Комисията формирала изводи, че мл.инсп. В.Д. на 19.09.2018 г. около 22.30 часа,
управлявайки собствения си лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ Х … КК по АМ „Тракия“,
посока гр. Б., в района на 260 км. реализирал ПТП. В следствие на това, ПТП
претърпели още два автомобила. Не изпълнил разпорежданията на контролните
органи, а именно отказал да му бъде извършена проверка за алкохол и предложения
му талон за медицинско изследване. Задържан бил от полицейските органи за 24
часа, като в обобщената справка бил определен като „опасен за околните и себе
си“. Комисията приела още, че мл.инсп. В.Д. виновно нарушил нормите на
поведение, съгласно т.28, буква „а“ и „в“ от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, утвърден със Заповед рег.№8121з-348 от 25 юли 2014
г. на министъра на вътрешните работи – дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставомерно на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за което
се налагало дисциплинарно наказание „Уволнение“. Въз основа на формираните
изводи Комисията предложила на директора на ГДГП на основание чл.203, ал.1,
т.13 на Д. да бъде наложено наказание „Уволнение“ и на основание чл.226, ал.1,
т.8 от ЗВМР служебното му правоотношение да се прекрати.
Наказаният
служител В.Н.Д. се запознал с Обобщената справка на 13.12.2018, както и с
правото по чл.207, ал.10 от ЗМВР – в 24 срок след запознаване с обобщената
справка да даде допълнителни обяснения или възражения. Върху Справката е
поставена резолюция на директора на ГДГП „запознах се“.
В.Д.
е бил поканен писмено (покана рег.№4070р-28744/14.12.2018 г.) да се запознае с
Обобщена справка №4070-18700/13.12.2018 г., като отново е бил уведомен за
правото си в срок от 24 след запознаване с обобщената справка да даде
допълнителни обяснения или възражения.
Предложението
за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, дадено с Обобщена справка
№4070-18700/13.12.2018 г., е обективирано и в Становище УРИ
4070р-18882/17.12.2018 г. (л.20-22) на дисциплинарно разследващия орган.
В
Протокол УРИ 4070р-116/03.01.2019 г. Комисията отразила, че наказаният служител
не се възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения по
случая, по зависещи от него причини.
По
делото, наред с описаните доказателства са представени още: Акт за установяване
на административно нарушение с бл.№765207 от 19.09.2018 г., съставен от
мл.автоконтрольор при ОДМВР – С., против В.Н. Т., за това, че на 19.09.2018 г.,
около 22.00 часа на АМ „Тракия“, към 260 км. В посока гр. Б. управлява лек
автомобил „Ф. П.“ с рег.№ Х …. КК, като поради движение с несъобразена скорост
губи контрол над МПС и се блъска в еластичната ограда в ляво от лентата. При
предложената му проверка с „Дрегер Алкотест 7510“ за употреба на алкохол същият
отказва да бъде проверен, като отказал да подпише и предоставения му талон за
медицинско изследване, като с това виновно нарушил чл.20, ал.2 и чл.174, ал.3
от ЗДвП. Представено е и Наказателно постановление №18-0804-002812 от 07.11.2018 г., издадено от
началник група към ОДМВР – С., сектор „Пътна полиция“, против В.Н.Д., за
установените административни нарушения, като на основание чл.179, ал.2, пр. 1 е
наложена глоба в размер на 200, а на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Представен е и Протокол за ПТП №1642998, с посочен в него участник в ПТП В.Н.Д.,
както и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози №0012841,
Решение №311 от 03.07.2019 г, на Районен съд – С., постановено по АНД №109 по
описа на съда за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №18-0804-002812 от 07.11.2018 г., издадено от
началник група към ОДМВР – С., сектор „Пътна полиция“, и Протокол от открито
съдебно заседание на Административен съд – С., по КАНД №154/2019 г. във връзка
с обжалване на Решение №311 от 03.07.2019 г, на Районен съд – С., постановено
по АНД №109/2019г., и др.
На
17.01.2019 г. е издадена разглежданата в настоящото производство заповед за
налагане на дисциплинарно наказание.
В
съдебно заседание съдът изслуша личните обяснения на жалбоподателя, който
описва фактическа обстановка идентична с тази дадена в Обяснение УРИ
6865р-19826/09.11.2018 г. Допълва, че след ПТП-то бил помолен от контролните
органи да се тества за употреба на алкохол, но не успял да духне добре в
Дрегера. От удара в гърдите от „аербека“ и болките, които имал в челюстта, не успял.
Доста го боляло и поради това не можал. Полицаите го закарали в болницата в гр.
С. за вземане на кръвна проба, която той не бил отказал преди това, но не му
дали талон за изследване. Вуйчо му го посъветвал да не дава кръвна проба,
защото вече било минало доста време от катастрофата. Имало разправия с
полицаите, за това, че за да даде кръв трябвало да му бъде предоставен талон за
медицинско изследване.
Свидетелят
Г.Г.Г., вуйчо на жалбоподателя заявява, че в нощта на ПТП-то бил извикан от
племенника си. Посочва, че той му казал, че бил изплашен, трудно дишал и го
болели гърдите от удара. Заявява, че полицаите му казали, че на племенника му
не му стигнал въздух, за да бъде тестван за алкохол. Пробвал да вкара въздух (в
уреда) веднъж - два пъти, но не успал. Тогава му съставили акт и протокол. За
кръвна проба ги закарали 4 часа след катастрофата. На място не му били дали
талон за медицинско изследване.
При
така установената фактическа обстановка съдът и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира следното от правна страна:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен
интерес - адресат на обжалваната заповед и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от
материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР. Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ е
ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.1 от ЗМВР и в правомощията на същия
е да налага всички наказания по чл.197 от ЗМВР за служителите на младши
изпълнителски длъжности, какъвто е жалбоподателят.
Заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание има визираното в нормата на чл.210,
ал.1 от ЗМВР задължително съдържание. В нея са посочени извършителят, мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено,
правното основание и наказанието, което се налага. Направено е пълно и подробно
описание на деянието от фактическа страна, напълно достатъчно жалбоподателят да
разбере какво дисциплинарно нарушение му е вменено да е извършил. Отделно от
това, подробно описание на установеното в дисциплинарното производство и
събраните доказателства е направено в Обобщена справка УРИ
4070р-18700/13.12.2018г., към която се препраща в заповедта и с която
наказаният служител е запознат срещу подпис. Твърденията на жалбоподателя, че
заповедта не била съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, се
явяват неоснователни.
Спазени
са процедурните изисквания, регламентирани в чл.207 от ЗМВР, като от писмените
доказателства по делото безспорно се установява, че дисциплинарното
производство е образувано с писмена заповед на компетентния орган, при наличие на
данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение, определен е дисциплинарно
разследващият орган и обстоятелствата във връзка с извършване на нарушението са
установени с допустими от закона начини и средства, като са събрани и оценени
достатъчно доказателства, даващи възможност на наказващия орган да извърши
дължимата преценка по чл.206, ал.2 от ЗМВР.
Дисциплинарно
наказващият орган е изпълнил и задължението си по чл.206, ал.1 от ЗМВР да
изслуша лично жалбоподателя, или да приеме писмените му обяснения. Безспорно се
установява, че при дисциплинарното разследване на жалбоподателя е предоставена
възможност както да представи писмени обяснения, така и да се запознае със
събраните материали и с изготвената от комисията Обобщена справка и в 24-часов
срок да даде допълнителни обяснения или възражения. Видно от приложените по
делото доказателства, жалбоподателят не се е възползвал от дадената му
възможност да представи пред дисциплинарно наказващия орган възражения по
връчената му на 13.12.2018г. Обобщена справка, въпреки това органа при издаване
на процесната заповед е обсъдил и взел предвид депозираните в хода на
дисциплинарното производство от Д. обяснения. В тази връзка настоящия състав на
съда намира, че приемането на писмените обяснения на наказаното лице дадени в
хода на дисциплинарното производство е достатъчно за изпълнение изискването на
чл.206, ал.1 от ЗМВР. Правото на защита на дисциплинарно наказаното лице,
гарантирано от процесуалните правила на производството, не е накърнено и не се
констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на заповедта.
С
издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на 17.01.2019
г. е спазен както двумесечният срок, предвиден в чл.195, ал.2, предл.първо от ЗМВР, така и визираният във второто предложение на нормата двугодишен срок от
извършването на нарушението на 19.09.2018 г. Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, и дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая Обобщената справка, с която
приключва образуваното дисциплинарно производство, е с дата 13.12.2018 г. На
17.01.2019 г., видно от резолюцията върху нея, справката е станала известна на
Директора на ГД „Гранична полиция“, който е издал заповедта преди изтичане на
двумесечния срок от тази дата.
Като
правно основание за налагане на дисциплинарното наказание административният
орган е цитирал в заповедта си разпоредбата на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР,
съгласно която неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР представлява дисциплинарно нарушение, както и
нормата на чл.203, ал.1, т.13 от МВР, предвиждаща, че деяния, несъвместими с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата, са тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага
дисциплинарно наказание „уволнение”.
От
фактическа страна заповедта е мотивирана с твърдения за извършено от Д. на 19.09.2018
г., около 22.00 часа на АМ „Тракия“
до 260-ти километър, в посока гр.Б., пътно-транспортно произшествие с
управляван от него лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ Х … КК, при което автомобилът
самостоятелно е напуснал пътното платно и се е блъснал в средната мантинела на
автомагистралата. От настъпилото ПТП и разпилените части на автомобила по
пътното платно и в двете посоки на движение на автомагистралата, са претърпели
ПТП лек автомобил „М.“ с рег.№ А …МР, управляван от М.Т. П. – движещ се в
посока гр.Б., и лек автомобил „Б..“ с рег.№ К …ВС, управляван от Х. Г. Т.,
движещ се в посока гр.С.. Местопроизшествието било посетено от служители на
„Пътна полиция“ от ОДМВР - С., при която Д. отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство, издаден му бил талон за
медицинско изследване, който отказал да получи, след което бил отведен от
служителите на „Пътна полиция“ до ЦСМП – С., където отказал даване на кръвна
проба за медицинско изследване, а тези действия са в противоречие с норми от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Етичният кодекс е
утвърден със Заповед №8121з-348 от 25.07.2014 г. на министъра на вътрешните
работи и е обнародван в Държавен вестник бр.67 от 12.08.2014 г. В цитираната в
заповедта т.28, буква „а“ и „в“от Етичния кодекс са регламентирани правила,
изискващи от държавния служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството
си на участник в пътното движение, да се подчинява на нормативно определените правила
за движение по пътищата в Република България и на разпорежданията на
контролните органи относно установяване управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или на други упойващи вещества. Както
фактическите, така и правните основания обосновават прилагането на хипотезата
на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, която представлява основание за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” и квалификацията на нарушението
кореспондира напълно с изложените в обстоятелствената част на заповедта данни.
Жалбоподателят на
практика не оспорва, че на посочената дата и час в следствие на несъобразена от
негова страна скорост губи контрол над управляваното от него МПС и настъпва
ПТП. Същевременно обаче
същият оспорва и не е съгласен с изложените в оспорения акт факти
относно установяване употреба на алкохол, като обосновава отказа си с
обстоятелството, че приемал лекарствени средства за зъбобол, както и че недаването на
кръвна проба не е било по негова вина. Тези
твърдения обаче се опровергават от събраните по делото писмени доказателства. Безспорно
е, че служителят е отказал да бъде изпробван с техническо средство. В тази
насока е приетият и като доказателство по
делото АУАН, в който Д.
е записал собственоръчно, че няма възражения по описаните в него констатации на контролните органи.
Всички останали доводи след това са форма на защитна теза. Освен това чрез
защитната си теза жалбоподателят на практика не опровергава основните
правнорелевантни факти в дисциплинарното производство, а именно, че на
посочените в заповедта
време и място му е било разпоредено от контролните органи като водач на МПС да
бъде изпробван за алкохол – на място с техническо средство и чрез даване на
кръвна проба, както и че той е отказал категорично да бъде тестван с техническото
средство. Отделно от
това самият жалбоподател няма ясно обяснение, защо се е наложило неговото
задържане за срок от 24 часа и дали всъщност задържането не е провокирано от
това, че същия е лъхал силно на алкохол и категорично е отказал да му бъдат извършени
и двата теста установяващи употреба на алкохол в кръвта, обстоятелства които
безпротиворечиво се установяват от приложените по делото докладни записки,
изготвени от служителите на РУ – С. и протокол за медицинско изследване.
Въз
основа на всички събрани по делото писмени доказателства се достига до
еднозначен извод, че наказаният служител е извършил описаното деяние, което е
станало известно на широк кръг лица. Жалбоподателят не ангажира никакви
доказателства, годни да опровергаят този извод. Съдът приема тези факти за
безспорно установени, така, както ги е установил и дисциплинарно наказващият
орган, като направеното в заповедта описание на фактическата обстановка е
достатъчно да се приеме, че извършеното от В.Н.Д. представлява поведение в
разрез с норми на Етичния кодекс, с който наказаният служител е бил запознат
срещу подпис.
Нарушението на нормативно установените правила има за
резултат неопазване доброто име на институцията - МВР, даване на лош пример на
другите служители на МВР и на гражданите относно спазване на правилата за
движение по пътищата, установени със ЗДвП. Тези деяния са несъвместими и с
наложените в обществото морални норми и принципи, насочени към спазване на
установения в страната обществен и правов ред, поради което се определят в
практиката като деяния, водещи до намаляване или загуба на доверие в полицията,
което може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска
дейност. В тази връзка
следва да се има предвид и Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т.
д. № 4/ 2007 г. на ОС на съдиите от ВАС, според което ".... не е
задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от
такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие
от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да
е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или
да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило
негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. " В
този смисъл възражението в жалбата, че не били посочени последиците от
деянието, поради което не можело да се извърши преценка за тежестта на същото и
дали наложената санкция му съответства, е неоснователно.
В
съответствие с установените факти и доказателствата за извършено дисциплинарно
нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, дисциплинарният орган законосъобразно
е наложил на извършителя на такова деяние предвиденото в чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР наказание „уволнение“, т.е. наложеното наказание съответства по вид и
тежест на тежестта на извършеното нарушение. Правилно е приложен и чл.226,
ал.1, т.8 от ЗМВР, според който при налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ служебното правоотношение на държавния служител в МВР се
прекратява.
Предвид
установеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване
на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Същата следва да бъде потвърдена, а подадената
срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и
Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е
претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя
възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.Д. ***, против Заповед
№3282з-170/17.01.2019 г., издадена от директора на Главна дирекция „Гранична
полиция“ към МВР, с която на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6,
във вр. с чл.203, ал.1, т.13, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение с МВР, считано от дата на връчване на заповедта – 28.01.2019 г.
ОСЪЖДА В.Н.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, разноски по делото в
размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: