Р
Е Ш Е
Н И Е
№.......
гр.София, 02.02.2017год.
Софийски градски Съд, І Гражданско
отделение, 14 състав в открито
заседание на четиринадесети ноември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА
АПОСТОЛОВА
При секретаря К.Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №3794 по описа за 2016год,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Дял І, Глава ХІІ от ГПК.
Образувано
е по предявен от Р.Т. Т. срещу „Ч.Е.Б." АД отрицателен
установителен иск, с пр.осн.чл.124, ал.1 от ГПК, с който се претендира
признаване спрямо ответника недължимостта
на сума в размер на 434,56лв., за периода от 20,08,2011год. до 26,09,2011год., начислена за абонатен №********** за обект собствен на ищеца, находящ се в с.П., Община
Р., с клиентски номер 300142349672, за
която е издадена фактура №**********/08,10,2011год.
Предявен е и иск срещу
същия ответник, с пр.осн.чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 38670лв., представляваща
неустойка на основание чл.30, ал.1 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия, за
периода от 08,03,2012год. до 10,11,2014год., в резултат на неправомерно
прекъсване на Е.снабдяването на обекта на потребителя ищец, вследствие
неплащане на претендираната сума по фактура №**********/08,10,2011год.
При условията на евентуалност е предявен иск с пр.осн.чл.92, ал.1 от ЗЗД
срещу „Ч.Р.Б.“АД, сума в размер на 38670лв., неустойка дължима на осн.чл.44,
ал.1 от Общите условия за използване на Е.разпределителните мрежи на ответника, за периода от
08,03,2012год. до 10,11,2014год. и поради противоправното бездействие на
ответника да поддържа изправността на мрежата, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че ищецът е потребител
на енергийни услуги по отношение на недвижим имот, представляващ вила-къща, с. П.,
Община Р.. Между страните е налице
сключен договор за продажба на електрическа енергия, по който ищецът има
качеството потребител по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ. Поради изразено несъгласие с начислената сума
по процесната фактура същата не е заплатена.
Поддържат се доводи, че е налице грешно отчитане на Е.енергията, тъй
като обектът не е посещаван от ищеца за релевирания период и е констатирана
неизправност на СТИ. Претенцията
на ищеца за неустойка се основава именно
на твърденията за неправомерно преустановяването на Е.снабдяването през
исковия период, поради неплащане от страна на потребителя на стойността на начислената електрическа енергия, за периода от 20.08.2011г. до 26.09.2011г. в размер на 434,56лв., които суми твърди да са
недължими. В този смисъл излага съображения, че е налице фактическия състав на
чл.30, ал.1 от ОУ от 2007 г.,
одобрени от ДКЕВР/изм. с решение № ОУ-03/26,04,2010год. на ДКЕВР/ и приети на основание чл. 98а ЗЕ, съгласно която норма, ако потребителите останат без
електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаване от продавача
на уведомление от потребителя,
продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без
осигурена Е.енергия. Според чл. 30, ал. 2 обезщетението може да се претендира
от потребителя в рамките на 90 дни от получаване на уведомлението за
прекъснатото Е.снабдяване. Отговорността
на „Ч.р.Б.“ АД се обуславя с
твърдението, че прекъсването на Е.снабдяването е осъществено поради неплащане
на фактура, която е издадена в резултат неизпълнение на задължението на
ответното дружество за поддържане в изправност на средството за техническо
измерване за обекта на потребителя.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок за
отговор по реда на чл.131 от ГПК ответното дружество-Ч.Е.Б. АД е изложило
доводи за недопустимост на иска, поради липса на пасивна легитимация и при
условията на евентуалност сочи на неоснователността на предявения иск. Поддържа, че прекъсването на Е.захранването
е законосъобразно съгласно чл.123а, ал.1 от ЗЕ, тъй като потребителят е
неизправна страна, включително поради неизпълнение на задължението за
своевременно заплащане на потребената
електрическа енергия. Доводите за неизправност на средството за търговско
измерване са относими към разпределителното дружество, тъй като съгласно чл.120
от ЗЕ, СТИ са собственост на последното. Правото да се претендира неустойка не е упражнено в рамките
на предвидения в ОУ срок 30 дни от датата на уведомлението за
прекъснато Е.снабдяване. Срокът, за
който може да се претендира неустойка също е ограничен съобразно заявеното в ОУ
или не повече от 30 дни. Претендираната
от ищеца неустойка е прекомерна
съобразно чл.92, ал.2 от ЗЗД.
По тези съображения
ответникът е поискал отхвърляне на
исковата претенция. Претендира разноски в настоящото производство.
В указания законоустановен срок за отговор е
депозирано становище от „Ч.р.Б.“АД, с което е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция по аналогични на изложените по-горе
съображения. Фактическия състав на чл.44 от ОУ предполага срок, за който може
да бъде начислявана неустойка. Релевира възражение по чл.92, ал.2 от ЗЗД.
Съобразно горното излага становище за неоснователност
на исковете. Претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на Е.енергия за обект с абонатен №********** , находящ се в с.П., Община Р., като Р. Т. има качеството потребител на ответното дружество съгласно §1, т.42 от ДР на ЗЕ.
Издадена
е фактура №94662198/08,10,2011год., за сума в размер на 434,56лв.,
представляваща претендирана от Ч.е.Б. АД
стойност на доставена Е.енергия, за периода от 20,08,2011год. до
26,09,2011год., която с оглед признание на ищеца в ИМ и ССчЕ не е заплатена от
потребителя.
По инициатива на ищеца е извършена метрологична експертиза на
средството за измерване на обекта, установено с Констативен протокол
№847/27,09,2012год. по заявление от 03,08,2012год. /не е представен протокол за
демонтаж №1481971/11,07,2012год./
За
установено съдът намира обстоятелството, че е прекъснато ел.захранването за
процесния обект. Липсват протоколи за
установяване конкретните дати на прекъсване и възстановяване на ел.захранването/заключение
на СТЕ/. Видно от писмо изх.№100000022850/02,05,2012год. до потребителя е потвърдено от Чез Р.прекъсване на Е.захранването
на 08,03,2012год., което съставлява признание на неизгоден за страната факт,
поради което има доказателствена стойност. В съдебно заседание проведено на
26,11,2015год. по реда на чл.146 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че възстановяването на ел.захранването на обекта
е извършено през м.07,2015год.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява,че за периода от 08,03,2012год. до
10,11,2014год., обезщетението дължимо на ищеца, определено по реда на чл.30,
ал.1 от ОУ на Ч.е.Б. Ад е 38670,00лв.
Обезщетението за същия период изчислено на осн.чл.44, ал.1 от ОУ на
ответника Ч.Разпределение Б. Ад е в
размер на 38670,00лв. Неплатеното задължение
от ищеца за клиентски номер 300142349672 е 434,56лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК за установяване спрямо първия ответник- недължимостта на сумата 434,56лв., за периода от 20,08,2011год. до 26,09,2011год., начислена за обект, находящ се в с П., Община Р..
В тежест на ответната страна е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение с ищеца по договор за продажба на ел.енергия за процесния период, изпълнение на задълженията си по сключения договор, чрез предоставяне на ел.услуги за обекта, реално потребление, начисляване на сумите съобразно действащите към периода Тарифа на ДКЕВР.
Не се спори по делото, а и от представените доказателства е видно, че имотът на ищеца е захранван с Е.енергия като същия е бил обслужван от Е.мер с фабричен Тип А1-6 Д с №2911181, т.е. ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди съгласно §1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Приложимото материално право към релевантния период е Закона за енергетиката/ЗЕ/, Наредба №6/09.06.2004год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, приета на осн.чл.116, ал.7 от ЗЕ и ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия, приети на осн.чл.98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-059 от 07.11.2007год. и Общи условия на договорите за използване на Е.разпределителните мрежи №056 от 07.11.2007 г. в сила от 26,11,2007год. и изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР. ОУ се публикуват в един централен и местен ежедневник и влизат в сила за потребителите без изрично писмено приемане. Ето защо съдът приема, че между страните е налице валидно договорно правоотношение.
В процесната хипотеза не е спорно обстоятелството, че СТИ измерващо потребената Ел.енергия за процесния имот е било технически неизправно като е отчитало с грешка по-голяма от допустимата от 2% като Е.мера е отчитал по-малка електрическа енергия отколкото е била консумирана. В случая не е извършена корекция на сметката предвид констатирано неправомерно въздействие върху СТИ. Несъгласието на потребителя е заявено по негова инициатива. Не е спорно, че не е съставен констативен протокол по чл.25, ал.1 от ОУ на договорите за използване на Е.разпределителните мрежи. В процесния случай с писмо от 15,11,2012год. разпределителното дружество е посочило, че не са налице основания за корекция и преизчисляване.
При установената фактическа обстановка и при съобразяване на приложимото материално право съдът намира предявения установителен иск за основателен. От ответната страна, чиято е доказателствената тежест не се установи изпълнение на правилата за корекция на начислената сума. Действително съгласно чл.17, ал.1 от ОУ за продажба на ел.енергия ответникът-продавач на Е.енергия има възможност, въз основа на представени от Е.разпределителното дружество констативни протоколи и справки за начислена енергия да изчисли и коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. Не се ангажираха съобразно указаната доказателствена тежест доказателства за реалното потребление на ел.енергия за абонатния номер, количеството ел.енергия и остойностяване на същата. В процесния случай съобразно извършената метрологична проверка се установява несъответствие с констатираното, при което на осн.ал. (5) от чл.25 на ОУ Е.разпределителното дружество следва да уведоми крайния снабдител в срок от 7 (седем) дни с оглед коригиране на сумите, които потребителят дължи.
Ето защо исковата претенция съдът намира за основателна и като такава
следва да бъде уважена.
По претенцията по чл.92,
ал.1 от ЗЗД, във вр.чл.30, ал.1 от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия. Процесната норма сочи, че в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на
продавача повече от 24 часа след
получаване от продавача на уведомление
от потребителя, продавачът заплаща
обезщетение на потребителя в размер на 30лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена Е.енергия. Според
чл. 30, ал. 2 обезщетението може да се претендира от потребителя в рамките на 90 дни от получаване на уведомлението за прекъснатото
Е.снабдяване. При тълкуване смисъла на сочената разпоредба съдът
намира, че същата урежда отговорността на продавача да осигури възстановяване на ел.захранването при възникнала повреда в мрежата в срок от 24 часа. Смисълът на
уведомяването от потребителя с оглед постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 87 от 28.03.2016 г. по гр. д.
№ 4164/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС е доставчикът да узнае за повредата. Така уговорената неустойка в чл. 30 от Общите условия не се отнася за
случаите, при които неправомерното прекъсване на Е.снабдяване е основано на
неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на електрическата енергия
съобразно предвиденото в чл. 42 от
Общите условия и чл.123а от ЗЕ, каквито са твърденията на Ч.е.Б. АД. Продавачът отговаря за причинените на потребителя вреди от неизпълнение
на договорно правоотношение във връзка с доставката на Е.енергия, но по
правилата на чл.82 от ЗЗД, в случай че се установи виновно неизпълнение и нерегламентирано
прекъсване на ел.захранването, но не и в хипотезата на спряно ел.захранване
поради възражение длъжника/потребител да е неизправен, в който случай
продавачът упражнява право предвидено в ОУ. При реализирани вреди за
потребителя на същия се дължи обезщетение по общия ред. Ето защо предвид
липсата на фактическия състав на санкцията по чл.30, ал.1 от ОУ исковата
претенция е неоснователна.
С оглед неоснователността на главната искова
претенция, съдът намира да се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане
на предявения от ищеца евентуален иск с пр.осн.чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.44 от
ОУ на договорите за използване на Е.разпределителната мрежа на Ч.р.Б. АД.
Отговорността на разпределителното дружество следва
да бъде разгледана на плоскостта на договора за достъп до Е.преносната мрежа
съгласно § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ /или осигуряване на правото за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на
електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия,
определени с наредба/. Отношенията между ЕРП и ползвателя се уреждат в общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Отоговорността
на ЕРП би могла да се ангажира в контекста на задължението на последното
дружество да поддържа и управлява Е.преносната мрежа като доставената от крайния снабдител ел. енергия на потребителите, се измерва
чрез собствени на ЕРП средства за търговско измерване /СТИ/, разположени до или
на границата на имота на потребителя, които именно ЕРП е длъжно да отчита и
поддържа в изправност - чл. 120 ЗЕ, вр.чл.88, чл.89, т.4 от ЗЕ. ЗЕ/ред.ДВ, бр.47/2011год./. Възможната
хипотеза обуславяща възможност за преустановяване
на Е.захранване на обект от ЕРП е допустимо
в хипотезите, посочени в чл.
73 и чл. 122 ЗЕ, в които случаи доставчикът, в т.ч. крайният снабдител, не носи
отговорност за вредите, причинени от преустановяване на снабдяването чл. 122,
ал. 4 ЗЕ, който от своя страна има законовата възможност да преустанови снабдяването към определени потребители в
хипотезите на чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал.
1 ЗЕ, като поиска от разпределителното дружество да преустанови преноса към потребителя, в която хипотеза
последното не носи отговорност за вредите,
причинени от това преустановяване - чл. 123, ал. 4 и чл. 123а, ал. 4 ЗЕ. В процесната изложената обосновка в исковата молба, съдът
намира, ищецът да обосновава претенцията си срещу втория ответник от
противоправното бездействие на последния да поддържа в изправност управляваната
разпределителна мрежа и като собственик на СТИ, въз основа на които се извършва
отчитането на потребената ел.енергия, а не поради прекъсване на ел.захранването
по искане на Ч.е.Б. поради неплатено задължение на потребителя. В отношенията с
разпределителното дружество ищецът се явява изправна страна, тъй като
задължението за плащане на потребената ел.енергия стои към продавача –доставчик
на ел.енергия. Съдът намира да не е налице хипотезата на чл.122, т.4 от ЗЕ,
регламентираща възможност за прекъсване на ел.снабдяването при ползване на електрическа енергия, без да се
измерва или ако неправилно се измерва със средства за търговско измерване; Към
датата на прекъсване на ел.снабдяването 08,03,2012год. не е установена
техническа неизправност/същата е констатирана с извършената по инициатива
на ищеца метрологична проверка
м.09,2012год./. Ето защо преустановяването
на Е.снабдяването е неправомерно, тъй като е обусловено от
начисляване на сума от технически неизправно СТИ, поради неизпълнение на
задължението на ЕРП по смисъла на чл.120 и чл.89 ЗЕ. Не са налице
основанията на чл. 73 и чл. 122 ЗЕ. Ето защо следва да се ангажира
отговорността на "Ч.Р.Б." АД на основание чл. 44, ал. 1 от ОУ на ЧЕЗРБ. Налице е
фактическия състав на претенцията за неустойка, а именно уведомяване на ЕРП за липсата на Е.снабдяване, което в случая е
спазено - такова уведомяване ищецът е извършил с подадената в ЧЕЗРБ жалба с вх.
№ 100000022859/11,04,2012г. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезщетява вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да бъдат доказани. Срокът за който се дължи обезщетение е 90 дни
съгласно чл.44, ал.2 от ОУ, който
тълкуван във връзка с чл.44, ал.3 ОУ регламентира срокът, за който може да се
претендира неустойката, а вреди претърпени в по-голям размер следва да бъдат
обезщетени по реда на чл.82 ЗЗД, какъвто иск не е предявен. Безспорно се
установи, че в периода от 12,04,2012год. до 12,07,2012год. Е.снабдяването не е
възстановено, поради което дължимата неустойка определена по реда на чл.162 от ГПК е в размер на 3590,00лв. За разликата до предявения размер и период исковата претенция като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 200,68лв. от общо 2006,80лв., от които 1676,80лв.-д.т. и 300,00лв.-в.л.
С оглед изхода от спора на ответника „Ч.е.Б.“АД на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1568,00лв., от общо 1600,00лв./претендирано юрк.Възнаграждение е в размер на 1500,00лв. от дължимото 1703,13лв. и 100,00лв.-в.л./.
С оглед
изхода от спора на Ч.р.Б. АД на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 1335,00лв.-юрк.възнаграждение от
общо претендираното в размер на 1500,00лв.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Ч.Е. Б.”АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес ***, по предявения отрицателен установителен иск с пр.кв.чл.124, ал.1 от ГПК, че Р.Т.Т., с ЕГН **********, със съд. Адрес: ***, чрез адв.Б. не дължи сума в размер на 434,56лв./четиристотин тридесет и четири лева и 0,56ст./, за периода от 20,08,2011год. до 26,09,2011год. клиентски номер 300142349672 по фактура №**********/08,10,2011год. за обект, находящ се в с.П., Община Р..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Т.Т., с ЕГН **********, със съд. Адрес: ***, чрез адв.Б. срещу „Ч.Е. Б.”АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** иск с пр.осн.чл.92, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 38670,00лв.-неустойка на осн.чл.30, ал.1 от ОУ, за периода от 08,03,2012год. до 10,11,2014год. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ч.р.Б.”АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес *** да заплати на Р.Т.Т., с ЕГН **********, със съд. Адрес: ***, чрез адв.Б. на осн.чл.92, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на 3590,00лв., неустойка на осн.чл.40, ал.1 от ОУ, за периода 12,04,2012год. до 12,07,2012год. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 3590,00лв. до предявения размер от 38670,00лв. и за периода от 08,03,2012год. до 11,04,2012год. и за периода от 13,07,2012год. до 10,11,2014год. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ч.Е. Б.”АД
и „Ч.р.Б.“АД да заплатят на Р.Т.Т. на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 200.68лв./двеста лева и 0,68ст. /-разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.Т.Т. да заплати на „Ч.Е. Б.”АД на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 1568,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Р.Т.Т. да заплати на „Ч.р.Б.“
АД на осн.чл.78, ал.3 ГПК сума в
размер на 1335,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2
седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: