РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 20.03.2024 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в публично заседание на седми март две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 290 по описа за 2023 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

               Производството е на основание чл.171 т.1 б.”б” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.                       

               Административното дело е образувано по жалба на П.Г.Г. ***, чрез адв. М.И. -ЛАК, адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна марка (ЗППАМ) №23-0906-000148 от 19.07.2023 година, издадена от Началник група към ОДМВР-Ловеч, сектор „Пътна Полиция“ Ловеч, с която на същият е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

             С доводи, че оспорената заповед е издадена при допуснати множество съществени процесуални нарушения се иска отмяната й като незаконосъобразна, ведно със законните за това последици. Жалбоподателят счита, че изложеното в обстоятелствената част на атакуваната заповед, преповтаря съдържанието на процесния АУАН, но  не отговаря на действителната фактическа обстановка, поради което обжалва ЗПАМ в законно установения срок. Твърди, че не е управлявал автомобила под въздействието на алкохол, както и че не е спиран от контролните органи, докато управлява същия на посоченото място - така, както е описано в акта. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство.

                 В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован чрез процесуалният му представител поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразността на оспорения акт и основателността на жалбата, развити и в писмени бележки. Претендира разноски съобразно списък.

                Ответникът по делото Началник група към ОДМВР-Ловеч, сектор „Пътна Полиция“ Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. 

                Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и приложимото право, приема за установено от фактическа страна следното:                   

                С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № GA975116 от 19.07.2023 г. е констатирано, че оспорващият П.Г.Г. на 19.07.2023г. в 22.50 часа в гр. Ловеч, община Ловеч, ул. ******, до дом 36, с посока на движение към ул.******, управлява  лек автомобил ******с регистрационен номер ******, собственост на К.К.-Г., под въздействието на алкохол установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0032, проба номер 3353, дисплеят на който отчел 0.86 промила алкохол в кръвта по метода на издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване номер 105147 и 7 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А062216. Посочено е, че като водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, вкл., с което е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП.

                 С оглед на това, че управлява описаният автомобил под въздействието на алкохол и има съставен АУАН с бланков № GA975116 от 19.07.2023 г., Началника на група към ОДМВР-Ловеч, сектор „Пътна Полиция“ Ловеч, е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0906-000148 от 19.07.2023 година. С нея на оспорващият, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ с правно основание чл.171т.1 б. “б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но неповече от 18 месеца.    

                Според отбелязаното в нея, Заповедта е съобщена на жалбоподателят на 01.08.2023 г., а жалбата е депозирана в ОДМВР на 07.08.2023 г., видно от поставения входящ номер.  

                С административната преписка са приложени: акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № GA975116 от 19.07.2023 г., талон за изследване № 105147,  Справка за нарушител/водач на Г., удостоверение за компетентност на издателя на оспорената заповед, Заповед № 295з-31/07.01.2022г. на директора на ОДМВР –Ловеч и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР.  

                По делото е приложено и наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН с бл. № GA975116 от 19.07.2023 г., с което на Г. е наложено административно наказание глоба от 1000 лева за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП и подадената срещу него на 09.01.2024г. жалба пред РС Ловеч.

               Представена е от Община Ловеч скица с местонахождението на улица „******в гр.Ловеч, както и на улица „******в гр.Ловеч, според която улица „******в гр.Ловеч е на кръстовище с улица „****.  

               По делото е изискана и постъпила справка с копие от Медицинския журнал, установяваща че жалбоподателят П.Г.Г. е посетил „Спешно отделение“ на Многопрофилна болница за активно лечение „Проф.Д-р Параскев Стоянов“ АД гр.Ловеч, на дата 19.07.2023 година в 23:20 часа за вземане на биологичен материал.

               От ответника е представен Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № 123 от 03.08.2023г., назначено с талон №105147 и Протокол за медицинско изследване от 19.07.2023г. от Спешно отделение гр.Ловеч със заключение, че в представената за изследване кръв, взета от жалбоподателя П.Г.Г. се констатира наличие на етилов алкохол с крайна концентрация 0.89 %. Приложени са Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози, както и копие на ежедневна форма а отчет за 19.07.2023г., ежедневна ведомост и план за провеждане на инструктаж.

               Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

               За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства. По искане на жалбоподателят е допусната до разпит в съдебно заседание К.П.К.. Допуснат е и полицейският служител мл.автоконтрольор Й.С.Й. от Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр.Ловеч, констатирал нарушението.

                От показанията на разпитаният по делото свидетел К.П.К. се установява, че в края на юли 2023 година към 22:30 часа – 23:00 часа се прибирали от събиране с приятели, като не може да каже точно по кои улици са минали, тъй като не знае имената на улиците. Накрая завили и паркирали пред блока, където живеят на ул. „******“. Били готови да слизат от колата– с изгасен двигател, свалени колани и тъкмо щяли да слизат от колата, когато зад тях паркирал полицейски патрул, с двама полицаи и казали, че искат да проверят шофьора за алкохол и документите на колата. Според свидетелката съпругът й дал проба с Дрегер, който отчел около 0,8 след което пожелал да даде кръвна проба и отишъл до болницата. Аз бях там през цялото време. Сочи, че били  на една вила при едни приятели, но тя не го е виждала да пие там и не знае как се получи това. 

                Показанията на полицейският служител Й. установяват, че на

19.07.2023 година за времето от 20:30 часа до 08:30 часа на 20.07.2023 година бил наряд заедно с колегата Стелиян Невелинов Димитров, когато към 22:50 часа в гр. Ловеч на ул. „****** със служебен автомобил „Киа“ подали светлинен и звуков сигнал на движещият се пред тях лек автомобил „Тойота рав 4“ с рег.№ ******. Понеже въпросният автомобил тръгнал от едно заведение в кв.“Дикисана“ се усъмнили, че водачът е употребил алкохол и го спрели за проверка.  Като водач бил П.Г.. Имало и пътничка на предна дясна седалка, която е и собственичка на въпросният автомобил. Служителите поискали документите на водача и на пътника. Поканили водача да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алко Тест за употребата на алкохол, като водачът не направил възражение и дал проба, която се указа положителна – 0.86 промила алкохол в издишания въздух. Служителят съставил АУАН за нарушението, неговият колега Димитров издал талон за медицинско изследване на водача, където той в Спешното отделение към МБАЛ – Ловеч дал кръвна проба. Дали му първият екземпляр от талона за медицинско изследване след като го разписал, екземпляр от акта и го освободили. Свидетеля сочи, че при подаването на звуковият сигнал водача не спрял веднага, продължил малко по-напред и спрял на кръстовището на ул.“******и ул. „****“. На ул. „****** му подали сигнал за спиране и той продължи малко напред, докато отбил в дясно. Самата проверка за алкохол, извършили на ул. „****“ / ул. „****“/.  

                Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същите са поели наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма данни по делото за тяхната заинтересованост от изхода му.   

               С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

                Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 01.08.2023 г., а жалбата е депозирана в ОДМВР на 07.08.2023 г., съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП и е насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.  

             Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

                В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

               Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед за прилагане на принудителна административна марка (ЗППАМ) №23-0906-000148 от 19.07.2023 година на Началник група към ОДМВР-Ловеч, сектор „Пътна Полиция“ Ловеч, с която на оспорващият е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

               Предвидените в чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП   правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

                Целта на принудителната административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б „б“ от ЗДвП е да се постигне преустановяващ ефект спрямо деяние, съставляващо административно нарушение. В конкретния случай на оспорващия е съставен АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Предмет на настоящото производство обаче не е наличието или не на състав на нарушението, а наличието на материалните предпоставки по чл. 171, т.1, б „б“ от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка.

              Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица

              Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон.    

                 С представената Заповед № 295з-31/07.01.2022г., Директорът на ОДМВР –Ловеч, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил началниците на група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  /ОДМВР/ Ловеч, сектор „Пътна полиция“ да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7. Обжалваната заповед е издадена от началника на сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч в това му качество и е налице необходимата компетентност, видно от приложеното Удостоверение на л.26 от делото. Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Като издателят й е посочил фактическите и правните основания, с което е изпълнил изискването за мотивиране, визирано в чл. 172 ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59 ал.2 от АПК.

                В обжалваната заповед е посочено, че се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената в закона форма.       

               Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които самостоятелно да съставляват основание за отмяна на акта.    Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административно производствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл. 146 т. 3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика процесуалното нарушение е съществено ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта, което в случая не е налице.

              Процесната заповед е издадена в съответствие с материално правните разпоредби на закона.  Нормата на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП /в редакцията към изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, предвижда прилагане на ПАМ, за този който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

                При тази законова регламентация, необходимата материално правна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация, установено по надлежния начин посочен в текста на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест лежи върху административния орган. Той трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му. В случая заповедта е издадена при наличие на посочените по-горе материалноправните предпоставки предвидени в чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Установява се от фактите по делото, че жалбоподателят, като водач на МПС е управлявал МПС с наличие на концентрация на алкохол в кръвта, установено с техническо средство Дрегер. Този факт не е оборен от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство. Напротив той се потвърждава и с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят е посетил посоченото в талона за медицинско изследване, медицинско заведение в рамките на указаното време, като от дадената кръв за изследване е установено наличие на алкохол в кръвта. Видно от приложения по делото протокол за химическо изследване, е констатирано наличие на етилов алкохол с крайна концентрация 0.89 %. Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя и по отношение на посоченото в жалбата, че не е спиран от контролните органи, докато управлява същия на посоченото място - така, както е описано в акта, вкл. че не е управлявал автомобила, доколкото по делото се установи от Справката за местонахождението на посочените улици и от показанията на актосъставителя, че при подаването на звуковият сигнал водача не спрял веднага, продължил малко по-напред и спрял на кръстовището на ул.“******и ул. „****“, като  на ул. „****** му подали сигнал за спиране и той продължи малко напред, докато отбил в дясно и самата проверка за алкохол, извършили на ул. „****“, установяващи описаните в акта и Заповедта фактически обстоятелства. 

               С оглед на фактическата установеност съдът приема, че са били налице основания за издаване на обжалваната заповед. Следва да се посочи, че административният орган е действал при обвързана компетентност и налагането на предвидената в закона ПАМ не е подлежала на преценка при реализиране на предпоставките за това, т.е прилагането на принудителната административна мярка, с оглед установените факти по делото, е било задължително.

                В този смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като следва да се има предвид, че същата не съставлява вид административно наказание. Прилагането й цели ограничаване противоправното поведение на нарушителя и се прилага с ограничение във времето.  

               Целта на приложената принудителната административна мярка, както се посочи е с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание / по аргумент на чл.12 и чл.13 ЗАНН/. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца”. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, принудителната административна мярка следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

               При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.

               Видно от оспорената заповедта, същата е наложена до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца, точно както е предвидено в закона, като за административния орган не е налице възможност да постанови друг срок на мярката. Срокът на действие, е под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността, в случай, че произнасянето във връзка с отговорността по същество продължи повече от 18 месеца. Ако НП бъде отменено с влязло в сила съдебно решение преди изтичането на 18 месеца, то и ПАМ ще отпадне автоматично, поради настъпване на прекратителното условие, свързано с действието й. Издателят на заповедта не е определил срок за прилагането ѝ, а съгласно закона е посочен максимално допустимият срок за нейното приложение. Прекратяването на действието й не е обусловено от преценката на органа, издал ЗПАМ, а се определя съобразно това кога е решен въпроса за отговорността на водача.

 

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171 т.1 б.“б „ от ЗДвП, поради което оспорването по подадената жалба, като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

                При този изход на спора разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.

                Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, Административен съд-Ловеч, първи състав 

               РЕШИ:

               ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба  на П.Г.Г. ***, чрез адв. М.И. -ЛАК, адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна марка (ЗППАМ) №23-0906-000148 от 19.07.2023 година, издадена от Началник група към ОДМВР-Ловеч, сектор „Пътна Полиция“ Ловеч, с която на същият е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

               Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от  ЗДвП. 

               Препис от решението да се изпрати на страните по делото. 

 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: