МОТИВИ  НОХД № 3356/2014 г. по описа на ПлРС

Обвинението е против К.Е.Д. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

        за това, че на 26.07.2014 г. в гр. Плевен, обл. Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ – велосипед марка “Интербайк“, със сериен номер GD 14010215, на стойност 178 лв. – собственост на Я.И.Н. ***, която вещ владеел.

Представителят на РП-гр.Плевен подържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Пледира за постановяване на осъдителна присъда към минимума предвиден в разпоредбата на закона, с оглед ниската стойност на противозаконно отнетата вещ, което да бъде изтърпяно ефективно.

        Подсъдимият К.Е.Д. не  се явява в съдебно заседание. Делото се гледа при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. С оглед обстоятелството, че подсъдимият отсъства още в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие с оглед не нарушаване на процесуалните му права на защита, съдът е назначил служебен защитник адв. * *** - АК – Плевен.

Адв. *** пледира, че се касае за маловажен случай по ал. 5 на чл. 206 от НК и подзащитният и следва да бъде признат за виновен по обвинението по чл. 206, ал. 5 от НК и оправдан да е извършил престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Навежда доводи, че деянието не се отличава с висока степен на обществена опасност, а стойността на велосипеда е под минималната работна заплата, твърди още, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които следва да бъдат взети под внимание при постановяване на съдебния акт.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

          Подсъдимият   К.Е.Д. роден на *** ***, адрес за призоваване: с. Подем, обл. Плевен, ***, българин, с българско гражданство, с основно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН **********

               Подсъдимият К.Д. и св. Я.Н. се запознали през  2012 г. В края на месец юли 2014 г. подсъдимият Д. и св. Н. се срещнали случайно в центъра на гр. Плевен. Подсъдимият Д. споделил пред св. Н. за затрудненото си финансово състояние и затова, че няма къде да пренощува в града. Св. Н. предложил на подсъдимия Д. да отседне в неговия дом, находящ се в гр. Плевен, на ***. Подсъдимият Д. приел поканата на св. Н. и двамата се уговорили Д. да остане в дома на Н. за период от една седмица, за което време подсъдимият Д. трябвало да си намери квартира. На 26.07.2014 г., подсъдимият Д. решил да вземе от св. Н. собствения му велосипед марка „Интербайк“ и впоследствие да се разпореди с него без знанието на св. Н. – да го заложи от свое име и за своя сметка в заложна къща, за да набави за себе си парични средства. В изпълнение на това свое престъпно намерение, подсъдимият Д. поискал от св. Н. да му предостави велосипеда за послужване. Св. Н. се съгласил и подсъдимият Д. взел велосипеда със себе си, след което повече не се върнал в дома на св. Н.. Веднага след като получил вещта, подсъдимият Д. се отправил към заложна къща, находяща се в гр. Плевен, на ул. „Ресен“ № 4. Пред служителя в обекта – св. С.А., подсъдимият Д. заявил, че е собственик на вещта, представил лична карта и поискал да заложи велосипеда. Св. С.А. съставил заложен билет, който подсъдимият Д. лично подписал. Св. А. приел предоставената от подсъдимия Д. вещ, а подсъдимият Д. получил сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща паричен заем. Подсъдимият Д. не предприел никакви действия за погасяване на задължението на датата на падежа по договора – 04.08.2014 г.

            На 08.08.2014 г. подсъдимият Д. се явил в Областна пробационна служба - гр. Плевен за изпълнение на наказание „Пробация“ по влязла в сила присъда срещу него. С оглед получена оперативна информация за извършени от подсъдимия Д. престъпления против собствеността, св. Г.Г. ***, провел беседа с подсъдимия Д.. Подсъдимия Д. признал за това, че противозаконно е присвоил чужда движима вещ – велосипед, предоставена му за ползване от св. Н. и подробно разказал за предприетите от него действия по разпореждане с присвоената вещ, като представил заложния билет. На същата дата св. Г. и подсъдимия Д. отишли до заложната къща на ул. „Ресен“ № 4, където св. С. Атанасов с протокол за доброволно предаване предал един брой велосипед с марка „Интербайк“. На 11.08.2014 г. с разписка вещта е била предадена на собственика й – св. Я.Н..

Горната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Я.И.Н. – пострадал, С.А.А. – служител в заложната къща, където е предаден велосипеда и полицейския служител Г.С.Г. всички те са еднопосочни, непротиворечиви и установяват по несъмнен начин, че подсъдимият К.Е.Д. е извършил по несъмнен начин визираното в Обвинителния акт.

От показанията на пострадалия свидетел Я.И.Н. се установява, че същият е собственик на процесния велосипед марка „Интербайк”. С подсъдимия К.Д. били познати и тъй като подсъдимият му се оплакал, че няма къде да спи същият го поканил в дома си. Подсъдимият Д. приел поканата, като уговорката била да остане около седмица, докато си намери квартира. Свидетелят Н. поддържа, че на 26.07.2014 г. подсъдимият Д. му поискал велосипеда марка „Интербайк”, за да си свърши някаква работа за около час и след това да му го върне. Свидетелят Н. твърди, че дал велосипеда на подсъдимия, след което не му бил върнат, каквато била уговорката между двамата, поради което подал сигнал в полицията, като представил и гаранционна карта на велосипеда. Свидетелят в съдебно заседание уточнява, че велосипедът му е върнат след около 20-ина дни, но не от подсъдимия, а от полицията.

От показанията на свидетеля С.А. се установява, че работи в заложна къща „Корект консулт”, находяща се на ул. „Ресен” № 4А. Свидетелят А. твърди, че на 26.07.2014 г.  подсъдимият Д. посетил заложната къща, като донесъл колело, което заложил за 50 лева. Свидетелят твърди също така, че попитал подсъдимия Д. за произхода  на колелото и същият заявил, че е лично негово и не е крадено. Свидетелят А. заявява, че е поискал лична карта на подсъдимия, тъй като такава била практиката на заложната къща и въз основа на данните от личната карта е попълнен заложен билет, който подсъдимият собственоръчно подписал. Свидетелят А. посочва, че процесният велосипед бил иззет с протокол за изземване от полицията.

В съдебно заседание е разпитан и свидетелят Г.С.Г. – полицейският служител работил по случая, който потвърждава, че през лятото на 2014 г. е получил данни, че подсъдимият Д. е извършил кражба на два броя велосипеди. Твърди, че установил подсъдимия Д., който признал, че е извършил кражба на два броя велосипеди, единият от които е именно процесният велосипед  марка „Интербайк”, като заявил, че велосипедите са предадени в заложната къща зад съда. Свидетелят Г. заявява, че подс. Д. описал марката и характеристиките на велосипеда, като заявява, че велосипеда е иззет от заложната къща, за което е съставен протокол.

        В подкрепа на горната фактическа обстановка са и присъединените като доказателства по делото писмени доказателства приложени по досъдебно производство № Д-2022/2014 г. по описа на Районна прокуратура - Плевен.

        По делото е назначена и извършена съдебно-оценителна експертиза, от която се установява, че стойността на процесния велосипед марка Интербайк  към 26.07.2014 г. е 178.00 лева.

        Настоящият състав счита, че процесното посегателство извършено от подсъдимия Д. е с по-ниска степен на обществена опасност, че последиците от него са незначителни и че са налице смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка и с оглед предпоставките по чл. 93, т. 9 НК, решаващ критерий в съдебната практика за преценката дали присвояването представлява маловажен случай, е вредата от него да е на стойност под три минимални работни заплати, съгласно Постановление № 326 на МС от 30.12.2009 г. за определяне размер на минималната работна заплата за страната. Стойността на присвоеното от подсъдимия е 178.00 лв., т.е под три минимални работни заплати. Причинените с престъплението имуществени вреди са изцяло възстановени, като вещта е върната на пострадалото лице  със съдействието на подсъдимия, поради което, настоящият състав намира, че извършеното престъпление с оглед на незначителността на вредните последици, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид и се явява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

При така приетото за установено от фактическа страна е видно, че с поведението си подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 206, ал. 5 от НК.

От обективна страна на 26.07.2014 г. в гр. Плевен, обл. Плевен, противозаконно присвоил чужда движима вещ – велосипед марка “Интербайк“, със сериен номер GD 14010215, на стойност 178 лв. – собственост на Я.И.Н. ***, която вещ владеел, като деянието представлява маловажен случай.

От субективна страна подсъдимият извършил горното деяние при наличието на ясни представи в съзнанието му за обществената опасност и противоправността на извършваното и на неговият резултат, като искал настъпването на последния, т.е. при наличието на пряк умисъл.

Изпълнителното деяние подсъдимият Д. е осъществил, след като противозаконно задържал чуждата вещ.

Деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл - той е имал фактическа власт върху велосипеда на пострадалия Н., съзнавал е, че не е негов собственик и е съзнавал, че разпореждането с велосипеда излиза извън обема на предоствените му правомощия да владее и да пази вещта. Причини за извършване на престъплението–стремеж към противоправно облагодетелстване.

Отегчаващо вината обстоятелство са предишните му осъдителни присъди, наказанията, по които не са му въздействали поправително и възпитателно за спазване на закона.

Смекчаващо вината обстоятелство е признаване на вината.

Преценявайки тези данни съдът счита, че по отношение на подсъдимия К.Е.Д. наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, по този начин биха се постигнали целите на наказанието – чл. 36 от НК. Ето защо съдът определи и наложи на  подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в Затвор.

Тъй като извършеното от подсъдимия *** деяние по настоящето дело е в изпитателния срок на определеното му общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 424/2012 г. и НОХД № 3020/2011 г. и двете по описа на ПлРС, то на основание чл. 68, ал. 1 от НК следва да бъде приведено в изпълнение наказанието наложено му по тези две осъждания в размер на две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно отделно от наложеното с настоящата присъда наказание при първоначален строг режим в Затвор.

        Предвид изхода на процеса и на основание чл. 189  от НПК подсъдимият Д. следва да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в полза на ПлРС  в размер на 90 лв. и по сметка на ОД на МВР – Плевен в размер на 25.00 леве

        С оглед на гореизложеното съдът постанови присъдата си .

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: