|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
04.01.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
единадесети декември |
две |
||||||||||||
|
хиляди и седемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
ПЛАМЕН ГЕНЕВ |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
Съдия Димитрова |
гр. дело N |
497 |
по описа за |
2017г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на В.П.Т. срещу
решение от 19.10.2016г. на СРС, 145 състав, постановено по гр.д. № 13560/16г. в
частта, в която е отхвърлен искът й по
чл.344, ал.1, т.3 във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ до пълния предявен размер.
Срещу същия съдебен акт е
постъпила въззивна жалба и от Агенция „М.“ в частта, в която срещу нея са
уважени предявените искове.
Жалбоподателят-ищец твърди, че в атакуваната от нея част решението е неправилно. Неправилно съдът е приложил
материалния закон при определяне на размера на
последното брутно трудово възнаграждение. Счита, че той е 1128, 29 лв.,
а не 725, 60лв. Счита, че към последната
сума трябва да се прибавят още 402, 69 лв. Поддържа, че й е изплатено само обезщетение по чл.220,
ал.1 от КТ в размер на 724 лв. и само то може да бъде приспаднато.
Затова
моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от нея част и да постанови друго, с което да уважи иска по чл.344, ал.1 ,т.3 във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ.
Жалбоподателят – ответник,
счита за погрешен и необоснован изводът на
първоинстанционния съд, че фактическото
основание не съответства на посоченото в заповедта, както и че с
изменението на Устройствения правилник на Агенция „М.“ е настъпило „закриване
на предприятието“, в което е назначен
ищеца. Агенцията продължава да изпълнява функциите си, тя не е
закрита. В чл.7, ал.2 от Закона за М.те/ЗМ/
е определена структурата на Агенция „М.“. С постановление № 393/30.12.2015г. на
МС в сила от 11.01.2016г. е изменен и допълнен УП на Агенцията, като в чл.7, ал.1
е заличена думата Свиленград, а Агенцията е структурирана в ЦМУ и М.те: София, Бургас, Варна, Лом, Пловдив Свищов, Русе, Столична и Югозападна .
Със същото постановление е променена числеността на ЦМУ от 600 на 640 щ. бройки. Със заповед № ЗМФ-1257/ 14.12.2015г. на
Министъра на финансите, считано от 00.00ч. на 11.01.2016г. се закриват всички
митнически учреждения към Митница
Свиленград. От същия момент в структурата на Митница Бургас се създават
следните митнически учреждения: Митнически пункт ЖП гара Свиленград и Митнически Пункт Капитан Андреево, а в
структурата на Митница Пловдив- МБ Свиленград, МБ Кърджали и МБ Хасково. М.те
Бургас и Пловдив поемат централизирано функциите на закритите митнически
учреждение от Митница Свиленград. Митническите служители от последната са преминали към други митнически
учреждения. Териториалната компетентност на Митница Свиленград е поета от М.те Бургас и Пловдив. Със заповедта
на Министъра на финансите се закрива единствено МБ Свободна зона Свиленград, без да се
създава нова такава. Счита, че е налице реално съкращаване в щата на длъжността
на ищеца, както и че районният съд не е взел предвид, че такова може да
има и при увеличение на бройките по щатното разписание., т.е. при трансформиране
на длъжности. Конкретният случай не
попада и в хипотезата на закриване на част от предприятието, тъй като основните
митнически учреждения към Митница Свиленград преминават към М.те Бургас и Пловдив, а не са закрити.
От Митница Свиленград в Митница Бургас са преминали 22 служители
от отдел „ППТРР“, ТМУ. От
длъжностните характеристики се установява, че функциите им са едни и същи. Към
08.01.2016г. щатните бройки за длъжността „ специалист /контрольор“ в Агенция „М.“
са 12 , а към 11.01.2016г. са 11 щ.бр. Следователно е налице намаляване на общата численост на щатните бройки за тази длъжност с 1 щ.бр. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че
представените писмени доказателства не могат да установяват извършен подбор.
Поддържа, че при съкращаване на единствена щатна бройка работодателят не е длъжен да извърши подбор.
Затова не е допуснато нарушение на чл.329 от КТ.
Затова моли въззивния съд да
отмени решението в атакуваната част и да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявените искове.
Страните взаимно оспорват
жалбите си.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производства по реда на чл.235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. В исковата
молба ищецът В.Т. твърди, че е работила при ответника на длъжност „специалист/контрольор“ в отдел „ Приходи,
пътни такси и разрешителен режим“/ППТРР/
към Митница Свиленград. На 11.01.2016г. й е връчена заповед № 446/11.01.2016г.,
с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ
поради съкращаване в щата се прекратява трудовият й договор. Счита я за
незаконосъобразна, немотивирана и неправилна. Тя не е била запозната със
заповед ЗМФ-1257/14.12.2015г. на министъра на финансите, която е цитирана
в прекратителната заповед. Съкратени са само няколко служители, заемащи
същата длъжност като нея, то става въпрос
не за закриване на длъжността, а за съкращаване в щата. Непоказването на
цитираната заповед и на щатните разписания
е нарушение на правата на ищеца, както и правото й на защита. Счита, че
при ответника не е налице реално съкращаване в щата, както и е нарушен чл.329
от КТ. Затова моли съда да признае уволнението й за незаконно и го отмени, да
бъде възстановена на длъжността преди него, да осъди ответника да й заплати
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в
размер на 6 600 лв. за период от шест месеца, считано от 11.01.2016г. до
11.07.2016г. в едно със законната
лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба. Претендира разноски.
В депозиран писмен отговор
ответникът оспорва исковете и ги счита за неоснователни. Неоспорва наличието на
трудово правоотношение между него и ищеца. Излага, че уволнението е законно и е налице реално
съкращаване в щата. Счита, че не е нарушил нормата на чл.329 от КТ, тъй като не имал
задължение да извърши подбор, защото
длъжността на ищеца е единствена. Прави възражение за прихващане с
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ с
изплатеното от него обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ в
размер на 1448 лв.
Не се спори, а и видно от
приетото копие от писмени доказателства е,
че
между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, прекратено със заповед № 446/11.01.2016г.,
връчена на ищеца на 11.01.2016г., на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, съкращаване в щата, считано от същата дата.
С декларация от същата дата
ищецът е декларирала, че не страда от заболяване по наредба 5/1987г. на МЗ, както и че не е
трудоустроено лице, не е избирана за
представител на работниците, не е член на специален орган за преговори, на
европейски работнически съвет, не е член на синдикално ръководство, не е
бременна и не е майка на дете до три години.
Не се спори, че ищецът е
заемала длъжностна специалист
/контрольор в отдел „Приходи, пътни такси и разрешителен режим“ в митница
Свиленград, за която са й връчени длъжностни характеристики през 2012г. и
2014г.
С оглед твърдението си за законност на
уволнението ответникът е представил
щатни разписания – длъжностни и поименни, на звената в Агенция „М.“ и
длъжностни характеристики, функционални характеристики на отдели звена от агенцията, писмени доказателства
установяващи резултати от полагани изпити от ищеца.
Във връзка с направеното
възражение за прихващане са представени
заявление и декларация от В. Т. от
15.02.2016г. с искане за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ и че не
е била заета по трудов договор за периода 11.01.2016г. до 11.02.2016г., както и
заповед № 3432/08.03.2016г., с която се нарежда да й се изплати такова
обезщетение, фишове за месец януари и
месец март 2016г., от който се установява начисляването на обезщетения на В. Т. по чл.220, ал.1 от КТ, чл.222, ал.1
от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и други
писмени доказателства, установяващи изплащането им.
От удостоверение от
16.06.2016г. се установява, че брутното трудово възнаграждение на В.Т. по
смисъла на чл.228 от КТ е 725, 60лв.
По представената в оригинал
трудова книжка съдът е установил, че
след уволнението от ответника ищецът не
е постъпвал на работа по нов трудов договор.
В хода на съдебното дирене
са приети и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на
страните.
Районният съд е уважил изцяло
предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и частично този по чл.344, ал.1
,т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Пред въззивния съд е
допусната и приета счетоводна
експертиза, която е дала заключение
за последното брутно трудово възнаграждение на ищеца по смисъла на чл.228 от КТ.
Съдът възприема заключението
като компетентно и безпристрастно.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане
са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ.
С първия от тях се търси защита за накърненото право на труд, чрез
отмяна на уволнението като незаконно.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
атакуваното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а досежно неговата правилност само на
основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК.
Първоинстанционното решение
е валидно и допустимо.
Съкращаването в щата е
намаляване за в бъдеще числеността на персонала, което води до преустановяване на някои трудови функции и прекратяване на
трудовите договор с лицата, които ги изпълняват.
Фактическият състав на това
прекратително основание включва няколко
елемента: валидно решение на компетентен
орган за съкращение, последното да
съвпада или предхожда уволнението, извършването на подбор, когато се премахва
една от няколко сходни или еднакви трудови функции. В уволнителната заповед е
посочен законовият текст на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, като е конкретизирано, на кое от двете
предвидени в него самостоятелни прекратителни
основания е предприето уволнението- съкращаване в щата. Няма спор, че на В.Т. е връчена на 11.01.2016г. процесната
заповед, в която ясно е посочено
основанието, на което ще бъде прекратено трудовото й правоотношение. Това, че не са изложени мотиви не опорочава предприетото
уволнение. Ако работникът или служителят при връчване на заповедта е узнал за правното основание, на което му се
прекратява трудовия договор, то интересите му не биха били накърнени. Към
момента на уволнението жалбоподателят- ищец е имал знание за основанието, на
което е освободен. / В този смисъл Р № 145/18.02.2010г. по гр.д. № 565/09г.,
Г.К., 3то г.о. на ВКС, опр. № 884/02.07.2014г. по гр.д. № 3082/14г., 3то г.о.
на ВКС/. Незапознаването на В.Т. със заповед
№ ЗМФ № 1257/14.12.2015г. на Министъра на финансите и щатните разписания също не опорочава уволнението й, нито нарушава правото й на
защита.
Първият елемент от фактическият състав на
основанието „съкращаване в щата“ е
наличието на взето решение от компетентен орган за намаляване на щатните бройки. Съгласно чл.6,
т.5, т.6 и т.10 директорът на агенция „М.“ притежава работодателска
правосубектност, като едно от правомощията му е да утвърждава длъжностни разписания, т.е. щатни
разписания. Това от 11.01.2016г. за
Митница Пловдив, където е преминал отдел
„ППТРР“ , е утвърдено от директора на агенцията. В него щатната бройка за
длъжността „специалист контрольор“, заемана от ищеца в митница Свиленград не съществува. Запазена е
1щ.бр. за същата длъжност в звено „ ИМР-ГКПП Златоград“, която е съществувала и
в щатното разписание в сила от 08.01.2016г. Т.е. от 11.01.2016г. е премахната една щатна бройка за длъжността „специалист контрольор“, като във
времето заповедта за прекратяване на
трудовия договор на В.Т. съвпада с влизане в сила на новото щатно разписание. Следователно е налице вторият елемент от
фактическия състав на това прекратително
основание, а именно уволнението да
следва или съвпада със съкращаването на
щатната бройка. Т.е. то е реално. За в бъдеще се премахва
трудовата функция, заемана от ищеца, поради което и съществуването на трудовото
й правоотношение не е необходимо.
Не е налице закриване на
предприето или закриване на част от предприятието доколкото
отделните звена от закритата митница Свиленград преминават към М. Бургас
и Пловдив като в заповед №
ЗМФ-1257/14.12.2015г., т.V изрично е записано, че
дейността, компетентността, правата и задълженията на митническите учреждения
на митница Свиленград преминават в двете М. Бургас и Пловдив. Установеното в чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ
основание за прекратяване на трудовото правоотношение-закриване на част от
предприятието е налице, в случаите когато не се преустановява извършваната от
цялото предприятие дейност, а само тази извършвана от едно негово обособено
звено. Преустановяването на дейността на обособеното звено означава, че за в
бъдеще осъществяваната от него до този момент дейност няма да бъде извършвана.
Затова в този случай с преустановяването на дейността отпада и необходимостта
от ангажираната с извършването й работна сила, което налага и освобождаването
на заетите с осъществяването на същата работници. Самото преустановяване на
дейността на обособеното звено трябва да е окончателно и същата не трябва да
продължава да се извършва от други структури на предприятието. Затова не е
налице закриване на част от предприятието, а само вътрешна реорганизация, в
случаите, когато макар и обособеното звено да се закрива като структура, не се
преустановява за в бъдеще извършваната от него дейност, а тя продължава да се
изпълнява от друго обособено звено или се разпределя между няколко такива
звена. В този случаи извършването на дейността на закритата част от
предприятието не е преустановено, а продължава да се осъществява под друга
организационна форма./ Р № 144/08.08.2016г. по гр.д. № 122/16г., IV г.о. на ВКС/. Не е налице е закриване на предприятието, тъй
като в този случай трябва да бъде
преустановена изцяло дейността му за в бъдеще, а в случая Агенция „М.“
продължава да съществува. Няма пречка
при преминаване на функциите и дейността на едно структурно звено към едно
или други две, да се извърши намаляване числеността на щатните бройки.
В жалбата на В.Т. и в
исковата молба, подадена от нея е
релевиран довод за това, че подбор не е извършен
по посочените в чл.329 от КТ критерии. Съгласно
тази норма при съкращаване в щата на
повече от една щатни бройки за еднакви или сходни длъжности работодателя
задължително трябва да упражни субективното си право на подбор. Когато
се съкращава единствена щатна
длъжност, тогава за работодателя няма задължение да извърши подбор./ ТР
№ 3/16.01.2012г. по т.д. № 3/11г. на ОСГК на ВКС/. В случая
при преминаването на дейността на отдел „ППТРР“ от митница Свиленград в Митница Пловдив съществува
още една щатна бройка за
длъжността „специалист контрольор“, със същия код по НКПД и същите длъжностни
функции. Затова работодателят е имал задължението да упражни субективното си право на подбор между В.Т. и заемащия
същата длъжност работник по трудово правоотношение в звено „ИМР ГКПП Златоград“
. Няма спор, че такъв не е извършен преди прекратяването на трудовото
правоотношение на жалбоподателя- ищец.
Това е опорочило уволнението й и то е
незаконосъобразно.
Искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Поради това и при безсрочния
характер на трудовото правоотношение на В.Т. за нея е възникнало потестативното
право да бъде възстановена на длъжността преди уволнението.
Основателен е и третият
обективно съединен иск по чл.344, ал.1, т.3
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Последната норма предвижда възникване на право на
обезщетение в полза на работника или служителя при следните кумулативно дадени предпоставки: незаконно уволнение,
поради което той е останал без работа, вреда и причинна връзка между тях. Прекратяването на трудовото правоотношение на
В.Т. е незаконно. В нейна тежест е да докаже, че е останала без работа след
него и като резултат от това не е имала
възможност да работи по трудов договор,
поради което не е реализира доход от трудово възнаграждение, а това е
имуществена вреда за нея./ ТР.№ 6/2013/15.07.2014г./ Т.е. в нейна тежест е да установи фактите, от
които черпи за себе си благоприятни правни последици, а именно оставането без работа и вредата. В
нейна тежест е да установи и последното
брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл.228 от КТ. В тази връзка е представено удостоверение от 16.06.2016г., изхождащо
от Агенция „М.“, според което
то е 725, 60лв. То не е
оспорено в процеса, но във
въззивната жалба на В.Т. се навеждат доводи за друг размер на брутното
трудово възнаграждение. В тази връзка е допусната счетоводна експертиза, която
е посочила, че брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл.228 от КТ е 725,
60лв. Отделно от това е дала сумата от
402, 69 лв., представляваща сбор от възнаграждение за нощен труд, за труд, положен на официален
празник в график и извънреден труд по график. В чл.17, ал.1 от НСОРЗ са
посочени възнагражденията, които се включват в брутното трудово възнаграждение
за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 от КТ или
на обезщетенията по чл.228 от КТ. А в чл.15 от същата наредба е
посочено, че постоянен характер има
допълнителните трудови възнаграждения по чл.11 и чл.12 от нея. А те
са за образователна и научна степен и за
придобит трудов стаж и професионален опит.
Други допълнителни възнаграждения, които могат да се включат в брутното трудово възнаграждение, са тези, имащи постоянен характер и се
изплащат заедно с полагащото се за
съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Такова
допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер може да е уговорено в
колективния трудов договор, във вътрешните правила за работната заплата или в
индивидуалния трудов договор./ Р № 847/14.01.2011г. по гр.д. № 1558/09г., IV г.о.
на ВКС, Р № 55/12.03.2014г. по гр.д. № 4256/13г., IV г.о. на ВКС/. Видно от трудовия договор на В. Т. от
2010г. е, че в него единственото допълнително трудово възнаграждение, което е
определено и е с постоянен характер е
това по чл.12 от НСОРЗ. В него не е
предвидено сменен начин на работа, в който се включва работа на две или повече
смени- чл.141 от КТ. Това от своя страна означава и полагане на нощен труд
всеки месец, чието заплащане би имало постоянен
характер. Вещото лице е посочило, че през месец декември 2015г. ищецът е
работила на 12 часов сменен график и
според него е полагала нощен труд. Няма доказателства, че този начин на работа
е характерен за длъжността на В.Т.,
поради което и възнаграждението за нощен
труд да има постоянен характер. Останалите две възнаграждения за положен труд
през месец декември 2015г. и отчетен през месец януари 2016г. за труд,
положен на официален празник и извънреден труд, не са компоненти с постоянен
характер, поради което също не трябва да се вземат предвид при определяне на
брутното трудово възнаграждение по
смисъла на чл.228 от КТ. Те не са предвидени
като възнаграждения с постоянен характер и в КТД или Правилник за
работната заплата. Затова като база за
изчисляването на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ трябва да се вземе сумата
от 725, 60лв. или за 6 месеца то е 4353, 60лв. Основателно е направеното от работодателя възражение за
прихващане с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. С отмяна на уволнението
е отпаднало основанието, на което В.Т. е
получила обезщетенията по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ. В
жалбата и в процеса не се е спорно, че
тя е получила първото от двете. Оспорва се да е получила това за оставане без работа за един месец. Видно от
доказателствата по делото е, че тя е подала заявление за заплащането му, както и декларация, с която
е декларирала, че за времето от 11.01.2016г. до 11.02.2016г. не е работила. От представените фишове за месец март 2016г.
се установява, че й е начислено
такова обезщетение и е преведено по сметката й на 24.03.2016г. Тези
доказателства, представени от работодателя, чиято е и доказателствената тежест
да докаже, че е платил двете обезщетения
с оглед направеното от него възражение за прихващане, не са оспорени от В. Т. по смисъла на чл.193
от ГПК. Ето защо следва да се приеме, че й е било изплатено и обезщетение по
чл.222, ал.1 от КТ в размер на 600 лв., която сума се получава след като са приспаднати от ответника съответните
удръжки. Т.е. възражението за прихващане
е основателно за сумата от 1324лв. и тази сума трябва да бъде прихваната
от обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ.
Или дължимото обезщетение е в размер на
3029, 60лв.
Поради изложеното решението
на районния съд трябва да бъде потвърдено в частта, в която са уважени
исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, а
да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 344, ал.1 ,т.3 във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ за сумата над 2905, 60лв. до сумата от 3 029, 60 лв. В
останалата отхвърлителна част решението
следва да се потвърди. Решението трябва да се отмени в частта, в която в
полза на Агенция „М.“ са присъдени разноски
пред СРС над сумата от 320лв.
Поради този изход на
спора разноски за въззивното
производство се дължат на В.Т. в размер
на 15, 44лв., а за СРС още 9, 40 лв. Разноските за СГС са определени въз основа на
възнаграждение за адвокат, определено по реда на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и приетото
в т.16 от ТР № 6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Настоящата инстанция
приема, че пред нея макар да се проведени 4 съдебни заседания само в две от тях
са извършени процесуални действия по допускане
на счетоводна експертиза и приемане на заключението й. Това
не представлява фактическа и правна сложност, поради което направеното
от процесуалния представител на работодателя възражение по чл.78, ал.5 от ГПК е
основателно и адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ищеца следва да се намали до размера на
минималната работната заплата за страна
за 2017г. от 460 лв./ Приета с ПМС № 372/20.12.2016г. и ПМС № 22/26.01.2017г./.
В тежест на работодателя е
да заплати на СРС още 4, 96 лв. държавна такса съобразно уважената част от
исковете, а на СГС 2, 48 лв.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ОТМЕНЯ решение от 19.10.2016г.
на СРС, 145 състав, постановено по гр.д. № 13560/16г. в частта, в която е отхвърлен
иск по чл.344, ал.1, т.3
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ сумата над 2905, 60лв. да сумата от
3 029, 60 лв., както и в частта, в
която в полза на Агенция „М.“ са
присъдени разноски пред СРС за над сумата от 320лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „М.“, гр.**********да
заплати на В.П.Т., ЕГН **********,*** и
със съдебен адрес:*** чрез адв. Ст.К. сумата от 124 лв./ сто двадесет и четири лева/ на основание чл.344, ал.1 ,т.3
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и за периода от 11.01.2016г. до 11.07.2016г., в
едно със законната лихва, считано от 10.03.2016г. до окончателното й изплащане,
както и 15, 44 лв./ петнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ разноски
по делото пред СГС, както и 9, 40 лв./ девет лева и четиридесет стотинки/ пред
СРС.
ОСЪЖДА Агенция „М.“, гр.**********да
заплати по сметка на СРС още 4, 96лв./
четири лева и деветдесет и шест стотинки/ държавна такса, а по
сметка на СГС държавна такса от 2, 48
лв./ два лева и четиридесет и осем стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|