Р Е Ш Е Н И Е №
699
гр.
Сливен, 16.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на трети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6541 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е ревандикационен
иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността от „ЕЛ-ПИ“ ЕООД срещу
М.Т.А. ***.
В исковата молба се твърди, че с договор за
покупко-продажба от
Твърди се, че ответникът незаконосъобразно е заел,
затворил с метална врата и ползва помещение от обекта на ищеца с площ около
Ищцовото дружество претендира от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му предаде владението върху процесната реална част
от обекта - помещение с площ от около
Ответникът е депозирал отговор в
законоустановения срок, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Не оспорва собствеността на ищцовото
дружество върху обекта с идентификатор 67338.545.211.1.11, но излага твърдения,
че ищецът не е собственик на процесното помещение, тъй като то не е част от
обекта, собственост на ищеца, а е част от общите части на етажните собственици
на жилища в жилищен блок в гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 4, вх. А. Твърди
се, че помещението е изградено при строежа на сградата през
В
съдебно заседание ищцовото дружество се представлява
по закон от управителя си и по пълномощие от своя пълномощник - адвокат, чрез
който поддържа предявения иск, моли да бъде уважен и претендира направените по
делото разноски. Депозирало е и писмена защита по делото.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично и се представлява от своя пълномощник -
адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност на иска и моли да
бъде отхвърлен като също претендира направените по делото разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от
събраните по делото писмени доказателства, че ищцовото
дружество е собственик на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.545.211.1.11
по КККР на гр. Сливен, с адрес на имота гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 4,
вх. А, ет. 1, ап. 11, който се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с
идентификатор 67338.545.211, с предназначение на обекта за търговска дейност, с
площ от
Страните не спорят и по обстоятелството, че съществува обособено помещение от около
Спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството процесното помещение от около
От показанията на разпитания свидетел И. Петков
И., съпруг на управителя на ищцовото дружество г-жа Петра
Найденова се установява, че търговският
обект, който дружеството е закупило през
По делото са разпитани и свидетелите Русин Русинов и
Станка Цандева, живущи във вх. „А“ на сградата на
бул. „Стефан Караджа” № 4.
От показания на свид. Русинов се установява, че от
От показанията на свидетелката Станка Цандева се установява също, че процесното помещение,
наричано и от тази свидетелка „стаичка“, е за общо ползване, като стаичката никога
не е била част от търговския обект. Свидетелката описва, че само живущите във
входа са я ползвали, като са се разбирали помежду си за ползването, прибирали
са в нея колички на децата си, велосипеди, а след израстването на децата и за
складиране на строителни материали. Изтъква още, че никога не е имало врата от
търговския обект към тази стаичка. Свидетелката Цандева
излага, че ползването на стаичката винаги е ставало по разбирателство между
съседите, както и че в домовата им книга е вписано като съсобственик ищцовото дружество и в случай, че би поискало да ползва
като съсобственик тази стаичка, биха могли да го обсъдят на общо събрание на
етажните собственици.
Съдът кредитира изцяло показанията на всички разпитани
по делото свидетели, тъй като ги прецени като обективни и логични, вътрешно
непротиворечиви, а и непротиворечиви нито помежду си, нито на останалите
събрани по делото доказателства.
По делото е допусната и съдебно-техническа експертиза,
като приетото заключение по нея съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице е изследвало документите по делото,
извършило е проучвания в Община - Сливен, в СГКК - Сливен, в МНО, където се
съхраняват досиетата на строежите, изпълнени от „Строителния отряд“ на МНО,
направило е и измервания на място, след което е дало подробни отговори на
поставените от страните задачи.
От заключението на вещото лице се установява, че към
настоящия момент в сградата на ул. „Стефан Караджа” № 4 в гр. Сливен, във всеки
от входовете „А“ и „В“ на първи надземен етаж съществува по едно самостоятелно
помещение, всяко с единствен, самостоятелен и директен достъп от вън през врата
на югозападната фасада на сградата. Процесното
помещение във вх. „А“ е с граници югозапад - външен зид; северозапад - обект
със специално предназначение, трансформаторен пост; североизток - търговски
обект на „ЕЛ - ПИ“ ЕООД; югоизток - вход „А“ и с площ, измерена на място от
вещото лице, както следва:
Вещото лице е описало, че според нотариалните актове
по делото търговският обект е индивидуализиран като самостоятелен обект в сграда
с идентификатор
67338.545.211.1.11 по КККР на гр. Сливен, с адрес на имота гр.
Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 4, вх. А, ет. 1, ап. 11, който се намира в
сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 67338.545.211, с предназначение на
обекта за търговска дейност, с площ от
След извършеното измерване на място вещото лице е
установило, че действителната застроена площ на търговския обект е
Изслушан в съдебно заседание вещото лице допълва, че след
като е представил в съда заключението си е успял да направи оглед и във вход „В“
на сградата на ул. „Стефан Караджа” № 4, като помещението в него е идентично с
това, за което е спорът и се държи под наем от фирма за климатици. Във вход „В“
помещението също е самостоятелно, без да има връзка с друг обект, двете
помещения са идентични и вещото лице не е установило конструктивни промени.
Експертът пояснява, че издадените кадастрални схеми, представени
по делото, включват процесното помещение в рамките на търговския обект,
собственост на ищцовото дружество, но масово схемите
не отговарят на действителното положение, тъй като при заснемането им не са
посещавани на място обектите. Вещото лице отново изтъква, че по действителни
мерки площта на търговския обект е
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, но по същество съдът го намира за неоснователен и недоказан.
Безспорно се установи по делото, че ищцовото дружество е собственик на основание договор за
покупко-продажба на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 67338.545.211.1.11 с
предназначение на обекта за търговска дейност, с площ от
Спорният въпрос е процесното помещение от
около
Етажната собственост се състои от обособени обекти, но
и от общи части - те свързват в архитектурно-строително отношения обектите,
принадлежащи на различните собственици или пък са такива части, които
осигуряват използването на тези обекти. Тези части нямат самостоятелен характер
и тяхното предназначение за общо ползване е причина върху тях да се установи
съсобственост.
Общите части биват два вида - общи части по естеството
си и общи части по предназначение, като разграничителният критерии е техният
характер. Общите части по естеството си са от такова съществено значение за
сградата, че без тях тя обективно не може да съществува. Това са земята, върху
която е построена сградата, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските
и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати
на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби и др. Общите части по предназначение са създадени и предназначени да
предоставят допълнителни удобства на собствениците, ползвателите и обитателите
на блока. Това могат да бъдат жилище на портиера, склад, партерен етаж, дворно
място около сградата и др.
С оглед всички събрани по делото доказателства съдът
намира, че процесното помещение с площ от около
Промяна на предназначението на обща част по естеството
си е недопустимо. Допустимо е обаче промяна на предназначението на обща част по
предназначение, включително изключването й от общите части и обособяването й
като самостоятелен обект, който става обикновена съсобственост и може да се
прехвърля сам на друго лице. За това е необходимо решение на всички етажни
собственици.
В настоящия случай липсват твърдения и доказателства
процесното помещение, което свидетелите Русинов и Цандева
наричат „стаичка“ и което според всички разпитани по делото свидетели се ползва
от построяването на блока до настоящия момент като складово помещение от
етажните собственици да е с променено предназначение и да е продадено на един
единствен собственик.
Напротив, вещото лице, след като се е запознало и с
приватизационния договор, където търговският обект фигурира под название
„магазин за бои и лакове“ и след като е извършило оглед и измервания на място е
установило, че процесното помещение няма връзка/врата към търговския обект, не
е било подложено на конструктивни промени, а реално измерената площ на
търговския обект на ищцовото дружество е
Ето защо и на база на установените обстоятелства от
свидетелските показания и изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,
съдът намира за недоказано обстоятелството, че помещението с площ от около
Този извод не се променя от обстоятелството, че в
приетите като писмени доказателства по делото кадастрални схеми, процесното
помещение е нанесено в границите на обекта, собственост на ищцовото
дружество с идентификатор 67338.545.211.1.11.
Съгласно чл. 44 ЗКИР самостоятелните обекти в сгради се
установяват по строителните книжа, по актовете за собственост или чрез описание
на място.
Истинността на кадастралните данни се осигурява чрез
изискването за правоспособност на лицата, които могат да изпълняват дейности по
кадастъра (чл. 16, ал. 1 ЗКИР). С оглед покриването на евентуалните вреди при
неточни кадастрални данни законодателят е предвидил изискване за задължително
застраховане на лицата, изпълняващи дейности по кадастъра (чл. 20, ал. 3 ЗКИР).
Именно нарушаването на задължението на служителя да извършва възложените му
работи по кадастъра, съответно по геодезия или картография, в съответствие с
изискванията на закона може да доведе до включването на неверни или неточни
данни относно поземлените имоти, което да бъде свързано с настъпването на
определени вредни последици за техните собственици, ако допуснатите неточности
предизвикат административен или съдебен спор, какъвто е настоящия случай.
Грешките в кадастралното заснемане не са изключени,
напротив, за гарантиране на истинността на кадастралните данни е уредена и
възможността за поправка и допълване на кадастъра (чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР). Заповедите
за одобряване на кадастралните карти и регистри имат констативно действие. Те не
създават права на собственост, а само отразяват актуалните такива към
момента на издаване на заповедта.
Именно с оглед постигането на съответствие на
отразеното в кадастъра с действителното правно положение е предвидена
възможност за извършването на последващи корекции и изменения на кадастралната
карта или регистри. Последователно в практиката си ВКС на РБ приема, че установяването
на допусната неточност в отразените в кадастъра факти не може да се търси по
исков ред. Той аргументира това свое становище с правилото, според което
установителните искове за факти са допустими единствено в предвидените от
закона случаи, а такова предвиждане липсва при кадастралните данни. Установителен
иск обаче може да се предяви по отношение на притежаваните от ищеца вещни
права, ако възникне спор относно отразеното в кадастралните регистри - спор,
подобен именно на настоящия.
Видно от приетите по делото нотариални
актове ищцовото дружество е собственик на основание
договор за покупко-продажба на търговския обект с идентификатор 67338.545.211.1.11 и с площ от
Предвид изложеното се налага изводът, че
процесното помещение с площ от около
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените от него
разноски по делото в общ размер на 850 лева, от които 250 лева - депозит
за вещо лице и 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛ - ПИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Лъдженска“ № 7 срещу М.Т.А.,
ЕГН: **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността за
признаване за установено, че „ЕЛ - ПИ“ ЕООД е собственик на реална
част - помещение с площ от около
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЕЛ - ПИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Лъдженска“ № 7
ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.А., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 850,00 лв. /осемстотин и петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез техните пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: