Определение по дело №215/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 254/12.2.2021г.

 

гр. Пловдив, 12 февруари 2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение,  XI с.,

в закрито заседание на дванадесети февруари  през две хиляди и двадесет и първа  година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

                  

като разгледа  адм. дело № 215  по описа за 2021 г., взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба, подадена от С.Б.А., ЕГН **********,***, против мълчалив отказ за издаване на протокол по заявление вх.№ 6640/15.12.2020 г. на Община Стамболийски.

С молба вх. № 2356 от 08.02.2021 г. се уточнява, че се обжалва мълчалив отказ на Община Стамболийски за издаване на констативен протокол от проверката, извършена от комисия, назначена със заповед на кмета на общината, в състава на която участва и гл.архитект на Община Стамболийски.

Жалбата е недопустима.

Общинската администрация е била сезирана със заявление на С.Б.А. с вх. № 6640 от 15.12.2020 г. – л.4 по делото.

От съдържанието на това заявление става ясно, че жалбоподателят иска от Кмета на Община Стамболийски да задължи комисия, назначена с негова заповед № 526/04.12.2018 г. и в изпълнение на последващо негово разпореждане  изх. № 84/11.01.2019 г., която комисия е  извършила проверка и оглед на 21.01.2019 г. на УПИ  XIV-884, кв.86 по плана на с.Куртово Конаре, да издаде констативен протокол, обективиращ резултатите от въпросната проверка/оглед.  

Настоящият състав счита, че в този случай въобще не може да е налице годен мълчалив отказ, който да е предмет на оспорване, но дори и да се приеме, че има такъв то жалбата е просрочена.

Съгласно чл.149, ал.2 от АПК мълчаливият отказ може да се оспори в 1-месечен срок от изтичането на срока, в който АО е бил длъжен да се произнесе.  Проверката/огледа на имота на жалбоподателя е бил извършен на 21.01.2019 г., а процесната жалбата е подадена на 20.01.2021 г. т.е. почти  две години след изтичането на 1-месечния срок, в който комисията е следвало да състави констативен протокол т.е жалбата е подадена извън преклузивния срок за оспорване на мълчалив отказ.

Основателни са възраженията по становището на ответната страна (л.19), че в конкретния случай въобще липсва предмет на оспорването.

Изрично по жалбата и по уточнението към нея се сочи, че се оспорва отказ за издаване на констативен протокол от комисия, назначена с  заповед № 526/04.12.2018 г. на Кмета на Община Стамболийски. Тази комисия е помощен орган и съставен от нея протокол не представлява краен акт, приключващ административното производство, който да притежава характеристиките на ИАА и да подлежи на самостоятелно оспорване. Констативният протокол на комисията е част от производство по издаването на ИАА, съответно не е ИИА и не подлежи на самостоятелно оспорване – чл.21, ал.5 от АПК. Съответно в тази хипотеза не може да бъде формиран и мълчалив отказ, който да подлежи на оспорване.

Съдът счита, че липсва предмет на оспорване в този случай и предвид следното:

Самото административно производство се е развило по повод писмо рег. № 333000-6824/28.11.2018 г. на РУ „Полиция“ – Стамболийски.

Във връзка с това писмо, със заповед № 526/04.12.2018 г. на зам.кмет на община Стамболийски е назначена съвместна комисия от служители на Общината и РУ“Полиция“Стамболийски, която да извърши проверка. В изпълнение на заповедта комисията е посетила имота на жалбоподателя на 06.12.2018 г. като на проверката е присъствал и самият жалбоподател. Съгласно изготвения от комисията констативен протокол  на място е установено, че жалбоподателят А. е започнал събаряне на парапет на стълбище и изграждане на нова стена от тухлена зидария, която също е съборена от Г.Г.– син на А.С.. Констатацията на комисията е, че в случая има спор за имотна граница и право на собственост, който следва да  бъде решен по съдебен ред. За резултата от извършената проверка е съставен констативен протокол от същата дата, който е надлежно връчен с писмо изх. № 4113/06.12.2018 г. с обратна разписка на жалбоподателя.

Във връзка със с този КП жалбоподателят е завел ново заявление с вх. № 6313 от 12.12.2018 г., в което е изразил становище по констатациите в протокола и е поискал нов оглед на имота от гл.архитект на общината с цел установяване отговарят ли документите за собственост за УПИ -884 и УПИ -885, кв.86 на действащия план, на имота на място, както и за законността на нанесените в плана стълби. Насрочен е нов оглед на място за 21.01.2019 г. като за този проверка няма съставен протокол.

Ако се приеме, че кметът на общината е сезиран с искане за назначаване на комисия, която да установи съответствие между документи за собственост и фактическо положение на място, евентуално невярно отразяване в кадастралния план /КККР, то тези действия не са от компетентността на местната администрация, съответно не се дължи произнасяне от кмета на общината, съответно не може да бъде формиран и мълчалив отказ.

Ако се приеме, че общинска администрация е сезирана за незаконно строителство, то и в тази хипотеза не е налице мълчалив отказ, подлежащ на оспорване.

Кметът на Общината, в качеството му на орган по чл.225 а от ЗУТ, действа служебно, като при констатиране на незаконно строителство издава актове за спиране, забрана ползването и за премахване на незаконни строежи, които съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ представляват индивидуални административни актове. Нормата е специална и не предвижда обжалване на отказите - изрични или мълчаливи за издаване на такива актове.  В ЗУТ липсва правна норма, която да създава за органите по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ /ДНСК и кмета/ задължение да се произнесат по искане за установяване на незаконен строеж и за неговото премахване. Разпоредбата на чл. 214 ЗУТ сочи изрично кои актове са индивидуални административни актове по смисъла на ЗУТ, като в т. 3 са посочени актовете за премахване на незаконни строежи, но не и отказите за издаване на заповед за премахване или откази за установяване на извършени незаконни строителни работи и съставяне на констативни протоколи.

 

По всички тези съображения жалбата се явява недопустима от една страна като просрочена, а от друга като страдаща от липса на предмет на оспорването.

 

Ето защо и на основание чл.159,  т.1 и т.5  от АПК, Съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, предявена от С.Б.А., ЕГН **********,***, против мълчалив отказ за издаване на протокол по заявление вх.№ 6640/15.12.2020 г. на Община Стамболийски.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 215/2021 год. по описа на Административен съд Пловдив.

        

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

Административен съдия: