РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Велико Търново, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500737 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Й. Г., ЕГН ****
от гр. Г. О. срещу решение № 238 от 14.06.2021г., постановено по гр.д. №
20204120101815 по описа за 2020 година на Районен съд – Г. Оряховица, с
което съдът е осъдил Т. Й. Г., ЕГН **********, от гр. Г. О. да заплати на И.
Д. Д., ЕГН***, от гр. Г. О., по осъдителен иск с правно основание чл.93, ал.2,
изр.2 ЗЗД сумата от 6 000,00лв. /шест хиляди/ лв., представляваща
подлежащ на връщане задатък в двоен размер, по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 12.08.2020г., сключен между
страните, поради неизпълнението му от страна на ответника, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2020г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
1
920,00лв. /деветстотин и двадесет/ лева – съдебно деловодни разноски за
производството. Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, като постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят моли в тази връзка
да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с
което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание от насрещната страна се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба, като се иска потвърждаване на
атакуваното решение, като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението е правилно.
Изложеното от ищеца, досежно съдържанието на предварителния
договор откъм съществени елементи на бъдеща продажба (обект и вид на
бъдещия окончателен договор, продажна цена, срок на сключване на
окончателния договор, неустойки, други условия) отговаря на фактическото
положение. Предварителен договор от посочената дата и с посоченото
съдържание действително е сключен между посочените страни и депозиран
по делото. Същият е сключен в законоустановената писмена форма за
действителност по чл.19, ал.1 ЗЗД. Следователно страните са били обвързани от
процесния предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот.
Безспорни и доказани за съда са обстоятелства по исковата молба, вкл.
и твърдението, че ответницата не е изпълнила задълженията си по
предварителния договор – не е подготвила и представила документите
необходими за изповядването на сделката пред нотариус до 01.09.20г.;
прехвърлила е собствеността на процесния имот – обект на предварителния
договор на трето лице.
От друга страна: не се спори по делото, а и от приетия по делото
предварителен договор се установява, че купувачът е изпълнил
задължението си, като е изплатил договорената първоначална сума в
2
размер на 3 000,00лв. – предплата – задатък - цена за закупуване на
процесния имот.
По принцип успешното провеждане на иска по чл.19, ал.3
ЗЗД предполага положителното установяване на няколко предпоставки:
наличието на валиден предварителен договор, с който се поема задължение
за сключване на определен окончателен договор, чието съществено
съдържане е възпроизведено в клаузите на предварителния договор;
качеството "изправна страна", респ. неизправността на ответника, т. е.
неговото бездействие, с оглед на което договорът не е могъл да бъде
сключен; настъпването на падежа на задължението за сключване на
окончателен договор; принадлежност на правото, предмет на договора към
патримониума на прехвърлителя, както и наличието на особените
изисквания на закона за прехвърляне на собствеността - чл.363 ГПК.
В процесния случай се установи, че страните са обвързани от валиден
договор за продажба на недвижим имот. Купувачът е заплатил изцяло
договорената между страните цена - предплата – задатък, като
задължението е изпълнено точно и по посочения в договора начин.
Предявен е иск с правно основание чл.93, ал.2 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000,00 лева, представляваща
двоен размер на платен задатък по предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот сключен на 12.08.2020г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното и изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.93 от ЗЗД задатъкът служи като
доказателство за това, че договорът е сключен и обезпечава неговото
изпълнение, като в случай че поетото с договора задължение не бъде
изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна може
да се откаже от договора и да иска задатъка в двоен размер.
Представеният по делото предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 12.08.2020г. е сключен между страните по делото и
съдържа валидна договорка за предаване от купувача на продавача на
определена парична сума при сключване на договора и клауза, чрез която на
тази сума е предоставена обезпечителна и обезщетителна функция, чрез
изричното уреждане на последиците в случай на неизпълнение и на двете
3
страни. В този смисъл и независимо от използваният от страните по
договора термин, който да квалифицира предоставената сума – капаро,
предплата или друго, то с оглед договорените касателно нея последици при
виновното неизпълнение на задължението на коя да е от страните, то
следва да се приеме, че същата представлява задатък.
При това положение съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗЗД – предоставен
задатък и отказ от договора на изправната страна поради виновно
неизпълнение на насрещното задължение на другата страна, което обуславя
извод за основателност на предявения иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца двойния размер на полученият задатък по предварителния
договор от 12.08.2020г., а именно сума в размер на 6 000,00 лева.
В този смисъл обжалваното решение на ГОРС е правилно и подлежи на
потвърждаване във всички части.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, като на основание
чл.272 от ГПК въззивната съдебна инстанция препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд.
При този изход на делото следва на ответник жалба да се присъдят
направените разноски, в размер на 500,00лв.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 238 от 14.06.2021г. постановено по гр.д.
№ 20204120101815 по описа за 2020 година на Районен съд – Г. Оряховица.
ОСЪЖДА Т. Й. Г., ЕГН **** от гр. Г. О., ул. „*“, № 36 да заплати на И.
Д. Д., ЕГН*****, от гр. Г. О., ул. *“, № направените по делото разноски, в
размер на 500,00лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му
на страните, ведно с препис от съдебния акт.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5