№ 998
гр. Пловдив , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330203130 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
***** издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Г.В.Й., ЕГН: ******, в
качеството му на представител на „ЙОТА“ ООД на основание чл.189, ал.4 вр.
чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в депозираната до съда жалба и писмено становище, моли
за отмяна на процесния електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен и
неправилен. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ад.Р.
оспорва ЕФ като издаден в нарушение на чл.39, ал.4 от ЗАНН. Претендира
направените в производството разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище излага доводи за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално
1
предвидения в закона. Претендира присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на
06.03.2021 год. в 13:03 часа в гр.Пловдив, пътен възел Скобелева майка,
надлеза южно платно, посока изток, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта ATCC ARH CAM S1 №
11743са, за превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч при управление на
МПС – лек автомобил, марка „Тойота Аурис”, рег. № ***** Автомобилът се
движел с установена стойност на скоростта 63 км/ч, при разрешена скорост
от 50 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност,
в резултат на което превишил разрешената скорост с 13 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на „ЙОТА“ ООД,
чийто представител бил жалбоподателя Г.В.Й., за което на същия на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш,
снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
приложение към него, списък с намерени фишове, Справка за първоначална
регистрация и собственици на превозното средство, Протокол от проверка №
65-С-ИСИС/28.09.2020 г., Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, снимка на използваното АТСС. Съдът
кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към
предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната
действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва
да бъде отменен като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните
съображения:
На базата на всички събрани по делото доказателства, Съдът намира за
2
установено, че действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш с лек автомобил марка „Тойота Аурис”, рег. № ***** е извършено
превишаване на максимално допустимата по закон скорост за управление на
МПС в населено място. Електронният фиш е издаден срещу Г.В.Й., в
качеството му на представител на собственика на МПС, който не се е
възползвал от възможността да подаде декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и
да посочи друго лице, управлявало превозното средство при извършване на
нарушението.
Въпреки установеното нарушението, настоящият съдебен състав счита, че
при издаване на обжалваният ЕФ е допуснат порок, който води до отмяната
му като незаконосъобразен. Такъв порок е издаване на ЕФ в противоречие на
установените в чл.39, ал.2, вр. ал.4 от ЗАНН правила. Съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП „При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.". Обжалвания
електронен фиш обаче се явява незаконосъобразен според съда, тъй като
съгласно текста на чл.39, ал.4 от ЗАНН "За случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.“
Необжалваемият минимум по чл.39, ал.2 от ЗАНН, към който се препраща, е
в размер от 50 лева и касае маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в
закон или указ. В случая, с електронния фиш е предвидена и наложена глоба
3
в размер точно на 50 лева, като това попада именно в хипотеза на ал.2 на
чл.39 от ЗАНН и се квалифицира като маловажен случай. Според правилата
на цитираните по - горе законови разпоредби в тези случаи, редът за
санкциониране е този с фиш, но не електронен такъв, какъвто в случая е
издаден. Ако нарушителят оспори решението или откаже да плати глобата, за
деянието е следвало да се състави АУАН, респективно да се издаден НП,
каквото е изискването на чл.39, ал.3 от ЗАНН. Този извод следва
недвусмислено и от текста на чл. 85а от ЗАНН, според който "Доколкото в
този закон няма особени правила за административно-наказателния процес,
при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно
чл.39, ал.4 от ЗАНН, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по
пътищата". От тук следва и извода, че ЗАНН има приоритет пред
разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в него, както е в
случая. Във връзка с горното, текстът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП няма как да се
яви и като специален по отношение разпоредбите на чл.39, ал.4 и чл.85а от
ЗАНН.
Изложените съображения налагат извод за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш и налагат неговата отмяна.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят
има правно на разноски в настоящото производство за представителство от
адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния
представител на жалбоподателя с депозираното писмено становище, като
видно от представения договор за правна помощ и съдействие удостовереното
възнаграждението в размер на 350 лв. е платено в брой.
Съобразно чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност
от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за основателно. Като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност,
извършените процесуални действия, както и имуществения интерес съдът
намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който е
съобразен и с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 300 лв., който следва да бъде платен от въззиваемата страна.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система серия К № *****
издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Г.В.Й., ЕГН: ******, в
качеството му на представител на „ЙОТА“ ООД на основание чл.189, ал.4 вр.
чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Г.В.Й., ЕГН: ****** сумата
в размер на 300 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5