№ 1443
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503981 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.И.И. срещу Решение № 20001525/07.01.2022 г.
по гр.д. № 1459/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 37-ми състав в частта на
присъдената на основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.1 СК издръжка на малолетния В.И. И.,
считано от 13.01.2020 г. до навършване на пълнолетие на детето или до изменение на
обстоятелствата, които обуславят размера на издръжката за разликата над 180 лева месечно
до присъдения размер от 300 лева, както и в частта на присъдената издръжка на основание
чл.149 СК в размер на 300 лева месечно за периода 01.04.2019 г. – 12.01.2020 г., евентуално
за разликата над сумата от 180 лева до присъдения размер от 300 лева.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение.
Изложени са твърдения, че присъдената издръжка за периода след 12.01.2020 г. е
незаконосъобразна, необоснована, несъобразена с месечния му доход, задълженията за
издръжка на друго непълнолетно дете и несъответна на реалните нужди на малолетния В..
Въззивникът намира, че не дължи издръжка за минало време, тъй като е участвал
пълноценно в издръжката на детето за периода 01.04.2019 г. – 12.01.2020 г. Евентуално
намира присъдената за минало време издръжка за сумата над 180 лева за изключително
завишена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата ЦВ. Г. Н. не е подала отговор на
1
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 20001525/07.01.2022 г., постановено по гр. дело № 1459/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, ГО, 37-ми състав упражняването на родителските права
по отношение на В.И. И. са предоставени на неговата майка ЦВ. Г. Н., при която е
постановено детето да живее, определен е режим на лични отношения на бащата И.И.И. с
малолетното. Със съдебното решение И.И.И. е осъден, на основание чл.127, ал.2 вр.чл.143,
ал.2 СК, да заплаща на детето В. месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата
на завеждане на исковата молба (13.01.2021 г.) до настъпване на причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска и на
основание чл.149 СК да му заплати издръжка за периода 01.04.2019 г. – 12.01.2020 г. в
размер на 300 лева месечно или в общ размер на 2 535,52 лева. С атакувания съдебен акт
въззивникът е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати в полза на СРС сумата от
533,42 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове за издръжка.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1
СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са
две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Тези обстоятелства са
отчетени от първоинстанционния съд.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие
дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които
рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага. В
настоящия случай детето е на шестгодишна възраст и посещава предучилищна група от
15.09.2021 г. (видно от проведеното социално проучване от Д „СП“ – Красно село) на 87
Детска градина „Буката“ (общинска детска градина, включена на позиция 88 в публично
достъпния на електронен адрес https://www.sofia.bg/kinder-garden Регистър на общинските
2
детски градини на територията на Столична община за учебната 2021/22 г., за която е
дължима месечна такса в минимален размер от 72 лева, видно от приложение № 2 към
Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни
от Столична община, в която сума не са включени допълнителни спортни и образователни
дейности и хранене в задължителното предучилищно образование извън финансираното от
държавата). Нуждите на детето са обичайни за децата на неговата възраст. Същите са
свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебни помагала за извънкласни форми на
обучение, медицински грижи, културни потребности, развлечения, а ориентир за техния
размер е приетият в страната размер на линията на бедност, която от 01.01.2022 г. с ПМС №
286/19.08.2021 г. е фиксирана на 413 лева (което не съобразено с актуалните инфлационни
процеси в страната - средногодишната инфлация за периода май 2021 - април 2022 г. спрямо
същия период на миналата година е 7.0% по данни на НСИ, публикувани на електронна
страница https://nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Inflation2022-04_RHDAY6Z.pdf ).
Видно от отразеното в представения пред въззивната инстанция, изготвен на
основание чл. 21, т. 15 във вр.с чл. 15, ал. 6 ЗЗДт от Д „СП“-Красно село социален доклад
изх. № ПР/Д-С-КС/222-001/17.05.2022 г. детето е посещавало психолог поради поведенчески
проблеми, но не са доказани повишени ежемесечни разходи за тези консултации.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от
възможността на същия да предоставя такава по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2
СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай
същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
Въззивникът е в работоспособна възраст и е трудово ангажиран. Правилно районния
съд е отчел, че по делото са налице данни (виж показанията на свидетеля М. В.), че бащата
притежава професионална квалификация, която му позволява да реализира над минималните
за страната доходи. Не е спорно и се установява в производството, че осигурителният му
доход е в размер на минималната работна заплата в актуален размер от 710 лева (определен
с ПМС № 37/24.03.2022 г.) от трудово възнаграждение, получавано от „И.“ ЕООД, ЕИК
****, с управител и едноличен собственик на капитала И. И. И., за когото страните не
спорят, че е баща на въззивника и това се установява от приложената на л.102 от
първоинстанционното дело справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/2009
г. и от показанията на свидетеля В.. Последната установява, че ответникът е добре
материално обезпечен, а семейството му разполага със значителни средства (л.156 от делото
на СРС). Посоченото е в синхрон с изявленията на въззивника в неоспорената от него и
представена пред първата инстанция разпечатка на хартиен носител на електронна
кореспонденция чрез мобилно приложение „Вайбър“ (л.27 от делото на СРС), че същият
планира посещения последователно в годината на Тел Авив, Доминиканска република и
Малдиви.
Действително пред въззивния съд е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че ответникът е диагностициран със заболяване от диабет,
3
неналагащ инсулиново лечение. Не се установява откритото при ответника заболяване да е
довело до намаляване на работоспособността му или до осезаемо повишаване на разходите
на бащата.
Установява се от представеното пред СРС удостоверение за раждане, че въззивникът
е баща на друго непълнолетно към настоящия момент дете И. И. И.. С решение от
11.07.2008 г. по гр.д. № 95/2008 г. на СРС същият е осъден да заплаща на детето И. месечна
издръжка в размер на 30 лева. Неоснователно е наведеното във въззивната жалба
възражение, че по делото се доказват алиментни задължение за издръжка на това дете над
установения със съдебното решение размер. Доказателства в тази насока изцяло отсъстват.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето съдът съобразява обстоятелството, че въззиваемата е майка на друго
малолетно дете – К.Н.П., родено на 17.05.2021 г., видно от удостоверение за раждане №
**********/28.05.2021 г. на Столична община – район „Красно село“. Н. работи като детски
учител в 134 ДГ „Любопитко“ средномесечно възнаграждение към 11.07.2021 г. в размер на
828 лева. /л.139/ и понастоящем е в отпуск по майчинство. Същата полага непосредствени
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, с което живеят в нает апартамент, за
ползването на който е дължима месечна наемна цена от 750 лева (виж неоспорените
констатации в социален доклад изх. № ПР/Д-С-КС/222-001/17.05.2022 г.). При това
положение оправдано и законосъобразно е неотглеждащият родител да покрие по – голяма
част от издръжката на детето В. именно 300 лева, а въззиваемата страна – около 110 лева.
Съдът намира, че така определеният размер съответства на реалните нужди на детето
и съответства на възможностите на бащата, преценени с оглед цялата доказателствена
съвкупност по делото, включително показанията на доведен от него свидетел.
Следва да бъде отчетено, че предназначението на издръжката е да осигури средства
за съществуване на детето, а задължението за предоставяне на такава на ненавършилите
пълнолетие деца от техните родители има приоритет пред всякакви други задължения.
Обратното би означавало, че родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от
алиментното си задължение, може винаги да обременява своето имущество – това
противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Въззивникът има само правно,
но и нравствено задължение да издържа своето дете, поради което, дори след изплащане на
издръжката да среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на
нуждите на детето В..
Поради изложеното първоинстанционното решение, с което въззивникът е осъден да
заплаща на детето В.И. И. издръжка на основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК месечна
издръжка в размер на 300 лева следва да бъде потвърдено.
Определеният размер на издръжката е дължима от датата на депозиране на исковата
молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
Страните не спорят, че живели заедно до месец април 2019 г. и след раздялата им
4
детето останало при въззиваемата. Сам въззивникът посочва в първото представено пред
районния съд социално проучване, че последната му среща с В. е на 25.09.2019 г., а от
показанията на свидетеля В. се установява, че в периода месец 09.2019 г. – месец 07.2020 г.
срещите между двамата са се осъществявали в детски контактен център.
Свидетелят В. установява, че бащата на въззивника е давал средства за детето и е
закупил автомобил, с който въззиваемата да го превозва. Същото представлява изпълнение
на морален дълг на дядото към своя внук и не погасява задължението на въззивника за
осигуряване на издръжката на низходящия му. Изявленията на този свидетел, че бащата
многократно е давал пари са лишени от всякаква конкретика. Въз основа на тях далеч не
може да се направи извод, че в заявления в исковата молба период 01.04.2019 г. -12.01.2020
г. въззивникът е престирал конкретни по размер средства за издръжката на В. за конкретен
период, още по - малко същите водят до посоченото във въззивната жалба заключение, че
след раздялата на страните въззивникът е участвал пълноценно в издръжката на детето.
Последното не се установява и от показанията на свидетеля В.А..
Действително въззиваемата не е оспорила получаване на сумата от 2 000 лева,
наредена по нейна сметка с платежно нареждане от 23.03.2020 г., но не се доказва или
признава вземането да се отнася за погасяване на задължения на бащата за издръжка на
детето В. за горепосочения период. Основанието за превода е „захранване на сметка“.
Паричния превод на сумата от 1 000 лева от въззивника в полза на въззиваемата,
удостоверен с представения по делото системен бон от 02.07.2021 г. отново не
удостоверява, че се отнася до погасяване на задължение за издръжка за периода 01.04.2019 г.
-12.01.2020 г. В него липсва посочено основание и възражения в тази насока са изрично
наведени от Н., изложени са твърдения за наличие на други имуществени отношения между
страните, които не са оборени. Основанието за превода не се установява и от гласните
доказателства.
С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност, правилно
първоинстанционният съд е приел, че за периода 01.04.2019 г. -12.01.2020 г. грижи за детето
са полагани от неговата майка, която единствено престирала средства за неговата издръжка,
поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати издръжка за този период.
Размерът на тази е правилно определен от първоинстанционния съд по изложените по-горе
съображения и не са налице обстоятелства, които да породят необходимостта от
изменението му.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът няма право на разноски.
Въззиваемата страна не претендира разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20001525/07.01.2022 г. по гр.д. № 1459/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, ГО, 37-ми състав, в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6