Р E Ш Е Н И Е
№ 550
гр.Плевен, 24.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно административно-наказателно
дело № 656 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 319 от 01.07.2020 г., постановено по НАХД
№ 364 по описа за 2020г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0938-004982 от 20.09.2019г. на Началника на сектор
"Пътна полиция" към ОД на МВР – Плевен, с което е наложил на
основание чл.175а, ал.1 от ЗДвП на М.К.В. *** административни наказания глоба в
размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца за извършено административно нарушение по чл. 104 Б ал.1 т.2 от ЗДП и
глоба в размер на 50 лв за извършено нарушение по чл. 137 А ал.1 от ЗДП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от М.К.В.,
в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Твърди се, че в производството по делото не е установено по кои
критерии жалбоподателят не е ползвал пътното платно спрямо неговото предназначение,
както и не е изследвал какъв е видът и
състоянието на гумите, каква е била метеорологичната обстановка в момента дали
е била мокра или запрашена. Сочи, че не става ясно как актосъставителя и
свидетеля по АУАН са убедени, че приплъзването на автомобилът е умишлено. В
заключение прави искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно
и незаконосъобразно, както и на бъде отменено издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът М.В. не се явява и не се
представлява.
Ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован в
съдебно заседание не се явява и не се представлява. В дадения срок не е
представил отговор на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решенито на ПлРС правилно
и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на В. затова, че на 12.09.2019
година, в 20:30часа, в град Плевен, на
ул.,,Васил Левски'', водача на лек автомобил – БМВ 530 Д, с регистрационен
номер ***управлявал автомобила на ул.,,Васил Левски'' посока Асен Халачев ,
като е подава рязко газ на автомобила и поднася задната част, като преминава от
една лента в друга, след което извършва маневра завой на дясно по ул.,,Цар
Борис III'' и отново поднася задната част, като по този начин е създал опасност
за останалите участници в движението и преминаващите пешеходци. По този начин
лицето М.В. не използвал пътя отворен за обществено ползване по неговото
предназначение, с което нарушил разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДВП и
нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДВП не
ползвал обезопасителен колан по време на движение. Нарушението е квалифицирано
по чл.104Б т.2 от ЗДвП. За констатираните две нарушения на М.К.В. били наложени
две административни наказания - на
основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП
– глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание чл. 183,
ал. 4, т.4, пр.1 ЗДП - глоба в размер на 50лв. Наказателното постановление е
обжалвано само в частта, с която на М. В. за нарушение по чл. 175 а ал.1 пр.3
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3000 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 м.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява описаната в акта и НП фактическа обстановка. Кредитирал е с доверие
показанията на контролните органи, тъй като същите са възприели непосредствено
констатираното нарушение. Приел е, че същите съответстват и на писмените
доказателства за състоянието на пътната настилка. При така установената
фактическа обстановка съдът е счел за безспорно доказано извършването на
нарушението по чл.104Б т.2 от ЗДвП. Посочил е, че съобразно тази норма водачите
са длъжни да използват пътищата отворени за обществено ползване, като всички
останали действия следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособени
за тази цел места. Подробно и аргументирано съдът е посочил защо е приел, че
действията на В. не представляват използване на пътя по предназначение, и че с
тях е създадена непосредствена опасност за движението. Приел е още, че не е
приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и че правилно е приложена
санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. В заключение съдът е счел, че
при съставяне на акта и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и не е нарушено правото на защита на М.В..
Касационната инстанция намира решението на районния
съд, в частта в която е потвърдил наказателното постановление, с което на
жалбоподателя на основание чл. 175А, ал.
1, пр. 3 от ЗДВП е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12
месеца за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на В. нарушение.
Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния
съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо
тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Изложените в касационната жалба възражения са
неоснователни. На същите районният съд е дал отговор в своето решение и е
достигнал до правилния извод за безспорно извършено от В. нарушение на чл.104Б
ал.1 т.2 от ЗДвП, което вменява задължение на водачите да използват пътищата
отворени за обществено ползване съобразно тяхното предназначение за превоз на
пътници и товари. Правилно районният съд е посочил и, че в акта са констатирани
две нарушения по чл.104Б ал.1 т.2 и чл.137 а ал.1 от ЗДвП. Районният съд е
извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на приписаното на
водача административно нарушение. За да
потвърди НП, районният съд правилно и обосновано е преценил събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е
стигнал до крайния извод, че в хода на административнонаказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Решението
на районният съд в частта, в която е потвърдено наказателното постановление с което
на осн. чл. 175 а ал.1 пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104 Б ал.1 т.2 от ЗДП
на жалбоподателя е наложено
административно наказание 12 м. лишаване
от право да управлява МПС и глоба в размер на 3000 лв. като
правилно следва да бъде оставено в сила.
Решението на ПлРС в частта, с която е потвърдено
наказателното постановление, с което на жалбоподателя на осн. чл. 183 ал. 4 т.7
пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв за извършено
нарушение по чл. 137 а ал.1 от ЗДП е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Видно от подадената жалба, жалбоподателят изрично е посочил че обжалва
наказателното постановление само в частта, в която на осн. чл. 175 а ал.1 пр. 3
от ЗДвП, за нарушение на чл. 104 Б ал.1 т.2 от ЗДП му е наложено
административно наказание 12 м. лишаване
от право да управлява МПС и глоба в размер на 3000 лв. В останалата част, с
която на жалбоподателя на осн. чл. 183
ал. 4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв за
извършено нарушение по чл. 137 а ал.1 от ЗДП, наказателното постановление не е
обжалвано и е влязло в сила. Като е
потвърдил наказателното постановление в тази му част Районен съд Плевен е постановил едно недопустимо решение, което в
тази му част следва да бъде обезсилено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1, вр. чл. 221 ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 319 от 01.07.2020 г.,
постановено по НАХД № 364 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен, в частта
с която е потвърдено Наказателно постановление № 19-0938-004982 от 20.09.2019г.
на Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор ПП Плевен, с което на осн. чл.
175 а ал.1 пр. 3 от ЗДвП на М.К.В. ЕГН ********** е наложено
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 м. и глоба в размер на 3000 лв за извършено нарушение по чл. 104 Б ал.1 т.2
от ЗДП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 319 от 01.07.2020 г., постановено
по НАХД № 364 по описа за 2020 г. на Районен съд – Плевен, в частта с която е
потвърдено Наказателно постановление № 19-0938-004982 от 20.09.2019г. на
Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор ПП Плевен, с което на М.К.В. ЕГН **********
на осн. чл. 183 ал. 4 т.7 пр.1 от
ЗДвП за нарушение по чл. 137 а ал.1 от ЗДП е наложено наказание глоба в
размер на 50 лв като НЕДОПУСТИМО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.