№ 48496
гр. С., 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110109343 по описа за 2025 година
Производството е образувано по депозирана от „.“ ЕАД срещу Х. Г. П. искова молба,
като се иска присъждане на сума в общ размер от 4025.50 лева.
С молба от 10.11.2025г, от името на ответника е заявено, че всички претендирани от
ищеца суми са заплатени, като е представено доказателство за заплатена сума в размер на
4475.70 лева. Във връзка с това твърдение на ищеца е дадена възможност да изрази
становище.
От името на „.“ ЕАД с молба с вх.№ 380753/20.11.2025г., подадена чрез надлежно
упълномощен за това представител – юрк. ., е направено изявление за оттегляне на
предявените в настоящото производство искове, като е посочено, че сумите предмет на
производството са заплатени с изключение на сума за юрисконсултско възнаграждение. От
представените по делото пълномощни е видно, че юрк. . е надлежно упълномощена за
осъществяване на действия, представляващи разпореждане с предмета на делото съгласно
чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В молбата е релевирано искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, доколкото ответникът е дал повод за
завеждане на делото, като са заплатили дължимите суми едва след образуване на
производството пред съда.
В разглеждания случай доколкото молбата, с която е направено изявлението, че
предявените искове се оттеглят, е депозирана преди приключване на първото по делото
заседание, по аргумент от чл. 232, изр. 1 от ГПК не е необходимо изрично съгласие на
ответниците за прекратяване на производството.
При съобразяване изявленията на ищцовата страна, съдът намира, че са налице
предпоставките за прекратяване на делото.
От ищеца се претендира присъждане на сторените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в минимален размер. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК (в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г), настоящият състав намира, че съдът е
1
компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида
и количеството извършена работа (по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ),
като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това,
Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено
и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки извършените по
делото действия – подаване на искова молба без явяване в съдебно заседание, съдът счита,
че размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен на 50 лева.
Следва да бъде извършена преценка и дали съгласно твърденията на ответника с
плащането на сумата от 4475.70 лева са погасили и задълженията за юрисконсултско
възнаграждение. Към молбата от ответника е представен фискален бон с отбелязване, че са
заплатени разноски по делото в размер на 161.02 лева, като именно това е размерът на
заплатената от ищеца държавна такса, т.е не е включено в платената сума юрисконсултско
възнаграждение. Ето защо съдът приема, че тази сума от 50 лева следва да бъде присъдена в
полза на ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232, изр. 1 ГПК производството по гражданско дело
№ 9343/2025г., по описа на Софийски районен съд, 153 състав.
ОСЪЖДА Х. Г. П. ЛНЧ .., с адрес в гр.., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление в гр.С., ул. „.“ ., сума в размер на 50 лева, представляваща сторени в
производството пред Софийски районен съд разноски.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2