№ 298
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Ирина Р. Славчева
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500217 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 15 от 10.02.2022 г., постановено по гр.д. № 469/2021 г. на И.ски
районен съд, е прекратен брака, сключен между А.. ИВ. Г. и АЛ. А.. Г., като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; ползването на семейното жилище е
предоставено на А.. ИВ. Г., упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете И. А. Г. е предоставено на бащата и е постановено то да живее при
него на адрес гр. К., ул. „И.” № 5; определен е режим на лични отношения на майката с
детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 17 ч. на петъчния ден до 19 ч. на неделния
ден, както и 30 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата, 10 дни
през зимата, както и през четните години – за Коледа /Бъдни вечер и Рождество Христово/
от 10 ч. на 24.12 до 18 ч. на 26.12, а през нечетните години – за Новогодишните празници –
от 10 ч. на 312. до 18 ч. на 02.01; майката е осъдена да заплаща на детето И. А. Г. издръжка в
размер на 163 лева месечно, считано от 26.05.2021 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване; постановено е след прекратяване на брака съпругата
да носи предбрачното си фамилно име – Г..
Решението е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство А.Г. в
частите, с които е предоставено на ищеца упражняването на родителските права по
отношение на детето И. Г., определената издръжка и режима на лични отношения с
майката. В жалбата се излага възражение, че изводите на първоинстанциония съд относно
родителските качества на жалбоподателката са направени само и единствено на
свидетелските показания на майката на ищеца и на факта на осъждането й за управление на
МПС след употреба на алкохол, което не отразява родителския й капацитет и не доказва
склонност към необмислено поведение, които би засегнало живота и здравето на детето.
1
Излага се оплакване, че съдът в изводите си не е преценил приетите по делото социален
доклад, препИ.та от ДСП – гр. И. и ЦОП – Д.Б. и заключението на съдебно-психиатричната
и психологическа експертиза. Жалбоподателката счита, че по делото няма доказателства, от
които да се направи извод, че тя не притежава необходимите нравствени и морални качества
да възпитава и да се грижи за детето. Сочи, че пир постановяване на решението си съдът не
е взел предвид нИ.та възраст на детето и установената силна емоционална връзка с майката,
наличието на подходящи условия за живот на детето при нея, както и липсата на установени
негативни обстоятелства от социалното обкръжение на майката, които да се отразят
негативно върху възпитанието на детето. Жалбоподателката счита, че на този етап от
развитието на детето и с оглед неговите потребности, тя е по-пригодният родител да
упражнява родителските права. Отправено е И.не решението да бъде отменено в
обжалваните му части и постановено друго, с което се предостави на жалбоподателката
упражняването на родителските права спрямо детето и постановено същото да живее при
нея на адрес с. К., ул. „П.Я.” № 13, като се определи подходящ режим на лични отношения с
бащата, както и дължимата от бащата месечна издръжка съобразно неговите доходи и
нуждите на детето.
Ответникът по въззивната жалба оспорва същата. Излага подробни аргументи срещу
изложените в жалбата оплаквания срещу първоинстанционното решение, което счита за
правилно, законосъобразно и обосновано.
Пред съда жалбоподателката, чрез процесуалния й представител адв. Керезова,
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, чрез пълномощника му адв. К., оспорва жалбата и настоява
за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе съобразно предмета на обжалване, въззивният съд взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът А.. ИВ. Г. твърди, че с ответницата АЛ. А.. Г. са сключили
брак на 18.08.2018 г. и от брака си имат едно дете – И. А. Г., родена на 22.02.2020 г. Твърди,
че още по време на бременността настъпила промяна в поведението на ответницата – тя се
затвоР. в себе си и не И.ла да общува със семейството, като в първите дни след раждането
на детето тя не желаела да се докосне до детето и ищецът къпал, приспивал детето и сменял
памперси. Няколко месеца след раждането, през пролетта на 2020 г. ответницата започнала
да злоупотребява с алкохол и често била в неадекватно състояние. Въпреки осигуряването
от ищеца на издръжката на семейството, ответницата започнала да сключва бързи кредити и
да закупува стоки на изплащане, в резултат на което задлъжняла със значителни суми.
Ответницата се държала неадекватно у дома, предизвиквала безпричинни скандали, била
психически неустойчива, но се отнасяла безкритично към състоянието си. В края на м.
август същата година ответницата напуснала семейното жилище заедно с детето и отишла
да живее при родителите си в с. К. за около 3 месеца, през което време ограничила изцяло
контактите на ищеца с детето. През ноември същата се върнала у дома. През пролетта на
2021 г. ответницата започнала отново да злоупотребява с алкохол и не можела да се
контролира. Системно напускала жилището сутрин заедно с детето и се прибирала в
малките часове на нощта. В деня на кръщенето на детето на 8 май ответницата внезапно
решила да отиде на дискотека и напуснала тържеството, като се прибрала пияна и
неадекватна на следващата сутрин. От този ден ответницата не се прибирала да спи у дома,
не се интересувала от детето и не полагала грижи за него. Ищецът твърди, че няколко дни
след кръщенето – около 12-13 май, докато той бил на работа, ответницата взела детето и
отишла с него в София. В пияно състояние тя се качила на влака, за да се прибере, но по
някаква причина била свалена от влака на гара Е.П.. Хора, които са я разпознали, я качили на
следващия влак до гара Н., където техен познат я посрещнал и я докарал с колата си вечерта
у дома. Детето било по блузка с къс ръкав и цялото в повръщано. След този инцидент
2
ищецът и семейството му се опитвали да не допускат ответницата да взема детето с нея,
докато излиза, той като поведението й застрашавало живота и здравето му. На 19.05.2021 г.
ответницата се прибрала сутринта с колата, след като била катастрофирала. Ищецът твърди,
че през целия този период на изчезване на ответницата от дома, пиянство и безразборни
сексуални контакти с други мъже, той се грижел изцяло за детето. Твърди, е на 21.05.2021 г.
ответницата качила във фейсбук снимка с надпис „сключен брак с П. С.”, на която тя е в
компанията на въпросния мъж. На 24.05.2021 г. ответницата нахлула заедно с баща си в
дома им, взела вещи от жилището и отвела детето, за което ищецът подал жалба в РУ- К..
Към момента детето било при родителите на ответницата в с. К., но тя не живеела там и не
се грижела за детето. Ищецът твърди, че работи по трудов договор с месечно
възнаграждение от 1500 лв., като има възможност да работи и дистанционно. Притежава
необходимите материални условия за отглеждане на детето и разчита на подкрепата на
своите родители. Отправя И.не след прекратяване на брака упражняването на родителските
права по отношение на детето И. да бъде предоставено на него и да бъде определено
местоживеенето на детето на адреса му в гр. К., ул. „И.” № 5, да бъде определен подходящ
режим на лични контакти на детето с майката и тя да бъде осъдена да заплаща на детето
месечна издръжка в минимален размер от 163 лв.
С определение на първоинстанционния съд от 16.06.2021 г. са определени
привременни мерки, като е постановено детето И. А. Г. да остане за отглеждане и
възпитание при бащата А.. ИВ. Г., при когото детето да живее, и е определен режим на
лични отношения с майката всяка седмица от 17 ч. на петъчния ден до 17 ч. на неделния ден
с преспиване.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответницата твърди, че
наличието на финансови проблеми, избухливият характер и агресивното отношение на
съпруга й спрямо нея в присъствието на детето, довели до отчуждаване между тях, поради
което в края на м. май 2021 г., след като вече около месец били във фактическа раздяла, те
взели решение да се разведат по взаимно съгласие и се споразумели устно родителските
права върху детето да се упражняват от нея. Двамата се разбрали, че през м. май детето ще
живее една седмица при баща си в гр. К., а другата седмица ще живее при майка си в дома
на родителите й в с. К.. Ответницата излага твърдение, че на 24.05.2021 г. отишла до дома
на съпруга си да вземе детето, но родителите му отказали да предадат детето, инструктирани
за това от ищеца, като след намесата на полицията то й било предадено. На същия ден
ответницата заедно с баща й се върнали на в дома на ищеца, за да вземат дрехи на детето, но
ищецът започнал да крещи и й нанесъл удари. Излага твърдения за отправени от ищеца
заплахи и агресивно поведение спрямо нея на 20.06.2021 г., което наложило намеса на
полицията. След тази случка ответницата, страхувайки се за живота и здравето си, взела
окончателно решение да предприеме съдебни действия за защита на дъщеря си и себе си.
Сочи, че на 21.06.2021 г. ищецът отново се появил в дома на родителите на ответницата в с.
К., като крещял и заплашвал баща й в присъствието на детето, което плачело и било
стресирано. Във връзка с описаните случаи ответницата подала пред РС-И. молба за защита
по ЗЗДН, по която било образувано гр.д. № 580/2021 г. и била издадена заповед за незабавна
защита срещу съпруга й.
Ответницата е отправила И.не за предоставяне на нея на упражняването на
родителските права по отношение на детето И. А. Г. и да бъде определено местоживеенето
на детето на адреса й в с. К., ул. „П.Я.” № 13, като бащата бъде осъден да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 200 лв. и определен посочения в отговора режим на лични
контакти между него и детето.
С протоколно определение от 07.07.2021 г. са изменени така определените
привременни мерки, като е постановено детето И. А. Г. да живее при бащата А.. ИВ. Г. в гр.
К., ул. „И.” № 5 - всяка първа и трета седмица от месеца, и при майката АЛ. А.. Г. в с. К., ул.
3
„П.Я.” № 13 – всяка втора и четвърта седмица от месеца.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
При определяне на кого от двамата родители да предостави упражняването на
родителските права след развода, водещ за съда критерий е интересът на децата, основан на
обстоятелствата, установени в чл. 59, ал. 4 от СК и в ПП №1/1974 г. на ВС. Такива
обстоятелства са: възпитателските качества на родителите и техния морален облик,
социално обкръжение на всеки от родителите, социално-битовите условия, полаганите до
този момент грижи и отношение на всеки от родителите, изразеното желанието на родителя
да поема за в бъдеще грижата и отглеждането на децата, привързаност на децата към всеки
един от родителите, полът и възрастта на децата, възможността на трети лица, близки до
родителя, да подпомагат грижите за децата след развода. Основната цел на регламентацията
на тези отношения е да се гарантират интересите на децата, за преодоляване на липсата на
нормални отношения между родителите или неутрализиране на негативното им влияние в
отношенията родители – деца, за запазване на духовната и емоционална връзка между
родителя, който не упражнява родителските права. Гореизброените критерии са примерно
посочени и абстрактни, като не се подредени по тежест, а преценката им относно това кой
от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права се прави въз основа на
конкретно установените обстоятелства.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и ръководейки се от
горепосочените законоустановени критерии въз основа на установените по делото
конкретни обстоятелства, въззивният съд намира, че в интерес на детето е упражняването на
родителските да се предостави на бащата, по следните съображения:
По делото е безспорно установено, че страните са във фактическа раздяла от м. май
2021 г., т.е. около година след раждането на детето И., като след раздялата им детето се
отглежда периодично от всеки от двамата родители, а в периода след постановяване от съда
на привременните мерки на 16.06.2021 г., респ. след изменението на тези мерки от
07.07.2021 г., детето пребивава по една седмица при единия родител и една седмица при
другия родител. Така определеният с привременните мерки режим се спазва и към
настоящия момент.
В приетите в първоинстанционното производство социални доклади органът по закР.
на детето е изложил констатации относно резултатите от извършените проверки съобразно
установените стандарти за изготвяне на социални доклади - относно битовите условия в
жилището на всеки от родителите, трудовата ангажираност и материалните им
възможности, средата, в която детето се отглежда при всеки от тях, здравословното
състояние и социален статус на детето и пр., като се съдържат и констатации за желанието и
нагласите на всеки от родителите да полага грижи за детето, направени след лични срещи с
тях. Предвид нИ.та възраст на детето срещи с него не са провеждани от социалните органи.
Според констатациите в социалните доклади, и двамата родители разполагат с подходящи
жилищни условия за отглеждане на детето, и двамата са трудово ангажирани и реализират
доходи, и двамата разполагат с роднинска подкрепа в отглеждането на детето. Органът по
закР. на детето не е установил данни за негативно поведение на някой от тях или за
застрашаващо сигурността на детето социално обкръжение. В най-общ план констатациите
на социалните работници сочат за липса на установени рискови фактори за детето,
произтичащи от начина на живот, здравословното състояние, поведението и отношението на
всеки от родителите към него. Детето е в добро здравословно състояние и се развива
съответно на възрастта си, като няма данни за упражнявано спрямо него физическо или
психическо насилие. И двамата родители са И.ажирани със специализирани социални
услуги, предоставящи подкрепа на деца и семейства в риск, свързани с преодоляване на
последиците от раздялата им и спора за упражняване на родителските права.
4
При изслушването им пред съда и двамата родители са изразили загриженост и
готовност да полагат грижи за детето.
Приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-психиатрична
и психологична експертиза, извършено след проведени беседи с двамата родители, не
съдържа изводи за наличие на рискови фактори за правилното отглеждане на детето от
психичния статус на всеки от родителите. Според експертите, няма данни за психологични
заболявания, психични разстройства или някакви нарушения на психичните функции, както
и за личности разстройства, които водят до дефицити. Не са налице данни за алкохолна
зависимост или други зависимости. Интелектът и на двамата родители е съответен на
възрастта, образованието и социалния им опит. Не са открити характерови аномалии, които
биха застрашили психичното здраве на детето, като и двамата родители показват
загриженост за възпитанието на детето. Според вещите лица, няма медицински данни за
зависимост на майката от алкохол или други медикаменти.
В останалите събрани по делото доказателства се установяват обстоятелства, които
поставят под съмнение психическата годност на майката да упражнява адекватно грижите за
детето, необходими за неговото правилно физическо, психическо и емоционално развитие.
Такива данни се съдържат в показанията на майката на ищеца С. Г., с която страните са
живели в една къща преди раздялата им. Според свидетелката, ответницата пиела бира и
пушела, докато кърмела детето, често поръчвала да й се купи уиски, свидетелката често я е
виждала пияна в къщи. Свидетелката разказва за случай през м. май 2021 г., когато
ответницата ходила с детето в София, и връщайки се обратно била свалена от влака от
кондукторите, тъй като била пияна и повръщала, след което познат човек я е докарал в къщи
заедно с детето, а тя споделила, че е пила уиски. Свидетелката сочи, че след раждането
ответницата била избухлива, което наложило да посещава психотерапевт. Свидетелката
сочи, че ответницата често излизала с детето и не се прибирала по цял ден, като липсвало
нормален режим на сън, хранене и почивка на детето. Често ответницата не слагала детето
да спи след обяд, а нощем лягало много късно. След раздялата с А. до 24 май ответницата
няколко пъти идвала в къщата, за да си вземе багаж, но не се интересувала от детето.
Съдът не намира обосновани от доказателствата по делото основания да не кредитира
показанията на св. С. Г., съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Близката родствена
връзка на тази свидетелка с ищеца не може изначално да наложи игнориране на показанията
й, които следва да се преценяват с оглед на всички други доказателства по делото. Следва
да се отбележи, че с оглед естеството на този род спорове, касаещи семейни и родителски
отношения, обичайно свидетели са лица от най-тесния роднински кръг, пред които се
развиват тези отношения, и които имат непосредствени възприятия за тях. Показанията на
св. Г. в частта им относно поведението на ответницата /ежедневна употреба на алкохол,
чести излизания от дома с детето, неспазване на нормалния ежедневен режим на детето/ не
се опровергават от други събрани доказателства, в частност от показанията на водения от
ответницата свидетел А. С.. Изложените от св. Г. твърдения за чести излизания на
ответницата от дома с детето се потвърждават от показанията на св. Н. Г. /кум на страните/.
Свидетелят Г. разказва, че многократно и без повод ответницата пристигала в дома му в гр.
П. заедно с детето и без знанието на съпруга й А., като оставала там и в повечето случаи не
носела храна и вещи за детето. Подобно поведение – често и безпричинно извеждане на дете
на една година от дома, неминуемо се отразява негативно на естествения му биологичния му
режим и поставя в риск физическото му и психическо здраве. Свидетелят разказва и за
случай, на който е присъствал в дома на страните в деня преди кръщенето, при който
ответницата дала на детето супа веднага след като я свалила от котлона, при което детето
плакало дълго време. В деня на кръщенето след ресторанта ответницата ги помолила да
останат с тях вечерта и да отидат на дискотека.
Всички тези обстоятелства, установени с посочените свидетелски показания, сочат за
5
безотговорно родителско отношение на ответницата, изразяващо се в неглижиране на
естествените физически потребности на детето и липса на адекватна оценка на рисковете за
неговото състояние и развитие. Изложеното в показанията на св. С. Г. твърдение за
склонност на ответницата към злоупотреба с алкохол се потвърждава от факта на
осъждането й за престъпление по чл. 343б от НК - за това, че на 23.07.2021 г. около 21,30 ч.
е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 1,72 промила, за което е осъдена
на „лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от
три години /видно от протокол от с.з. на 11.01.2022 г. по НОХД № 670/2021 г. на И.ски РС, в
което е одобрено споразумение – л. 553-559 от делото/. Шофирането след употреба на
алкохол, дори и това деяние да е само инцидентен акт в живота й, само по себе си е
достатъчно показателно за психологическия облик на ответницата и няма как да бъде
пренебрегнато при настоящата преценка на личностната й характеристика, а оттам – за
родителския й капацитет. Шофирането в нетрезво състояние сочи за нисък самоконтрол на
ответницата в избора на действия, пренебрегване на обществените норми за безопасно
поведение и съзнателно поставяне в риск на живота и здравето си и тези на останалите хора.
Конкретно извършеното от ответницата престъпление, макар и да не е застрашавало пряко
живота и здравето на детето, рефлектира върху преценката за нейната психологическа
характеристика и морален облик, които са несъвместими с изискванията за отговорно
родителско поведение. Това деяние, преценено в съвкупност с данните от гласните
доказателства за честа употреба на алкохол и то по време на осъществяване на
непосредствен надзор над невръстното дете, поставя под сериозно съмнение годността на
майката да полага нужните пълноценни грижи за детето, които да гарантират неговата
безопасност. Обстоятелството, че експертите по съдебно-психиатричната експертиза не са
констатирали наличие на алкохолна зависимост на ответницата, не опровергава този извод.
На следващо място, в приобщените по делото актове на специализираните социални
институции също се откриват данни, които злепоставят личностния и родителски облик на
майката.
В първия социален доклад от 14.06.2021 г. /назначен от съда по повод произнасянето
по направеното с исковата молба И.не за привременни мерки/ е посочено, че при разговор с
майката същата е споделила, че поради започването на работа в к.к. Б. е наела квартира на
посочен от нея адрес в гр. С., където пребивава. При извършено посещение от социалните
работници на този адрес е установено, че в това жилище живеят други хора и ответницата
не пребивава там, и същата не е отговаряла на многобройните позвънявания от страна на
служители на ДСП- С.. Очевидно е, че ответницата е дала невярна информация на
социалните работници относно местоживеенето си, което сочи най-малкото за несериозно
отношение към проблема. Впоследствие е констатирано, че ответницата пребивава в дома на
родителите си в с. К., където детето се отглежда от нея във времето съобразно
постановените привременни мерки. Установено е, че последната /и настояща/ месторабота
на ответницата в хотел „Р.” в к.к. Б., но липсват доказателства, от които да се направи извод
как същата реално би съвместявала работата си в друго населено място с осъществяване на
ежедневните фактически грижи за детето.
В съдържащото се в препИ.та на ЦСП- гр. Д.Б. писмо на работещия по случая
психолог И. Б. до ДСП- И. /стр. 120-122/, в което са отразени констатациите на психолога
във връзка с работата му с ответницата по осъществяване на социалната услуга по програма
„Психологическа подкрепа и консултиране и оценка на родителския капацитет”, са налице
данни за пренебрежително отношение на ответницата към рисковата ситуация, в която е
поставено детето, за неосъзнаване на ролята на родител и отговорността към детето. Видно е
от констатациите, че ответницата първоначално не се е отзовавала на уговорените срещи с
психолога и е заявявала, че не желае да ползва социални услуги. След проведената
впоследствие лична беседа психологът е направил извод, че детето не присъства като важна
фигура в създалата се ситуация, а ответницата има вид на човек който не се интересува от
6
нищо и е напълно апатичен към случващото се. Същата създава впечатление на вял,
хаотичен и непоследователен човек, който не си дава ясна сметка какво да прави с живота
си. Консултантът е изразил мнение, че ответницата има необходимост от подкрепа на
значими възрастни, и въпреки пълнолетната си възраст – от повече контрол на поведението
и действията си. Тя е в труден, не съвсем осъзнат етап от живота си, психическото й
състояние не е стабилно. Според психолога, необходимо е редовно проследяване на А. и
специално наблюдение, тъй като с някои си действия може да бъде застрашаваща за детето.
Ответницата е споделила, че има връзка с друг човек, с когото живее в гр. С. и се чувства
добре с него, тъй като той й дава достатъчно пари и живеят самостоятелно без родители.
Така изложените констатации на консултиращия психолог, преценени в съвкупност с
гласните доказателства, факта на осъждането на ответницата за шофиране в пияно
състояние, гореобсъденото деклариране на неверни данни пред социалните работници
относно местоживеенето си, както и липсата на данни за личността и социалния статус на
новия партньор на майката, следва да бъдат отчетени при решаването на настоящия спор
относно предоставянето на родителските права върху детето И..
По отношение на бащата не са налице по делото никакви данни, които да поставят под
съмнение или уронват родителския му капацитет за правилно отглеждане детето. Не са
установени никакви негативни за родителския облик на бащата факти, свързани с
осъществяването на непосредствените грижи за детето. Действително, предвид пола и
възрастта на детето, непосредственият контакт с майката е особено важен за неговото
физическо и психическо израстване и развитие. Полът не е критерий с първостепенно
значение за преценката на кого от родителите да се предостави упражняването на
родителските права, а е само част от комплекса от критерии, които следва да се преценяват
съвкупно, с оглед интереса на детето.
Изложените от ответницата в отговора на исковата молба възражения се свеждат
основно до възпроизвеждане на твърденията й в подадената от нея молба по ЗЗДН относно
осъществена от ищеца агресия на описаните в молбата дати, по която молба е било
образувано гр.д. № 580/2021 г. на РС-И.. Така описаните актове на насилие не е установено
да са извършени от ищеца – подадената молба за защита от домашно насилие е отхвърлена с
влязло в сила решение на съда от 21.12.2021 г. Видно от констатациите от срещата с
психолога И. Б., ответницата е заявила, че завела делото за домашно насилие срещу съпруга
си, продиктувано от адвоката й, и е отговоР., че съпругът й не я е бил, и съжалява, че е
завела това дело. При тези данни и предвид изхода на делото по ЗЗДН, е видно, че
ответницата е декларирала неверни обстоятелства с цел обезпечаване на благоприятен за нея
изход от спора за родителските права, като изложеният от нея мотив за подаване на молбата
за защита срещу съпруга й сочат за повърхностна оценка на ситуацията и склонност към
необмислено поведение, които компрометират капацитета й за адекватно упражняване на
родителските права.
С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд намира, че към настоящия момент в
интерес на детето И. е родителските права да се упражняват от бащата, който е по-
пригодният за това родител.
Въззивният съд намира, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични
контакти на детето с майката, който е в рамките на стандартния в частта относно
ежемесечните срещи, и включващ определени дни от Коледните, Новогодишни празници,
съответства на интересите му и дава възможност за пълноценен контакт с майката.
Конкретни възражения срещу така определения режим не са и изложени във въззивната
жалба.
С оглед предоставянето на упражняването на родителските права на бащата, майката
дължи издръжка на детето. Определеният в обжалваното решение размер на дължимата от
майката издръжка от 163 лв. месечно е съобразно И.нето на ищеца и под законоустановения
7
минимален размер на издръжката, поради което не подлежи на обсъждане от въззивния съд.
По горните съображения, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено в
обжалваните му части относно предоставянето на упражняването на родителските права,
режима на лични контакти и издръжката на детето.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по
жалба И.не за разноски, жалбоподателката следва да бъде осъдена да му заплати
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 10.02.2022 г., постановено по гр. д. № 469/2021 г.
по описа на И.ски районен съд, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА АЛ. А.. Г. да заплати на А.. ИВ. Г. сумата 400 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8