Решение по дело №3011/2019 на Районен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№472

гр. Перник, 24.02.2020г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, ІІ - ри състав:

                                           Районен съдия: Адриан Янев

като разгледа гр. дело № 03011 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на А.В.Б. срещу Д.Н.Б., с която се иска прилагане на мерки по Закона за защита от домашно насилие, изразяващо се в това, че на 06.05.2019 г. са отправени следните заплахи „върни се при мен, в противен случай няма сила или инструменти, които да попречат да направя живота ти черен“. 

В молбата се твърди, че страните по делото с съпрузи, като ответникът настоявал да се съберат отново заедно, което било съпроводено със заплахи за живота. 

Ответникът оспорва твърденията на молителката.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и посочените в молбата доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните по делото са бивши съпрузи и живеят разделено. Не спорят, че имат общо дете Н. Б., което живее при молителката.

По делото е разпитана свидетелката В.П.(майка на молителката), която дава информация, че от месец декември 2018 г. страните по делото живеят разделено, като преди това е имало периоди, през които се събирали, но впоследствие отново се разделяли. Посочва, че молителката е споделила с нея, че на 06.05.2019 г. ответникът дошъл в нейния дома и отправил заплахи, че ще направи живота ѝ черен, ако не се съберат заедно.

Изслушано е детето Н. Б., което споделя, че желае неговите родители да се съберат заедно, поради което отправил молба към баща си да посети майка му и да разговарят по тази тема. Пояснява, че от съседната стая чул целя разговор между родителите му, тъй като вратите на стаите били притворени. Дава информация, че баща му разговарял и не е отправял никакви заплахи или обиди. 

Съдът дава вяра на показанията на детето, тъй като същите последователни, непротиворечиви, логични и най – вече заради придобитото от съда непосредствено впечатление от детето при неговото изслушване (непълнолетният беше спокоен и искрено отговаряше на въпросите). Важно е да се отбележи, че детето непосредствено е възприемало разговора между родителите, тъй като е имало такава възможност, което се е дължало на отворените врати на стаите.

Не се кредитират показанията на В. П. (преценени по реда на чл. 172 ГПК, тъй като е майка на молителката) в частта, в която същата споделя, че ответникът е отправял заплахи към молителката. Това е така, тъй като същата не е присъствала разговора на между страните по делото, а възпроизвежда какво е споделила молителката с нея, което е в интерес на последната. 

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, констатира следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1 домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите.

Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. В конкретния случай съдът е сезиран с молба, изхождаща от пострадало лице срещу лице, което е сред изброените такива по смисъла на чл. 3, т. 1 ЗЗДН. 

Чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН изисква в молбата изрично да се съдържа датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното насилие. Това е необходимо, за да се индивидуализира конкретният акт на домашно насилие и да се получи съответната защита за неговото осъществяване. Именно поради тази причина се изисква посочване на конкретни думи и изрази, когато се твърди, че е налице заплаха, за да може да се извърши преценка дали същите представляват такава. В този смисъл единствено молителят определя вида на акта на домашно насилие, за който се търси защита, като съдът не може да разглежда друг, който не е заявен в молбата.

В настоящия случай се твърди, че ответникът е отправил заплаха „върни се при мен, в противен случай няма сила или инструменти, които да попречат да направя живота ти черен“. По делото не се установи, че ответникът не е отправял тези думи, което се установява от показанията на непълнолетното им дете. Действително съществуват данни, че ответникът е емоционално обвързан към молителката и желае да се съберат, но това не води до извод за отправяне на обсъжданите заплахи.

Горното налага да се остави без уважение подадената молба с която се иска прилагане на мерки по Закона за защита от домашно насилие.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените разноски, когато се отхвърлят исковите претенции. Ответната страна е направила разноски в размер на 500 лева за заплащане на адвокатски хонорар, което се установява от представения договор за правна защита.

На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителката следва да заплати по сметка на Пернишки районен съд такса в размер на 25 лв. (т. 21 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.В.Б., ЕГН ********** срещу Д.Н.Б., ЕГН **********, с която се иска прилагане на мерки по Закона за защита от домашно насилие, поради осъществено домашно насилие на 06.05.2019 г., изразяващо се в отправяне на заплаха „върни се при мен, в противен случай няма сила или инструменти, които да попречат да направя живота ти черен“. 

ОСЪЖДА А.В.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Б., ЕГН ********** сумата в размер на 500 лева, представляваща направени разноски по делото. 

ОСЪЖДА А.В.Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата в размер на 25 лева – държавна такса по сметка на Районен съд – Перник.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

Д.А.