Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 12.02.2020г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Милена
Радкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2845/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в
която се излагат твърдения, че между страните са
възникнали облигационни отношения си с доставка на мобилни услуги по клиентски *,
както следва: *. Изтъква се, че
по договорите за мобилни услуги за срок от 24
месеца от сключването им ищецът се е задължил да предостави на ответника
ползването на мобилни услуги, а
последният се е задължил да заплаща тяхната стойност както и неустойка в случай
на предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията му,
а с договорите за лизинг ищецът е предоставил на ответника временното и
възмездно ползване на устройствата като последният се е задължил да заплаща
дължимите лизингови вноски. Ищецът твърди,
че е изпълнил задълженията си по
горепосочените договори като за ползваните от ответника услуги за периода от
05.05.2018г. до 04.08.2018г. не са заплатени 522,34 лв., в резултат на което
същите са прекратени с начисляване на неустойка в общ размер на 1316,98 лв.,
включена във фактура *от 05.08.2018г. Навеждат се доводи, че във връзка с горепосочените вземания за цена на
предоставени телекомуникационни услуги и за неустойки е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №2072/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение от ответника
само за вземането за неустойка. Ищецът твърди, че неустойката по процесните
договори в общ размер на 1316,98 лв. е дължима, поради което отправя искане до съда да
бъде установено съществуването на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №867 от 04.07.2019г. по частно
гражданско дело №2072/2019г., по описа на Великотърновския районен съд както и
за присъждане на направените по делото разноски. При условията на евентуалност
отправя искане до съда за осъждане на ответника да заплати сумата от 1200,82
лв., представляваща сбор от начислената неустойка по договорите за мобилни
услуги от 20.02.2019г., 23.03.2017г.,
13.04.2017г. и 27.12.2017г.
Ответникът, в срока по
чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата
молба като във възражението си по чл. 414 от ГПК признава дължимостта на
вземанията за месечни абонаментни такси и за обезщетение за забава по
издадената заповед за изпълнение като оспорва вземането за неустойка.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са главен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и
евентуален иск по чл.
92, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между страните не се оспорва
възникването на облигационни отношения относно доставка на мобилни услуги по
клиентски * свързани с *******. Съгласно договорите за мобилни услуги ищецът се задължил за срок от
24 месеца да предостави на ответника ползването на мобилни услуги по
горепосочените абонаметни планове, а последният се задължил да заплаща тяхната стойност при
стандартни месечни абонаментни вноски. Съгласно договорите за лизинг ищецът
предоставил на ответника временното и възмездно ползване на горепосочените
устройства, а последният се задължил да заплаща лизинговата им цена на 23
месечни лизингови вноски, считано от възникване на облигационните отношения. При
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или по инициатива на
потребителя, или поради нарушение на задълженията му, страните уговорили
заплащане на неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за
съответния абонаментен план до края на срока на договора, а в случай на
предоставено устройство – и разликата между цената му без абонамент съгласно
последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на
договора и заплатената от потребителя цена на устройството в брой или общата
лизингова цена по договора за лизинг. В чл. 11, ал. 2 от договорите за лизинг, страните
уговорили заплащане на неустойка от лизингополучателя при разваляне на договора
при виновно неизпълнение на задълженията му в размер на оставащите и неплатени
лизингови вноски до размера на общата цена. При възникване на договорите
ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия за
взаимоотношенията на * с потребителите на мобилни услуги и с ценовата листа за абонаментни
планове. Ищецът
изпълнил задълженията си като предал посочените в договорите за лизинг устройства
на ответника. По издадена от ищеца фактура *от 05.08.2018г. със срок за плащане
20.08.2018г., по клиентския номер на ответника е начислена сумата от 1839,32
лв., от която 522,34 лв. за вноски за лизинг и за задължения за предходен
период и 1316,98 лв. за неустойки. Поради
липсата на доброволно изпълнение на задълженията, на 03.07.2019г. ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, във връзка с
което е образувано частно гражданско дело №2072/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на
04.07.2019г. издал заповед за изпълнение, спрямо която в частта относно
вземането за неустойка е подадено възражение.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице са валидни облигационни отношения по сключените
между страните договори по клиентски *, по
които не се оспорва че ищецът е изпълнил задълженията си към ответника като му е предоставил възмездно ползване на мобилни
устройства за срок от 23 месеца и реално му е предоставил ползването на мобилни
услуги, включващи както услуги по тарифни планове с фиксирани месечни такси,
така и услуги с добавена стойност, заплащането на които се начислява отделно. В
процесните договори за мобилни услуги и за лизинг страните са уговорили
възможност за заплащане на неустойка от потребителя в случай
на предсрочното им прекратяване поради неизпълнение на задълженията му, в размер на сумата от
стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока
на договора, а в случай на предоставено устройство – и разликата между цената
му без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към
момента на прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена на
устройството в брой или общата лизингова цена по договора за лизинг. Съгласно чл.
92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те
да се доказват като в т. 3 от Тълкувателно решение №1 от 15.10.2010г. по тълк.
д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС е прието, че уговарянето й извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността й, защото
противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. В разглеждания случай е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги и за лизинг в размер на всички
неплатени по тях абонаментни и лизингови вноски до изтичане на сроковете им,
чрез която ищецът ще получи имуществена облага от ответника в размер, какъвто
би получил при действащи договори без да предоставя по тях ползването на мобилни
услуги или на мобилни устройства. При това положение се достига до извода, че
чрез неустойката се замества дължимото от потребителя изпълнение на
задължението му да заплаща абонаментните и лизингови вноски, без да може да
ползва услугите предоставени срещу тях с оглед прекратяването на договорите,
което е показателно за нищожността на клаузите съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, с които е уговорена. Разглежданите клаузи са нищожни и на основание чл.
146 от ЗЗП тъй като са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл.
143, ал. 1 от ЗЗП. Те неотговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравноправие между правата и задълженията на страните по договорите,
след като задължават потребителя при неизпълнение на задълженията му да заплати
необосновано висока неустойка. От гореизложеното се достига до извода, че разглежданите
клаузи не са породили правно действие, а оттам и възникването на задължение за
ответника да заплати претендираната от ищеца неустойка. Поради същите
съображения липсва и основание за намаляване на неустойката съгласно
постигнатата спогодба между ищеца и КЗП. В допълнение на изложението следва да
бъде посочено, че дори и уговорката за неустойка в договорите да беше
действителна, по делото липсват доказателства за валидното
упражняване на правото на ищеца едностранно да прекрати възникналите с ответника
облигационни отношения по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да обуслови
възникване на задължение за последния да я заплати. С оглед
гореизложеното вземането за неустойка от 1316,98 лв. по фактура *от
05.08.2018г. е недължимо, поради което както
главният установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във връзка с вземането за
неустойка по заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №2072/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, така и евентуалният осъдителен иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1200,82
лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на *******, се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски е неоснователна.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля
като неоснователен предявения от *, **,
срещу Г.С.А. с ЕГН: ********** ***, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуването на вземането от 1316,98 лв. /хиляда триста и шестнадесет лева и деветдесет
и осем стотинки/ - неустойка по фактура с *от 05.08.2018г. за предсрочно прекратяване
на договори за мобилни услуги сключени по клиентски *,
както следва: *******, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за което е издадена
заповед за изпълнение №867 от 04.07.2019г. по частно
гражданско дело №2072/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля
като неоснователен предявения от *, **, срещу Г.С.А. с ЕГН: ********** ***, иск
по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1200,82 лв. /хиляда и двеста лева и осемдесет и две стотинки/
- неустойка по фактура с *от 05.08.2018г. за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги сключени по клиентски *, както следва: **********.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №2072/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: