Решение по дело №66/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. А. Д., чрез пълномощника - адв. Д., срещу Решение № 489/11.12.2023г., постановено по НАХД № 736/2023 г., по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1006-001957/25.07.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик (НП), с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месец, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и бъде постановено ново такова, с което издаденото НП бъде отменено.

В съдебно заседание касатора – редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Д., поддържа жалбата. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък.

Ответникът по касационната жалба - Началник група в ОД на МВР-гр. Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище, чрез юрк. П., излага съображения за неоснователност на касационната жалба, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик счита касационната жалба за неоснователна, моли атакуваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема изцяло правилно установена от РС – гр. Пазарджик фактическа обстановка, както следва:

На жалбоподателя Д. Д. е съставен АУАН №109457/01.07.2022г. и съответно е издадено обжалваното наказателно постановление за това, че на 15.02.2002г. в 16:47ч., в гр. Пазарджик, [улица], бензиностанция „Лукойл“, в посока гр. Пловдив, управлявал лек автомобил „Ауди“ с рег. №[рег. номер], собственост на „Моника Комерс-2“ ЕООД, със скорост от 105 км./ч. при ограничение за населено място от 50 км./ч. - превишение от 52 км./ч. предвид максимално допустима грешка от 3% от скоростта, установено с ATCC №120CD11, снимка №0004983 и декларация по чл.188 от ЗДвП от 15.04.2022г. АУАН е съставен по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 188 от ЗДвП, след връчена покана в отсъствие на водача на основание чл. 40 ал. 2 ЗАНН.

За нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП на жалб. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца.

С оглед установяване авторството на извършеното нарушение и преди съставянето на АУАН, от страна на контролните органи при МВР е извършена справка за процесното МПС, в резултат на което е установено, че собственик на същото е търговско дружество „Моника Комерс-2“ ЕООД, с управител К. С. М., а ползвател И. Д. Д. от гр. Пазарджик.

С декларация по чл. 188 от ЗДвП / с изрично посочване на отговорността по чл. 313, ал.1 от НК /, И. Д. Д., в качеството на ползвател на лек автомоби л „Ауди“ с рег.№[рег. номер], декларирал, че на 15.02.2022 г. около 16:47 ч. автомобилът се е управлявал от жалб. Д..

В тази връзка на жалб. Д., в качеството му на водач на лекия автомобил, е изпратена покана по чл. 40 ал. 1 от ЗАНН за явяване на 16.06.2022 г. в 09:30ч. в Сектор „ПП“ при ОД на МВР- гр. Пазарджик за съставяне на АУАН за извършеното нарушение. В поканата е посочено, че при неявяване актът ще бъде съставен съгласно нормата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН, а именно в отсъствие на нарушителя. Дадена е и допълнителна опция за адресата, при невъзможност да се яви в посоченото време, да стори това в 3-дневен срок от получаване на поканата в работен ден от 08:30ч. до 17:30 ч. Поканата е връчена на жалбоподателя на 01.06.2022г. Отбелязано било и възражение от жалбоподателя, че получил покана да се яви в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Пазарджик на 16.06.2022 г., но на същата дата трябвало да се яви и в съда в качеството на подсъдим по НОХД № 1965/2019г. по описа на Районен съд – гр. Пазарджик. С оглед обстоятелството, че жалбоподателя не се явил, включително и в рамките на предоставената му допълнителна възможност да стори това в 3-дневен срок от получаване на поканата, АУАН е съставен от св. Г. - мл. автоконтрольор при Сектор „ПП“ при ОД на МВР- гр. Пазарджик на 01.07.2022г., по реда на чл. 40 ал. 2 ЗАНН - в отсъствие на нарушителя, в присъствието на свидетел. АУАН бил надлежно връчен на жалб. Д. на 11.07.2022 г., като в същия са отразени писмените му възражения по повод връчването на поканата.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното пред РС-гр. Пазарджик НП.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и съобразявайки се с презумтивната доказателствена сила на АУАН, регаментирана в нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, че от страна на касатора е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по 21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението.

Съдът е приел за неоснователно възражението, свързано с установяването на нарушителя и съставянето на АУАН в негово отсъствие, като е посочил, че собственик на процесното МПС е търговското дружество „Моника Комерс-2“ ЕООД, с управител К. С. М., и ползвател-И. Д. Д. от гр. Пазарджик, като последният е посочен изрично в свидетелството за регистрация на автомобила. Мотивирал се е, че нормата на чл. 188 ал.1, изр.1 от ЗДвП урежда алтернативност в субекта на отговорността (собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство), като целта на регламентираната в закона процедура по установяване на действителния извършител на конкретното нарушение посредством подписване на декларация по чл. 188 от ЗДвП дава възможност да бъде наложено наказание и да бъде санкциониран този, който е извършил конкретно административно нарушение, а не да се санкционира собственикът, респ. ползвателят на автомобила, без същият да е допуснал административното нарушение. Посочил е, че именно с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността на търговското дружество - собственик за нарушения, които за извършени от физическо лице, на което е предоставено фактическото управление на автомобила, юридическото лице се е възползвало от предоставената правна възможност в свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен реалният ползвател на автомобила. В този смисъл единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува, респективно да се търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент процесния автомобил, поради което именно на него е дадена възможност, съгласно нормата на чл. 188 от ЗДвП, да посочи друго лице, което е управлявало МПС на инкриминираните дата и време.

Съдът е приел, че АУАН е съставен законосъобразно в присъствие на свидетел, съгласно нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след надлежно изпълнение на процедурите по установяване самоличността на нарушителя и връчване на покана на същия, на която той не се явил.

Контролирания съд е приел, че използваното към момента на нарушението АТСС съответства на одобрения тип, съгласно Протокол от проверка № 79-СГ-ИСИС/11.11.2021 г. и са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата за попълване на протокол съгласно приложението на Наредбата при всяко използване на мобилно АТСС за контрол, каквото се явява процесното техническо средство, който протокол е съпроводен със снимка на разположението на уреда.

По отношение вида и размера на наложените наказания, РС-гр. Пазарджик е приел, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, която разпоредба предвижда за водач, който превиши над 50 км/ч. разрешената максимална скорост в населено място да му бъде наложено наказание глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв., които са съобразени с предвиденото в наложената санкционна норма.

Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. По делото не е спорно, че собственик на процесното МПС е „Моника Комерс-2“ с управител К. М., а ползвател е И. Д., изрично посочен в свидетелството за регистрация на автомобила. Видно от цитираната разпоредба е, че същата урежда алтернативност в субекта на отговорността, като целта на регламентираната процедура по установяване на действителния нарушител посредством подписване на декларация, е да бъде дадена възможност да бъде наложено наказание и да бъде санкциониран този, който реално е извършил конкретно административно нарушение, а не собственикът, респективно ползвателят на автомобила.

В този смисъл, с цел да бъде избегнато ангажиране отговорността на дружеството-собственик за нарушения, които са извършени от физическо лице, на което е предоставено фактическото управление на автомобила, юридическото лице се е възползвало от предоставената правна възможност в свидетелството за регистрация на МПС изрично да бъде посочен реалния ползвател на автомобила. Доколкото в този случай ползвателят потребява реално вещта, именно на него е дадена възможност, съгласно нормата на чл. 188 от ЗДвП, да посочи друго лице, което е управлявало МПС на инкриминираните дата и време, поради което правилно е прието, че в конкретния казус приложима се явява нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП при ангажиране отговорността на касатора, посочен от физическото лице - ползвател като водач на автомобила, с който е извършено нарушението.

Настоящия съдебен състав намира, че от представената декларация по чл. 188 от ЗДвП безспорно се установява, че процесният автомобил е управляван от касатора, поради което именно до него е отправена поканата за съставяне на АУАН, съгласно нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. В същото време разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН разписва хипотеза, при която АУАН може да бъде съставен в отсъствие на нарушителя или негов представител. За да се състави АУАН при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН следва нарушителят да е бил надлежно потърсен и поканен да се яви на определената дата, час и място за осъществяване на това процедурно действие. В случая това изискване е спазено, поканата за съставянето на процесния АУАН е връчена лично на касатора на 01.06.2022 г. Последният е посочил в поканата причините за своята невъзможност да се яви пред органите на МВР на указаните в нея дата и време. В същото време, съгласно текста на поканата, на адресата е предоставена възможност да се яви за съставяне на АУАН в 3-дневен срок от връчването й. Настоящият съдебен състав намира, че на касатора е предоставена възможност да присъства при съставянето на АУАН, включително и в дадения му като изрична алтернатива 3-дневен срок от връчването й. В случая неговото поведение не може да бъде прието като добросъвестно, за да обоснове претенция за неспазени права. Напротив, АУАН е съставен законосъобразно в присъствие на свидетел, в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след надлежно изпълнение на процедурите по установяване самоличността на нарушителя и връчване на покана на същия. Следва да се подчертае, че АУАН е съставен 1 месец след като поканата е връчена на касатора, в рамките на който той не е положил и минимални усилия да потърси контакт с органите на МВР. АУАН е връчен лично на касатора, който се е запознал с неговото съдържание, в т.ч. е депозирал и писмените си възражения по него. С оглед горното, следва да се отбележи, че дори хипотетично да се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, то не е съществено, доколкото в конкретния случай не се установява да е било ограничено или възпрепятствано правото на защита на санкционираното лице. С връчването на акта лицето е било запознато срещу подпис с образуваното спрямо него административнонаказателно производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и с възможността да изложи своите възражения и доказателства.

На следващо място, противно на изложеното в касационната жалба, по делото е налице снимков материал и протоколи, от които е видно изправността на АТСС, мястото на позициониране на АТСС, фотоматериал на процесното МПС, с посочени GPS координати на мястото, датата часа на констатираното административно нарушение.

Наложените с НП административни наказания „глоба“ и лишаване от право да управлява МПС са законосъобразно определени във фиксирания размер, предвиден в санкционната норма чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, при съобразяване с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, на ответника по касационната жалба, се дължи присъждане на извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева, съгласно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като се отчете, че по делото е проведено едно съдебно заседание, в което представител на ответника по касационната жалба не е взел участие, казуса не представлява фактическа и правна сложност.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХII-ти касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 489/11.12.2023 г., постановено по НАХД № 739/2023 г., по описа Районен съд – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Д. А. Д., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР - гр. Пазарджик, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.