Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 884 / 01.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ГАНЕВА
ГАЛЯ
РУСЕВА
при секретар Илияна Георгиева, изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 616/2022г. за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „Черноморска
брегова група“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Созопол, ул.“Индустриална“ № 9, представлявано от управителя И.А.Т., чрез
адв. А.И.,***, е оспорил решение №171/02.03.2022г., постановено по АНД № 3162/2021г.
по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 48
от 17.06.2021г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите
– Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.11, във
връзка с §7 от ПЗР на Закона за защитените територии, на основание чл.83, ал.1,
т.2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., а с
обжалваното решение съдът е намалил размера на имуществената санкция от 2000
лева на 1000 лева.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление. Евентуално иска
делото да бъде върнато на Районен съд – Бургас за ново разглеждане на основание
чл.221, ал.2 от АПК.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е
молба от пълномощника на касатора, в която е изложено становище по същество на
спора с искане обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът по
касация, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт Теодор Петров
оспорва жалбата и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Прокуратурата
счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира
следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
„Черноморска брегова
група“ ООД е наказано за това, че на 14.03.2021г. в границите на природна
забележителност „Пясъчни дюни“ в местност „Каваците“ е установена дига (насип)
изпълнена без съгласуване с директора на РИОСВ – Бургас по реда на Закона за
защитените територии.
Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.11 във връзка с §7 от ПЗР на Закона
за защитените територии.
Съгласно чл.11 от
Закона за защитените територии собствениците и ползвателите на гори, земи и
водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по
реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана
за управлението й.
Съгласно § 7 от ПЗР
на Закона за защитените територии собствениците и ползвателите по чл. 11
съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него
длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в защитените територии,
ако липсва план за управление или те не са предвидени в плановете и проектите
по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се изискват по други
закони.
Съгласно чл.83, ал.1,
т.2 от Закона за защитените територии наказва с имуществена санкция от 1000 до
10 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което осъществява
дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този
закон.
Районният съд, след
като обсъдил всички доказателства, е приел, че не са налице съществени
нарушения на процедурата при установяване на административното нарушение, но е
приел, че неправилно е определен размера на наложената имуществена санкция и е
изменил наказателното постановление, като е намалил наложената имуществена
санкция от 2000 лв. на 1000 лв.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Наведените в
касационната жалба възражения са неоснователни.
В обжалвания съдебен
акт са обсъдени обективните елементи на административното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на касатора. Това е абсолютно задължително, за да се
провери дали тези елементи в своята съвкупност са налице, което би довело до
извода за наличие на извършено нарушение от типа на описаното в наказателното
постановление или за отсъствие на такова нарушение, ако някой от елементите не
е установен. За да провери законосъобразността на наказателното постановление, районният
съд е задължен да провери дали са установени факти, които да сочат за наличието
на тези елементи от фактическия състав на деянието. По тази причина не е
основателно възражението, според което съдът в мотивите си обсъждал възражения,
различни от направените.
По делото пред районния
съд е била назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението по която по
несъмнен начин се установява, че констатираният на 14.03.2021г. насип на
плажната ивица на плаж „Смокини“ изцяло попада в границите на природна
забележителност „Пясъчни дюни“ в местността „Каваците“ (л.107 от АНД №
3162/2021г. на Районен съд Бургас). По делото не е спорно, а и се установява от
констативния протокол, съставен от служители на РИОСВ в хода на проверката, че
на посочената дата на въпросния плаж е бил установен насип на плажната ивица,
който е изграден посредством изземване на пясък от морето. В наказателното
постановление е описано местоположението и точният размер на насипа, чиято
дължина е около 400 м, ширината е 6 м, а височината е между 1 м и 1,70 м. Природната
забележителност „Пясъчни дюни“ в местността „Каваците“, е обявена за такава със
заповед № 2109/20.12.1984г. на Председателя на Комитета за опазване на
природната среда към Министерски съвет.
Въз основа на тези
данни, както и въз основа на точните координати на насипа, които се съдържат в
констативен протокол №018870(ПД-15-12)/14.03.2021г. вещото лице графично е
изобразило обхвата на Природната забележителност „Пясъчни дюни“ и мястото на
процесния насип.
Жалбоподателят и
настоящ касатор не твърди, че така установената дейност е извършена след
съгласуване с директора на РИОСВ. Няма и доказателства в тази насока. По този
начин всички обективни елементи от състава на деянието са установени доколкото
§7 от ДР на ЗЗТ във вр. с чл.11 от същия закон изисква собствениците и
ползвателите да съгласуват с министъра на околната среда и водите или с
оправомощено от него длъжностно лице дейностите, които планират да извършат в
защитени територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в
плановете и в проектите по глава Четвърта, независимо от разрешенията, които се
изискват по други закони. Приложената санкционна норма на чл.83, ал.1, т.2 от
ЗЗТ предвижда административно наказание за лице, което осъществява дейност в
защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в ЗЗТ.
Обратно на наведените
в касационната жалба възражения, субектът на нарушение е определен правилно.
Както чл.11, така и §7 от ЗЗТ определят един и същи кръг от задължени субекти –
собствениците и ползвателите. По делото не е спорно, че собственик на тази територия
и държавата, която обаче е предоставила на концесия морски плаж „Смокините –
Север“, на процесния касатор, който е лицето, чиято административнонаказателна
отговорност е ангажирана. С административнонаказателната преписка е представено
копие на концесионен договор за услуга за морски плаж „Смокините – Север“,
сключен между Министерски съвет на Република България, представляван от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, от една страна, и
касаторът – „Черноморска брегова група“ ООД, от друга страна. От посочените
като нарушени норми се установява, че субект на това нарушение не е
непосредственият физически извършител, управляващ багера, който е реализирал
констатирания насип, а собственикът или ползвателят на съответния имот. След
като за морския плаж е сключен концесионен договор за ползване на публична държавна собственост, несъмнено отговорност
в случая следва да понесе концесионерът, както е подходил и
административнонаказващият орган.
Наличието на поправка
на годината, вписана в констативен протокол с бланков номер 018870, не е такова
съществено нарушение, което да обоснове незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, още повече, че протоколът има само качеството на
доказателство в административнонаказателното производство, за разлика от АУАН и
наказателното постановление, които са актовете, поставящи началото и финала на
производството, респ. с които се обвинява и налага административно наказание, в
които няма допуснати технически грешки. Грешката в протокола, изразяваща се в
поправка на последната цифра на годината, може да се квалифицира само като
техническа грешка, доколкото в края на същия протокол датата е изписана вярно.
Протоколът е съставен от две лица, които по този начин потвърждават чрез
подписите си, че именно това е датата, на която е извършена проверката. Освен
това данни за датата на извършване на проверката се съдържат и в друг
констативен протокол №008034/14.03.2021г., в който също са описани констатациите
от проверката и където изрично е заявено, че тази проверка е извършена на
14.03.2021г.
Поради
неоснователност на касационните възражения, обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с
чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 171 от 02.03.2022г.
постановено по АНД № 3162/2021г. на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: