Решение по дело №319/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н. М. Х. срещу Решение № 1012-26-109-1/26.03.2024 г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ – Хасково.

Жалбоподателят моли оспореното решение да бъде отменено. Твърди, че неправилно не били зачетени периодите на майчинство за времето от 01.01.1979 г. до 06.11.1979 г., от 01.01.1983 г. до 06.01.1984 г. и от 03.07.1984 г. до 03.09.1984 г. като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО. Налице били предпоставките за отпускане на лична пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. Обективирано е искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за ново произнасяне по подаденото заявление с указания за правилно зачитане на наличния действителен стаж с обща продължителност 02 г. 00 м. 10 дни. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. М. Х., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба излага мотивира подробно становището си за отмяна на оспореното решение. Поддържа изложеното в жалбата. Цитира съдебна практика. Претендира разноски.

Ответникът Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Не били налице основания за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Хасково, след като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Н. М. Х. е подала заявление с вх. № 2113-08-1922/06.10.2023 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно с документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход.

С Разпореждане № **********/2140-26-127/06.02.2024 г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –Хасково е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради това, че към датата на подаване на заявлението за пенсия – 06.10.2023 г., Н. М. Х. има навършена възраст - 67 г., 00 м. и 12 дни, и осигурителен стаж, положен за периода от 01.01.1973 г. до 05.05.1989 г. с прекъсване – 15 г., 07 м. и 05 дни от трета категория труд, от които действителен осигурителен стаж - 13 г., 06 м. и 25 дни, тъй като зачетеният осигурителен стаж като неработеща майка за времето от

01.01.1979 г. до 06.11.1979 г. /10 м. и 05 дни/, от 01.01.1983 г. до 06.01.1984 г. /01 г., 00 м. и 05 дни/ и от 03.07.1984 г. до 03.09.1984 г. /02 м./, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО.

Разпореждането е оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, с жалба вх. № 1012-26-109/06.03.2024 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково, депозирана в указания по чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО едномесечен срок.

С Решение № 1012-26-109-1/26.03.2024 г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил жалбата на Н. М. Х. срещу посоченото Разпореждане. Сочи се, че лицето не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 1-ал. 2 КСО – към датата на подаване на заявлението за пенсия няма осигурителен стаж от 36 г. 04 м. Изложени са подробни съображения, че зачетеният осигурителен стаж на жалбоподателя за посочените по-горе периоди не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО. Формиран е извод, че Н. М. Х. няма право на пенсия и по условията на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има - 13 г., 06 м. и 25 дни.

Решението е връчено на жалбоподателя, чрез пълномощника му, на 28.03.2024 г., видно от отразяването в известието за доставяне.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Директора на ТП на НОИ – Хасково, в установената писмена форма /чл. 117, ал. 3 КСО и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно - отмяна по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО лицето по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ, е отказало с разпореждане отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. М. Х.. Разпореждането е оспорено от г-жа Х. по административен ред – пред ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, в установения срок. Спазен е и срокът за произнасяне от Директора на ТП на НОИ – Хасково съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 КСО. Обсъдени са подробно възраженията на Н. М. Х.. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето, инициирало производството по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 КСО /в редакцията в сила от 01.01.2016 г./ право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива от жените при навършване на възраст 60 години и 10 месеца и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца, като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. Съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с ал. 1 КСО от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените.

Към датата на подаване на заявлението за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 06.10.2023 г., Н. М. Х. е следвало да има навършени 62 г. и придобит осигурителен стаж 36 г. и 04 м. В случая, обаче, към дата 06.10.2023 г. г-жа Х. има навършена възраст 67 г., 00 м. и 12 дни, но няма осигурителен стаж от 36 г. и 04 м. Не е спорно, че същата има общ осигурителен стаж трета категория труд – 15 г. 07 м. и 05 дни.

Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО „в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст“. За да бъде придобито право на пенсия на основание чл. 68, ал. 3 КСО заявителят следва да има навършена възраст от 67 г. и придобит действителен осигурителен стаж 15 години.

Към дата 06.10.2023 г. Н. М. Х. има навършена изискуемата възраст, като е спорен въпросът има ли 15 г. действителен осигурителен стаж. Според административния орган г-жа Х. има 13 г., 06 м. и 25 дни действителен осигурителен стаж, тъй като от осигурителния стаж са премахнати периодите като неработеща майка /същите не били действителен стаж съгласно § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО/.

Съгласно легалната дефиниция, посочена в § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО /в редакцията към датата на подаване на заявлението и издаване на разпореждането/, „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски“. Въпреки допълването на тази разпоредба изброяването на хипотезите, които се приемат за действителен стаж, не е изчерпателно.

Съгласно § 9, ал. 1 ПЗР КСО „Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс“.

Приложима за процесния период е разпоредбата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, съгласно която се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен или неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.

Приложими за процесния период са и разпоредбите на Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта /вж. р. II, т. 9, абзац четвърти и пети/, съгласно която времето за бременност, раждане и отглеждане на деца от неработещи жени-майки се признава за трудов стаж, и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, с която са дадени допълнителни указания по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от ПМС № 61/1967 г. В сила е и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. /отм./, според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП.

Следва да се посочи и последователността на нормотвореца касателно правата на „неработещите“ жени-майки - виж чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта /обн., ДВ, бр. 51 от 1984 г., отм./. Според сега действащата уредба на чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст.

В този дух е и разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от НПОС.

От историческото и систематично тълкуване на правната уредба се формира извод, че в областта на общественото осигуряване при майчинство законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. При двата пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО отпускът по майчинство /или майчинството/ се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране, и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща.

Отделно от това, незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО противоречи на чл. 47 от Конституцията на Република България, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение по к. д. № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.

Н. М. Х. е била в майчинство за времето от 01.01.1979 г. до 06.11.1979 г. /10 м. и 05 дни/, от 01.01.1983 г. до 06.01.1984 г. /01 г., 00 м. и 05 дни/ и от 03.07.1984 г. до 03.09.1984 г. /02 м./, общо – 02 г., 00 м., 10 дни, които периоди следва да й бъдат зачетени за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО и като такъв да бъдат включени в общия сбор при преценката на правото за лична пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Компетентните административни органи неправилно са приели, че жалбоподателят има само 13 г., 06 м. и 25 дни действителен осигурителен стаж, и в противоречие с материалния закон са отказали отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установява се в хода на настоящото съдебно производство, че Н. М. Х. има повече от 15 години действителен осигурителен стаж, поради което и същата е придобила право на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО.

Извод: оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него Разпореждане на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –Хасково, следва да бъдат отменени на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК, а преписката – върната за ново произнасяне от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –Хасково.

В този смисъл е трайната съдебна практика на ВАС, за отклонението от която настоящата съдебна инстанция не намира основания.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 510 /петстотин и десет/ лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие. Разноските следва да бъдат заплатени от юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения акт /§ 1, т. 6 ДР АПК/, а именно - НОИ /чл. 33, ал. 2 КСО/. Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-109-1/26.03.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, и потвърденото с него Разпореждане № **********/2140-26-127/06.02.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на Националния осигурителен институт -Хасково.

 

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково за ново произнасяне по заявлението на Н. М. Х. с вх. № 2113-08-1922/06.10.2023 г. по описа на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, КАТО ОПРЕДЕЛЯ 1-месечен /едномесечен/ срок за това, считано от влизането в сила на настоящия съдебен акт.

 

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, със седалище в [населено място], да заплати на Н. М. Х., ЕГН **********, с адрес – [населено място] б., [община], обл. Хасково, сумата в размер на 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.