Решение по дело №400/2023 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 104
Дата: 5 декември 2023 г. (в сила от 5 декември 2023 г.)
Съдия: Магдалена Станчевска
Дело: 20234300600400
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Ловеч, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20234300600400 по описа за 2023
година
за да се произнесе, съобрази:


С присъда № 1/28.02.2023 г. по НОХД № 24 по описа за 2022 г., РС-
Тетевен е признал подсъдимия М. Б. У., с ЕГН **********, за виновен в това,
че на дата 21.06.2021 година, около 15.10 часа, на първокласен път 1-4,
километър 8+800 в посока гр.София, е управлявал моторно превозно
средство-товарен автомобил „Ситроен Берлинго“, с ДК№ ЕВ 61 72 ВМ,
собственост на „Подправки Ком“ ЕООД гр.******, след употреба на
наркотично вещество-специфичен метаболит „карбокси-ТНС“, доказващ
употребата на наркотичното вещество тетрахидрокарабинол, установено с
химикотоксикологична експертиза на ВМА гр.София с рег.№И-
6438/16.08.2021 год., поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 във връзка с
чл. 54 от НК го осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода и глоба в
размер на 500. 00 /петстотин/ лева, която да заплати в полза на държавата.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така
1
наложеното наказание на М. Б. У. от 1 /една/ година лишаване от свобода за
изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът е постановил вещественото доказателство по делото - 1 брой
тестова касета с REF №8323157 с проба, взета от М. Б. У., да остане
приложена към делото.
Съдът е осъдил М. Б. У., с ЕГН **********, от гр. ****** да заплати по
сметка на Районен съд гр.Тетевен сумата от 950. 85 /деветстотин и петдесет
лева и 85 ст./ лева, представляваща разноски по делото, по сметка на Окръжна
прокуратура гр.Ловеч сумата от 186. 00 /сто осемдесет и шест/ лева,
представляваща разноски, а по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата от
186.00 /сто осемдесет и шест/ лева.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от адв. М.,
процесуален представител на М. Б. У., с която моли да се отмени присъдата и
да се постанови друга, с която да бъде признат за невиновен и оправдан за
престъплението, за което е осъден.
Излага, че присъдата е постановена в нарушение на закона-чл. 348, ал.1,
т. 1 НПК, тъй като са представили неопровержими доказателства,
включително и чрез изслушване в съдебно заседание, пред първата инстанция
на вещите лица по назначената във ВМА Специализирана експертиза. Сочи,
че вещите лица са били категорични, че в съхраняваните при тях
биологичните проби /от кръв и урина/ липсват данни за шофиране на МПС
„след употреба на наркотици“.
Навежда се аргумент, че присъдата е постановена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК,
нарушаващи правото на защита на въззивника, тъй като вещите лица д-р И.Л.
и доцент Л.А.Н.В. в съдебно заседание от 28.02.2023 г. по НОХД № 24/2022 г.
по описа на Районен съд - Тетевен са дали задоволителни отговори по
зададените от колегата С. въпроси относно иззетата урина от подсъдимия М.
У., като са се аргументирали, че на подобни въпроси могат да отговорят в
теоретичен аспект с разни хипотетични предположения. Позовава се на
отговора на вещото лице Л.В. на въпроса на подсъдимия У. за намерения в
урината метаболит, че приема на намереното в урината наркотично вещество
е от преди това време и като отпадъчен продукт не може да повлияе на
поведението на лицето.
2
Изразява съгласие с изводите на РС-Тетевен, че за ангажиране
отговорността на дееца за извършено престъпление по чл. 343б, ал. З от НК е
достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от
което принципно се извежда и умисълът за осъществяване на
престъплението. Сочи, че забраната за управление на МПС след употреба на
наркотични вещества по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДВ е абсолютна
предвид възприетия в чл.343б, ал.З от НК законодателен подход за т.нар.
„нулев толеранс“ по отношение на управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Счита, че в конкретния случай, след като У. на 21.06.2021 г. е оспорил
резултата от теста с техническо средство - Дрегер, „Д. Тест 5000" с № 0128,
направен от полицейския служител - свидетелят К.К. в сградата на РУ -
Ябланица, въззивният съд следва да приеме, че при решаване на въпросите за
отговорността на дееца не може да бъде пренебрегнат установения в чл. 3а, т.
2 от Наредба №1/2017 г. процесуален ред за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, а именно задължително провеждане
на съответно лабораторно изследване на предоставени от дееца проби от
урина и кръв.
Излага, че безспорно между страните и видно от заключението на
назначената токсикохимична експертиза, на които се позовава Тетевенският
районен съд, такива проби са били иззети по съответния ред от М. У. и са
били предмет на експертно изследване, при което вещи лица и специалисти в
областта на химията и патологията са установили, че в пробата урина е
установено наличие на тетрахидрокарабинол, съдържащо се в марихуана,
канабис и др., докато в пробата кръв не е доказано съдържание на упойващи
или наркотични вещества.
Навежда аргумент, че нито една от страните не твърди да са допуснати
нарушения при изземването на пробите кръв и урина от подсъдимия, при
документирането на това обстоятелство и/или при предаването на пробите за
извършване на експертното изследване, нито се оспорва компетентността на
вещите лица и приложените от тях научни методи, правилно Тетевенският
съд е счел, че валидността на отрицателния резултат от кръвната проба не
може да се счита компрометирана, включително от показанията на
полицейските служители - Г.Й. Г. и К.М.К., които са категоричните нищо в
3
поведението на подсъдимия не е давало основание да се счита да е бил
повлиян от евентуалното приемане на наркотично вещество. От направената
проверка в полицейските регистри, полицаите установили, че като
непълнолетен, М. У. е съден за държане на наркотични вещества.Това им
дало основание да го проверят с техническо средства за алкохол и наркотици.
Техническото средство-„Алкотест Дрегер" 7510 отчело 0.000 наличие на
алкохол, а техн. средство-„Д. Тест 5000" с № 0128, отчело наличие на
наркотични вещества-канабис-25, като пробата е извършена в 15.34 ч. на дата
12.06.2021 година.
Защитата посочва, че подсъдимият, неотклонно (от момента на
проверката) оспорва резултата от тестването му с техническото средство и
застъпва процесуалната позиция, че не е употребявал наркотични вещества.
Възраженията на подсъдимия в тази насока се съдържат освен в дадените
пред съда обяснения, а също и във всички съставени писмени материали по
делото, удостоверяващи извършената от полицейските служители проверка с
техническо средство и резултата от нея, което закономерно е обусловило
провеждането на експертно изследване по реда на чл. 3а, т. 2 от Наредбата №1
/2017.
Излага, че упрекът към Тетевенския районен съд е, че не се е доверил на
негативния резултат от изследването на кръвната проба, който подкрепя
защитната теза на подсъдимия, тъй като съгласно чл. 23 от Наредбата, на
експертен анализ подлежат предоставените проби урина и кръв, но
„употребата се доказва, чрез резултата от изследването на кръвната проба“.
Направен е извод, че по нормативен ред е призната по-висока степен на
достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от
тестването с техническо средство и/или от изследването на пробата урина, на
база на които прокурорът е претендирал за доказаност на обвинението в
първоинстанционния съд. Защитата не споделя довода, че по безспорен начин
са доказани елементите на изпълнителното деяние, а именно управление на
МПС след употреба на наркотични вещества. Застъпва се тезата, че
въззивният съд следва да преодолее конкуренцията между резултатите от
двете изследвания (на пробите кръв и урина) в полза на резултата от
изследването на кръвта, съответно в полза на защитната теза на подсъдимия,
тъй като по-високата степен на обективност на негативния резултат от
кръвното изследване относно този релевантен факт, е призната изрично в
4
Наредбата, приета по силата на законова делегация, установена в чл. 174, ал. 4
от ЗДвП като гаранция за ефективност на разследването.
Защитата посочва, че съгласно чл. 117 от НПК със свидетелски
показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел
и които допринасят за разкриване на обективната истина, включително и
извънпроцесуалните изявления на други лица, но обратно на твърденията,
нито едно от събраните чрез разпита на полицейските служители гласни
доказателства, не установява по категоричен начин употребата на наркотични
вещества от подсъдимия. Освен данните от теста с техническо средство и
резултата от изследването на урината, няма нито едно гласно, писмено или
веществено доказателство подсъдимият да е употребил канабис преди да
предприеме управление на МПС. Счита, че негативният резултат на иззетата
от него кръвна проба според чл. 23 от Наредбата кореспондира с
последователно отричаната от дееца употреба на наркотични вещества.
Твърди се, че в настоящия случай изобщо липсват данни от очевидци за
евентуална такава употреба от страна на подсъдимия, за да бъдат подложени
те на внимателна проверка по реда на чл. 107, ал. 5 от НПК за преодоляване
на противоречието между резултатите от изследването на пробите кръв и
урина. Моли да се съобразят обясненията на подсъдимия и подкрепящия го
негативен резултат от химическото изследване на пробата кръв на основание
чл.23 от Наредбата. Позовава се на Решение № 87/12.05.2022 г. по н.д. №
251/2022 г ., I н. о на ВКС и Решение № 164/07.01.2021 г., II н. о.
В съдебно заседание представителят на ОП-Ловеч предлага да се
постанови решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция.
Счита, че в мотивите на Районният съд-Тетевен е направен пълен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото. Застъпва тезата, че към
момента на извършване на деянието /21.06.2021 г./ е действала друга
редакция на разпоредба на чл. 343б, ал. 3 НК, която не е изисквала
установяване на наркотични вещества по определения за това ред или към
този момент установяването на употреба на наркотични вещества се доказва
по всички способи предвидени в НПК без никакво ограничение.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. Т., който моли
да се постанови решение, с което да се отмени постановената присъда и да се
произнесе друга, с която да се признае въззивника за невиновен и да бъде
оправдан, тъй като деянието не е осъществено от обективна и субективна
страна.
Излага, че се касае за неправилна проба на полеви тест и за неправилно
5
отчетен тест на урина и правилно законодателят вменил в Наредбата да се
установи наличие на наркотик чрез кръвна проба. Счита, че и преди
редакцията е била приложима наредбата за установяване на наркотик, но е
преградена възможността за неправилното тълкуване на закона. Счита, че на
основание чл. 2, ал. 2 НК следва съдът да се позове на по-благоприятната
материална разпоредба, тъй като логическото тълкуване, чл. 343, ал. 3 НК,
приета и изменена с ДВ 67/04.08.23 г., препращаща към наредбата, означава,
че установяването на употреба след наркотични вещества е само във кръвта.
На следващо място, защитата излага, че е налице експертиза, която по
безспорен начин установи, че лицето не е било повлияно от наркотично
вещество, т.е. липсата на наркотик в кръвта води до безспорен извод, че той
не е употребил, не е бил под влияние, от което не е налице субективен
елемент, не е и налице обществена опасност.
Въззивникът М. Б. У. излага в защита, че е невинен, не е употребявал
наркотици по време на шофиране, нито когато и да било, като моли да бъде
оправдан.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба,
становищата на страните, заявени пред нас и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното :
М. Б. У. живее в гр.******, не е женен и е неосъждан /реабилитиран/.
На 21.06.2021 год. свидетелите К.К. и Г. Г., полицейските служители от
РУП на МВР гр. Ябланица, били на работа от 08.30 часа до 20.30 часа. Около
15. 00 часа те се намирали със служебен автомобил на първокласен път 1-4,
километър 8+800, преминаващ през землището на с. Брестница, Ловешка
област, като осъществявали контрол на пътното движение. К. и Г. забелязали,
че от местността „Боаза“ в посока гр. София по първокласния път се движело
моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Ситроен Берлинго“, с
ДК№ ЕВ 61 72 ВМ, на което светлините на единия фар не работили. Те
подали сигнал към водача със стоп палка и го спрели за проверка. Водачът на
моторното превозно средство представил поисканите документи-
свидетелство за управление на МПС и тези на автомобила. Установено било,
че водач на моторното превозно средство е въззивника М. Б. У. от гр.******,
а пътното превозно средство е собственост на „Подправки КОМ“ ЕООД гр.
******. Полицейските служители извършили справка и установили, че У. е с
полицейска регистрация за държане на наркотични вещества. Те попитали
въззивника дали дава съгласие за извършване на проба с техническо средство
за наличие на алкохол и наркотични вещества, при което той дал своето
6
съгласие. На У. била извършена проверка за наличие на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7510, като пробата отчела 0. 00 промила алкохол.
На въззивника била извършена проверка с техническо средство орален
тест Drug Test 5000 ARMD 0128, като същият отчел положителен резултат за
наличие на наркотични вещества-канабис-25, като пробата била извършена в
15. 34 часа на 21.06.2021 година. У. не приел показанието на техническото
средство и св. К.К. съставил талон за медицинско изследване с
№0040051/21.06.2021 година, заедно с осем броя холограмни стикера за
валидност и сигурност на пробата с №А017256. Талонът за медицинско
изследване е връчен на подсъдимия У. в 17. 25 часа и той следвало да се яви
в ЦСМП-филиал гр.Ябланица за вземане на проби за химическо изследване.
У. посетил ЦСМП-филиал гр.Ябланица, придружен от полицейските
служители, където му били взети проби кръв и урина за химически анализ и
съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и /или наркотични вещества и/ или техните аналози от
дата 21.06.2021 година.
Ha У. е съставен акт за установяване на административно нарушение
серия АА №823126/21.06.2021 година за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1, пр. второ от ЗДП- управление на МПС след употреба на наркотични
вещества или техните аналози и същият бил задържан за срок от 24 часа в
РУП гр.Ябланица.
По делото е назначена съдебно химикотоксилогична /токсикохимична/
експертиза, от която се установява, че при извършените изследвания на
предоставената проба кръв от У. не е установено наличието на наркотично
вещество. От извършените изследвания на предоставената проба урина от
въззивника се установява присъствието на специфичен метаболит „карбокси-
ТНС“, доказващ употребата на наркотичното вещество тетрахидрокарабинол.
Установеното наличие на специфичен метаболит „карбокси-ТНС“ е
биомаркер, доказващ употребата на наркотичното вещество
тетрахидрокарабинол /ТНС/, съдържащо се в марихуана, канабис и т.н.
Самостоятелната употреба на ТНС- съдържащи продукти може да предизвика
различни по вид и продължителност ефекти в зависимост от количеството на
активното вещество и начина на прием /инхалаторно, орално/. В общия
случай при употреба на марихуана, наблюдаваните ефекти могат да варират
7
между отделните индивиди като се наблюдават промени в настроението,
предизвиква лека еуфория, променя себеоценката и усещанията за
пространство и време. Възможно е да се наблюдават слаби халюционации.
Употребата на ТНС повлиява концентрацията на фината координация на
движенията и употребилите не следва да управляват МПС и работят с
машини.
По делото е назначена от съда комплексна химико-токсикологична и
медицинска експертиза, като от заключението на същата се установява, че
предварителното изследване за установяване на употреба на наркотични
вещества извършено с техническо средство Дрегер драг тест 5000 028 е
отчело положителен резултат за наркотичното вещество канабис 25 в
оралната течност, което с голяма вероятност се дължи на скорошна употреба
на канабиноиди, преди ТНС да постъпи в кръвотока. Установеното вещество
(ТНС) в представената от него проба урина би могло да се интерпретира с
мастната разтворимост на молекула, което означава, че се натрупва в
мастните тъкани на тялото и значително по-дълго време се екскретира.
Установява се също, че токсокинетиката отразява въздействието на организма
върху токсичното вещество-иницира се с резорбцията му и неговата
биотрансформация (метаболизъм). Наличието в пробата урина на специфичен
за ТНС метаболит - карбокси-А9-ТНС е биомаркер за доказване на употреба
на наркотичното вещество тетрахидроканабинол (ТНС), което се съдържа в
марихуана, канабис и др. Това вещество се образува единствено при
метаболизъм на тетрахидроканабинол. С началото на резорбцията на
веществото, същото достига до кръвотока (може да се открие в кръвта, но да
липсва в урината). Кратко време след достигане в централното
кръвообращение, през бъбречната филтрация повечето вещества достигат до
урината, с която се излъчват известно време. Веществото се открива и в двете
биологични матрици. След пълният му метаболизъм то се елиминира от
кръвта, престава да се открива в нея, но все още се намира в урината
(екскретира се с нея). ТНС освен в кръвта се натрупва и в други депа (напр.
мастна тъкан), поради което отнема повече време за изчистване на целия
организъм. В този етап веществото се открива само в урината. В тази фаза на
елиминиране се намира и веществото в настоящия случай. Установява се
също, че установеното наркотично вещество ТНС в слюнката на подсъдимия
може да е в резултат на скорошен прием, то да не е постъпило в достатъчно
8
количество в кръвотока, поради което да не се открива в кръвта. Наличието
на основния метаболит карбокси-А9-ТНС в урината на подсъдимия може да е
в резултат от друг по - ранен прием на наркотичното вещество (когато вече не
е налично надпрагово в кръвотока).
Вещите лица са приели, че приетите от въззивника медикаменти -
солуцио глицероли 60% 200 мл. - 3 X 2 с. л., сомазина солуцио 3 X 1 мл
/дневно и темпалгин 2 пъти по 1 т./ дневно (медикаменти посочени като
терапия за подсъдимия У. в амбл. лист 1393 от 27.05.2021 г. ), при своята
биотрансформация, не могат да доведат до образуването на специфичния
метаболит /карбокси-тнс/, биомаркер за употребата на наркотично вещество
тетрахидрокарбинол.
Въззивната инстанция споделя така установената фактическа
обстановка от РС-Тетевен.
Жалбата е неоснователна.
Правилен и обоснован е извода на съда, че М. Б. У. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл. 343б, ал. 3 от НК, като на дата 21.06.2021 година, около 15.10 часа, на
първокласен път 1-4, километър 8+800 в посока гр.София, е управлявал
моторно превозно средство-товарен автомобил „Ситроен Берлинго“, с ДК№
ЕВ 61 72 ВМ, собственост на „Подправки Ком“ ЕООД гр.******, след
употреба на наркотично вещество-специфичен метаболит „карбокси-ТНС“,
доказващ употребата на наркотичното вещество тетрахидрокарабинол,
установено с химикотоксикологична експертиза на ВМА гр.София с рег.№И-
6438/16.08.2021 год.
От обективна страна У. е осъществил изпълнителното деяние на
посоченото престъпление чрез действие, като на посочената дата и място е
управлявал МПС след употреба на наркотично вещество-специфичен
метаболит „карбокси-ТНС“, доказващ употребата на наркотичното вещество
тетрахидрокарабинол, установено с химикотоксикологична експертиза на
ВМА гр.София с рег.№И-6438/16.08.2021 год.
От субективна страна деянието е извършено от У. виновно, при пряк
умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване.
9
От показанията на св. К. и Г. се установява, че на посочената дата и
място въззивникът е управлявал МПС, спрян е за проверка, изпробван за
алкохол с техническо средство и пробата е била отрицателна. Свидетелите
дават показания, че на У. е била извършена проверка с техническо средство
орален тест Drug Test 5000 ARMD 0128, отчетен е положителен резултат за
наличие на наркотични вещества-канабис-25, като У. не е приел показанието
на техническото средство. Св. К. е съставил талон за медицинско изследване
с №0040051/21.06.2021 год., заедно с осем броя холограмни стикера за
валидност и сигурност на пробата с №А017256. Талонът за медицинско
изследване е връчен на У., който е посетил ЦСМП-филиал гр.Ябланица,
придружен от св. К. и Г.. На У. са взети проби кръв и урина за химически
анализ и е съставен протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества и/ или
техните аналози. Полицейските служители са съставили акт за установяване
на административно нарушение на У. и той е бил задържан за срок от 24 часа
в РУП гр.Ябланица. Тази инстанция, както и първата, дава вяра на
показанията на св. К. и Г., тъй като последователни, точни, непротиворечиви
и кореспондират на съставените от тях писмени доказателства.
Тази инстанция приема, че употребата на наркотичното вещество
тетрахидрокарабинол е установена от извършените изследвания на
предоставената проба урина от въззивника, от химикотоксикологична
експертиза на ВМА гр.София с рег.№И-6438/16.08.2021 год. и заключение на
вещите лица по комплексна химико-токсикологична и медицинска
експертиза.
Неоснователно е възражението на защитата, че деянието е
несъставомерно от обективна страна, тъй като следва да се съобрази само
отрицателната проба на кръв. Този довод е бил изложен и пред първата
инстанция, обсъден от нея и правилно е отхвърлен като неоснователен. РС-
Тетевен е съобразил съдебната практика и е приел, че установяването на
употребата на наркотични вещества при обвинение за престъпление по
чл.343б ал.3 от НК може да се основава на всички допустими по НПК
доказателства и за разлика от чл.343б, ал.1 от НК, съставът по чл. 343б, ал. 3
от НК не предвижда като елемент от обективната страна на изпълнителното
деяние установяване на наркотичната злоупотреба чрез дължимо спазване на
10
нормативно установен ред. В тази връзка е решение № 164/7.01.2021 г. на
ВКС по н.д. № 455/2020 г.,II н. о „Нормата на чл. 343б, ал. 3 НК не е
бланкетна, поради което не е необходимо обективните признаци от
престъпния състав да се попълват с норми от други закони или подзаконови
нормативни актове. Законодателят криминализира управлението на МПС
след употреба на наркотични вещества или техните аналози, като стриктното
тълкуване на разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК сочи, че не се изисква
някакъв специален ред за установяване на употребата им. Доказването на
обстоятелството, че деецът управлява МПС след употреба на наркотични
вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства-
гласни,писмени или веществени, както и по експертен път“.
В конкретния казус не е налице спор между страните по делото, че e
спазен предвидения ред в Наредба №1/19.07.2017 год. за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотичните
вещества или техни аналози е спазен. Защитата счита, че съгласно чл. 23 от
Наредбата следва да се зачете резултата от кръвната проба.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от НаредбатаПри химико-токсикологичното
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв.
Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При
липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв“. По
делото не са налице преки доказателства за употреба на наркотично вещество
от У.. В обясненията си на л. 131, дадени в хода на съдебното следствие, У. е
заявил, че е употребявал марихуна, 3-4 седмици преди дата, на която е спрян
за проверка. Уточнил е, че един месец преди това е работел в Германия и там
е употребявал марихуана. На въззивника е била извършена проверка с
техническо средство орален тест Drug Test 5000 ARMD 0128, като същият
отчел положителен резултат за наличие на наркотични вещества-канабис-25,
като пробата била извършена в 15. 34 часа на 21.06.2021 година. У. не е приел
показанието на техническото средство и св. К.К. съставил талон за
медицинско изследване с №0040051/21.06.2021 година, заедно с осем броя
холограмни стикера за валидност и сигурност на пробата с №А017256.
Талонът за медицинско изследване е връчен на подсъдимия У. в 17. 25 часа и
той следвало да се яви в ЦСМП-филиал гр. Ябланица за вземане на проби за
химическо изследване. У. посетил ЦСМП-филиал гр.Ябланица, придружен от
11
полицейските служители, където му били взети проби кръв и урина за
химически анализ и съставен протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества и/
или техните аналози от дата 21.06.2021 година. По делото е назначена
съдебно химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза, от която се
установява, че при извършените изследвания на предоставената проба кръв от
У. не е установено наличието на наркотично вещество. От извършените
изследвания на предоставената проба урина от въззивника се установява
присъствието на специфичен метаболит „карбокси-ТНС“, доказващ
употребата на наркотичното вещество тетрахидрокарабинол. Установеното
наличие на специфичен метаболит „карбокси-ТНС“ е биомаркер, доказващ
употребата на наркотичното вещество тетрахидрокарабинол /ТНС/,
съдържащо се в марихуана, канабис и т.н.
Съдът е допуснал и назначил в хода на съдебното производство
комплексна химико-токсикологична и медицинска експертиза, от която се
установява, че предварителното изследване за установяване на употреба на
наркотични вещества извършено с техническо средство Дрегер драг тест 5000
028 е отчело положителен резултат за наркотичното вещество канабис 25 в
оралната течност, което с голяма вероятност се дължи на скорошна употреба
на канабиноиди, преди ТНС да постъпи в кръвотока. Вещите лица са приели,
че установеното вещество (ТНС) в представената от него проба урина би
могло да се интерпретира с мастната разтворимост на молекула, което
означава, че се натрупва в мастните тъкани на тялото и значително по-дълго
време се екскретира. Установява се също, че токсокинетиката отразява
въздействието на организма върху токсичното вещество-иницира се с
резорбцията му и неговата биотрансформация (метаболизъм). Направен е
извод от вещите лица, че наличието в пробата урина на специфичен за ТНС
метаболит - карбокси-А9-ТНС е биомаркер за доказване на употреба на
наркотичното вещество тетрахидроканабинол (ТНС), което се съдържа в
марихуана, канабис и др. Те са посочили, че това вещество се образува
единствено при метаболизъм на тетрахидроканабинол. Прието е от тях, че с
началото на резорбцията на веществото, същото достига до кръвотока (може
да се открие в кръвта, но да липсва в урината). Кратко време след достигане в
централното кръвообращение, през бъбречната филтрация повечето вещества
достигат до урината, с която се излъчват известно време. Веществото се
12
открива и в двете биологични матрици. След пълният му метаболизъм то се
елиминира от кръвта, престава да се открива в нея, но все още се намира в
урината (екскретира се с нея). ТНС освен в кръвта се натрупва и в други депа
(напр. мастна тъкан), поради което отнема повече време за изчистване на
целия организъм. В този етап веществото се открива само в урината и в тази
фаза на елиминиране се намира и веществото в настоящия случай.
Установява се също, че установеното наркотично вещество ТНС в слюнката
на подсъдимия може да е в резултат на скорошен прием, то да не е постъпило
в достатъчно количество в кръвотока, поради което да не се открива в кръвта.
Наличието на основния метаболит карбокси-А9-ТНС в урината на
подсъдимия може да е в резултат от друг по - ранен прием на наркотичното
вещество (когато вече не е налично надпрагово в кръвотока). Вещите лица са
приели, че приетите от въззивника медикаменти - солуцио глицероли 60%
200 мл. - 3 X 2 с. л., сомазина солуцио 3 X 1 мл /дневно и темпалгин 2 пъти по
1 т./ дневно (медикаменти посочени като терапия за подсъдимия У. в амбл.
лист 1393 от 27.05.2021 г. ), при своята биотрансформация, не могат да
доведат до образуването на специфичния метаболит /карбокси-тнс/,
биомаркер за употребата на наркотично вещество тетрахидрокарбинол.
Тази инстанция кредитира заключението на вещите лица по
комплексната химико-токсикологична и медицинска експертиза, като
компетентно, обосновано и правилно. Въззивната инстанция приема, че в
конкретния казус управлението на МПС след употреба на наркотично
вещество се установява от изследвания на предоставената проба урина от
въззивника, от съдебно химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза и
от комплексна химико-токсикологична и медицинска експертиза.
Неналичието на следи от наркотично вещество в кръвта на У. подробно е
обяснено от вещите лица с различния период от време, който е необходим за
разпад на това вещество в урината и в кръвта му.
Неоснователна е тезата на защитата, че въззивникът не е бил повлиян от
наркотично вещество и липсата на наркотик в кръвта води до безспорен
извод, че той не е употребил, не е бил под влияние, от което не е налице
субективен елемент, не е и налице обществена опасност.
Правилен и законосъобразен е и извода на съда, че по делото не е
необходимо да се изследва дали подсъдимият е бил повлиян от наркотичните
вещества, тъй като съставът по чл. 343б, ал. 3 от НК не включва такъв
13
обективен признак и съответно установяването му не е част от предмета на
доказване. Съгласно Решение № 160/4.05.2023 г. на ВКС по н.д. № 310/2923
г.II н.о „Макар и употребата на наркотичните вещества да не е непосредствено преди
управлението на моторното превозно средство, а в един по-ранен момент, това и според
състава на ВКС не прави деянието несъставомерно. Цитираното от защитата от защитата Р
№ 483/2015 - I н. о. ВКС, в което е приета необходимост от изследване на въпроса за
повлияването на водача от употребеното наркотично вещество, е инцидентно. При
настоящата редакция на разпоредбата законодателят не е ограничил времево употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не е предвидил като съставомерен елемент
повлияването на дееца от тях. В този смисъл са Р № 106/2020 - I н. о. ВКС; Р № 60151/2021 -
III н. о. ВКС; Р № 60244/2022 - I н. о.; Р 51-2022 - III н. о. ВКС; Р № 83/2023 - I н. о. ВКС.
Правно ирелевантно е как и доколко употребата на наркотични вещества е повлияла на
способността на подсъдимия да шофира. Конкретната отдалеченост на употребата на
инкриминираните вещества във времето не би могла да доведе до липса на съзнание у дееца
за общественоопасния характер на деянието. Това е така, защото престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК е на просто извършване. В тази връзка възражението на защитата за
нарушение на закона с осъждането на подсъдимия е неоснователно“.
ОС-Ловеч приема, че правилно е определен вида и размера на
наказанието на въззивника. Съдът е наложил на У. наказание от една година
лишаване от свобода и глоба в размер на 500.00 лева, които са към
минималния размер, предвиден в закона. Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът е отчел чистото съдебно минало и продължителността на
производството, а като отекчаващо вината обстоятелство - наложени
административни наказания по ЗДвП. Въззивната инстанция не установи
други смекчаващи вината обстоятелства, които да доведат до по-ниско
наказание, а такива не се излагат пред съда.
В съответствие с разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание на М. Б. У. от 1 /една/ година
лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила. Тази инстанция приема, че са налице условията
за приложение на тази разпоредба, тъй като наложеното наказание на У. е до
три години лишаване от свобода, не е осъждан и целите на наказанието могат
да бъдат постигнати с прилагане на института на условно осъждане.
ОС-Ловеч намира, че така определеното наказание на въззивника е
справедливо и ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил
14
въззивника да заплати направените по делото разноски.
Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се потвърди присъда №
1/28.02.2023 г. по НОХД № 24 по описа за 2022 г. на РС-Тетевен.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА присъда № 1/28.02.2023 г. по НОХД № 24 по описа за
2022 г. на РС-Тетевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15