№ 4321
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110165886 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б.
„а“ Регламент № 261/2004, вр. чл. 65 ЗГВ.
С исковата молба ищецът М. К. твърди, че е сключил с ответника ............
договор за въздушен превоз за редовен полет .......... по направление Тел Авив, Израел -
Варна на 06.09.2018 г. с планиран час за излитане - 13:10 часа местно време на
06.09.2018 г. и час на кацане - 15:30 часа местно време на 06.09.2018 г. Твърди, че в
деня на полета се е явил навреме за полета от Тел Авив, преминал е надлежно всички
контролни и регистрационни процедури, но поради виновно неизпълнение на договора
от страна на ответника е пристигнал с повече от 3 часа закъснение - полетът е трябвало
да кацне в 15:30 часа местно време, а е кацнал едва в 23:04 часа. С оглед изложеното
счита, че има вземане към ответника за сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение по чл.7 от Регламент № 261/2004. Моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 250 евро обезщетение за закъснял
полет, ведно със законната лихва от 07.09.2021 г. до изплащане на сумата, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 16.09.2021 г. по ч.гр.д. №
52133/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
............, който оспорва предявения иск. Навежда възражение за задържане на самолета
за проверка за сигурност, което е довело до закъснение. Същевременно, навежда
възражение, че причината за закъснението на процесния полет .......... е, че самолетът е
изпълнявал полет ....... по направление Бургас - Познан, но поради лоши
метеорологични условия се е наложило да кацне аварийно във Вроцлав. Позовава се на
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
1
при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По делото е представен електронен билет на ищеца за процесния полет. С
доклада по делото съдът е задължил ответника, на основание чл.190 ГППК, да
представи списък на всички пасажери, допуснати до борда на полет .........., като е
указал на ответника, че не представянето на документа се преценява съгласно чл.161
ГПК и съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала
пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно – че между ищеца и
ответника валидно е сключен договор за въздушен превоз на пътници и че е била
потвърдена резервацията за полета и представяне на гишето за регистрация в часа,
посочен предварително и в писмен вид, включително по електронен път от ответника
или не по-късно от 45 минути преди посочения час на излитане. В указания срок
ответникът не е изпълнил задължението по чл.190 ГПК.
От представения електронен билет и с оглед основанието да се приложи
процесуалната последица на чл.161 ГПК по делото се установява, че страните са
сключили валиден договор за въздушен превоз с полет на ответника по направление
Тел Авив Израел – Варна на 06.09.2018 г. с планиран час на излитане – 13:10 часа
местно време на 06.09.2018 г. и час на кацане – 15:30 часа на 06.09.2018 г.
От представеното писмо изх. № FR-OUT-VAR-145/04.02.2022 г. се установява,
че действителният час на кацане е бил 23:08 часа.
Безспорно е между страните, че процесният полет е до 1 500 км, а именно –
1 391 км.
Съгласно задължителното тълкуване на Регламент № 261/2004, уреждащ
правоотношението между страните, пътници на закъснели полети се приравняват на
такива по отменени полети, когато поради закъснението претърпяват загуба на време,
равна или по-голяма от три часа, поради което на същите се дължи обезщетение от
въздушния оператор в размерите, посочени в чл. 7 от Регламента, които са фиксирани
и съобразени единствено с разстоянието между отправната и крайна точка на полета –
така в Решение по съединени дела № С-402/07 и С-403/07 на СЕС.
Следователно, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за
закъснял полет по чл.7, т.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 в
размер на сумата от 250 евро.
От страна на ответника не се установи пълно и главно настъпването на
извънредни обстоятелства, довели до закъснение на полета, които не са могли да бъдат
избегнати дори при взимане на всички разумни мерки. Не бяха ангажирани
доказателства самолетът да е бил задържан за проверка за сигурност, довела до
закъснение на полета.
От стана на ответника своевременно е направено възражение за погасителна
давност, по отношение на което съдът намира следното:
Регламент /ЕО/ № 261/2004 не определя давностни срокове за предявяване на
искове пред националните съдилища. Срокът за предявяване на исковете, които имат
2
за предмет изплащане на предвиденото в чл. 7 от Регламента обезщетение, се определя
според правилата на всяка държава членка относно погасяването на правото на иск –
решение на СЕС по дело С-139/2011. В това решение е дадено и тълкуването, че
двегодишната давност, установена в чл. 29 от Варшавската конвенция и в чл. 35 от
Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по отношение на
исковете, предявени на основание чл. 7 от Регламента. Следователно приложимо се
явява българското право.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди от
неизпълненото договорно задължение на превозвача е предварително определен в
Регламента, то същото по своето правно естество представлява законна неустойка,
вземането за която, според правилото на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, се погасява с изтичането
на тригодишен давностен срок. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – в частност от деня на
изпълнението на закъснелия полет – 06.09.2018 г. Последният ден на давностния срок е
06.09.2021 г. /понеделник – неприсъствен ден/, с оглед на което давността изтича на
07.09.2021 г., поради което към датата на заявлението по чл.410 ГПК, от който момент
се счита предявен искът по реда на чл.422 ГПК, вземането не е погасено по давност.
Предвид изложеното искът се явява основателен в пълния му предявен размер.
По отношение на възражението на ответника във връзка с представителната
власт на процесуалния представител на ищеца следва да се има предвид, че на липса на
представителна власт може да позове единствено страната, чиято воля е била
опорочена, какъвто не е процесният случай.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 325 лв. разноски за заповедното производство и сумата от
25 лв. държавна такса за исковото производство.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от М. К., гражданин на
Израел, роден на ********** г., срещу ............, ЕИК ......., че ............, ЕИК ....... дължи
на М. К., гражданин на Израел, роден на ********** г., на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „а“ Регламент № 261/2004, вр. чл. 65 ЗГВ, сумата от 250
евро, представляваща обезщетение за причинени неудобства от закъснял полет по
направление Тел Авив, Израел – Варна на 06.09.2018 г., ведно със законната лихва от
07.09.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 16.09.2021 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52133/2021 г. на СРС, ГО, 62
състав.
ОСЪЖДА ............, ЕИК ......., да заплати на М. К., гражданин на Израел, роден
на ********** г., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 325 лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 25 лв. разноски за исковото производство.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4