Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 31.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I Гражданско
отделение, 26-ти състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Х. Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10269 по описа на СГС за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.430, ал.1 от Търговския закон, вр. с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
С исковата молба „Ю.Б.“
твърди против Л.Д.П. и Т.С.П. АД, че между
„Ю.И
Е.Д.Б." АД (сегашно „Ю.Б." АД) - кредитодател и кредитополучателите –
ответници, е сключен Договор за кредит за потребителски кредит № HL 34378/18.06.2008 г.,
по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75 600
лева по курс „купува" за швейцарския франк към лева на банката в деня на
усвояване на кредита със срок на погасяване – 156 месеца (чл.5). Съгласно чл.2,
ал.1 от Договора и с приложеното банково бордеро сумата била усвоена, чрез
превеждането й по нарочна банкова сметка ***.П. в швейцарски франкове. За
обезпечение на кредита била учредена договорна ипотека върху недвижим имот –
едноетажна жилищна сграда, описана в исковата молба.
Съгласно договорената
клауза на чл.27, ал.1 от Договора и по силата на сключен на 05.09.2008 г. договор
за цесия, Банката прехвърлила вземанията си на „Б.Р.С." АД, който съгласно
клаузите на договора – чл.3, вр. с ал.1 встъпил в правата на кредитодателя.
Банката уведомила длъжниците за това, че вземанията по договора за кредит са
прехвърлени при сключването на допълнително споразумение от 26.02.2010 г. и с
нотариална покана с peг. № 883, том I, акт 96
от 05.02.2018. на нотариус М.Д.- С.. Страните сключили допълнителни
споразумения за реструктуриране на дълга, съгласно които са променили условия
по договора, в т.ч. и на размера на задълженията. Съгласно споразумение от
26.11.2013 г. са се съгласили да бъде въведен 6 месечен срок за облекчено
погасяване по сделката и общия размер на дълга да се олихвява с годишна лихва в
размер на БЛП в съответната валута плюс 1, 78
пункта, а след изтичане на периода за облекчено погасяване – БЛП плюс 1,
72 пункта. Съгласно чл.3, ал.1 и ал.3 от договора за кредит кредитополучателят
дължи годишна лихва в размер на БЛП за жилищни кредити в швейцарски франка плюс договорена надбавка 1, 65 пункта, а при
просрочие, както и при предсрочна изискуемост
- лихва за редовна главница плюс наказателна надбавка 10 %. С договора
са уговорени заплащането на такса за управление и комисионна за управление.
Съгласно чл.10. т.3. кредитополучателят дължи и заплащането на разноски при
обявяване на предсрочна изискуемост и уведомяване по чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Съгласно чл.12 от допълнителното споразумение от 23.08.2013 г.
кредитополучателите дължали и месечна такса за администриране на просрочен
кредит, дължима при забава в плащането на една или повече анюитетни вноски.
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 23.12.2016 г.
и Приложение № 1, „Б.Р.С." АД прехвърлило вземанията си отново на Банката,
за което длъжниците били уведомени с нотариална
покана от дата 05.02.2018 г. до Л.П. и от дата 07.02.2018 г. до Т.П..
Поради неиздълженост на вноска по кредита с падеж 10.07.2014 г. и на основание
чл.60, ал.2 от ЗКИ, Банката – ищец обявила цялото задължение за предсрочно
изискуемо без да прекратява действието на договора с връчването на нотариални покани
(от 05.02.2018 г. и от 07.02.2018 г.) на ищците. Сочи се, че поради
неудовлетворяване на притезанието й за Банката възниквал правен интерес от
завеждане на настоящия иск.
ИСКАНЕТО е да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца сума, съставляваща
част от общо дължимите суми
по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34378 от 18.06.2008, ведно с Допълнителни
споразумения в размер на 36 765, 80
швейцарски франка, представляваща непогасена част от главница,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба, 399, 39 швейцарски франка такси за периода от 03.07.2016 г.
до 25.07.2018 г., 94, 33 швейцарски
франка застраховки за периода от 21.08.2015 г. до 25.07.2018 г.
и 1073, 70 лв. нотариални такси заплатени за периода от 07.02.2018 г. до 09.07.2018
г., както и и да им присъди разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Л.П. не е подал писмен отговор и не изразява становище по иска.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответницата Т.П., чрез особения си представител адв. И.А. оспорва изцяло иска по основание и размер; оспорва да е била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита; поддържа, че клаузите на договора са неравноправни; че договорът е недействителен поради липса на изискуемата от ЗПК форма и изисквания към съдържанието; оспорва действието на договорите за цесия, спрямо длъжника, тъй като не са били съобщени. С писмения отговор е направено възражение за нищожност на клаузи от договора за банков кредит на основание чл.143 от ЗЗП и на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД вр . с чл.22 от ЗПК.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, по свое убеждение прие за установено следното:
Безспорно е и от доказателствата по делото се установи, че правоотношенията между страните са породени от сключен на 18.06.2008 г. между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, със сегашно наименование „Ю.Б.„ АД и ответниците Договор за потребителски кредит № HL 34378, по силата на който Банката е предоставила потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франка на 75 600 лева по курс „купува“ на шв.франк към лева в деня на усвояване, с краен срок за погасяване на 156 месеца (чл. 5). С договора е уговорено, че в деня на усвояването получената по банкова сметка ***а и превежда по банкова сметка, ***.2, ал.2 от договора, без да дължи за това такси или комисионни. Уговорена е годишна лихва по кредита в размер на БЛП на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (към момента на сключване 4, 5 %) плюс договорна надбавка 1, 65 пункта.
Видно от нот.акт № 89, том V дело № 847/2008 г. на Нотариус с рег. № 065 на НК с район на действие Районен съд София, за обезпечение на отпуснатия кредит кредитополучателите Л.Д.Т.С.П. са учредили ипотека върху недвижим имот:Едноетажна, еднофамилна жилищна сграда с таванско помещение и мазе, построена в гр. Нови Искър, кв. Изгрев, ул. *****в поземлен имот с планоснимачен номер 383, кв. 118, УПИ VIII - 383, съгласно НА №87, том. III, peг. №20 №351/2005г. на нотариус М.В., вписан под №292 на НК, а в Служба Вписвания НА е вписан с №156, том. 16 №55547, дело №40959/2005 г. Установи се от банково бордеро 8861347/03.07.2008 г. и от заключението на ССчЕ, че кредитът е усвоен съгласно чл.2, ал.1 от договора чрез постъпването на дата 03.07.2008 г. на сумата по банкова сметка *** *** Л.Д.П.. Съгласно условията на договор, по блокирана банкова сметка ***.3 и ал. 4 – след превалутиране служебно по търговски курс „купува“, е преведена по открита банкова сметка ***, посочена в договора. С предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателя банката е изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит. Съгласно чл.6, ал.2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – шв.франкове.
Съгл. чл. 27, ал. 1 от контракта, Банката и Кредитополучателите са се съгласили, че във всеки един момент от действието на договора за кредит, Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от същия на дружества или институции от EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „Б.Р.С.“ АД или финансови или нефинансови институции или дружества включително такива, чиято дейност включва секюритизация. Съгласно изр. последно Банката се задължава да уведоми за това кредитополучателя, като прехвърлянето ще има действие от дата на уведомяването.
На 05.09.2008 г. между „Ю.И Е.Д.Б.” АД и "Б.Р.С." АД е сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит. Съгласно този Договор и Приложението, представляващо неразделна част от него и на основание чл.27 от Договор за потребителски кредит HL 34378/18.06.2008 г., всички вземания по кредитите, сред които е и процесното вземане, с всички обезпечения са прехвърлени на "Б.Р.С." АД. На основание чл.3, във връзка с чл. 1 от Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит дружеството встъпва в правата на удовлетворения кредитор –Банката. По делото са представени и приети като доказателства, както Договор за потребителски кредит HL34378 от 18.06.2008 г., Приложение 1 от 03.07.2008 г., така и сключените в последствие с цесионера Допълнително споразумение от 26.02.2010 г., Допълнително споразумение от 19.10.2010 г., Допълнително споразумение от 18.11.2011 г., Допълнително споразумение от 20.06.2012 г., Допълнително споразумение от 27.06.2012 г., Допълнително споразумение от 01.02.2013 г., Допълнително споразумение от 12.11.2013 г. и Допълнително споразумение от 26.11.2013 г., както и погасителни планове. Съгласно допълнителните споразумения страните са уговорили съществуващите и непогасени задължения и начислените в периодите на облекчено погасяване договорни лихви да бъдат реструктурирани към размер на редовната и непогасена главница, за което кредитополучателите са дали своето съгласие. Съгласно споразумението от 26.11.2013 г. е уговорен 6 месечен период на облекчено погасяване на сумата за редовна главница 63 784, 23 швейцарски франка при облекчени лихвени условия и лихвен процент- чл.5.
Дължимите от кредитополучателите такси са уговорени в чл.4 от договора – такса за управление 1, 5 % еднократно, годишна такса управление 0, 3 % върху размера на непогасената главница. Съгласно чл. 10, т. 3 от договора кредитополучателят се е задължил да отговаря и за разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение.
С така приложените документи се установява съществуването на действително търговско правоотношение, породило валидни права и задължения за всички страни по банковата сделка.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 23.12.2016 Приложение №1-11, неразделна част от договора, „Б.Р.С.“ с ЕИК ******е прехвърлило на „Ю.Б.” АД, всички свои вземания по кредитите, заедно заедно с всички обезпечения и други принадлежности срещу цена формирана като сбор от индивидуалните цени на всички прехвърлени с договора вземания. С договора за цесия (Приложение №1, п.29) са били прехвърлени и вземанията, произтичащи от Договора за потребителски кредит HL34378 от 18.06.2008 г. и сключените към него Допълнителни споразумения.
Кредитополучателите са уведомени да извършеното прехвърляне с нотариална покана, изпратена от цесионера и цедента от 05.02.2018г. с peг. №827, Том 1, №87 на нотариус с рег. № 621 на НК М.Д.-С. адресирана до Л.Д.П., връчена на 01.06.2018 г. по реда на чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК и с нотариална покана от 07.02.2018 г. с peг. №883, Том 1, №96 на нотариус с рег. №621 на НК адресирана до Т.С.П. и връчена на 31.05.2018 г. чрез работодателя й. С нотариалните покани длъжниците са уведомени, че поради неиздължаване на вноска по кредита с падеж 10.07.2014 г. и на основание чл.18 от договора за кредит Банката обявява кредита за предсрочно изискуем. По делото е представено и пълномощно от 20.01.2009 г., с което дружеството упълномощава Банката да го представлява в правоотношенията си с кредитополучателите по договорите за потребителски кредити, в т.ч. да изпраща писмени уведомления (абз.2)
От
представените и приети като доказателства по делото банкови бордера и
извлечения от сметки и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно счетоводна експертиза, по делото се установи, че сумата от 63557
швейцарски франка е постъпила по банковата сметка на ответника Л.П. на 03.07.2008 г. с основание „усвояване на кредит“ и
плащанията по кредита за погасяването на главница, договорени лихви, такси по
кредита и застраховка – пункт 2 (Приложение 1 към заключението). Видно от
заключението на вещото лице платените суми по главница са 4522, 88 шв.франка,
лихви 17845, 78 шв. франка, такси по кредита (за управление и за
администриране) в размер на 1 241, шв. франка и застраховки в размер 16, 12 шв.франка.
Считано от 10.07.2014 г. до 27.07.2018 г. (исковия период) по кредита има
просрочени и неплатени вноски за главница в размер на 36 765, 80 шв.франка
(колона 6, табл.1). По кредита има просрочена лихва за периода от 10.01.2014 г.
до 27.07.2018 г., която вземане е извън предмета на делото. Неплатени са и 867,
51 шв. франка такси дадени в табл.2 от заключението на вещото лице, откъдето е
видно, че за процесния период в исковата молба (03.07.2016 г. – 25.07.2018 г.) неплатените
такси за администриране на просрочен кредит и годишно управление възлизат на 399, 39 шв.франка. След пресмятане на
дължимите суми за застраховки (табл.3), за периода посочен в исковата молба
остават дължими 94, 33 шв.франка (143, 31 – 16, 34 - 16, 52 - 16, 12 = 94, 33).
Заплатените от ищеца нотариални такси по чл.10.3. от договора са в размер на
1073, 70 лв. Съдът прие заключението на вещото лице, което е обективно и
компетентно изготвено и изцяло кореспондира със събраните по делото писмени
доказателства, като от същото напълно се изяснява какъв е размера на дължимите
и начислени суми по кредита.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявените искова са частично основателни. Правоотношенията между страните се уреждат от сключен договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.430 -432 от ТЗ. Същият е формален, тъй като законът предвижда писмена форма за действителност, срочен, двустранен, възмезден и консенсуален (договора се счита за сключен от момента на постигане на съгласието). Съгласно Договора, за банката - кредитор възниква задължение да предостави уговорената парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят има насрещни задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използва кредита по предназначение; да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение.
Спрямо същия са приложими разпоредбите на ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на физическо лице потребител по см. на §13, т.1 от ЗР на ЗЗП и Директива 93/13 на Съвета. Ответниците са физически лица, на които по силата на договора за кредит е предоставен потребителски кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което те имат качеството на потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната Директива и формираната съдебна практика, предвид императивния характер на разпоредбите уреждащи потребителската защита, съдът е задължен служебно да извърши преценка относно неравноправността на клаузи в договора, която е от значение за извода дали оспорените като неравноправни клаузи са източник на права и задължения и за основателността на иска. Това задължение обаче възниква при въведено надлежно възражение или при изложени от страна на ответника по делото фактически и правни основания за наличието на неравноправни клаузи на договора – вж.Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о., така и практиката на СЕС относно тълкуване на чл.6, §1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори - Решение по дело С-243/08 на СЕС.
В случая такива конкретни фактически и правни основания за неравноправност на договорните клаузи, пораждащи задължението на ответниците да заплатят главница за исковия период от 36 765, 80 шв. франка, такси и разноски са изложени общо от ответната страна, която се позовава на неравноправност на клаузите, на основание т.9, 10, 11 и 12 от чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на хипотезите, при които една уговорка в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно, поради което и съдът във всеки един случай следва да прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143 от ЗЗП, дори и клаузата да не попада в нито един от примерно посочените в закона случаи.
Клаузите в процесния договор не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като са част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на банката и кредитополучателите не са имали възможност да влияят върху съдържанието им. В тази насока съдът съобрази съдебната практика на ВКС, изразена в Решение №77/22.04.2015 по гр.д.№4452/14 на ВКС III ГО; Решение №424 от 02.12.2105 г. по гр.дело №1899/2015 г. на ВКС, IV ГО. Отделно от това следва да се посочи, че по делото липсват данни, че включването на спорните клаузи в договора е в резултат на изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителите по отношение на тяхното съдържание. Доказателствената тежест в тази насока се носи от банката, с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, като в съдебната практика се приема, че подписването им не означава отпадане на тежестта на доказване.
С клаузата на чл.20 от договора е уговорено, че кредитополучателите се съгласяват и поемат за своя сметка риска и всички вреди от промяна на обявения курс купува/продава на шв.франк, валутата в която е уговорен кредита, към лева и са декларирали, че разбират икономическия смисъл и правните последици на чл.6, ал.2 (погасяване във шв.франка) и чл.21-23. Съобразно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева (или респ. евро) по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл.20 от договора кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в български лева или евро по обявения курс „купува” на банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката, като за превалутирането се дължи и комисионна. Според чл.21 от договора, превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите в договора, предвиждащи усвояването и връщането на кредит в чужда валута по курса към лева не са неравноправни по см. на чл.145, ал.2, вр. с ал.1 от ЗПК. С решение по дело С-186/16 на СЕС са дадени критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13. Посочените разпоредби са транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП, поради което даденото от СЕС тълкуване е задължително за националните юрисдикции на държавите - членки на Европейския съюз. В т.1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС и в разяснителната част към него е посочено, че чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна клауза, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, тъй като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация.
Съгласно чл.4, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. и чл.145, ал.2 ЗЗП, преценката за неравноправния
характер на клаузите не се свързва, нито с основния предмет на договора, нито
със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение
на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на
ясен и разбираем език. СЕС се е произнесъл, че чл. 4, пар.2 от Директива 93/13
установява изключение от механизма за контрол по същество на неравноправните
клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за защита на потребителите
(в този смисъл и т.42 по дело C-26/13 и т.31 по дело C-96/14 на СЕС). Съгласно
изложеното в решенията условие за това е клаузата да е изразена на ясен и
разбираем език. Съдът е подчертал, че изискването за изразяване на ясен и
разбираем език се прилага дори когато клаузата попада в обхвата на понятието
„основен предмет на договора“ или „съответствие на цената и възнаграждението,
от една страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга“ по
смисъла на член 4, пар. 2 от Директива 93/13. Съгласно
решение по дело С -26/13 чл.4 ал.2 от
Директивата следва да се тълкува в смисъл, че „основен предмет на договора“
обхваща клауза, включена в договор да кредит, изразена в чуждестранна валута,
сключен между продавач/доставчик и потребител, която не е договорена
индивидуално, която предвижда че при изчисляването на погасителните вноски по
кредита се прилага курс продава на посочената валута, ако е установено, че
посочената валута определя основна престация по договора, която сама по себе си
го характеризира, с оглед структурата и разпоредбите на договора - каквито се
явяват и оспорените клаузи в процесния
договор. Както е изяснено в мотивите към първия въпрос в решение по дело
С-26/13 тълкуването на разпоредбата на чл.2 е ограничително и евентуалното
наличие на разлики между валутните курсове купува/продава който трябва да се
използва да за погасяване на кредита, не е „възнаграждение“ и следователно
наличието на неравноправен характер на съответствието на това възнаграждение,
като насрещна престация за услуга не подлежи на преценка съгласно чл.4, ал.2.
С оглед на изложеното съдът намира, че оспорените клаузи
попадат в обхвата на чл.4 ал.2 от Директивата, като клаузи определящи основните
престации по договора и чл.145, ал.2 от ЗЗП. Не се прави преценка на
неравноправния характер на посочените в споменатата разпоредба клаузи, само ако
след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална
юрисдикция приеме, че те са били изразени от продавача или доставчика (в случая
от банката), на ясен и разбираем език (разрешението е дадено и в т.32 от
решение на СЕС от 03.06.2010 г. по C-484/08).
Съгласно разясненията дадени т.2 от
диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да
бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава,
че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, следва да се разбира от
потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по
отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен,
може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната
валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално
значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му
задължения. В т.50 от решението е разяснено, че от една страна, потребителят
трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в
чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс,
който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на
валутата, в която получава доходите си. От друга страна, банковата
институция, трябва да представи възможните промени в обменните курсове и
рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си
в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери,
че банката е предоставила на съответните потребители цялата относима
информация, която им позволява да преценят икономическите последици от
клаузата за финансовите им задължения.
Действително с
въведената с Директива 93/13 система на защита, се изхожда от това, че потребителят
е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика
от гледна точка, както на позицията му в преговорите, така и на степента на
информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените
предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на
съдържанието им.
В т.3 от диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е
произнесъл, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1
ЗЗП) трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния
характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо
момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на
всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е могъл
да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното
му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител
на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в
хода на изпълнение на договора. Съгласно
чл.5 и дванадесето съображение от Директивата, в тези случаи, потребителят
следва реално да има възможност да се проучи всички клаузи и следва да е предварително информиран за договорните
условия, изготвени от продавача или доставчика
и последиците им.
Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че към датата на сключването на договора за кредит
потребителите – ответници са били информирани, разбирали са съдържанието на
клаузите и сключвайки ги са целели икономически по- изгоден резултат, тъй като
са отчели ниската стойност на чуждестранната валута спрямо лева. Валутните
курсове „купува“ и „продава“ са предварително обявени от всяка банка или
институции публично, те са резултат на движението на валутния пазар и се
определят и оповестяват от всяка банка или институция, поради което следва да
се приеме, че клаузите отговарят на изискването за прозрачност. Ясно е посочен
механизма на конвертиране на чуждестранната валута, както и отношението между
този механизъм и др. клаузи, свързани с отпускането на кредита, ясен е
механизма на определяне на равностойността на сумата по посочените курсове,
като съпоставянето на курсовите разлики
на две валути е по възможностите на всеки среден потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен (съобр. Решение на СЕС по дело С- 96/14). Ноторно е, че единствената валута с фиксиран курс в
страната е еврото. Търговските банки и обменните бюра свободно определят
курсове "купува/продава" на всички валути, различни от котировките на
централната банка, вкл. и по отношение на резервната валута – евро. Затова
нормално от всеки потребител, следва да се предвидят възможните промени в
обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в различна чуждестранна
валута, от валутната разлика спрямо лева. Следователно
кредитополучателите са могли да преценят потенциално значимите икономически
последици от прилагането на обменния курс продава при изчисляване на
погасителните вноски, както и това в крайна сметка и във всички случаи, се
отразява на дължимата сума и на общата себестойност на сключения заем.
В случая
Банката е действала добросъвестно и справедливо с потребителя, тъй като при
тези условия от страна на продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с
подобна клауза и след индивидуално договаряне (т.57 от решението по
С-186/16, в който смисъл и решение по C-415/11, т. 68 и 69).
Съгласно т.55 от разяснителната част на решение по дело С-186/16 на СЕС клауза,
включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква
месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута,
в случай на обезценяване на
националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в
тежест на потребителя. Такъв риск, съгласно клаузите на договора
съществува еднакво и за Банката, която носи риска от евентуално увеличаване на
стойността на чуждата валута спрямо българския лев. Затова клаузата не създава
в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от същия. Неравноправна е само клауза, с която всички вреди от валутните промени и
валутния риск са изцяло в тежест само на потребителя. Определящо за
неравноправния й характер е факта, че този риск не е разпределен между страните
по договора, а се поема и е за сметка единствено от потребителя, което не се
установи да е така в конкретния случай. В процесния договор не се касае за
хипотеза на превалутиране с кръстосан курс шв.франк/евро/лева, изискваща
специфична информация и познания относно съотношението на стойността на тези
валути и осведоменост за валутния пазар, за да се извърши преценка на риска за
кредитополучателя. Затова и съдебната практика относно неравноправност на такива
клаузи, които са съставени по непрозрачен начин и имат за последица
прехвърлянето на валутния риск изцяло на потребителя (напр.Решение №295 от
22.02.2019 г. по т.дело № 3539/2015 г. на
ВКС, Второ търг.отделение.) и съответно съдебната практика на СЕС
решение по дело С-186/16 и дело С-119/17 не е приложима.
В случая договорът е уговорен в чужда валута и дори и да не предвижда реалното му ползване в тази чужда валута /блокиране сметка/, кредитът следва да се погаси в същата чуждестранна валута, съгласно постигнатите между страните ясни уговорки, като ясно е посочен механизма за това, поради което клаузите му не се явяват неравноправни, тъй като попадат в изключението на чл.4 ал.2 от Директивата. В този смисъл се съдържат съображения в постановеното Решение № 384/29.03.2019 г. по т.д.№2520 /2016 на ВКС, II ТО – относно клаузата за цена на договор.
С оглед на изложеното, съдът намира, че оспорените клаузи не се явяват неравноправни и поради това нищожни, на основание чл.143, т.19 вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП. Тъй като договорът за кредит не може да се изпълни без оспорените клаузи, поради което при констатиране на неравноправност биха могли единствено да се заместят от диспозитивна разпоредба на националното право /чл.146, ал.5 от ЗЗП; решение по дело С-26/2013 г. на СЕС/, но такава не съществува. Дори и да счете за нищожна една такава клауза за уговорен кредит в чужда валута, тя не може да се замести или измени от съда, като се присъди дължимата сума по кредита в лева. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК.
Неоснователни са доводите на ответната страна относно липсата на уведомление за предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. С решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о. е прието, че релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира дори и в самата искова молба. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. В случая това връчване е извършено и датата на връчване на уведомленията е преди датата на исковата молба.
В случая предмет на главната искова претенцията са суми за просрочена главница с падеж за периода от 10.07.2014 г. до 27.07.2018 г. тоест за период преди исковата молба, поради което съдът счита, че в случая дори е без значение обявяването на предсрочната изискуемост на по-ранна дата, тъй като съгласно тълкувателно решение № 8/2017 г. по тълк.дело № 8/2017 г на ОСГТК на ВКС искът е основателен и следва уважи за вземанията по договора за банков кредит за вноски с вече настъпил падеж.
Действието на договора за кредит, сключен между Банката и кредитополучателите е договора, който поражда спорното вземане, поради което извършеното прехвърляне не се отразява върху същото. С договора за цесия между първоначалния и новия кредитор се цели да се измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без той да е страна по него. Цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента – чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД не може да иска от длъжника изпълнение. Срокът за изпълнение по правило е установен в полза на длъжника, като при настъпване на определени в закона или договора (от който възниква прехвърлянето вземане) факти, приобретателят на вземането, в качеството си на кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да обяви на длъжника предсрочната изискуемост. При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем – Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т.дело № 2230/2016 г. на ВКС, I ТО. В случая се установи, че съгласно клаузата на чл.4.1. от договора за цесия уведомяването за прехвърлянето на вземането, както и за настъпилата предсрочна изискуемост, е извършено от цесионера и от цедента преди предявяване на иска и е произвело действието си спрямо длъжника. Независимо от това за цесията длъжникът се счита уведомен и с връчването на исковата молба по настоящето дело (вж. решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.). Договорът за цесия поражда действие спрямо длъжника от деня на съобщаването, доколкото цели да го защити от опасността да плати неточно, или да плати два пъти. Ответниците не са релевирали възражения в този смисъл, а и от доказателствата по делото се установи, че носител на вземането е ищеца, поради което той е активно легитимиран да предяви иска си и същият е допустим.
Неоснователни са възраженията за недействителност на договора, тъй като спрямо договора и допълнителните споразумения не са приложими разпоредбите на ЗПК от 2006 г., тъй като попада в изключенията на чл.3, ал.3 – относно размера на кредита, и на ал.5. Спрямо сключеният договор за кредит обезпечен с ипотека, не са били приложими разпоредбите на ЗПК (отм.) - налице е изключението по чл. 3, ал.5, т.2 от ЗПК (отм.), нито на § 5 от ПЗР ЗПК от 2010 г. от същия закон и разпоредбите относно изискването за съставяне на погасителен план, като условие за действителност на договорната връзка.
С оглед на горното, следва да се уважат предявените искове за заплащането на сумата, съставляваща част от дължимите по договора за кредит суми и падежирала главница, таксите и застраховките да изминалия период на просрочие, както и заплатените от ищеца такси по чл.10.3 от договора в претендирания размер.
Следва да се посочи само, че искане за постановяване на неприсъствено решение във фаза след събиране на доказателствата по делото поначало е лишено от смисъл, а и при субективно съединени искове е недопустимо постановяване на неприсъствено решение само спрямо единия ответник /който е изпълнил условията за пасивно поведение/ и присъствено спрямо другия, който е подал отговор.
Като последица и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 2556,25 лв. за дължима и внесена държавна такса, сумата от 2936,63 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 2447,19 лв. за разноски за възнаграждение на особен представител, както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 650,00 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.Д.П. с ЕГН ********** и Т.С.П. с ЕГН **********
да заплатят на “Ю.Б.” ЕИК: ******част от дължимите се от тях суми, произтичащи
Договор за потребителен кредит HL34378 от 18.06.2008 г. и допълнителните споразумения към него, в размер на 36
765, 80 швейцарски франка /тридесет и шест хиляди седемстотин шестдесет и пет
франка и осемдесет сантима/ - представляваща просрочена главница по вноски с
настъпил падеж за периода от 10.07.2014 г. до 27.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 27.07.2018 г. до окончателното й
погасяване, 399, 39 швейцарски франка /триста деветдесет и
девет франка и тридесет и девет сантима/ - такси за периода от 03.07.2016г. до
25.07.2018г., 94,33 швейцарки франка /деветдесет и четири франка и тридесет и три
сантима/ - застраховки за периода от 21.08.2015 г. до 25.07.2018г., и 1073, 70 лева / хиляда седемдесет и
три лева и седемдесет стотинки) нотариални такси.
ОСЪЖДА Л.Д.П. с ЕГН ********** и Т.С.П. с ЕГН
********** да заплатят на “Ю.Б.” ЕИК ******сумата от 2556,25 лв. разноски за държавна такса,
сумата от 2936,63 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, сумата от 2447, 19
лв. разноски за възнаграждение на особен представител, както и 650,00 лв.
разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: