№ 233
гр. Габрово, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20254210100052 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 във вр. с
чл.124,ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата Д. Л. Ц.-К., ЕГН**********, не дължи сумата
в общ размер от 1594.48лв, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 26.07.2013г.
по частно гр. дело №1684 от 2013г. по описа на Районен съд- Габрово, като счита, че
същото е погасено по давност.
Изпълнителният лист от 26.07.2013г. е издаден въз основа на Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, №3018 от 26.07.201Зг.
по частно гр. дело №1684 от 2013г. по описа на Районен съд- Габрово по Договор за
банков кредит.
По частно гр. дело № № 1684 от 201 Зг. по описа на Районен съд- гр. Габрово е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 3018 от 26.07.201Зг., както и изпълнителен лист от същата дата- 26.07.201 Зг., по
силата на който Д. Л. Ц. (към настоящия момент Д. Л. Ц.-К.) е осъдена да заплати на
„Райфайзенбанк (България )" ЕАД, следните суми:
- 1006.02лв. - изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата от
25.07.201 Зг. до изплащане на вземането;
- 316.56лв. - изискуема редовна лихва за периода от 15.04.2011г. до 12.03.2013г.;
- 142.60лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 16.05.2011г. до 24.07.2013г.;
- 129.30лв. - разноски по делото;
Въз основа на горепосоченото изпълнително основание по Молба на „Райфайзенбанк
1
(България)" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул.
„Гогол" № 18-20 (актуални данни към 201Зг) от 17.11,2013г. е образувано изп. дело № 362 от
201Зг. по описа на ЧСИ Весела Цонева, с peг. № 732 на КЧСИ, с район на действие-
Окръжен съд- гр. Габрово.
По изп. дело е депозирана молба с изх. № 957 от 12.01.2016г., съответно вх. №271 от
22.01.2016г. от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник, с която се
съобщава, че на 03.12.2015г. е сключен договор за прехвърляне на вземания- договор за
цесия между „Райфайзенбанк" ЕАД и "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, по силата на който договор
банката, като цедент е прехвърлила вземането си по горепосоченото изпълнително дело,
ведно с всичките му принадлежности на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД-цесионер. Към молбата е
приложен и Договор за цесия от 03.12.2015г., ведно с Приложение № 1 - списък на
длъжниците, където фигурират имената на ищцата като длъжник.
По изпълнителното дело са депозирани следните молби:
- Молба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* с изх. № 25136 от 22.03.2016г., с
която от страна на дружеството в качеството му на взискател се иска извършването на
справка в Дирекция ПАМДТ на името на Д. Л. Ц. (към настоящия момент Д. Л. Ц.-К.) за
декларирано имущество, като същевременно се уточнява и размера на дължимата сума.
- Молба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* с изх. № 64390 от 31.05.2016г., с
която от страна на дружеството в качеството му на взискател се иска налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника- Д. Л. Ц. (към настоящия момент Д. Л. Ц.-К.),
като същевременно се уточнява и размера на дължимата сума.
След 2016г. по процесното изпълнително дело не са извършвани никакви действия, в
това число и такива които да водят до прекъсване на давността.
С оглед на гореизложеното се твърди, че вземането по изп. дело № 362 от 2013г. по
описа на ЧСИ Весела Цонева, с peг. № 732 на КЧСИ, с район на действие- Окръжен съд- гр.
Габрово е погасено по давност.
ИСКА СЕ, съдът да признае за установено, че Д. Л. Ц.-К. не дължи на „Еос Матрикс”
ЕООД сумата от общо 1594.48лв., която включва следните суми: сумата 1 006.02лв. -
изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2013г. до
изплащане на вземането; сумата 316.56лв. - изискуема редовна лихва за периода от
15.04.2011г. до 12.03.2013г., сумата 142.60лв. - изискуема наказателна лихва за периода от
16.05.2011г. до 24.07.2013г. и сумата 129.30лв. - разноски по делото, за които е издаден
изпълнителен лист от 26.07.2013г. по частно гр. дело № 1684 от 2013г. по описа на Районен
съд- Габрово.
Ответникът не е представил писмен отговор в установения едномесечен срок.
По делото са събрани писмени доказателства. От съвкупната им преценка
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По частно гр. дело № №1684 от 2013г. по описа на Районен съд- гр. Габрово е
2
издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК с №3018 от 26.07.201 Зг. както и Изпълнителен лист от същата дата-
26.07.201Зг. по силата на който Д. Л. Ц. /към настоящия момент Д. Л. Ц.-К./ е осъдена да
заплати на „Райфайзенбанк (България )" ЕАД, следните суми:
- 1 006.02лв. - изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата от
25.07.201 Зг. до изплащане на вземането;
- 316.56лв. - изискуема редовна лихва за периода от 15.04.2011г. до 12.03.2013г.;
- 142.60лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 16.05.2011г. до 24.07.2013г.;
- 129.30лв. - разноски по делото;
Въз основа на горепосоченото изпълнително основание по молба на „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД от 17.11,2013г. е образувано изп. дело № 362 от 2013г. по описа на ЧСИ
Весела Цонева, с peг. №732 на КЧСИ, с район на действие- Окръжен съд- Габрово.
По изпълнителното дело е депозирана молба с изх. №957 от 12.01.2016г., съответно вх.
№ 271 от 22.01.2016г. от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с която се посочва, че на 03.12.2015г. е
сключен договор за прехвърляне на вземания- договор за цесия между „Райфайзенбанк"
ЕАД и "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, по силата на който договор Банката, като цедент е
прехвърлила вземането си по горепосоченото изпълнително дело, ведно с всичките му
принадлежности на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД-цесионер. Към молбата е приложен и Договор
за цесия от 03.12.2015г., ведно с Приложение № 1 - списък на длъжниците, където фигурират
имената на ищцата като длъжник.
По изпълнителното дело е депозирана молба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК
********* с изх. № 25136 от 22.03.2016г., с която от страна на дружеството в качеството му
на взискател се иска извършването на справка в Дирекция ПАМДТ на името на Д. Л. Ц.
/към настоящия момент Д. Л. Ц.-К./ за декларирано имущество, като същевременно се
уточнява и размера на дължимата сума.
Със запорно съобщение изх.№1897 от 19.05.2016г. до „Гармънт Фактори” –
гр.Карлово, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника-ищцата по
делото.
С молба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* с изх. № 64390 от 31.05.2016г. от
страна на дружеството в качеството му на взискател се иска налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника- Д. Л. Ц. /към настоящия момент Д. Л. Ц.-К./, като
се посочва размера на дължимата сума.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Предявени са искове срещу взискателя за установяване несъществуването на правото,
предмет на принудителното изпълнение, с правно основание по чл. 439 от ГПК. Посочената
правна норма дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е
3
предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението
може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти
(погасяване по давност, плащане, прихващане и др.), настъпили след издаването му.
Настоящите искове се основават именно на твърдения за факти, възникнали след издаване
на изпълнителния лист по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Това обстоятелство обуславя тяхната
допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия.
Според общоприетото становище в правната теория и в съдебна практика (мотивите
на т. 6, абз. 3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000г. ОСГК на ВКС)
погасителната давност е материалноправен институт, изтичането на която не води до
погасяване на самото вземане. То продължава да съществува като естествено и длъжникът
продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до
доброволното му изпълнение по чл. 118 от ЗЗД.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че ответникът се легитимира
като кредитор на процесното задължение в качеството си на взискател по изп.д.
№362/2013г. на ЧСИ Весела Цонева.
Не е спорно по делото, че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден в производство по реда на чл. 417 от ГПК, след като издадената
по него заповед за изпълнение е влязла в законна сила.
В този смисъл следва да се вземат предвид разясненията в т. 14 от тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, според които,
доколкото новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес, заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1
от ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 от ГПК. Ако иск не е предявен, както е в случая, давността не се счита прекъсната
с депозирането на заявлението. Действително заповедта за изпълнение по чл. 410 и чл. 417
ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист нямат последиците на съдебно
решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
заради което във всички случаи срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (така решение № 45 от 30.03.2017г.
на ВКС по т.д. № 61 273/2016г., ІV г.о., решение № 42 от 26.02.2016г. на ВКС по гр.д. №
1812/2015г., ІV г.о., решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и
други, която практика е актуална и за заповедта за изпълнение, тъй като не представлява
съдебно решение/.
С оглед горното се налага извод, че по отношение на главното задължение е
приложима общата петгодишна давност, а по отношение на лихвите за забава –
4
тригодишната давност по чл. 111, б. „в” ГПК, като няма данни тя да е била прекъсвана,
въпреки образуваното изпълнително дело.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.
Според разрешенията в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непосения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В контекста на горното по делото е установено, че в изпълнителното производство, по
искане на взискателя-ответника е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата със запорно съобщение изх.№1897/19.05.2016г. до „Гармънт Фактори” –
гр.Карлово.
След 19.05.2016г. по изпълнително дело №362/2013г. на ЧСИ Весела Цонева не са
извършвани никакви действия, включително и такива които да водят до прекъсване на
давността.
Считано от 19.05.2016г. до 19.05.2021г. е изтекъл петгодишният погасителен срок,
който е заличил вземането за главницата и за лихвите. Следователно до 10.01.2025г.-датата
на депозиране на исковата молба, давността за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право досежно главницата, а и досежно акцесорните вземания за лихва е
изтекла.
По изложените съображения предявените искове за недължимост на сумите по
изпълнително дело №362/2013г. на ЧСИ Весела Цонева, както следва: сумата 1 006.02лв. -
изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.201Зг. до
изплащане на вземането; сумата 316.56лв. - изискуема редовна лихва за периода от
15.04.2011г. до 12.03.2013г., сумата 142.60лв. - изискуема наказателна лихва за периода от
16.05.2011г. до 24.07.2013г. и сумата 129.30лв. - разноски по делото, за които е издаден
изпълнителен лист от 26.07.2013г. по частно гр. дело № 1684 от 2013г. по описа на Районен
съд- Габрово, са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса за уважените искове в размер на 63.78лв. по сметка на Районен съд-Габрово, на
5
основание чл.78,ал.6 от ГПК.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата във
вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,
следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство на адвокат И. В. М.-
Г. от АК- Велико Търново в размер на 459.45лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, ЧЕ Д. Л. Ц.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.»**********» №3, с пълномощник: адвокат И. В.
М.-Г. от АК-Велико Търново, съдебен адрес: гр.ВеликоТърново, ул.»**********» №6,ет.2,
НЕ ДЪЛЖИ на «ЕОС МАТРИКС» ЕООД, ЕИК131001375, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша,ж.к.»Малинова долина», ул.»Рачо Петков –
Казанджията» №4-6, представлявано от Райна Миткова -Тодорова и Тихомир Иванов
Вълчев-заедно и поотделно, следните суми: сумата 1 006.02лв./хиляда и шест лева и две ст./
- изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.201Зг. до
изплащане на вземането; сумата 316.56лв./триста и шестнадесет лева и петдесет и шест ст./
- изискуема редовна лихва за периода от 15.04.2011г. до 12.03.2013г., сумата 142.60лв./сто
четиридесет и два лева и шестдесет ст./ - изискуема наказателна лихва за периода от
16.05.2011г. до 24.07.2013г. и сумата 129.30лв./сто двадесет и девет лева и тридесет ст./ -
разноски по делото по издаден изпълнителен лист от 26.07.2013г. по ч.гр.д.№1684/2013г.
по описа на Районен съд-Габрово, които са предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело №362/2013г. по описа на ЧСИ Весела Цонева, с рег.№732 на КЧСИ, с
район на действие ОС-Габрово, на основание чл.439 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА «ЕОС МАТРИКС» ЕООД, ЕИК131001375, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша,ж.к.»Малинова долина»,ул.»Рачо Петков –
Казанджията» №4-6,представлявано от Райна Миткова -Тодорова и Тихомир Иванов
Вълчев-заедно и поотделно да заплати държавна такса за уважените искове в размер на
63.78лв./шестдесет и три лева и седемдесет и осем ст./ по сметка на Районен съд-Габрово,
на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА «ЕОС МАТРИКС» ЕООД, ЕИК131001375, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша,ж.к.»Малинова долина»,ул.»Рачо Петков –
Казанджията» №4-6,представлявано от Райна Миткова -Тодорова и Тихомир Иванов
Вълчев-заедно и поотделно да заплати на адвокат И. В. М.-Г. от АК- Велико
Търново,БУЛСТАТ178036162, служебен адрес: гр.ВеликоТърново, ул.»**********» №6,ет.2,
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата в размер на
459.45лв./четиристотин петдесет и девет лева и четиридесет и пет ст./, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.2, т.2
от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
6
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7