О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1444
гр.Пловдив, 13.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ
състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
като разгледа докладваното от съдията т.дело №262 по
описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на “НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.“Търговска“ №12,
представлявано от синдика М.И.Н., подадена против „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА“АД-в несъстоятелност, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №10, представлявано от синдиците К.Х.М. и А.Н.Д.,
и против „АРВЕН“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №21, ет.Е, представлявано от В.К.И., с която са предявени
установителни искове по чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди,
че на 12.02.2013 г. между първия ответник, като кредитодател, и втория – като
кредитополучател, е сключен договор за банков кредит в размер 62 000 000 щатски
долара. Твърди още, че на 20.02.2013 г. между „КТБ“АД (н), като ипотекарен
кредитор, „АРВЕН“АД, като длъжник, и „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ЕООД, като ипотекарен
длъжник, е сключен договор за ипотека върху собствени на ищеца имоти,
представляващи в своята съвкупност Петролна база-Пловдив, подробно описани в
исковата молба. Поддържа се, че договорът за кредит и договорът за ипотека са
нищожни по подробно изложени в исковата молба причини. В петитумната част на исковата молба е поискано от съда
да прогласи за нищожен договора за ипотека от 20.02.2013 г. поради липса на
основание (сключен като обезпечение на нищожен договор за кредит), евентуално
поради противоречие със закона – ЗППЦК, както и да се признае за установено, че
„КТБ“АД-в несъстоятелност не притежава ипотечно право по същия договор. В
исковата молба, в няколко уточняващи молби и в допълнителната искова молба се
поддържа от ищеца, че искът е за попълване масата на несъстоятелността на “НАФТЕКС
ПЕТРОЛ”ЕООД-в несъстоятелност. С това се обосновава правният интерес на ищеца и
приложимостта на нормата на чл.620, ал.5 ТЗ, според която по дело, което се
води за попълване масата на несъстоятелността, държавна такса не се внася
предварително. Въпреки възраженията на ответниците за горното, в определение по
движението на книжата от 20.09.2018 г. и в определението си за насрочване на
делото от 01.10.2020 г. съдът е приел, че в случая е приложимо правилото на
чл.620, ал.5 ГПК със следните мотиви: В Раздел І на Глава 41 ТЗ, озаглавена
“Попълване на масата на несъстоятелността”, са уредени хипотези относно
действия на синдика по събиране на невнесен капитал, прекратяване на договор,
прихващане, както и отменителни искове. Изброяването на действията, чрез които
се осъществява попълването на масата на несъстоятелността, не е изчерпателно.
Постоянна е съдебната практика на ВКС по приложението на чл.620, ал.5 ТЗ,
според която не се дължи предварително държавна такса по предявени чрез синдика
на дружеството в несъстоятелност искове за попълване масата на
несъстоятелността (в този смисъл и цитираните от ищеца съдебни актове). Такива
искове могат да бъдат както отменителните искове, така и искове за обявяване
нищожност на действия и сделки, целящи връщане на имущество в масата на
несъстоятелността или преки искове – за изпълнение на договор, за плащане на
задължение. Законодателят не е направил разграничение относно способите на
защита, съществен е общия критерий – те да са насочени към попълване масата на
несъстоятелността, от което би се увеличила и възможността за удовлетворяване
на кредиторите. В този смисъл е и Определение №498/21.07.2014 г. по ч.т.д.№1701/14
г. на ВКС, ІІ т.о., според което доколкото успешното провеждане на иска за
нищожност на договорната ипотека би довело до удовлетворяване в по-голяма
степен на кредиторите на несъстоятелния
търговец, то следва да се приеме, че този иск попада в категорията искове за
попълване масата на несъстоятелността по смисъла на чл.620, ал.5 ТЗ. Аргументи
за този извод могат да се извлекат и от разпоредбата на чл.717н ТЗ, предвиждаща
при продажба на имот, ипотекиран от несъстоятелния длъжник за обезпечаване на чужд
дълг, получената сума да се разпределя с предпочитание на ипотекарния кредитор.
Ако ипотеката бъде прогласена за нищожна, привилегията на този кредитор и
правото му на участие в разпределението въобще ще отпадне, съответно ще се
увеличи възможността за удовлетворяване на кредиторите на ищеца.
В съдебно заседание на
16.06.2020 г., обаче, по повод молба за встъпване като подпомагаща страна от
трето за спора лице – „ПЕТРОЛ-СЕВЕР“ЕООД, ЕИК *********, гр.Ловеч, се
констатират обстоятелства, ненавеждани до този момент от нито една от страните, в аспекта на които
съдът не е имал повод досега да преценява допустимостта на заявените искове и
които водят до промяна в направените до този момент изводи в тази насока. Третото
лице, което желае да бъде конституирано като помагач на ищеца, твърди, че
имотите, предмет на процесния договор за ипотека, са апортирани в „ПЕТРОЛ-СЕВЕР“ЕООД
при учредяване на последното дружество от ищеца, който е едноличен собственик
на капитала на същото дружество. Интересът си от встъпване третото лице обосновава
с това, че при принудително изпълнение по отношение апортираните имоти от
страна на кредитора „КТБ“АД третото лице може да бъде отстранено съдебно от
същите имоти, в които е направило и подобрения, за това лицето смята, че има
право да участва в процеса на страната на ищеца, за да се постигне положително
решение по исковете за нищожност на ипотеката.
Горните твърдения се
установяват от вписванията в търговския регистър по партида на „ПЕТРОЛ-СЕВЕР“ЕООД.
Установява се, че дружеството е учредено с вписване в регистъра на 15.05.2015
г. Едноличен собственик на капитала му е ищецът “НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД-в
несъстоятелност, който е вписал непарична вноска в капитала чрез апорт на
недвижимо имущество. При справка с приложения по делото нотариален акт за
договорна ипотека се установява, че всички отделни недвижими имоти, върху които
като съвкупност е учредено обезпечението, са апортирани в третото лице „ПЕТРОЛ-СЕВЕР“ЕООД.
Самият договор за ипотека датира от 20.02.2013 г.
Съгласно чл.73 и сл ТЗ вноската
на право, за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална
форма, се извършва с дружествения договор или устава, като при капиталово
дружество се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и
нотариална заверка на подписа му, при удостоверяване на който нотариусът проверява
правата на вносителя. (Когато апортът се извършва при самото учредяване на
дружеството, с нотариална заверка следва да бъде учредителният акт, в който
имуществото е описано). Съгласно чл.73, ал.4 ТЗ правото върху вноската се
придобива от момента на възникване на дружеството. А дружеството възниква с
вписването му в търговския регистър. „ПЕТРОЛ-СЕВЕР“ЕООД е вписано на 15.05.2015
г., следователно в този момент правото на собственост върху имотите, предмет на
апорта, респективно предмет на процесния договор за ипотека, са преминали в
патримониума на третото лице. От извършената служебна справка за вписвания в
имотния регистър по партида на ищеца и третото лице се установява, че апортът
не е вписан в имотния регистър. Вписването в имотния регистър, обаче, не е
елемент от фактическия състав по прехвърляне на собствеността – то е от
значение да се даде гласност и за действието по чл.113 ЗС. Или от датата на
учредяване на третото лице „ПЕТРОЛ-СЕВЕР“ЕООД – 15.05.2015 г., последното е
собственик на имотите, предмет на процесния договор за ипотека, а не ищецът.
Производството по
несъстоятелност за “НАФТЕКС ПЕТРОЛ”ЕООД-в несъстоятелност е отрито с решение от
06.07.2016 г. на Ловечкия окръжен съд по т.д.№17/2015 г. Към този момент
процесните имоти вече не са собственост на ищцовото дружество и не се включват
в масата на несъстоятелността на същото. Това от своя страна означава, че
ищецът няма интерес да води иск за прогласяване нищожността на договорната
ипотека и за установяване отсъствие на ипотечно право в лицето на първия
ответник, защото от процесните имоти кредиторите на несъстоятелността не могат
да се удовлетворят. Имотите няма да се продават в рамките на производството по
несъстоятелността, защото са собственост на трето лице към датата на формиране
на масата, няма да е приложима и нормата на чл.717 н ТЗ, така че обезпеченият
кредитор да е привилегирован спрямо кредиторите на несъстоятелността. Успешното
провеждане на иска за нищожност на договорната ипотека няма да доведе до
удовлетворяване в по-голяма или в каквато и да е било степен на кредиторите на несъстоятелния търговец.
Следователно не е налице хипотеза по чл.620, ал.5 ТЗ.
Възраженията на ищеца в
становище от 22.06.2020 г. за това, че апортът не е вписан в имотния регистър,
същевременно са вписани възбрани от кредиторите, съдът намира за неоснователни.
Както се каза, вписването в имотния регистър не е елемент от фактическия състав
на прехвърлянето на правата върху апортираното имущество. А при проверка на
вписванията по партида на ищеца се установява, че върху процесното имущество е
вписана само една възбрана преди датата на апорта 15.05.2015 г. – на 15.06.2011
г. е вписана възбрана от „РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ“АД, което дружество е включено в
одобрения от съда по несъстоятелността списък на кредиторите с неприети
вземания, обявен в търговския регистър по партида на ищеца. Следователно
последното дружество не е кредитор на несъстоятелността, а дори да беше –
възбраните, наложени от кредиторите в индивидуалното изпълнение, са
непротивопоставими на останалите кредитори в производството по несъстоятелност,
респективно не могат и да ги ползват. Такова значение има само общата възбрана,
наложена в производството по несъстоятелност с решение на съда по
несъстоятелността от 25.11.2016 г., което датира след извършването на
прехвърлителния апорт и няма действие по отношение имоти, които не са включени
в масата на несъстоятелността. Следва да се отбележи, че след извършване на
апорта има вписани и други възбрани от индивидуални кредитори върху процесните
имоти, които, обаче, не са проявили действие, тъй като имотите вече не са били
собственост на длъжника. Липсата на вписване на апорта в имотния регистър не
може да промени този извод, тъй като съгласно чл.113 ЗС това би имало значение
само по отношение на вписани вещни права от трети лица, придобити по-късно от
същия прехвърлител, не и по отношение вписани възбрани.
Не се споделя и
виждането, че имуществото на третото лице е имущество на ищеца, тъй като
последният е едноличен собственик на капитала на същото. Следва да се прави
разграничение между имущество и капитал на едно юридическо лице. Капиталът може
да принадлежи на едно или повече лица – съдружници, но имуществото е
собственост на юридическото лице. С апортирането му то става част от това
имущество, независимо от това кой е собственик на капитала. Синдикът на
едноличния собственик на капитала не може да го продава, може да продава
дяловете на ищеца в третото лице по реда на чл.718, ал.2 ТЗ, но от това не
произтича извод, че исковете са за попълване масата на несъстоятелността.
Синдикът не може да извърши ликвидация на третото лице, тъй като няма
правомощия да взима такова решение. Не може да иска и прекратяване на това лице
по реда на чл.517 ГПК, която разпоредба е относима само към индивидуалното
изпълнение и няма аналог в производството по несъстоятелност. За това
възраженията в тази насока не се споделят.
Дори да не бъде
разглеждан като иск за попълване на масата на несъстоятелността, а като
обикновен установителен иск за нищожност на договор за ипотека (при който би се
дължала държавна такса поради неприложимост на чл.620, ал.5 ТЗ), искът е
недопустим поради липса на правен интерес. Ищецът е ипотекарен длъжник, а не
кредитополучател. С прехвърлянето на имота на третото лице ипотекарната тежест
е пренесена върху него, това лице придобива качеството на ипотекарен длъжник,
респективно ищецът не е задължено лице по договора за ипотека със собствен
имот, следователно няма интерес да иска установяване на неговата
недействителност или пък отсъствие на ипотечно право в лицето на първия
ответник. Ако някой има такъв интерес, то това е третото лице „ПЕТРОЛ-СЕВЕР“ЕООД.
Не са изпълнени предпоставките по чл.228 ГПК за заместване на ищеца, ето защо
настоящият процес не може да продължи поради отсъствие на абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост, а именно – правен интерес в лицето на ищцовото
дружество. Заради това съдът намира, че производството следва да бъде
прекратено, поради което не възниква необходимостта от произнасяне по молбата
на третото лице за конституиране като помагач на ищеца.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д.№262/2017 г. по описа на ОС Пловдив, ХVІ гр.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред АС Пловдив.
СЪДИЯ: