№ 1979
гр. София, 02.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора Ив. В. Б.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА Частно
наказателно дело № 20221110208291 по описа за 2022 година
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
След проведено съвещание, като се запозна с материалите по делото и
изслуша доводите на страните в днешното съдебно заседание, съдът прие за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и следващите от НПК.
СРС е сезиран с искане от СРП за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража” спрямо Д. М. Р. - обвиняем по досъдебно
производство № 3382 ЗМК-897/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №
20333/2022 г. по описа на СРП.
С постановление за привличане на обвиняем, предявено лично на
обвиняемия и в присъствието на упълномощения му защитник, му е
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
По съществото на искането, СЪДЪТ го прецени за основателно, по
съображения, както следва:
На първо място, изпълнена е първата законоустановена предпоставка
за вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
обвиняемия, доколкото за престъплението, в извършването на което е
обвинен, се предвижда наказание „лишаване от свобода“. В случая от една до
десет години, което характеризира деянието и като тежко по смисъла на чл.
93, т. 7 НК.
1
Освен това, въпреки ранния етап, на който се намира разследването,
изпълнено в съответствие с целите на чл. 64 НПК е и законовото изискване за
наличието на обосновано предположение относно авторството на деянието от
страна на обвиняемия, а именно, че Д. М. Р., в съучастие с неизвестен до този
момент извършител, е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение. По отношение наведените от защитата възражения в тази насока
следва да се отбележи, че доказателствените стандарти в производството по
чл. 64 НПК и в производството по същество са различни, предвид което и
намира събраните до момента доказателства за достатъчни да обосноват
извод за наличието на обосновано предположение относно авторството на
деянието, съотнесено към първоначалния етап, в който се намира
разследването по досъдебното производство. Последното се извежда, на
първо място, от показанията на свид. Л.Б., пострадал от деянието, който
въпреки напредналата възраст и влошеното здравословно състояние, в което
се намира, дава подробни и логически издържани показания, в които описва
поведението на лицата, влезли в жилището на инкриминираната дата,
проведените с тях разговори, както и начина, по който напуснали жилището,
непосредствено след което и констатирал липсата на сума от 200 лв. от
портфейла си, и липсата на касата, в която държал спестяванията си,
възлизащи на български левове и валута в общ размер около 30 000 лв. В
подкрепа показанията на свидетеля се явяват и проведените с негово участие
разпознавания, при които категорично е посочил обвиняемия Р. и другото
лице, които влезли в жилището му. Предвид това и съдът намира, че
съмнения относно тяхната самоличност не биха могли да бъдат обосновани.
Обвинението, на следващо място, се подкрепя и от показанията на останалите
разпитани по делото свидетели, в това число Г.Л., С.П., И.М., З.Г., И.П., В.С.,
както и на свид. Р. Р., като по отношение на последните са и най-
съществените възражения, които прави защитата. Досежно тях се констатира,
че са депозирани пред съдия, като кореспондират с тези на пострадалия
относно хронологията на събитията, предвид което и съдът на настоящия етап
не намира, че са налице основания да бъдат дискредитирани априори. А що
се отнася до доводите, че представляват оговор, следва да се отбележи, че
изцяло в дискрецията на държавното обвинение е спрямо кое лице да бъде
повдигнато обвинение и какво да бъде то, предвид което и доколкото
свидетелката Р. на настоящия етап има съответното качество в
2
производството, нейните показания следва да бъдат ценени наред с всички
приобщени други гласни и писмени доказателства. Предвид което, и във
връзка с показанията на свид. Б. и посочените други доказателствени
източници, съдът намира, че обуславят извод, че е налице обосновано
предположение относно авторството на деянието от страна на обвиняемия
Р..
Що се отнася до находящите се в алтернатива предпоставки - опасност
от укриване и от извършване на престъпление, съдът прецени, че опасност от
укриване от материалите по делото действително не би могла да бъде
изведена, предвид, че обвиняемият е с известен на разследващите органи
адрес, от който би могъл да бъде призоваван, с което и не би затруднил
провеждането на разследването. Не така обаче стои въпросът с опасността от
извършаване на престъпление от негова страна, в случай на определяне на
мярка за неотклонение, по-лека от „задържане под стража“. Наличието на
опасност от извършване на престъпление следва на първо място от
презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 1 НПК, а именно, че лицето е привлечено
като обвиняем за престъпление, извършено повторно. Освен това, от
справката за съдимост на Р. е видно, че освен обуславящото повторността
осъждане, е осъждан още два пъти, като по отношение на тези осъждания
следва да се отбележи, че реабилитацията заличава правните им последици,
но не и факта на извършване на съответните деяния в обективната
действителност, за което върховната касационна инстанция е имала повод да
се произнесе. Предвид това и като съобрази начина на извършване на
деянието, а именно - в условията на съучастие, спрямо лице в напреднала
възраст и влошено здравословно състояние, в жилище е проникнато по
измамлив начин, доколкото обвиняемият и свидетелката са се представили за
приятели на дъщерята на пострадалия Б., възползвайки се именно от неговата
напреднала възраст, съдът прецени, че обвиняемият се явява лице с висока
степен на лична обществена опасност, като такава е и обществената опасност
на извършеното деяние. Предвид това и наведените доводи за семейното му
положение и установени трудови навици не биха могли да обосноват
различен извод, доколкото очевидно здравословното състояние на неговата
баба или помощта, която обичайно оказва на своите съседи и приятели, не са
го възпрепятствали да извърши процесното деяние, като и предходните
такива. Поради това съдът прецени, че адекватна и съответна за нуждите на
3
производството се явява мярката за неотклонение „задържане под стража“.
По изложените съображения, направеното искане за вземането й е
основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо Д. М. Р., ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно
производство № 3382 ЗМК-897/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №
20333/2022 г. по описа на СРП, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”, която да се изтърпява на територията на следствения арест на бул.
„Г.М.Димитров” № 42.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок
от днес пред СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, като
в случай на жалба или протест СЪДЪТ насрочва делото за разглеждане в
открито съдебно заседание пред СГС на 07.07.2022 г. от 10:00 ч., за когато
страните - уведомени от днес.
В случай на жалба и/или протест, да се осигури конвоирането на
обвиняемия пред СГС за посочените дата и час.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4