Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 08.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5838 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1, и чл.86
от ЗЗД от „В.***” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Управителя В.В.срещу С.К.С., ЕГН **********, с
адрес ***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца по Заповед за изпълнение № 634/1.2.2019г., постановена по ч.гр. дело № 1429/2019г. на ВРС, 25 състав, сумите както следва: сумата от 413.58
лева, представляваща главница за периода 02.11.2015г. до 03.12.2018г.; сумата от 76.50 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата, дължима за периода 01.01.2016г. до 28.01.2019г., ведно със
законната лихва забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.01.2019г. до окончателното изплащане.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК за конкретно посочени суми. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, поради което за ищецът се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване на сумите по
издадената ЗИ.
В исковата молба ищецът твърди,
че същият, в качеството си на оператор по Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги предоставя на ответника В.***услуги. Ответникът е потребител на услугите за имот, находящ се в гр.*****,
с абонатен номер *****. За
релевираните периоди ответникът не заплатил дължимите суми за В*** услуги.
Поради не плащане в срок същият дължи освен главниците и мораторна лихва за
посочените периоди в претендираните размери.
По изложените съображения моли
съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът
дължи процесните суми.
По делото е постъпил отговор от назначения от съда особен представител на
ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В
него се оспорва иска по основание и размер. Счита, че не е доказано, че
ответникът е потребител на В***услуги, както и че са му реално
доставени твърдените В.***услуги. Оспорва справката за
недобора, доколкото е частен свидетелстващ документ, неподписан от ответника и
удостоверяващ изгодни за ищеца факти. Твърди, че същият не е годно
доказателство за реалността на доставката.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа исковете и моли за уважаването им, а
особения представител на ответника не се явява, представя писмена молба, в
която моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на сума представляваща потребено и
незаплатено количество вода за процесните
отчетни периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху
незаплатените количества вода, въз основа на сключен договор.
Въз
основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществуват твърдените договорни отношения
по договор за доставка на В.*** услуги, че е налице реална доставка на
твърдяната от него стока /вода/
и/или услуга /отвеждане на отпадната вода/ в
твърдяното количество и стойност. В тежест на
ответника е да установи плащане или други твърдени от него правопогасяващи
възражения.
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Общите условия на
ищеца „В.***” ООД, гр. Варна, потребители на В.*** услуги са физически или юридически лица – собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят В.*** услуги, както и физически или юридически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост. Текстът в ОУ на ищеца преповтаря пар.1
т. 2 от ЗРВКУ / ЗАКОН за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги/. Правата и задълженията по силата на Общите условия, /вкл. задължението
за заплащане на предоставените В.*** услуги по чл. 5 т.6 от ОУ/, възниква в
патримониума на „потребителя” по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Общите условия и
пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или ползвателя на обекта. В този
смисъл по делото е релевантно
установяването на качеството собственик или ползвател на обекта на потребление
на ответника за претендирания период.
Видно от справката от 18.06.2020г. в Службата по вписванията
– Варна по партида на С.К.С., ЕГН **********,
същият притежава вещното право на ползване върху имот, находящ се в гр.*****,
както и собствеността върху ¼ ид. части от същия, считано от 10.04.2014г.
В конкретния случай ответника е и собственик и притежател
на вещното право на ползване върху имот в етажна собственост, следователно е
потребител по смисъла на ОУ на ищеца.
По делото са представени доказателства за изпълнение на
законовите изисквания за влизане в сила на Общите условия на В.*** ООД – Варна.
Липсват по делото данни за наличие на допълнително писмено споразумение между
страните по делото, съгласно чл. 11 ал. 8 от ЗРВКУ. Следователно влезлите в
сила Общи условия обвързват страните по делото.
Съгласно чл. 5 т.6 от ОУ, потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В.услуги, съгласно чл. 33 ал. 2, т.е. в тридесетдневен срок
от датата на издаване на фактурата.
Отчитането на потребеното количество вода, се извършва
чрез отчет на водомер, монтиран на водопроводното отклонение, съгласно чл. 22
от ОУ на ищеца. Отчитането на водомерите се удостоверява в карнетите, водени от
инкасатора. Ответникът оспорва справката за недобора, но не и представените по
делото карнети. От карнетите се установява, че отчитането на водомера е
извършвано ежемесечно, съгласно изискването на чл. 23 ал. 1 т. 1 от ОУ. Подпис
на потребител в карнетите по правило е наличен, с изключение на периода
07.2016г. – 05.2017г., но доколкото за последващия период подписи има, съдът намира,
че с подписите си, положени след периода без подписи, потребителят е
удостоверил реалността на доставката и верността на отчета и за предходни
периоди.
Не е оспорено съответствието на отчетеното количество
вода с изчисленията на ищеца за стойността на дължимата сума за потребени ВиК услуги.
Поради това искът за заплащане на сумата от 413.58 лева, представляваща
главница за потребени ВиК услуги за периода 02.11.2015г. до 03.12.2018г. следва
да бъде уважен.
Съгласно чл. 33 ал. 2 от ОУ на „В.*** - Варна” ООД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В.***
услуги в 30 –дневен срок след датата на фактуриране. В случай на неизпълнение
на задълженията на дадения падеж, длъжникът изпада в забава и следва да заплати
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Не се оспорва от ответника
забавата и размера на претендираните обезщетения. Поради това и искът за сумата от 76.50 лева, представляваща сбор от лихвите за
забава върху главниците, дължими за периода 01.01.2016г. до 28.01.2019г.
Съдът намира, че с оглед развитието на исковото производство,
разноските на ищеца се дължат в пълен размер, а именно сумата от 75 лв. –
държавна такса, сумата от 300лв. – депозит за особен представител и сумата от
50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът в исковото производство следва да се произнесе и за
разноските в заповедното производство, които са в размер на 25лв. – заплатена
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, който също се дължат
от ответника, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.К.С., ЕГН **********, с адрес ***,
ДЪЛЖИ НА ”В.***- Варна”
ООД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.В., по
Заповед за изпълнение № 634/1.2.2019г., постановена по ч.гр. дело №
1429/2019г. на ВРС, 25 състав, сумите както следва: сумата от 413.58
лева, представляваща главница за периода 02.11.2015г. до 03.12.2018г.; сумата от 76.50 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата, дължима за периода 01.01.2016г. до 28.01.2019г., ведно със законната
лихва забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 31.01.2019г. до окончателното
изплащане,
на основание чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ”В.***- Варна”
ООД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.В., сумата от 25лв.
/двадесет и
пет лева/ - заплатена
държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение, представляващи разноски в заповедното производство, за които
е издадена Заповед за изпълнение №
634/1.2.2019г., постановена по ч.гр. дело № 1429/2019г. на ВРС, 25 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ”В.***- Варна”
ООД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.В., сумата от 425лв. /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: