Решение по дело №1203/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 ноември 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20192230201203
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. С., 15.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.

 

при секретаря Х. П. като разгледа докладваното от съдията  АНД №1203 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на Х.В.Б. против НП №18- 0804- 000691/24.04.2018 год. на Началника на РУ на МВР- С., с което на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон. Моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление в частта за наказанието по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП за незаконосъобразно и моли в тази част същото да бъде отменено. В останалата част предлага наказателното постановление да се потвърди.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.03.2018г. свидетелите М.И. и Н.К. били дежурни дневна смяна от 07,00 до 19,00 часа и се намирали до общинския пазар в гр. С.. Около 14,20 часа жалбоподателят Б., управлявайки лек автомобил марка „Сеат Инка” с рег. №….. по бул. „Цар Освободител” и на кръстовището с бул. „Цар Симеон” завил наляво. Двамата служители на реда спрели жалбоподателя за проверка като му посочили къде да спре. Минавайки покрай тях двамата полицаи видели, че жалбоподателят управлява автомобила без да е поставил предпазния колан. При проверката жалбоподателят не можал да представи контролния талон към свидетелството му за управление на МПС. Св. И. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение като приел, че е нарушил разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Свидетел по съставянето на акта станал колегата му Н.К..

Впоследствие, въз основа на този акт за установяване на административно нарушение началникът на РУ на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като приел също, че жалбоподателят Б. е извършил описаните по- горе три нарушения.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като по несъмнен начин се установило, че водачът на лек автомобил „Сеат Инка” с рег. №……. не е съобразил поведението си с пътните знаци и по- точно с пътен знак Г2 „Движение само надясно след знака”. От показанията на двамата служители на реда безспорно се установи, че жалбоподателят е завил наляво по бул. „Цар Симеон”.

Правилно е описано и второто нарушение, на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като съгласно тази разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено, когато е в движение автомобила да не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Двамата служители на реда по категоричен начин заявиха в своите показания в съдебно заседание, че са видели как жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство, без да е поставил обезопасителен колан.

Съдът счита, че правилно е описано и третото нарушение, на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като съгласно тази разпоредба водачът е длъжен при управление на МПС да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него. Установи се по несъмнен начин, че жалбоподателят Б. не е можал да представи контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Съдът кредитира показанията на двамата служители на реда изцяло, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

 Правилно са описани трите нарушения и в наказателното постановление.  От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят Б. е управлявал моторното превозно средство, без да е бил поставил при управлението на този автомобил обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано моторното превозно средство и при извършената проверка не е можал да представи контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Категорично бе заявено от двамата свидетели, че жалбоподателят не е съобразил своето поведение с пътен знак Г2 „Движение само надясно след знака”, а е завил наляво по бул. „Цар Симеон”. Съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Б. като началникът на РУ на МВР- С. му е наложил за първото нарушение санкцията предвидена в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, а именно „Глоба” в размер на 20 лева. Съдът счита, че правилно е определено наказанието и за второто нарушение като наказващият орган е наложил предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП наказание „Глоба” в размер на 50 лева. За третото нарушение наказанието е определено съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, а именно „Глоба” в размер на 10 лева, тъй като и тази санкция е точно фиксирана в закона.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на последното. Административните наказания са правилно определени и съответстват на вината на жалбоподателя и на извършените от него нарушения.

Ето защо съдът счете, че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.  

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП №18- 0804- 000691/24.04.2018 год. на Началника на РУ на МВР- С., с което на Х.В.Б. с ЕГН ********** *** на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 (десет) лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: