П Р И С Ъ Д А

 

№ ……………………

Гр. София, 20.12.2018 г.

 

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                                  СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. О.П.

                                                                                                  2. КРИСТИЯН Д.

 

            при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Ангел Попколев, като разгледа НОХД  № 1180/2018 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Р.В.П., роден на *** г., в гр. К., българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, технически ръководител в „Г.Г.“ ЕООД, живущ ***, ж. к. „********“, бл.********, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че :

            1. В периода от 14.07.2009 г. до 14.09.2009 г., в гр. София, ТД на НАП -София, офис „И.”, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „А.А.” ЕООД, ЕИК *******, чрез действията на посредствения извършител М.Д.П., съдружник в „А.А.” ЕООД (подала справка - декларация и дневници за покупки и продажби на дружеството в НАП по електронен път чрез електронен подпис на нейно име), е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на посоченото дружество по Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) (обн. ДВ, бр. 63/04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), в особено големи размери - в общ размер на 552 017.81 лв. (петстотин петдесет и две хиляди и седемнадесет лева и осемдесет и една стотинки), като е потвърдил неистина в подадена пред ТД на НАП - София, офис „И.” справка – декларация, съгласно чл. 125 от ЗДДС и приложените към тях отчетни регистри - дневник за покупки, съставен съгласно чл. 124 от ЗДДС, че за данъчен период месец юни 2009 г., е получил доставки с право на пълен данъчен кредит с доставчици „КТПЕ 3451” ЕООД и „С.***” ЕООД, без да са налице основанията за това, предвидени в чл. 68, ал.1 от ЗДДС, както и използвал документи с невярно съдържание (дневници за покупките и продажбите и фактури, установяващи облагаеми доставки по ЗДДС) и приспаднал неследващ се данъчен кредит и като затаил истина в подадена пред ТД на НАП - София, офис „И.” справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС с  № 2212 -0945316/14.09.2009 г. и приложения към нея отчетен регистър - дневник за продажби по чл. 124 от ЗДДС за отчетния период месец август 2009 г., като не начислил и съответно не декларирал ДДС за внасяне във връзка с осъществена сделка за продажба на недвижим имот, а също и като допускал осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство - не издал фактура, въпреки задълженията си, предвидени в чл. 7, ал. 1, вр. чл. 24 от Закона за счетоводството (ЗСч) и чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, като отделните деяния са извършени както следва :

                        1. 1. На 14.07.2009 г., в гр. София, ул. ******, вх. „Б“, в ТД на НАП - София, офис „И.”, в качеството си на управител на „А.А.” ЕООД, чрез действията на посредствения извършител М.Д.П., съдружник в „А.А.” ЕООД (подала справка -декларация и дневници за покупки и продажби на дружеството в НАП по електронен път чрез електронен подпис на нейно име), е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС, за данъчен период от 01 - 30.06.2009 г., в особено големи размери, като използвал документи с невярно съдържание и приспаднал неследващ се данъчен кредит, без да са налице основанията за това, предвидени в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, в размер на 490 883.81 лв. (четиристотин и деветдесет хиляди, осемстотин осемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки), като в справката - декларация по ЗДДС  № 22120941731/14.07.2009 г. и дневника за покупки по чл. 124 от ЗДДС за същия период е потвърдил неистина - че е получил доставки с право на пълен данъчен кредит, с доставчици „КТПЕ 3451 ” ЕООД и „С***” ЕООД, по деветнадесет броя фактури, издадени в периода 01 – 30.06.2009 г. ;

                        1. 2. На 14.09.2009 г., в гр. София, ул. ******, вх. „Б“, в ТД на НАП - София, офис „И.”, в качеството си на управител на „А.А.” ЕООД, чрез действията на посредствения извършител М.Д.П., съдружник в „А.А.” ЕООД (подала справка -декларация и дневници за покупки и продажби на дружеството в НАП по електронен път чрез електронен подпис на нейно име), е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС на посоченото дружество в особено големи размери - 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева, като затаил истина в подадена в ТД на НАП - София, офис „И.” справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС с  № 2212 - 0945316/14.09.2009 г. и приложения към нея отчетен регистър - дневник за продажби по чл. 124 от ЗДДС за отчетния период месец август 2009 г., като не начислил и съответно не декларирал ДДС за внасяне в посочения размер, във връзка с осъществена сделка за продажба на недвижим имот, а именно за офис  № 4 и магазин  № 2, на фаза „груб строеж“, УПИ II - 860, кв.  № 104, м. „******“, гр. София, съгласно нотариален акт (НА)  № 64, том I, per.  № 2689, дело  № 52/2009 г., с дата на сделката 12.08.2009 г., и страни „А.А.” ЕООД – продавач, и „Т.С.” ЕООД – купувач, за сумата от 366 804 (триста шестдесет и шест хиляди осемстотин и четири) лева и дължимо ДДС, в размер на 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева, като не издал фактура за посочената сделка и допускал осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство - не издал фактурата, въпреки задълженията си, предвидени в чл. 7, ал. 1, вр. чл. 24 от ЗСч и чл. 113, ал.1 от ЗДДС - престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, който размер намалява с една трета и И ГО ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.

 

            2. За времето от 01.03.2011 г. до 31.03.2011 г., в гр. София, в качеството си на управител на „А.А.” ЕООД, ЕИК *******, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на посоченото дружество по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (обн. ДВ., бр. 105/22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), в големи размери - 9 254.67 лв., (девет хиляди двеста петдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки), като не подал в ТД на НАП - София, офис „И.”, годишна данъчна декларация, съгласно чл. 92 от ЗКПО, за финансовата 2010 г., и по този начин не начислил и съответно не декларирал дължим корпоративен данък, във връзка с осъществени сделки за продажба на недвижими имоти, а именно :

            - ателие  № 12А, склад № 5, изградени на фаза „груб строеж“, УПИ 11 -860, кв. №  104, м. „******“, гр. София, съгласно НА  № 65, том I, per.  № 1576, дело  № 55/2010 г., с дата на сделката 25.02.2010 г. и страни - „А.А.” ЕООД – продавач, и И. И. С. – купувач, за сумата от 37 510 (тридесет и седем хиляди петстотин и десет) лева и дължим корпоративен данък, в размер на 2 588 (две хиляди петстотин осемдесет и осем) лева ;

            - апартамент  № 12, складово помещение  № 30 и паркомясто  № 26, изградени на фаза „груб строеж“, УПИ 11 - 860, кв.  № 104, м. „******“, гр. София, съгласно НА  № 72, том I, per.  № 650, дело  № 60/2010 г. с дата на сделката 26.02.2010 г. и страни - „А.А.” ЕООД – продавач, и С.А.С.– купувач, за сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева и дължим корпоративен данък, в размер на 6 666.67 лв. (шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от ТРИ ГОДИНИ, който размер намалява с една трета и ГО ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като МУ НАЛАГА и кумулативно предвиденото наказание „ГЛОБА“, в размер на 800 (осемстотин) лева.

 

            3. За това, че в гр.София, за времето от 14.07.2009 г. до 14.09.2009 г., в условията на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, държал имущество (сумата от 552 017.81 лв. (петстотин петдесет и две хиляди и седемнадесет лева и осемдесет и една стотинки)) за което знае към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление (престъпление по чл. 255, ал.З от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“, за срок от три до осем години), както следва :

                        3.1. На 14.07.2009 г., в гр.София, държал имущество (сумата от 490 883.81 лв. (четиристотин и деветдесет хиляди осемстотин осемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки), за което знае към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление (престъпление по чл. 255, ал. З от НК) ;

                        3.2. На 14.09.2009 г., в гр.София, държал имущество (сумата от 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева, за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление (престъпление по чл. 255, ал. З от НК) - престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, който размер намалява с една трета и ГО ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", за срок от ТРИ ГОДИНИ, като МУ НАЛАГА и кумулативно предвиденото наказание „ГЛОБА“, в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

            На основание чл. 23, ал. 1 от НК, НАЛАГА едно, най-тежко наказание, а именно наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от ТРИ ГОДИНИ, заедно с наказанието „ГЛОБА“, в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, като ОТЛАГА изпълнението на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, на основание чл. 66, ал. 1 от НПК, за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

            ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, Р.В.П., със снета по делото самоличност, да заплати на държавата, чрез министъра на финансите, сумата от 561 272.48 лв. (петстотин шестдесет и една хиляди двеста седемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща общ размер на обезщетението за причинени имуществени вреди от престъпленията по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (552 017.81 лв.) и по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК (9 254.67 лв.).

            ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Р.В.П., със снета по делото самоличност, да заплати направените по делото разноски, в размер на 1 134.51 лв. (хиляда сто тридесет и четири лева и петдесет и една стотинки), в полза на държавата, по сметка на СДВР, и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – 5 (пет) лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд.

 

            ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес, пред Апелативен съд - София.

 

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………………………..

 

 

                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. ……………………….

 

                                                                                                  2. ……………………….

 

 

 

Мотиви към присъда по НОХД  № 1180/2018 г. по описа на СГС-НО, 20-ти с-в

 

            НОХД  № 1180/2018 г. е образувано в Софийски градски съд (СГС) по внесен от Софийска градска прокуратура (СГП) обвинителен акт по досъдебно производство  № ЗМ 5086/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр.  № 6098/2013 г. по описа на СГП, срещу Р.В.П. за това, че :

            1. В периода от 14.07.2009 г. до 14.09.2009 г., в гр. София, ТД на НАП -София, офис „И.”, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „А.А.” ЕООД, ЕИК *******, чрез действията на посредствения извършител М.Д.П., съдружник в „А.А.” ЕООД (подала справка - декларация и дневници за покупки и продажби на дружеството в НАП по електронен път чрез електронен подпис на нейно име), е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на посоченото дружество по Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) (обн. ДВ, бр. 63/04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), в особено големи размери - в общ размер на 552 017.81 лв. (петстотин петдесет и две хиляди и седемнадесет лева и осемдесет и една стотинки), като е потвърдил неистина в подадена пред ТД на НАП - София, офис „И.” справка – декларация, съгласно чл. 125 от ЗДДС и приложените към тях отчетни регистри - дневник за покупки, съставен съгласно чл. 124 от ЗДДС, че за данъчен период месец юни 2009 г., е получил доставки с право на пълен данъчен кредит с доставчици „КТПЕ ***” ЕООД и „С***” ЕООД, без да са налице основанията за това, предвидени в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, както и използвал документи с невярно съдържание (дневници за покупките и продажбите и фактури, установяващи облагаеми доставки по ЗДДС) и приспаднал неследващ се данъчен кредит и като затаил истина в подадена пред ТД на НАП - София, офис „И.” справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС с  № 2212 -0945316/14.09.2009 г. и приложения към нея отчетен регистър - дневник за продажби по чл. 124 от ЗДДС за отчетния период месец август 2009 г., като не начислил и съответно не декларирал ДДС за внасяне във връзка с осъществена сделка за продажба на недвижим имот, а също и като допускал осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство - не издал фактура, въпреки задълженията си, предвидени в чл. 7, ал. 1, вр. чл. 24 от Закона за счетоводството (ЗСч) и чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, като отделните деяния са извършени както следва :

            1. 1. На 14.07.2009 г., в гр. София, ул. ******, вх. „Б“, в ТД на НАП - София, офис „И.”, в качеството си на управител на „А.А.” ЕООД, чрез действията на посредствения извършител М.Д.П., съдружник в „А.А.” ЕООД (подала справка -декларация и дневници за покупки и продажби на дружеството в НАП по електронен път чрез електронен подпис на нейно име), е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС, за данъчен период от 01 - 30.06.2009 г., в особено големи размери, като използвал документи с невярно съдържание и приспаднал неследващ се данъчен кредит, без да са налице основанията за това, предвидени в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, в размер на 490 883.81 лв. (четиристотин и деветдесет хиляди, осемстотин осемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки), като в справката - декларация по ЗДДС  № 22120941731/14.07.2009 г. и дневника за покупки по чл. 124 от ЗДДС за същия период е потвърдил неистина - че е получил доставки с право на пълен данъчен кредит, с доставчици „КТПЕ *** ” ЕООД и „С***” ЕООД, по деветнадесет броя фактури, издадени в периода 01 – 30.06.2009 г. ;

            1. 2. На 14.09.2009 г., в гр. София, ул. ******, вх. „Б“, в ТД на НАП - София, офис „И.”, в качеството си на управител на „А.А.” ЕООД, чрез действията на посредствения извършител М.Д.П., съдружник в „А.А.” ЕООД (подала справка -декларация и дневници за покупки и продажби на дружеството в НАП по електронен път чрез електронен подпис на нейно име), е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС на посоченото дружество в особено големи размери - 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева, като затаил истина в подадена в ТД на НАП - София, офис „И.” справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС с  № 2212 - 0945316/14.09.2009 г. и приложения към нея отчетен регистър - дневник за продажби по чл. 124 от ЗДДС за отчетния период месец август 2009 г., като не начислил и съответно не декларирал ДДС за внасяне в посочения размер, във връзка с осъществена сделка за продажба на недвижим имот, а именно за офис  № 4 и магазин  № 2, на фаза „груб строеж“, УПИ II - 860, кв.  № 104, м. „******“, гр. София, съгласно нотариален акт (НА)  № 64, том I, per.  № 2689, дело  № 52/2009 г., с дата на сделката 12.08.2009 г., и страни „А.А.” ЕООД – продавач, и „Т.” ЕООД – купувач, за сумата от 366 804 (триста шестдесет и шест хиляди осемстотин и четири) лева и дължимо ДДС, в размер на 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева, като не издал фактура за посочената сделка и допускал осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство - не издал фактурата, въпреки задълженията си, предвидени в чл. 7, ал. 1, вр. чл. 24 от ЗСч и чл. 113, ал.1 от ЗДДС – престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;

            2. За времето от 01.03.2011 г. до 31.03.2011 г., в гр. София, в качеството си на управител на „А.А.” ЕООД, ЕИК *******, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на посоченото дружество по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) (обн. ДВ., бр. 105/22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), в големи размери – 9 254.67 лв., (девет хиляди двеста петдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки), като не подал в ТД на НАП - София, офис „И.”, годишна данъчна декларация, съгласно чл. 92 от ЗКПО, за финансовата 2010 г., и по този начин не начислил и съответно не декларирал дължим корпоративен данък, във връзка с осъществени сделки за продажба на недвижими имоти, а именно :

            - ателие  № 12А, склад № 5, изградени на фаза „груб строеж“, УПИ 11 -860, кв. №  104, м. „******“, гр. София, съгласно НА  № 65, том I, per.  № 1576, дело  № 55/2010 г., с дата на сделката 25.02.2010 г. и страни - „А.А.” ЕООД – продавач, и И. И. С. – купувач, за сумата от 37 510 (тридесет и седем хиляди петстотин и десет) лева и дължим корпоративен данък, в размер на 2 588 (две хиляди петстотин осемдесет и осем) лева ;

            - апартамент  № 12, складово помещение  № 30 и паркомясто  № 26, изградени на фаза „груб строеж“, УПИ 11 - 860, кв.  № 104, м. „******“, гр. София, съгласно НА  № 72, том I, per.  № 650, дело  № 60/2010 г. с дата на сделката 26.02.2010 г. и страни - „А.А.” ЕООД – продавач, и С.А.С.– купувач, за сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева и дължим корпоративен данък, в размер на 6 666.67 лв. (шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК ;

3. За това, че в гр.София, за времето от 14.07.2009 г. до 14.09.2009 г., в условията на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, държал имущество (сумата от 552 017.81 лв. (петстотин петдесет и две хиляди и седемнадесет лева и осемдесет и една стотинки) за което знае към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление (престъпление по чл. 255, ал. З от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“, за срок от три до осем години), както следва :

            3.1. На 14.07.2009 г., в гр.София, държал имущество (сумата от 490 883.81 лв. (четиристотин и деветдесет хиляди осемстотин осемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки), за което знае към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление (престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК) ;

            3.2. На 14.09.2009 г., в гр.София, държал имущество (сумата от 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева, за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление (престъпление по чл. 255, ал. З от НК) - престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

            С разпореждане на съдията - докладчик от 07.06.2018 г., по реда на чл. 247а, ал. 2, вр. чл. 247б от НПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно разпоредително заседание.

            Същото, след неколкократно отлагане, е проведено на 14.11.2018 г. След изслушване на становищата на страните по въпросите, обсъждани в откритото съдебно разпоредително заседание, съгласно нормата на чл. 248, ал. 1 от НПК, е констатирана липса на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, понастоящем подсъдим, и на пострадалия, по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 от НПК, както и липса на очевидни фактически грешки в обвинителния акт. При изразяване на становището си по визирания в чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК въпрос, а именно наличията на основания за разглеждане на делото по реда на някои от особените правила, защитата направи искане съдебното производство да се развие по реда на глава двадесет и седма от НПК - „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, в частност по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Въпреки това, с оглед осигуряване възможност за обжалване определението на съда, с което не са констатирани допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, поради наведени доводи за такива именно от защитата, произнасянето на съда по направеното от упълномощените защитници на подсъдимото лице искане по реда на чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК е отложено за 20.12.2018 г.

            В съдебното заседание на 20.12.2018 г., защитата поддържа искането си за провеждане на съдебното следствие по правилата на диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК, в частност по реда на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, в съответствие с вече направеното изявление в тази насока, по реда на чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК, в откритото разпоредително съдебно заседание на 14.11.2018 г. Същото желание се изразява и от подсъдимото лице. След така поддържаното искане и изричното разясняване на правата на подсъдимото лице по чл. 371 от НПК, както и уведомяването на същото, че ако желае съдебното следствие да протече по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, направеното от него самопризнание на фактите по обвинителния акт и съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват от съда при постановяване на присъдата, подсъдимият, защитаван от упълномощени защитници, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.

            След установяване от съда на наличието на основанията за това, производството протече именно по този ред (чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК).

            Предвид самопризнанието на подсъдимия на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, депозирано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието кореспондира на събраните в досъдебното производство доказателства, в рамките на съдебното следствие, проведено по правилата на глава двадесет и седма от НПК, с определение, постановено по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за същите факти.

            В хода на съдебното производство участва и конституираният в процесуалното качество на граждански ищец по делото – министърът на финансите, като представител на държавата, чрез свой упълномощен представител.

            В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт. Счита, че събраните доказателства са достатъчни да обосноват, че подс. П. е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Изтъква в подкрепа на становището си, че по делото са установени фактически действия от страна на подсъдимото лице, при които в справки - декларации, подавани до НАП, са били отразени неверни обстоятелства, а именно, че са извършвани търговски сделки, каквито реално никога не са осъществявани, вследствие на което подсъдимият не е изпълнил свои задължения към фиска за деклариране и заплащане на дължими суми. Намира, че тези суми са били във фактическа власт на подсъдимия, тъй като са били получавани от свидетелите П., Т., Т., С., Н. и други. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и осъждането му на наказание в размер около средния, предвиден в материално – правната норма, с оглед чистото съдебно М.ло и добрите му характеристични данни. Пледира, също така, след редукция на наказанието, с оглед диференцираната процедура, по която се провежда съдебното производство, изтърпяването на същото да бъде отложено, по реда на чл. 66 от НК.

            Гражданският ищец – министърът на финансите, като представител на държавата, чрез процесуалния си представител, се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение. Моли да бъде уважен приетият за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск.

            Единият от защитниците на подс. П. – адв. С., САК, намира, че с оглед избрания ред за решаване на делото няма спор по отношение на вината на подзащитния му, но изтъква, че следва да вземе отношение по въпросите, касаещи индивидуализацията на наказателната отговорност на подзащитния му. Застъпва, че от значение за преценка на отговорността на подс. П. се явява обстоятелството, че счетоводното отчитане на дейността на представляваното от него дружество към 2009 г., в т. ч. подаването на данъчни декларации и издаването на фактури, се е осъществявало само и единствено от неговата бивша съпруга и съуправител – М.П., докато подсъдимият се е занимавал с фактическите действия по реализация на дейността на дружеството. Сочи, че поради разрив в отношенията между подс. П. и св. П., се е стигнало до напускане на св. П. като съдружник и преобразуване на дружеството в ООД, но и след това тя продължила да осъществява счетоводната отчетност на дружеството, включително издаване на фактури и подаване на данъчни декларации чрез нейния електронен подпис. Посочва, че въпреки че в обвинителния акт прокуратурата е приела посредствено извършителство на подсъдимия и е изключила виновно поведение на св. П., е налице предоверяване на подсъдимия, по отношение на св. П., поради непознаване на счетоводните изисквания от негова страна и предоставяне на всички правомощия на неговия съдружник. Изнася, че задълженията на дружеството са натрупани в рамките на един месец, от две фирми, на едно и също основание, а именно плащане на СМР по договор. Заявява, че за да обоснове обвинението по чл. 253 от НК, прокурорът е изложил само свои съждения, а не факти. Прави анализ на основните състави на престъплението „изпиране на пари“ по чл. 253, ал. 1 и ал. 2 от НК и заключава, че за да е осъществен този престъпен състав, е необходимо подсъдимия да е упражнявал фактическа власт върху предмета на престъплението, каквато в конкретния случай не е била налице. Пледира при преценка на следващото се на подсъдимия наказание да бъдат отчетени чистото му съдебно М.ло, поведението му в хода на наказателното производство, направеното от него разкаяние и получения урок, поради което намира, че справедливо би било да му бъде наложено наказание, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок. Предлага гражданският иск да не бъде уважен, като изнася, че не е налице приключило производство по събиране на данъчното задължение от данъчнозадълженото лице с ревизионен акт.

            Другият от защитниците на подс. П. – адв. Р., се присъединява изцяло към становището на адв. С..

            Подсъдимият, преди даване ход на съдебното следствие и в хода на самото съдебно следствие, при условията на гл. XXVII, чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Не желае да дава обяснение.

            В правото си на лична защита, подс. П. се присъединява към казаното от защитника му.

            В предоставената му последна дума, подсъдимият изразява съжаление за случилото си. Сочи, че осъзнава действията си, но тъй като не е специалист в тази област е възможно да се е предоверил при издаването и неиздаването на съответните документи.

 

            От фактическа страна

 

            Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на фактите, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав, на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от фактическа страна, относими към повдигнатото обвинение :

            Подсъдимият Р.В.П. и съпругата му – св. М.Д.П., били съдружници в дружеството „А.А.“ ООД, с ЕИК № *******, което било регистрирано на 29.12.2006 г., по фирмено дело  № 16070/2006 г., по описа на Софийски градски съд. Предметът на дейност на дружеството била външна и вътрешна търговска дейност, продажба и доставка на строителни материали, инженеринг, строителство, ремонт, реставрация и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, отдаване под наем на недвижими имоти, както и всяка друга дейност, незабранена от закона. Дружеството се управлявало и представлявало от подс. П. и св. М.П. заедно до 02.04.2009 г., когато били вписани промени и дружествения договор, а именно, че едноличен собственик на дяловете става подс. Р.П. и дружеството ще се представлява и управлява само и единствено от него.

            При осъществяване на търговската дейност на дружеството и при сключването на търговските сделки с контрагентите на дружеството, подс. П. единствен вземал решенията, както и осъществявал действия по организация за съставянето и изготвянето на необходимите счетоводни документи - фактури, справки - декларации, дневници за покупко - продажби по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и др. В този смисъл, дружеството „А.А.“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС от 20.08.2007 г. и е съответно дерегистрирано, считано от 21.06.2011 г., по инициатива на орган по приходите. Практика било при всяка сключена сделка, представляваното от подс. Р.В.П. дружество да преведе на доставчика дължимия данък добавена стойност (ДДС) върху стойността на доставката, който ДДС на свой ред доставчикът следвало да внесе в държавния бюджет. По сделките, по които представляваното от подс. П. дружество „А.А.“ ЕООД било доставчик, то имало право на данъчен кредит, който да се приспадне от дължимия от „А.А.“ ЕООД ДДС върху стойността на закупените стоки и услуги. Размерът на този данъчен кредит се изчислявал от данъчните органи по приходите, като от дължимия от дружество „А.А.“ ЕООД ДДС по сделките, по които дружеството било доставчик, се приспадал заплатения от „А.А.“ ЕООД ДДС по сделките, по които дружеството било купувач на стоки и услуги. За целта, съгласно изискванията на ЗДДС, съответното ДДС следвало да се декларира в законоустановения срок и да се отрази в справки – декларации пред данъчната администрация (Национална Агенция по    приходите – Териториална дирекция – София (НАП – ТД – София)), като сключените от дружеството сделки се опишат, съобразно действителната им облагаема основа. Счетоводното обслужване на „А.А.“ ЕООД, в т.ч. и представянето пред данъчната администрация на изискуемите от ЗДДС   справки – декларации и отчетните регистри на дружеството, се осъществявало от св. М.Д.П., която, въз основа на дадените и от подс. П. първични счетоводни документи, оформяла документацията и я изпращала по електронен път до НАП – София, справките – декларации по ЗДДС, отразяващи сключените за съответния данъчен период сделки от страна на „А.А.“ ЕООД, както и информацията, отразена в дневниците за покупки и продажби на дружеството (отчетен регистър), които също се предоставяли на данъчната администрация.

            Тъй като действията по сключване и изпълнение на договорите, по които страна било дружеството, се осъществявали от подс. П., то св. М.П. не била в състояние да установява дали отразените в предадените ѝ данни сделки, действително са били сключени и изпълнени и в този смисъл същата не е можела да формира субективна представа за тяхната достоверност с оглед предоставяните и първични счетоводни документи, респективно за неверността на отразените в тях обстоятелства, свързани със сключването и изпълнението на сделките.

            На неустановена дата през м. 07.2009 г., подс. Р.В.П. решил да избегне заплащането на данъчни задължения по ДДС от страна на представляваното от него търговско дружество. За целта, той решил дружество „А.А.“ ЕООД неправомерно да упражни право на данъчен кредит, който да бъде приспаднат от дължимия от дружеството ДДС по сключени сделки, по които дружество „А.А.“ ЕООД е получател на стоки и услуги, по които сделки в действителност не е бил превеждан дължим ДДС, в размер на двадесет процента от стойността на отразените в съответните фактури стоки и услуги, като сделките не били реално осъществени и по тях не били извършени плащания.

            Дружество „А.А.“ ЕООД изграждало сграда, находяща се в град София, ул. ******, вх. „Б“, като през 2009 г. сградата била на етап „груб строеж“. За осъществяване на целта си за неплащане на данъчни задължения, подс. Р.В.П. се снабдил с фактури, въз основа на които се твърдяло, че дружество „КТПЕ ***” ЕООД, с ЕИК ********, и дружество „С***” ЕООД, с ЕИК ********, са извършили строително - монтажни работи (СМР) на обекта през този данъчен период (от 01.06.2009 г. до 30.06.2009 г.), по договор с дружество „А.А.“ ЕООД.

            Гореописаните дружества не разполагали с наети работници, работници на трудов договор, машини, техника или друга възможност за изпълнение на СМР. Договори не били сключвани и съответно наличие на такива не е установено. Управител на дружество „КТПЕ ***“ ЕООД била св. А.А.К.. Същата не е сключвала договори с други стопански субекти и не е издавала фактури, както и не е получавала парични средства от подс. Р.В.П..

            Управител на дружество „С***“ ЕООД била св. Т.С.Т.. Тя също не била сключвала договори с други стопански субекти и не била издавала фактури, както и не е получавала парични средства от подс. Р.В.П..

            Поради тази причина, фактурите с право на данъчен кредит за доставка на стоки били оформени без да е налице основание, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

            На обекта на дружество „А.А.“ ЕООД, находящ се в гр. София, ул. „********, длъжността техническия ръководител изпълнявала единствено св. Д. М.. В хода на извършените строително – монтажни дейности за целия период по изграждане на сградата, свидетелката в нито един момент не осъществила контакт с лица, трудово ангажирани от дружествата „КТПЕ ***“ ЕООД и „С***“ ЕООД.

            На 14.07.2009 г., в гр. София, подс. Р.П. предоставил на св. М.П. документи с невярно съдържание – фактури, както и указания същите да се отразят в декларацията по ЗДДС и последната да се подаде по електронен път пред ТД на НАП - София, офис „И.“, находяща се в гр. София, ул. „********, вх. „Б“, което св. П. сторила. Въз основа на фактурите се приспадал неследващ се данъчен кредит, без да са налице основанията за това, предвидени в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС („Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка“) в размер на 490 883.81 лева, като същите били описани в подадената справка – декларация по ЗДДС с  № 22120941731/14.07.2009 г. и дневник за покупки по чл. 124 ЗДДС („Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри дневник за покупките и дневник за продажбите“), в която била потвърдена неистина – че са получени доставки с право на пълен данъчен кредит, с доставчици „КТПЕ ***“ ЕООД и „С***” ЕООД, както следва :

            - Фактура  № 35/01.06.2009 г., с данъчна основа 124 500 лева и начислен ДДС, в размер на 24 900 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № **********/02.06.2009 г., с данъчна основа 162 000 лева и начислен ДДС, в размер на 32 400 лева, с предмет на сделка „СМР аванс”, с доставчик „С***” ЕООД ;

            - Фактура  № 36/03.06.2009 г. с данъчна основа 135 500 лева и начислен ДДС в размер на 27 100 лева с предмет на сделка „СМР по договор” с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № 37/05.06.2009 г., с данъчна основа 105 750 лева и начислен ДДС, в размер на 21 150 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № 38/08.06.2009 г., с данъчна основа 136 000 лева и начислен ДДС, в размер на 27 200 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № 39/10.06.2009 г., с данъчна основа 129 500 лева и начислен ДДС, в размер на 25 900 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № 40/12.06.2009 г., с данъчна основа 131 000 лева и начислен ДДС, в размер на 26 200 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ *** ” ЕООД ;

            - Фактура  № 42/15.06.2009 г., с данъчна основа 118 750 лева и начислен ДДС, в размер на 23 750 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № 43/16.06.2009 г., с данъчна основа 133 250 лева и начислен ДДС, в размер на 26 650 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № 44/17.06.2009 г., с данъчна основа 123 150 лева и начислен ДДС, в размер на 24 630 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № 45/18.06.2009 г., с данъчна основа 127 500 лева и начислен ДДС, в размер на 25 500 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № 46 /19.06.2009 г., с данъчна основа 138 700 лева и начислен ДДС, в размер на 27 740 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № 48/19.06.2009 г., с данъчна основа 114 000 лева и начислен ДДС, в размер на 22 800 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № **********/23.06.2009 г., с данъчна основа 162 000 лева и начислен ДДС, в размер на 32 400 лева, с предмет на сделка „СМР аванс”, с доставчик „С***” ЕООД ;

            - Фактура  № 49/24.06.2009 г., с данъчна основа 133 350 лева и начислен ДДС, в размер на 26 670 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № 50/25.06.2009 г., с данъчна основа 120 500 лева и начислен ДДС, в размер на 24 100 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № 51/26.06.2009 г., с данъчна основа 118 000 лева и начислен ДДС, в размер на 23 600 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № 52/29.06.2009 г., с данъчна основа 109 550 лева и начислен ДДС, в размер на 21 910 лева, с предмет на сделка „СМР по договор”, с доставчик „„КТПЕ ***” ЕООД ;

            - Фактура  № **********/30.06.2009 г., с данъчна основа 131 419.05 лева и начислен ДДС, в размер на 26 283.81 лева, с предмет на сделка „СМР аванс”, с доставчик „С***” ЕООД.

            Св. П., съобразно задълженията си, отразила твърдените, но неосъществени сделки в отчетния регистър на дружеството (дневниците за покупки и продажби), която информация предоставила на органите по приходите на 14.07.2009 г., на която дата изготвила и подала указаната и от подс. П. справка – декларация по ЗДДС с  № 22120941731/14.07.2009 г., по електронен път до НАП – ТД - София.

            В тази справка – декларация били посочени сделки, отразени във подробно цитираните фактури с невярно съдържание и по този начин пред данъчната администрация била потвърдена неистина – били декларирани завишени стойности на данъчна основа на получени облагаеми доставки, в резултат на което се завишавало правото на данъчен кредит за покупките, който неправомерно формиран данъчен кредит се приспадал от дължимия ДДС за продажбите, подлежащ на внасяне в бюджета на държавата, като била декларирана данъчна основа на получени облагаеми доставки, която не отговаряла на реалното ДДС. В резултат на така декларираните обстоятелства и приложения отчетен регистър, в който били отразени сделки, удостоверени с посочените по-горе фактури, за „А.А.“ ЕООД възникнало право на приспадане на данъчен кредит в размер на 490 883.81 лв. и по този начин представляваното от подсъдимия дружество избегнало заплащане на дължим ДДС по сделките, по които е доставчик на стоки и услуги в размер на 490 883.81 лв. Тези задължения на „А.А.“ ЕООД произтичат от регистрацията на дружеството по ЗДДС, които следвало да се осъществяват от управителя - подс. Р.В.П., и са установени в чл. 124 от ЗДДС ((1) „Регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри : 1. дневник за покупките ; 2. дневник за продажбите. (2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г.) „Регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.) и чл.125 („За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка - декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157 от ЗДДС ; ал. 3, „Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период ; ал. 4, „Справка - декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период“, и ал. 5 „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.“)

            Като не осъществил плащания на суми за дължимия ДДС, който формално бил начислен (съгласно твърденията, че са извършени сделки по гореописаните фактури) и дължим въз основа на гореописаните фактури, подс. П. знаел, че в подадената в гр. София на 14.07.2009 г. справка – декларация е затаена истина, което обстоятелство представлява престъпление, съгласно действащото в Р. България законодателство (престъпния състав по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 от НК), тъй като целта на цялото осъществено от подс. П. поведение било неплащане на данъчно задължение. По този начин, подс. П., на 14.07.2009 г., държал паричната сума от 490 883.81 лв., която сума била формирана чрез извършено престъпление, а именно от неплащането на ДДС.

            Дружество „А.А.“ ЕООД изградило сграда, находяща се в град София, ул. ******, вх. „Б“, като през 2009 г., когато сградата била на етап груб строеж, започнали продажби на изградените обекти. Бетоновите разтвори за строежа били доставяни от дружество „Т.С.” ЕООД. Поради неплащане на получените доставки от страна на дружество „А.А.“ ЕООД, било договорено дружество „А.А.“ ЕООД да прехвърли на дружество „Т.С.” ЕООД собствеността си върху недвижим имот, представляващ офис  № 4 и магазин  № 2, на фаза „груб строеж“, УПИ II-860, кв.  № 104, м. „******“, гр. София. Била определена стойност на сделката, в размер на 366 804 лева, и дължимо ДДС, в размер на 61 134 лева. На 12.08.2009 г., в гр. София, нотариална кантора на нотариус Д. *******, бил сключен договор за покупко - продажба между подс. Р.В., в качеството му на управляващ и представляващ дружество „А.А.“ ЕООД, като продавач, и св. Т.С.Н., в качеството и на управляващ и представляващ дружество „Т.С.” ЕООД, като купувач на недвижим имот, представляващ офис  № 4 и магазин  № 2, на фаза „груб строеж“, УПИ II-860, кв.  № 104, м. „******“, гр. София, съгласно нотариален акт (НА)  № 64, том I, peг.  № 2689, дело  № 52/2009 г., като била определена цена от 366 804 лева, върху която било начислено дължимо ДДС, в размер на 61 134 лева. Подс. Р.В., в качеството му на управляващ и представляващ дружество „А.А.“ ЕООД, не издал фактура за сделката, в нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДДС („Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга“).

            На 14.09.2009 г., в град София, ул. ******, вх. „Б“, в ТД на НАП – София, офис „И.”, св. М.Д.П. по указание на подс. Р.В.П., подала справка – декларация и дневници за покупки и продажби на „А.А.“ ЕООД, в НАП, по електронен път, чрез електронен подпис на името на св. П., като в декларацията относно недвижим имот – офис  № 4 и магазин  № 2, на фаза „груб строеж“, УПИ II-860, кв.  № 104, м. „******“, гр. София, не декларирала данъчното задължение по ЗДДС на дружество „А.А.“ ЕООД в размер на 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева, с което била затаена истина в подадена пред ТД на НАП – София, офис „И.” справка – декларация по чл. 125 ЗДДС, с  № 2212-0945316/14.09.2009 г. и приложения към нея отчетен регистър – дневник за продажби по чл. 124 ЗДДС за отчетен период – месец 08.2009 г., тъй като не бил начислен и съответно деклариран ДДС за внасяне в посочения размер, във връзка с осъществяването на сделка за продажба на недвижимите имоти по отношение на офис  № 4 и магазин  № 2, на фаза „груб строеж“, УПИ 11-860, кв.  № 104, м. „******“, гр. София, съгласно НА  № 64, том I, peг.  № 2689, дело  № 52/2009 г. с дата на сделката 12.08.2009 г. и страни „А.А.” ЕООД – продавач, и „Т.С.” ЕООД – купувач, за сумата от 366 804 лева и дължимо ДДС, в размер на 61 134 лева. Това е така, защото при осъществяването на сделката подс. П. не издал фактура за посочената сделка и допуснал осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство – не издал фактурата, въпреки задълженията си, предвидени в чл. 7, ал. 1 Закона за счетоводството (ЗСч) („Първичен счетоводен документ по чл. 6, aл. 1 се издава, когато това е предвидено в закон.“), във вр. с чл. 24 ЗСч („Финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал.“) и чл. 113, ал. 1 от ЗДДС („Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.“).

            Като не внесъл начисленото и събрано по горепосочените сделки за покупко – продажба на недвижими имоти ДДС, подс. П. знаел, че в подадената в гр. София, на 14.09.2009 г., справка – декларация е затаена истина, което обстоятелство представлява престъпление, съгласно действащото в Р България законодателство (престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 от НК), тъй като целта на цялото осъществено от подс. П. поведение било неплащане на съществуващо данъчно задължение. По този начин, подс. П., на 14.09.2009 г., държал паричната сума от 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева, която сума била формирана от извършено престъпление, а именно от неплащането на ДДС.

            За подс. Р.П., в качеството му на управител на дружество „А.А.” ЕООД, съществувало задължение в периода от 01.03.2011 г. до 31.03.2011 г., в град София, да подаде декларация за данъчни задължения на посоченото дружество по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), които за данъчно облагаемия период били в общ размер на 9 254.67 лв. (девет хиляди двеста петдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки), съобразно баланса на дружеството.

            Тази сума се формирала от осъществени сделки за продажба на, недвижими имоти, както следва :

            - ателие  № 12А, склад  № 5, фаза „груб строеж“, УПИ II-860, кв.  № 104, м. ******, гр. София, съгласно НА  № 65, том I, peг.  № 1576, дело  № 55/2010 г., с дата на сделката 25.02.2010 г. и страни - дружество „А.А.” ЕООД – продавач, и И. И. С. – купувач, за сумата от 37 510 лева и дължим корпоративен данък, в размер на 2 588 лева ;

            - апартамент  № 12, складово помещение  № 30 и паркомясто  № 26, фаза „груб строеж“, УПИ II-860, кв.  № 104, м. ******, гр. София, съгласно НА  № 72, том I, peг.  № 650, дело  № 60/2010 г., с дата на сделката 26.02.2010 г. и страни - дружество „А.А.” ЕООД, като продавач, и С.А.С., като купувач, за сумата от 80 000 лева и дължим корпоративен данък, в размер на 6 666.67 лева.

            Подсъдимият не подал в ТД на НАП - София, офис „И.”, Годишна данъчна декларация, съгласно чл. 92 ЗКПО, ал. 1 ( „Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък“, и ал. 2 „Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице“).

            Подсъдимият Р.В.П. е роден на *** г., в гр. К., българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, технически ръководител в „Г.Г.“ ЕООД, живущ ***, ж. к. „********“, бл.********, ЕГН **********.

 

            По доказателствата

 

            Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите по обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, закрепени в писмените доказателства, гласните и писмени доказателствени средства и способите на събиране и проверка на доказателствен материал, проверени от съда при постановяване на определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а   именно :

            гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Зорница *******а П. (т. 8, л. 11 от досъдебното производство), З.З.К. (т. 8, л. 15 – л. 16 и т. 9, л. 1 от досъдебното производство),В.Т.М.(т.8, л. 17 от досъдебното производство), М. Т. Т. (т. 8, л. 18 от досъдебното производство), Н.Т. Т. (т. 8, л. 19 от досъдебното производство), П. Н.Г.(т. 8, л. 26 от досъдебното производство), И.Т.С. (т. 8, л. 27 от досъдебното производство), П.Н.А.(т. 8, л. 29 от досъдебното производство), Д.Н.К.(т. 8, л. 30 – л. 31 от досъдебното производство), А.Х.С.(т. 8, л. 32 – л. 33 от досъдебното производство), С. С. Н. (т. 8, л. 48 от досъдебното производство), В.М.Г.(т. 8, л. 52 от досъдебното производство), Н.Ж.И.(т. 8, л. 55 от досъдебното производство), Т.К.И.(т. 8, л. 58 от досъдебното производство), С.А.С.(т. 8, л. 61 от досъдебното производство), В.А.Р.(т. 8, л. 64 – л. 65 от досъдебното производство), И. И. С. (т. 8, л. 66 от досъдебното производство), П. Н.П.(т. 8, л. 70 от досъдебното производство), А.А.К. (т. 8, л. 77 – л. 78 от досъдебното производство), Д. ******* Ч. (т. 8, л. 95 – л. 96 от досъдебното производство), С.Д.Л.(т. 8, л. 99 – л. 100 от досъдебното производство), Н.Г.К.(т. 8, л. 113 от досъдебното производство), Т.С.Н. (т. 8, л. 128 от досъдебното производство), М.Д.П. (т. 8, л. 140 – л. 141 от досъдебното производство), М. *******а С. (т. 13, л. 13 от досъдебното производство), Ивона И.С.(т. 13, л. 126 от досъдебното производство) и Д. Й. М. (т. 13, л. 158 от досъдебното производство) ; писмени доказателствени средства и писмени доказателства – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на ревизионен акт (РА)  № **********/29.05.2012 г. на ТД на НАП – гр. София, от извършена ревизия на „А.А.“ ЕООД, с приложени към него ревизионен доклад (РД), съобщения по чл. 32 от ДОПК и протоколи (т. 1, л. 21 – л. 59  от досъдебното производство), РА  № **********/08.04.2010 г. на ТД на НАП – гр. София, от извършена ревизия на „А.А.“ ЕООД, с приложени към него РД, съобщения по чл. 32 от ДОПК и протоколи (т. 1, л. 60 – л. 59  от досъдебното производство), писмо от ТД на НАП – гр. София, офис „И.“, до СДВР, изх.  № 12-24-00-755/07.08.2013 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документи, касаещи „А.А.“ ЕООД, изпратени от ТД на НАП – София град, офис И., с писмо изх.  № 12-24-00-755/07.08.2013 г. по описа на ТД на НАП – София град, офис „И.“, вх. № 36906/2013 г. по описа на СДВР (т. 2 и т. 3 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на годишна данъчна декларация (ГДД) на „А.А.“ ЕООД за 2009 г. (т. 4, л. 1 – л. 5 и т. 5, л.    11 – 15 от досъдебното производство), ГДД на „А.А.“ ЕООД за 2008 г. (т. 4, л. 6 – 10 и т. 5, л. 16 – 21 от досъдебното производство), годишен финансов отчет (ГФО) на „А.А.“ ЕООД към 31.12.2008 г. (т. 4, л. 11 – л. 22 и т. 5, л. 22 – 34 от досъдебното производство), счетоводен баланс (СБ) и отчет за приходите и разходите (ОПР) на „А.А.“ ЕООД към 31.12.2009 г. (т. 5, л. 3 – л. 10 от досъдебното производство), ГДД на „А.А.“ ЕООД за 2007 г. и финансов отчет за 2007 г. (т. 5, л. 35 – л. 63 от досъдебното производство), ГДД на „А.А.“ ЕООД за 2006 г. (т. 5, л. 64 – л. 79 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на справка –декларация (СД) по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и дневници за продажби за данъчни периоди м. 08.2007 г. – м. 12.2010 г. (т. 6 от досъдебното производство и т. 11, л. 3 – л. 12 от досъдебното производство), справки от Агенцията по вписванията (АП) – Служба по вписванията (СП), относно вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на Р.В.П. (т. 7, л. 47 – л. 54 от досъдебното производство и л. 144 – 216 от съдебното производство) и „А.А.“ ЕООД (т. 7, л. 4 – л. 46 от досъдебното производство) ; справка от АП – Търговски регистър (ТР), относно вписванията и промените по партидата на „А.А.“ ЕООД, ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на  вписаните актове (т. 13, л. 25 – л. 109 от досъдебното производство) ; справка от ТД на НАП – София  град, офис „И.“, относно състоянието на всички действащи трудови договори, за периода от 01.01.2007 г. до 3112.2010 г. в „А.А.“ ЕООД (т. 13, л. 22 – л. 23 и л. 252 – л. 253 от досъдебното производство), извлечение от ТР по партидата на „А.А.“ ЕООД (т. 1, л. 91 – 92 от досъдебното производство), договор за прехвърляне на дружествени дялове от 18.03.2009 г., между М.Д.П. и Р.В.П., в качеството им на продавачи, и „Х.Г.Л.“ (т. 1, л. 95 – л. 96 от досъдебното производство), тристранно споразумение от 06.04.2009 г., между „А.“ ООД, „А.А.“ ЕООД и „К.2000“ ООД (т. 9, л. 1а – л. 2 от досъдебното производство) ; СД по ЗДДС за м. 06.2009 г. на „КТПЕ ***“ ЕООД (т. 11, л. 191 – л. 195 от досъдебното производство) ; справки относно движението на банковите сметки на „А.А.“ ЕООД (т. 13, л. 196 – л. 198, л. 200 – л. 202, л. 204 – л. 209, л. 211 – л. 217, л. 219 – л. 222, л. 224 – л. 230 от досъдебното производство), решение от 11.09.2012 г., постановено по гр. дело  № 1390/2011 г. по описа на СГС – ТО, VІ-в състав, за обявяване неплатежоспособността на „А.А.“ ЕООД в (т. 1, л. 4 – л. 19 от досъдебното производство), електрофотографски (ксерографски) копия на нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот, срещу задължение за строителство  № 099, т. І, рег.  № 6066, дело  № 080/2008 г. на нот. Л.З.(т. І, л. 127 – л. 133 от досъдебното производство), нотариален акт за прехвърляне на собственост на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение  № 99, т. ІV, рег.  № 9967, дело  № 637/2009 г. на нот. И. И. (т. 1, л. 135 – л. 137 и т. 8, л. 49 – л. 51 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 96, т. V, рег.  № 10206, дело  № 823/209 г. на нот. С.Т.(т. 1, л. 138 – л. 144 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 78, т. ІІ, рег.  № 4233, дело  № 844/2009 г. на нот. И. И. (т. 1, л. 144 – л. 146 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 197, т. ІІІ, рег.  № 8782, дело  № 542/2009 г. на нот. И. И. (т. 8, л. 12 – л. 14 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 111, т. ІІІ, рег.  № 6953, дело  № 777/2009 г. на нот. С.Т.(т. 8, л. 20 – л. 21 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 43, т. ІV, рег.  № 8420, дело  № 600/2009 г. на нот. С.Т.(т. 8, л. 53 – л. 54 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 123, т. ІV, рег. № 9198, дело  № 675/2009 г. на нот. С.Т.(т. 8, л. 56 – л. 57 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 122, т. ІV, рег.  № 9197, дело  № 674/2009 г. на нот. С.Т.(т. 8, л. 59 – л. 60 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 72, т. І, рег.  № 650, дело  № 60/2010 г. на нот. И. И. (т. 8, л. 62 – л. 63 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 65, т. І, рег.  № 1576, дело  № 55/2010 г. на нот. И. И. (т. 8, л. 67 – л. 69 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 42, т. ІV, рег.  № 8419, дело  № 599/2009 г. на нот. С.Т.(т. 8, л. 71 – л. 72 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 64, т. І, рег.  № 2689, дело  № 52/2009 г. на нот. Д. ******* (т. 8, л. 129 – л. 132 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 36, т. ІV, рег.  № 9265, дело  № 578/2009 г. на нот. И. И. (т. 9, л. 5 – л. 7 от досъдебното производство), нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот  № 28, т. ІV, рег.  № 8342, дело  № 586/2009 г. на нот. С.Т.(т. 13, л.  128 – л. 129 от досъдебното производство), справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подс. П. (л. 36 – л. 38 от съдебното производство), справка от СДВР – сектор „БДС”, със снимка на подсъдимото лице (л. 39 от съдебното производство) ; способи на доказване – – заключения на графическа експертиза  № 492-Е/2014 г. (т. 10, л. 5 – л. 10 от досъдебното производство), съдебно – счетоводна експертиза (т. 10, л. 11 – л. 42 от досъдебното производство), съдебно – счетоводна и банкова експертиза (т. 13, л. 234 – л. 245 от досъдебното производство).

            В посочената доказателствена съвкупност не фигурират гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и способи на доказване, които да не са относими към предмета на доказване по наказателното производство.

            Останалите гласни и писмени доказателствени средства, както и писмени доказателства, находящи се в досъдебното производство, а именно показанията на свидетелите Д.а Г. С. (т. 8, л. 34 от досъдебното производство), Т.С.Т. (т. 8, л. 89 от досъдебното производство), Р.В.Г.(т. 8, л. 103 от досъдебното производство), М.С.Р.(т. 8, л. 109 от досъдебното производство), Р.К.К. (т. 13, л. 14 от досъдебното производство), Г.К.М.(т. 13, л. 136 от досъдебното производство) ; писмени доказателствени средства – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на счетоводни документи на „К.2000“ ООД (т. 9, л. 8 – л. 59 от досъдебното производство), данъчни документи относно „С.П.“ ООД (т. 11, л. 36 – 46 от досъдебното производство), „У.“ ЕООД (т. 11, л. 47 – л. 50 от досъдебното производство), М.“ ООД (т. 11, л. 52 – л. 77 от досъдебното производство), ЕТ „Б.***– В.П.“ (т. 11, л. 78 – л. 103 от досъдебното производство), „А.“ ЕООД (т. 11, л. 104 – л. 108 от досъдебното производство), „К.2000“ ООД (т. 11, л. 109 – л. 173 от досъдебното производство), „Л.“ ЕООД (т. 11, л. 174 – л. 190 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документи, касаещи договор между „А.А.“ ЕООД и „У.“ ЕООД (т. 8, л. 35 – л. 47 от досъдебното производство), счетоводни документи, удостоверяващи плащания по договор между „Л.“ ООД и „А.А.“ ЕООД (т. 8, л. 119 – 127 от досъдебното производство), договор за възлагане на строителство от 07.09.2009 г. между „Т.“ ЕООД и „А.А.“ ЕООД (т. 8, л. 133 – л. 137 от досъдебното производство), тристранно споразумение между „А.“ ЕООД, „А.А.“ ЕООД и „Т.“ ЕООД (т. 8, л. 138 от досъдебното производство), извлечения от СП по партидата на „С.П.“ ЕООД (т. 1, л. 116 – 122 от досъдебното производство), И.В.Ц.(т. 1, л. 134 – 136 от досъдебното производство), И. З.Й.(т. 1, л. 147 – 148 от досъдебното производство), договор за цесия от 22.05.2010 г., със страни „А.А.“ ЕООД и „С.П.“ ООД (т. 1, л. 149 – 151 от досъдебното производство), извлечения от АП – Имотен регистър (ИР), касаещи лицата М.Д.П. (т. 7, л. 55 – л. 61 от досъдебното производство), Е.Р.П. (т. 7, л. 62 – л. 65 от досъдебното производство), „А.“ ЕООД (т. 7, л. 72 – л. 61 от досъдебното производство) и „С.П.“ ЕООД (т. 7, л. 66 – л. 71 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на акт за приемане на конструкция от 22.12.2008 г. (т. 9, л. 3 от досъдебното производство) и констативен протокол, на основание чл. 181, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) (т. 9, л. 4 от досъдебното производство), съдът не взе предвид при изграждане на фактическите си изводи, тъй като същите са несъотносими към предмета на доказване, очертан от фактическите твърдения, направени по съставомерните факти в обвинителния акт, защото касаят дейност на „А.А.“ ЕООД, която не е инкриминирана с внесения в съда обвинителен акт, или съдържат изявления на свидетелите, че не познават подсъдимото лице и не са имали никакви търговски отношения с него и/или с представляваното от него дружество, или касаят лица, които нямат процесуално качество в производството, или в тях се изнасят обстоятелства, стоящи отново извън предмета на доказване по настоящото наказателното производство, съгласно разпоредбата на чл. 102 от НПК.

            Съдът не взе под внимание, при преценката си по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК, и докладни записки, писма, служебни бележки, постановления на разследващия орган и на прокуратурата, призовки, справки – декларации на вещите лица, защото същите касаят хода на провежданото наказателно производство, а не изясняват обстоятелства от него, респективно са неинформативни относно очертаното с обвинителния акт фактическо обвинение, поради което са и неотносими към предмета на доказване по настоящото наказателно производство, така, както е очертан в разпоредбата на чл. 102 от НПК.

            Съдът намира, че всички кредитирани като относими гласни и писмени доказателствени средства, писмени доказателства и способи на доказване по делото са непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят направеното от подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения.

            С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позове единствено на направеното самопризнание и на доказателствата, които го подкрепят. В настоящия случай липсват гласни и писмени доказателствени средства и веществени (писмени) доказателства, които да обективират каквото и да било съществено противоречие с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което не се налага и обсъждане на доказателства, по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички посочени по-горе като относими събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства – свидетелски показания, писмени доказателствени средства – протоколи и документи, писмени доказателства и заключения на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената фактическа обстановка. Предприетите действия по разследването са извършени при пълно спазване на императивните процесуални правила, установени в НПК. Така направеното самопризнание от подс. П. изцяло и несъмнено се потвърждава от доказателствената съвкупност, без да е налице нито едно доказателство и/или доказателствено средство, от което съдът може да направи различни или противоположни фактически констатации от тези, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт на прокурора.

            По тези причини съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и намери, че следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.

 

            От правна страна

 

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

 

            1. По обвинението за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

            Съдът намира, че при така установената фактическа обстановка, подс. Р.В.П. е осъществил, от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК така, както то е формулирано от прокуратурата в обвинителния акт.

            Непосредствен обект на извършената от подсъдимия престъпна деятелност са обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразното функциониране на данъчната система на държавата. Чрез инкриминираните в посочената материално – правна разпоредба на чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7 от НК действия пряко се въздейства върху конституционно закрепеното задължение на гражданите и юридическите лица да заплащат определените със закони данъци. От своя страна, данъкът представлява публично държавно вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. На това публично субективно право на държавата съответства задължението на гражданите и юридическите лица, закрепено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията, за заплащане на данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество.

            От обективна страна, подс. П. е бил собственик и законен представител – управител, на търговско дружество „А.А.” ЕООД, което е регистрирано по Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и ЗДДС. В това си качество, същият е имал задължението да подава периодично – ежемесечно, съгласно разпоредбите на ЗДДС, СД, към които част са, съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Правилника за приложение (ПП) на ЗДДС, съответните дневници за покупки и продажби на представляваното от него дружество. В тези дневници е следвало да бъдат истинно вписани всички издадени и получени от дружеството фактури за извършени и получени доставки (услуги). Съдържимото се в дневниците е трябвало да се нанесе в кореспондиращ вид, в съответните графи (клетки) и раздели на формуляра на СД.

            Видно от приобщените към материалите по делото писмени доказателствени средства – документи, СД по ЗДДС, дневници за покупки и продажби, протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС и фактури, подс. П., за инкриминираните с обвинителния акт два данъчни периода през 2008 г. – месеците юни и август 2009 г., е изпълнявал това свое задължение, като е подавал СД по ЗДДС в ТД на НАП – София град, офис „И.“, находящ се в гр. София, ул. ******, вх. „Б“, съответно на 14.07.2009 г. – за данъчен период 01 – 30.06.2009 г., и на 14.09.2009 г. – за данъчен период 01 – 31.08.2009 г.

            Престъпно, обаче, при подаване на СД по ЗДДС за първия инкриминиран период – на 14.07.2009 г., подсъдимият, действайки като посредствен извършител, чрез св. М.П., явяваща се оръдие на престъплението, включил в дневниците, част от СД, 19 броя неистински фактури, а именно такива, на които е придаден вид, че са издадени от името на юридически лица „КТПЕ *** ” ЕООД и „С***” ЕООД, в периода 01 – 30.06.2009 г., които в действителност не са издадени, тъй като посочените в тях доставки (услуги) реално никога не са били извършвани, след което, отразявайки тези данни и в съответните графи (клетки) на формулярите на СД, подсъдимото лице, потвърждавайки неистина в СД и в дневника за покупки по чл. 124 от ЗДДС, където включил информация от неистинските фактури, е избягнало по противозаконен, инкриминиран с нормата на чл. 255, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, ред плащането на данъчни задължения. Това е станало, като по описания по-горе начин подсъдимият е създал привидно, неистинско основание за приспадане на данъчен кредит, съобразно разпоредбите на ЗДДС, който, поради това, че съответните доставки не са били реално извършени, не се е следвал за притежаваното и представлявано от него дружество – „А.А.” ЕООД, регистрирано по ЗДДС.

            През втория инкриминиран период – м. август 2009 г., подсъдимият, в нарушение на задълженията си, произтичащи от чл. 7, ал. 1, вр. чл. 24 от ЗСч и чл. 113, ал.1 от ЗДДС, не издал фактура за извършената от него продажба на недвижим имот, а именно офис  № 4 и магазин  № 2, на фаза „груб строеж“, УПИ II - 860, кв.  № 104, м. „******“, гр. София, съгласно НА  № 64, том I, peг.  № 2689, дело  № 52/2009 г., с дата на сделката 12.08.2009 г., и страни „А.А.” ЕООД – продавач, и „Т.” ЕООД – купувач, за сумата от 366 804 (триста шестдесет и шест хиляди осемстотин и четири) лева и дължимо ДДС, в размер на 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева. По този начин, извършената сделка и дължимото ДДС по нея не били включени в дневника за продажби на дружеството, респективно не били отразени в подадената на 14.09.2009 г., от св. М.П., СД по чл. 125 от ЗДДС, с  № 2212 - 0945316/14.09.2009 г. и приложения към нея отчетен регистър - дневник за продажби по чл. 124 от ЗДДС за отчетния период - месец август 2009 г. Подсъдимият допуснал осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство - не издал фактурата, въпреки задълженията си, предвидени в чл. 7, ал. 1, вр. чл. 24 от ЗСч и чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, и затаил истина в подадена в ТД на НАП - София, офис „И.” СД по чл. 125 от ЗДДС, с  № 2212 - 0945316/14.09.2009 г. и приложения към нея отчетен регистър - дневник за продажби по чл. 124 от ЗДДС, за отчетния период месец август 2009 г., в резултат на което не начислил и съответно не декларирал ДДС за внасяне в посочения размер, във връзка с осъществена сделка за продажба на недвижим имот, със страни „А.А.” ЕООД – продавач, и „Т.С.” ЕООД – купувач, за сумата от 366 804 (триста шестдесет и шест хиляди осемстотин и четири) лева и дължимо ДДС, в размер на 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева.

            Изпълнителното деяние, извършващо се чрез действие – подаването на СД по ЗДДС с невярно съдържание (съдържаща неистина), подсъдимото лице е извършвало чрез св. М.П. (действаща при условията на фактическа грешка), видно и от наличната по делото графическа експертиза на СД и протоколите, съставяни от данъчния служител при предаване на СД и дневниците на хартиен и магнитен носител. По този начин е реализирал и престъпния резултат, предвиден в хипотезиса на това резултатно   престъпление – избягване плащането на дължимо данъчно задължение.

            Налице е и квалифициращият частен съставомерен елемент „особено големи размери” на ал. 3 на чл. 255 от НК. Особеното големите размери на престъплението също са безспорно доказани, както от наличната в материалите по делото в значителен обем, пряко релевантна към предмета на доказване, писмена доказателствена съвкупност, така и от способите на доказване – съдебно - счетоводна експертиза и съдебно – счетоводна и банкова експертиза. Съгласно легалното определение, дадено в нормата на чл. 93, т. 14, пр. 2 от НК, данъци в особено големи размери са тези, надхвърлящи дванадесет хиляди лева.

            В настоящия случай, категорично доказаната сума, за която, чрез инкриминирано по пункт първи от обвинението използване на документи с невярно съдържание, потвърждаване на неистина в СД и в дневниците за покупките по чл. 124 от ЗДДС и приспадане на неследващ се данъчен кредит, подсъдимият е избегнал плащането на данъци, е 490 883.81 лв. (четиристотин и деветдесет хиляди, осемстотин осемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки).

            Категорично доказаната сума, за която, чрез инкриминирано по пункт втори от обвинението затаяване на истина в подадената СД, неиздаване на фактура за осъществената покупко – продажба и допускане да се осъществява счетоводството на „А.А.“ ЕООД в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство, е 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева дължим ДДС. През инкриминирания период подсъдимият избегнал плащането на данъци в общ размер на 552 017.81 лв. (петстотин петдесет и две хиляди и седемнадесет лева и осемдесет и една стотинки) – сума, надхвърляща над 46 пъти законово предвидения критерий.

            От субективна страна, престъплението е осъществено от подс. П. чрез единствено възможната за конкретния инкриминиран състав форма на  вина – „пряк“ умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им.

            Съзнанието на подсъдимия, че в подадената на 14.07.2009 г. СД е потвърдена неистина, чрез включване на информация от документ с невярно съдържание – дневник за покупките по чл. 124 от ЗДДС, и по този начин е приспаднат неследващ се данъчен кредит, е изводимо и от обстоятелството, че по делото е установена и реална търговска дейност на „А.А.” ЕООД. За инкриминирания с обвинителния акт период – юни 2009 г., обаче, дружеството не е получавало реални доставки от „КТПЕ ***“ ЕООД и от „С***“ ЕООД. В тази насока, следва да се ценят и показанията на свидетелите Анка  К. - управител на „КТПЕ ***“ ЕООД, Т.Т. - управител на „С***“ ЕООД, В.Р.- синдик, и Д. М. - технически ръководител на обекта на „А.А.“ ЕООД в „******“, видно от които не се установява тези две дружества да са осъществявали реални доставки на „А.А.“ ЕООД. Свидетелите К. и Т. не са издавали инкриминираните фактури и не са осъществявали реална търговска дейност. Посочените по-горе 19 броя фактури са неистински документи. Тъй като неистинските фактури, привидно издадени от тези дружества, са деветнадесет и от показанията на св. М. се установява, че на обекта не са работили трудово ангажирани от дружество „КТПЕ ***“ ЕООД и дружество „С***“ ЕООД лица, не би могло да се защити тезата за заблуда на подс. П., чрез представянето на друго лице за законния представител и на двете дружества. Преценен в съвкупност, кореспондиращия си доказателствен обем, доказва с факти от обективната действителност субективния факт на съзнаване, от една страна, на неправомерността на извършването от подсъдимото лице (интелектуалната страна), от друга, на извършването му, въпреки това съзнаване (волевия аспект) и от трета – и съставомерната, инкриминирана цел - избягване плащането на дължимите данъци, в особено големи размери.

            Съзнанието на подсъдимия, че в подадената на 14.09.2009 г. СД е затаена неистина, тъй като подсъдимият допуснал осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство - не издал фактурата, въпреки задълженията си, предвидени в чл. 7, ал. 1, вр. чл. 24 от ЗСч и чл. 113, ал.1 от ЗДДС, и затаил истина в подадена в ТД на НАП - София, офис „И.” справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС, с  № 2212 - 0945316/14.09.2009 г. и приложения към нея отчетен регистър - дневник за продажби по чл. 124 от ЗДДС, за отчетния период месец август 2009 г., в резултат на което не начислил и съответно не декларирал ДДС за внасяне, в размер на 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева, във връзка с осъществена сделка за продажба на недвижим имот, със страни „А.А.” ЕООД – продавач, и „Т.С.” ЕООД, е изводимо от показанията на св. Т.Н.- управител на „Т.С.“ ЕООД, видно от които същата е договаряла сделката с подс. П..

            Съдът намира, че е налице и усложнението по чл. 26, ал. 1 от НК. Престъпната дейност на подс. П. обхваща две отделни, еднотипни деяния, извършени регулярно, през непродължителни периоди от време – в рамките общо на два месеца (14.07.2009 г. и 14.09.2009 г.). Всяко едно от тези деяния е осъществено чрез действие, като поотделно, покрива всички частни, съставомерни признаци на един и същ престъпен състав. И двете деяния са обединени от еднакво субективно отношение, в неговите интелектуални и волеви рамки, на подсъдимия към защитимия от закона обект на засягане, по отношение на непосредствения предмет на престъпно посегателство и начина на извършване на последното. Същото важи и за съставомерната цел, която е налична и в двете инкриминирани деяния. Последните са извършени при еднородна фактическа обстановка, при което последващите се явяват, от субективна и обективна страна, продължение на предшестващите. Поради изложеното, съдът намира, че деянията съставляват едно – единно, продължавано престъпление.

 

            2. По обвинението за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК.

            Съдът намира, че при така установената фактическа обстановка, подс. П. е осъществил, от обективна и субективна страна, състава и на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК така, както то е формулирано от прокуратурата в обвинителния акт.

            Непосредствен обект на извършената от подсъдимия престъпна деятелност са обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразното функциониране на данъчната система на държавата. Чрез инкриминираните в посочената материално – правна разпоредба на чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК действия пряко се въздейства върху конституционно закрепеното задължение на гражданите и юридическите лица да заплащат определените със закони данъци. От своя страна, данъкът представлява публично държавно вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. На това публично субективно право на държавата съответства задължението на гражданите и юридическите лица, закрепено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията, за заплащане на данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество.

            От обективна страна, подс. Р.В.П. е бил собственик и законен представител – управител, на търговско дружество „А.А.” ЕООД. В това си качество, същият е имал задължението да подава ТД на НАП - София, офис „И.”, годишна данъчна декларация съгласно чл. 92 ЗКПО, ал. 1 : „Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък“, и ал. 2 „Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице“.

            През данъчната 2010 г. дружеството осъществило сделки по продажба на следните недвижими имоти:

            - ателие  № 12А, склад  № 5, фаза „груб строеж“, УПИ II-860, кв.  № 104, м. ******, гр. София, съгласно НА  № 65, том I, peг.  № 1576, дело  № 55/2010 г., с дата на сделката 25.02.2010 г. и страни - дружество „А.А.” ЕООД – продавач, и И. И. С. – купувач, за сумата от 37 510 лева и дължим корпоративен данък, в размер на 2 588 лева ;

            - апартамент  № 12, складово помещение  № 30 и паркомясто  № 26, фаза „груб строеж“, УПИ II-860, кв.  № 104, м. ******, гр. София, съгласно НА  № 72, том I, peг.  № 650, дело  № 60/2010 г., с дата на сделката 26.02.2010 г. и страни - дружество „А.А.” ЕООД, като продавач, и С.А.С., като купувач, за сумата от 80 000 лева и дължим корпоративен данък, в размер на 6 666.67 лева.

            В резултат на това, за същото било възникнало задължение да подаде годишна данъчна декларация в ЗКПО, в която да отрази данъчния финансов резултат на „А.А.“ ЕООД за 2010 г. и дължимия корпоративен данък за същия данъчен период         в общ размер на 9 254.67 (девет хиляди двеста петдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки), съобразно баланса на дружеството.

            Вместо да изпълни задължението си по закон, подсъдимият бездействал, като не подал в ТД на НАП - София, офис „И.”, годишна данъчна декларация, съгласно чл. 92 от ЗКПО, за финансовата 2010 г. – в периода 01. – 31.03.2011 г., и по този начин не начислил и съответно не декларирал дължим корпоративен данък, във връзка с осъществени сделки за продажба на недвижими имоти. С това          подсъдимият избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗКПО, в големи размери - 9 254.67 лв.

            Налице е и квалифициращия частен съставомерен елемент „големи размери” на ал. 3 на чл. 255 от НК. Големите размери на престъплението също са безспорно доказани, както от наличната в материалите по делото в значителен обем, пряко релевантна към предмета на доказване, писмена доказателствена съвкупност, така и от способите на доказване – съдебно - счетоводна експертиза и съдебно – счетоводна и банкова експертиза. Съгласно легалното определение, дадено в нормата на чл. 93, т. 14, пр. 1 от НК, данъци в големи размери са тези, надхвърлящи три хиляди лева. В настоящия случай, категорично доказаната сума, за която чрез инкриминирано приспадане на неследващ се данъчен кредит подсъдимият е избегнал плащането на данъци, е 9 254.67 лева – сума, надхвърляща над 3 пъти законово предвидения критерий.

            От субективна страна, престъплението е осъществено от подс. П. чрез единствено възможната за конкретния инкриминиран състав форма на    вина – „пряк“ умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им. Подсъдимият е имал съзнанието, че следва да подаде ГДД по ЗКПО за данъчната 2010 г., в която да отрази данъчния финансов резултат на управляваното от него дружество и дължимия корпоративен данък ; подсъдимият е съзнавал, че бездейства, въпреки задължението му за действие и по този начин не начислява и не декларира дължимия данък по ЗКПО в гореупоменатия размер. Не намира основание наведеното от защитата на подсъдимия, че същият не е познавал данъчните и счетоводните изисквания към осъществяване дейността на дружеството, доколкото, както е известно, незнанието на закона не извинява.

 

            3. По обвинението за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

            Съдът намира, че при така установената фактическа обстановка, подс. П. е осъществил, от обективна и субективна страна, състава и на престъплението по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК така, както то е формулирано от прокуратурата в обвинителния акт.

            Непосредствен обект на извършената от подсъдимия престъпна деятелност са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на финансовата система на държавата. Предмет на престъплението по чл. 253, ал. 1 НК е имущество, придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, а формите на изпълнителното деяние могат да бъдат разнообразни, като изброяването им в закона не е numerus clausus (изчерпателно, лимитативно). Най-общо, престъплението се осъществява чрез юридически действия по отношение на предмета, с които се цели да бъде укрит престъпният му произход (решение  № 446/9.11.2010 г. по н. д. № 401/2010 г., ВКС, І н. о.). Престъплението „изпиране на пари“ предполага противозаконен произход на имуществото, което е предмет на трансформация чрез някое от изпълнителните деяния, посочени в чл. 253, ал. 1 и/или ал. 2 НК. Това имущество трябва да е придобито от престъпление или от друго общественоопасно деяние, за да е налице съставомерност по този текст на паричните или други имуществени операции с това имущество.

            От обективна страна, подс. П. е бил собственик и законен представител – управител, на търговско дружество „А.А.” ЕООД, което е регистрирано по ДОПК и ЗДДС.

            На 14.07.2009 г., в гр. София, подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху имущество (сумата от 490 883.81 лв. (четиристотин и деветдесет хиляди осемстотин осемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки), представляваща дължим, но неплатен ДДС, за данъчен период 01. – 30.06.2009 г. – инкриминиран по пункт 1.1. от обвинението. С това, подсъдимият осъществил една от формите на изпълнително деяние, инкриминирано по чл. 253, ал. 2 от НК, а именно държане на имущество, за което подсъдимият е знаел, че е придобито от престъпление. Тази сума подсъдимият не е внесъл в държавния бюджет, въпреки задължението му, произтичащо от разпоредбите на ЗДДС, като на 14.07.2009 г., в гр. София, ул. ******, вх. „Б“, в ТД на НАП - София, офис „И.”, в качеството си на управител на „А.А.” ЕООД, чрез действията на посредствения извършител М.Д.П., съдружник в „А.А.” ЕООД (подала справка -декларация и дневници за покупки и продажби на дружеството в НАП по електронен път чрез електронен подпис на нейно име), е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС, за данъчен период от 01 - 30.06.2009 г., в особено големи размери, като използвал документи с невярно съдържание и приспаднал неследващ се данъчен кредит, без да са налице основанията за това, предвидени в чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, в размер на 490 883.81 лв. (четиристотин и деветдесет хиляди, осемстотин осемдесет и три лева и осемдесет и една стотинки), като в СД по ЗДДС  № 22120941731/14.07.2009 г. и дневника за покупки по чл. 124 от ЗДДС за същия период, е потвърдил   неистина - че е получил доставки с право на пълен данъчен кредит, с доставчици „КТПЕ *** ” ЕООД и „С***” ЕООД, по деветнадесет броя фактури, издадени в периода 01 – 30.06.2009 г.

            На 14.09.2009 г., в гр. София, подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху имущество (сумата от 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева, представляваща дължим, но неплатен ДДС, за данъчен период 01. – 30.08.2009 г. – инкриминиран по пункт 1.2. от обвинението. С това, подсъдимият осъществил една от формите на изпълнително деяние, инкриминирано по чл. 253, ал. 2 от НК, а именно държане на имущество, за което подсъдимият е знаел, че е придобито от престъпление. Тази сума подсъдимият не е внесъл в държавния бюджет, въпреки задължението му, произтичащо от разпоредбите на ЗДДС, като на 14.09.2009 г., в гр. София, ул. ******, вх. „Б“, в ТД на НАП - София, офис „И.”, в качеството си на управител на „А.А.” ЕООД, чрез действията на посредствения извършител М.Д.П., съдружник в „А.А.” ЕООД (подала СД и дневници за покупки и продажби на дружеството в НАП по електронен път, чрез електронен подпис на нейно име), е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС на посоченото дружество в особено големи размери - 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева, като затаил истина в подадена в ТД на НАП - София, офис „И.” СД по чл. 125 от ЗДДС с  № 2212 - 0945316/14.09.2009 г. и приложения към нея отчетен регистър - дневник за продажби по чл. 124 от ЗДДС за отчетния период месец август 2009 г., като не начислил и съответно не декларирал ДДС за внасяне в посочения размер, във връзка с осъществена сделка за продажба на недвижим имот, а именно за офис  № 4 и магазин  № 2, на фаза „груб строеж“, УПИ II - 860, кв.  № 104, м. „******“, гр. София, съгласно НА  № 64, том I, per.  № 2689, дело  № 52/2009 г., с дата на сделката 12.08.2009 г., и страни „А.А.” ЕООД – продавач, и „Т.С.” ЕООД – купувач, за сумата от 366 804 (триста шестдесет и шест хиляди осемстотин и четири) лева и дължимо ДДС, в размер на 61 134 (шестдесет и една хиляди сто тридесет и четири) лева, като не издал фактура за посочената сделка и допускал осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство - не издал фактурата, въпреки задълженията си, предвидени в чл. 7, ал. 1, вр. чл. 24 от ЗСч и чл. 113, ал.1 от ЗДДС.

            Налице е и квалифициращият частен съставомерен елемент по ал. 4 на чл. 255 от НК, тъй като предикатните престъпления, чрез които подсъдимият е придобил имуществото – предмет на изпирането на пари, са тежки умишлени престъпления, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Престъплението, от което е придобито инкриминираното имущество е такова по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (вж. съображенията по пункт 1.1. от обвинителния акт), наказуемо с лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.

            От субективна страна, престъплението е осъществено от подс. П. чрез единствено възможната за конкретния инкриминиран състав форма на    вина – „пряк“ умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираното имущество е придобито от него чрез престъпление, както и че упражнява фактическа власт върху същото.

            Съдът намира, че е налице и усложнението по чл. 26, ал. 1 от НСК. Престъпната дейност на подс. П. обхваща две отделни, еднотипни деяния, извършени регулярно, през непродължителни периоди от време – в рамките общо на два месеца (14.07.2009 г. и 14.09.2009 г.). Всяко едно от тези деяния е осъществено чрез действие, като поотделно, покрива всички частни, съставомерни признаци на един и същ престъпен състав. И двете деяния са обединени от еднакво субективно отношение, в неговите интелектуални и волеви рамки, на подсъдимия към защитимия от закона обект на засягане, по отношение на непосредствения предмет на престъпно посегателство и начина на извършване на последното. Последните са извършени при еднородна фактическа обстановка при което последващите се явяват, от субективна и обективна страна, продължение на предшестващите. Поради изложеното, съдът намира, че деянията съставляват едно – единно, продължавано престъпление.

 

            По наказанието

 

            При определяне на наказанието, съдът съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 2, пр. 2 от НПК, задължаваща го, ако постанови осъдителна присъда в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК, да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съобразно тази норма, индивидуализацията на наказанието се извършва според общите правила, след което се редуцира с една трета. Също така, в ал. 4 на същата правна норма, алтернативно е предвидена възможността за приложение на чл. 55 от НК, ако едновременно са налице и условия за редуциране на наказанието, и за прилагане на чл. 55 от НК, при положение, че последното е по-благоприятно за дееца.

 

            1. За престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

            За извършеното от подс. П. престъпление, санкционната част на материално – правната наказателна норма на чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“, за срок от три до осем години, както и наказание „конфискация”, на част или на цялото имущество на виновния.

            При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства за подс. П.. В настоящият случай, съдът намери, че спрямо подсъдимия не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, по смисъла на чл. 55 от НК, обуславящи приложението на материално - правната разпоредба на чл. 58а, ал. 4 от НК, по отношение на вида и размера на наказанието, поради което същото бе определено при общите условия на чл. 54 от НК.

            Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете необремененото му към инкриминираните периоди съдебно М.ло, трудовата ангажираност на подсъдимия, което сочи на стремеж на последния да се препитава чрез общественополезен труд, изразеното искрено съжаление за извършеното и продължителния период, изМ.л от довършване на престъплението (14.09.2009 г.) до настоящия момент – повече от девет години, който не се дължи на некоректно процесуално поведение на подсъдимото лице. Същият, съобразно и константната в това отношение съдебна практика на върховната инстанция (ВС и ВКС), както и на ЕСПЧ, винаги, когато не е резултат от съзнателно процесуално поведение на наказателно – преследваното лице, следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелства, като относителната му тежест нараства в правопропорционална зависимост от изМ.лия период от време. Същевременно, нито броят, нито естеството на последните, обуславят приложението на чл. 55 от НК, защото не могат да се определят нито като многобройни, нито пък някое от тях или всички те в съвкупност се отличават с изключителност по начин, който би мотивирал съда да приеме, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко.

            Настоящата инстанция не отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства направеното от същия самопризнание и съгласието му да бъде проведено съкратено следствие по настоящото дело, тъй като, от една страна, извън изявлението по чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият не е направил признания, с които да улесни разкриването на обективната истина, а от друга – признанието му по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е елемент от процесуалното му поведение и задължителна предпоставка за приложение на привилегията по чл. 58а от НК. В този смисъл съдът намира, че не се касае до самопризнания, съдържащи доказателствено - релевантни факти, а до самопризнания, насочени единствено и само към облекчаване наказателно - правното положение на подсъдимото лице, при което същите не следва да бъдат отчитани и в процеса на индивидуализация на санкцията.

            Като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, настоящият съдебен състав отчете обстоятелството, че с деянието си същият е осъществил повече от една, а именно четири самостоятелно съставомерни форми на изпълнително деяние по чл. 255, ал. 1 от НК и особено високия размер на съставомерния престъпен резултат – общо в размер на 552 017.81 лева, надвишаващ многократно необходимото за осъществяване на квалифициращото обстоятелство „особено големи размери”.

            При определяне на наказанието, съдът съобрази и високата степен на обществена опасност на деянието и не толкова високата степен на лична опасност на дееца.

            При така изложеното и прието за установено, съдът прие, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Затова санкцията бе индивидуализирана при условията на чл. 54 от НК, в близък до минималния ѝ размер, предвиден в санкционната част на материално – правната норма на чл. 255, ал. 3 от НК, а именно в размер на четири години лишаване от свобода, която, съобразно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК, бе редуцирана с една трета. По този начин съдът определи на подс. П. окончателно наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години и осем месеца.

            Съдът прецени, че е безпредметно и не следва да наложи на подсъдимия П. кумулативно предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 255, ал. 3 от НК наказание „конфискация“, като съобрази, че по делото не са събраха данни, въпреки положените усилия за това, подс. П. да разполага с имущество, което да подлежи на конфискация.

 

            2. За престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК.

            За извършеното от подс. П. престъпление, санкционната част на материално – правната наказателна норма на чл. 255, ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“, за срок от една до осем години, както и наказание „глоба”, до две хиляди лева.

            При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства за подс. П.. В настоящият случай, съдът намери, че спрямо подсъдимия не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, по смисъла на чл. 55 от НК, обуславящи приложението на материално правната разпоредба на чл. 58а, ал. 4 от НК, по отношение на вида и размера на наказанието, поради което същото бе определено при общите условия на чл. 54 от НК.

            Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете необремененото му към инкриминирания период съдебно М.ло, трудовата ангажираност на подсъдимия, което сочи на стремеж на последния да се препитава чрез общественополезен труд, изразеното искрено съжаление за извършеното и продължителния период, изМ.л от довършване на престъплението (31.03.2011 г.) до настоящия момент – повече от седем години, който не се дължи на некоректно процесуално поведение на подсъдимото лице. Същият, съобразно и константната в това отношение съдебна практика на върховната инстанция (ВС и ВКС), както и на ЕСПЧ, винаги, когато не е резултат от съзнателно процесуално поведение на наказателно – преследваното лице, следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелства, като относителната му тежест нараства в правопропорционална зависимост от изМ.лия период от време. Същевременно, нито броят, нито естеството на последните обуславят приложението на чл. 55 от НК, защото не могат да се определят нито като многобройни, нито пък някое от тях или всички те в съвкупност се отличават с изключителност по начин, който би мотивирал съда да приеме, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко.

            Настоящата инстанция не отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства направеното от същия самопризнание и съгласието му да бъде проведено съкратено следствие по настоящото дело, тъй като, от една страна, извън изявлението по чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият не е направил признания, с които да улесни разкриването на обективната истина, а от друга – признанието му по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е елемент от процесуалното му поведение и задължителна предпоставка за приложение на привилегията по чл. 58а от НК. В този смисъл, съдът намира, че не се касае до самопризнания, съдържащи доказателствено - релевантни факти, а до самопризнания, насочени единствено и само към облекчаване наказателно - правното положение на подсъдимото лице, при което същите не следва да бъдат отчитани и в процеса на индивидуализация на санкцията.

            Като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, настоящият съдебен състав отчете сравнително високия размер на съставомерния престъпен резултат – в размер на 9 254.67 лева, надвишаващ трикратно необходимото за осъществяване на съставомерното обстоятелство „големи размери”.

            При определяне на наказанието, съдът съобрази и високата степен на обществена опасност на деянието и не толкова високата степен на лична опасност на дееца.

            При така изложеното и прието за установено, съдът прие, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Затова санкцията бе индивидуализирана при условията на чл. 54 от НК, в близък до минималния ѝ размер, предвиден в санкционната част на материално – правната норма на чл. 255, ал. 1 от НК, а именно в размер на три години „лишаване от свобода“, която, съобразно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК, бе редуцирана с една трета. По този начин, съдът определи на подс. П. окончателно наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години.

            Съдът наложи на подс. П. и кумулативно предвиденото, наред с наказанието „лишаване от свобода“, в санкционната част на разпоредбата на чл. 255, ал. 1 от НК наказание „глоба“, доколкото се установи, че подсъдимото лице е трудово ангажирано, респективно получава доходи, което наказание бе индивидуализирано отново при лек превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и в размер под средния, предвиден в закона, а именно в размер на 800 (осемстотин) лева.

 

            3. За престъплението по чл. 253, ал. 4, вр. с ал. 2, пр. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

            За извършеното от подс. П. престъпление, санкционната част на материално – правната наказателна норма на чл. 255, ал. 4 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“, за срок от три до дванадесет години, както и „глоба”, в размер от двадесет хиляди до двеста хиляди лева.

            При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства за подс. П.. В настоящият случай, съдът намери, че спрямо подсъдимия не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, по смисъла на чл. 55 от НК, обуславящи приложението на материално правната разпоредба на чл. 58а, ал. 4 от НК, по отношение на вида и размера на наказанието, поради което същото бе определено при общите условия на чл. 54 от НК.

            Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете необремененото му към инкриминираните периоди съдебно М.ло, трудовата ангажираност на подсъдимия, което сочи на стремеж на последния да се препитава чрез общественополезен труд, изразеното искрено съжаление за извършеното и продължителния период, изМ.л от довършване на престъплението 14.09.2009 г.) до настоящия момент – повече от девет години, който не се дължи на некоректно процесуално поведение на подсъдимото лице. Същият, съобразно и константната в това отношение съдебна практика на върховната инстанция (ВС и ВКС), както и на ЕСПЧ, винаги, когато не е резултат от съзнателно процесуално поведение на наказателно – преследваното лице, следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелства, като относителната му тежест нараства в правопропорционална зависимост от изМ.лия период от време. Същевременно, нито броят, нито естеството на последните обуславят приложението на чл. 55 от НК, защото не могат да се определят нито като многобройни, нито пък някое от тях или всички те в съвкупност се отличават с изключителност по начин, който би мотивирал съда да приеме, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко.

            Настоящата инстанция не отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства направеното от същия самопризнание и съгласието му да бъде проведено съкратено следствие по настоящото дело, тъй като, от една страна, извън изявлението по чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият не е направил признания, с които да улесни разкриването на обективната истина, а от друга – признанието му по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е елемент от процесуалното му поведение и задължителна предпоставка за приложение на привилегията по чл. 58а от НК. В този смисъл, съдът намира, че не се касае до самопризнания, съдържащи доказателствено - релевантни факти, а до самопризнания, насочени единствено и само към облекчаване наказателно - правното положение на подсъдимото лице, при което същите не следва да бъдат отчитани и в процеса на индивидуализация на санкцията.

            Като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, настоящият съдебен състав отчете сравнително високия размер на съставомерния престъпен резултат – в размер на 552 017.81 лева.

            При определяне на наказанието, съдът съобрази и високата степен на обществена опасност на деянието и не толкова високата степен на лична опасност на дееца.

            При така изложеното и прието за установено, съдът прие, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Затова санкцията бе индивидуализирана при условията на чл. 54 от НК, в близък до минималния ѝ размер, предвиден в санкционната част на материално – правната норма на чл. 255, ал. 1 от НК, а именно в размер на четири години и шест месеца „лишаване от свобода“, която, съобразно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК, бе редуцирана с една трета. По този начин, съдът определи на подс. П. окончателно наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години.

            Съдът наложи на подс. П. и кумулативно предвиденото, наред с наказанието „лишаване от свобода“, в санкционната част на разпоредбата на чл. 255, ал. 1 от НК наказание „глоба“, доколкото се установи, че подсъдимото лице е трудово ангажирано, респективно получава доходи, което наказание бе индивидуализирано отново при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и в размер на минимума, предвиден в закона, а именно в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, с оглед и изначално високия му законоустановен минимален размер.

 

            По приложението на чл. 23 и чл. 66 от НК.

 

            На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи на подс. П. едно общо, най-тежко наказание измежду наложените му за съвкупността от престъпления, а именно наказанието „лишаване от свобода“, за срок от три години, заедно с наказанието „глоба“, в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

            Съдът прецени, че в конкретния случай са налице и материално - правните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Чистото съдебно М.ло на дееца към инкриминираните периоди и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се съгласява с изтъкнатото от представителя на държавното обвинение и от защитата, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“. В подкрепа на този извод на съда се явяват данните за личността на подс. П. и процесуалното му поведение в хода на цялото наказателно производство, разкриващи го в положителна светлина. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода, което би се явило решение, несъобразено с личността на подсъдимия и небалансирано с интересите му и тези на обществото. Видно от изразеното искрено съжаление, подсъдимото лице осъзнава тежестта на последиците от стореното, към което има действително критично отношение. Това, заедно с изложеното по-горе, обосновава извод, че за постигането на целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимото лице не е необходимо то да изтърпи ефективно наложеното му наказание, което обуславя прилагането на института на условното осъждане, като законосъобразно и справедливо решение, още повече, че ефективно изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно само при положение, че в противен случай не биха се постигнали цените на наказанието. В този смисъл, съдът намира, че ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, в конкретиката на настоящия случай, не би обслужило целите на закрепените в нормата на чл. 36, ал. 1 от НК желани последици на наказанието, а по-скоро би било проява на възмездие, на излишна и прекомерна строгост, която не би допринесло за реализиране на целения от законодателя ефект от налагането на наказанието.

            Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Осъществяването на тези цели обхваща въздействие и върху личността на дееца, и върху охраната на обществения интерес. В конкретния случай, според становището на съда, не се налага изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването му от обичайната му социална среда. Общественият интерес не налага, а и личността на самото подсъдимо лице не оправдават, социалната му дезинтеграция. Евентуална такава би се явила разрешение, непропорционално на извършеното престъпление, което би излязло извън законноустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. При подсъдимия не са формирани престъпни навици, настоящата му инкриминирана проява е с инцидентен характер. С оглед личността му, законоустановените цели на наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. В тази връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на провеждания наказателен процес, на осъждането и на налагането на наказание, е от естество да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно - поправително въздействие. Довод в тази насока е и изразеното искрено разкаяние на подсъдимия за извършеното деяние. При това, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в латентната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият в рамките на определения му изпитателният срок извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите.

            Воден от изложените до тук съображения, съдът отложи, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, съдът съобрази личностовите данни на подсъдимия, като едновременно с това отчете обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това прие, че именно такъв размер отлагателен срок, равен на максималния, ще окаже в най-голяма степен поправително и продължително  възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.

            Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че така определеното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец, отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция. Същевременно определянето му в рамките, посочени в закона, не се явява несъразмерно тежко и се явява достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове на обществото.

 

            По гражданския иск

 

            В хода на проведеното на 14.11.2018 г. открито разпоредително заседание, по реда на раздел четвърти от глава осма на НПК, срещу подс. П. е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от министъра на финансите, като представител на държавата, за причинени имуществени вреди, в размер на 552 017.81 лв. (петстотин петдесет и две хиляди и седемнадесет лева и осемдесет и една стотинки), от престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и в размер на 9 254.67 лв. (девет хиляди двеста петдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки), от престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК, в общ размер на 561 272.48 лв. (петстотин шестдесет и една хиляди двеста седемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки).

            Съгласно чл. 45 от Закона на задълженията и договорите (ЗЗД), всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Предвидената отговорност по ЗЗД е деликтна. Нейният източник в наказателния процес (деликта) винаги е инкриминираното с обвинителния акт поведение на подсъдимото лице (действие или бездействие), с което е осъществен състава на възведеното престъпно деяние. Самата вреда съвпада с причинения от престъплението вредоносен резултат и представлява неблагоприятна и нежелана промяна в патримониума на увредения (когато става въпрос за имуществени вреди), в случая държавата. С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК, съдебният състав намери, че искът по чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание и размер, тъй като съставомерните за престъпленията с посочената правна квалификация последици обуславят основателността на иска. Размерът му е също така безспорно доказан, с оглед способите на доказване – съдебно - счетоводна експертиза и съдебно – счетоводна и банкова експертиза, които съдът намира за обосновани и напълно ги кредитира, като кореспондиращи и съответстващи на наличния писмен доказателствен материал. Налице са предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт – деянията на подс. П. са противоправни и виновни и е доказана причинно - следствената връзка между деянията и настъпилите вреди.

            Предвид изложеното, съдът осъди подс. П., на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на държавата, чрез министъра на финансите, сумата от 561 272.48 лв. (петстотин шестдесет и една хиляди двеста седемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща общ размер на обезщетението за причинени имуществени вреди от престъпленията по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК (552 017.81 лв.) и по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК (9 254.67 лв.).

 

            По разноските

 

            С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, подс. П. е осъден да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените по делото разноски, в размер на 1 134.51 лв. (хиляда сто тридесет и четири лева и петдесет и една стотинки), в полза на държавата, по сметка на СДВР, и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК – 5 (пет) лева държавна такса, за издаване на изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, в случай на принудително изпълнение.

 

            Така мотивиран, съдът постанови присъдата си по НОХД  № 1180/2018 г. по описа на СГС - НО, 20-ти състав.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ : …………………………………….