РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Перник , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
в присъствието на прокурора Галина Иванова Антова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Частно наказателно
дело № 20201700200273 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 44 и сл. от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за
арест.
Образувано е по повод постъпила в съда Европейска заповед за арест, издадена на *** г. от
Районен съд – *** по дело с референтен номер №5 Сs 320 Js 27619/18 срещу Г. С. Г., роден на ***
г. в ***, българин, български гражданин, с адрес ***, с която на исканото лице е наложено
наказание от 120 дни лишаване от свобода.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище за отказ от изпълнение на заповедта за
арест.
Исканото лице Г. С. Г. изразява становище за неоснователност на издадената заповед.
Процесуалният му представител – адвокат В. пледира за постановяване на отказ за
предаване на лицето.
Окръжният съд приема от фактическа и правна страна следното:
Производството е за изпълнение на горепосочената ЕЗА, издадена срещу Г. С. Г. от
1
Районен съд – *** по дело с референтен номер №5 Сs 320 Js 27619/18, по което е постановена
наказателна заповед, с която на исканото лице Г. С. Г. е наложено наказание от 120 дневни
надници по 15,00 евро, или общо 1800 евро, като поради неплащане на паричната глоба му е
определено наказание лишаване от свобода за срок от 120 дни. Престъплението, заради което е
издадена присъдата, представлява провинение в разузнаване на данни в идеална съвкупност с
провинение за фалшифициране на доказателствено-релевантни факти в идеална съвкупност с
провинение в измама, квалифицирано като престъпление по параграф 202а, Абзац 1, 205, 269
Абзац 1, 263 Абзац 1, 52 от Наказателния закон на ***, извършено в периода от 26.10.2017 г. до
15.12.2017 г.
Пернишкият окръжен съд, като се запозна с всички събрани по делото писмени
доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и
като анализира приложимите национални и европейски норми по настоящия казус, отчитайки и
становищата на страните в процеса, намира за установено следното:
Представената Европейска заповед за арест поначало отговаря на формалните
изисквания по чл. 37 от ЗЕЕЗА и приложението към него, поради което принципно подлежи на
изпълнение. Заповедта е издадена на *** г. от Районен съд – ***. Посочено е, че същата се издава
въз основа на влязла в сила наказателна заповед по дело референтен номер 5 Сs 320 Js 27619/18 по
описа на РС-***, както и на основание присъда, постановена по посоченото дело на 10.05.2019 г.,
влязла в сила на 17.07.2019 г.
Разглежданата европейска заповед за арест съдържа сведения за периода на деянието, за
което Г. е признат за виновен и осъден в издаващата държава. Изложени са и фактическите
елементи на престъпната дейност, посочена е правната квалификация съобразно приложения
национален закон. Фактическото описание на престъплението сочи, че Г. е бил осъден за едно
престъпление квалифицирано като провинение в разузнаване на данни в идеална съвкупност с
провинение за фалшифициране на доказателствено-релевантни факти в идеална съвкупност с
провинение в измама, като приложимите законови разпоредби са: параграф 202а, Абзац 1, 205, 269
Абзац 1, 263 Абзац 1, 52 от Наказателния закон на ***, извършено в периода от 26.10.2017 г. до
15.12.2017 г. на неизвестно място.
Изложеното дотук, наред с коректно отразените в заповедта за арест данни за издаващия
орган и самоличността на исканото лице, както и относно правната квалификация на
престъпленията според закона на *** дава основание да се приеме, че са удовлетворени
поставените в Рамково решение 2002/584/ПВР изисквания за формална редовност.
Престъпленията, отразени в ЕЗА са част от списъка по чл. 36, ал.3 от ЗЕЕЗА, поради което не
следва да се изследва въпросът за двойната наказуемост на деянията.
На следващо място, освен условията на чл. 36 и чл. 37 от ЗЕЕЗА, е наложително да
бъдат обсъдени и основанията за отказ по чл. 39 и чл. 40 от същия закон. Абсолютните основания
за отказ да бъде изпълнено искането за предаване в случая очевидно липсват – престъплението не
е амнистирано в Република България /същото попада под нейната юрисдикция, тъй като лицето е
български гражданин/, поисканият за предаване не е малолетен, а българският съд не е уведомен Г.
да е бил осъден за някое от престъпленията, за които се иска предаването, с влязла в сила присъда
на български съд съд или на съда на трета държава-членка на ЕС. Отсъстват по делото данни Г. да
2
е привлечен като обвиняем или да е подсъдим в страната ни преди получаването на заповедта за
арест и то за същото престъпление, за което е издадена. Давностният срок за изпълнение на
наказанието не е изтекъл според законодателството ни - предвид изложеното в ЕЗА, присъдата е
влязла в сила на съда 17.07.2019 год., от който момент до момента на издаване на ЕЗА, отнасяща
се до това осъждане, не е изтекъл предвидения в НК давностен срок.
На следващо място, визираното в заповедта престъпление не е извършено нито изцяло,
нито частично на територията на Р.България, нито на територия, извън тази на издаващата
държава, което да поставя въпроса за отказ от изпълнение, основан на регламентираното в т. 5 на
чл. 40, ал. 1 от ЗЕЕЗА основание. Отсъстват по делото и данни Г. да е изтърпял наказание по
влязла в сила присъда за престъплението, предмет на искането за предаване, в държава, която не е
член на Европейския съюз, което да налага подробно обсъждане на визираното в чл. 40, ал. 1, т. 3
от ЗЕЕЗА относително основание за отказ.
Подлежат на по-обстоен коментар основанията за отказ, посочени в ал. 2 на чл. 40 на
ЗЕЕЗА, тъй като те се отнасят до случаите, при които предаването се иска за изпълнение на влязла
в сила присъда, какъвто е и разглежданият. Отбелязано е, че производството всъщност е било
писмено и по делото въобще не е било провеждано открито съдебно заседание, тъй като исканото
лице не е подало възражение, като само в този случай е щяло да се развие състезателно
наказателно производство, в което евентуално да участва и защитник на исканото лице. В
заповедта е отразено, че наказателната заповед е била изпратена на осъденото лице чрез
международно препоръчано писмо като осъденият е имал възможност в течение на две седмици да
подаде възражение, но понеже същият не подал възражение, заповедта била влязла в сила и
подлежала на изпълнение. Отбелязано е също в заповедта, че на осъденото лице е била изпратена
покана за плащане, на която той също не бил реагирал, като поради неизполнение на плащането на
паричната глоба се трансформирала в наказание лишаване от свобода, като осъденият следвало да
се яви за изпълнение на това наказание, но той не се явил.
Същевременно, по отношение на личното явяване на съдебния процес на исканото лице,
в заповедта не е попълнено нито едно от квадратчетата, които е следвало да се отбележат в случай,
че лицето е било призовано по някакъв начин за съдебния процес.
Поради обстоятелството, че в заповедта не е ясно посочено по какъв начин е призовано
лицето по делото, нито по какъв начин са му връчени съдебните актове, за които се твърди, че са
влезли в сила, съдът е отправял на два пъти запитване по електронната поща по отношение на тези
въпроси, като в отговора на второто запитване са получени по-подробни сведения относно
начините на призоваване на исканото лице.
От представените доказателства и писмения отговор на издаващия орган се установява,
че първоначалната наказателна заповед, издадена на *** г. е била изпратена по пощата до адреса
на исканото лице в България, като Районният съд - *** е приел, че съобщението е редовно
връчено. Всъщност, от представените доказателства се установява, че изпртеното до исканото
лице писмо с обратна разписка се е върнало с отбелязване върху него „непотърсен“, поради което
не би могло да се приеме, че на исканото лице е надлежно връчен документът, който му е бил
изпратен. Напротив, отбелязването „непотърсен“ свидетелства за обстоятелството, че на исканото
лице не му е бил връчен какъвто и да било документ, поради което настоящият състав на съда
намира, че наказателната заповед на Районен съд *** не е влязла в сила. Това се потвържава и от
3
обстоятелството, че впоследствие е издадено ново решение, с което е поправена издадената на ***
г. наказателна заповед, като е променен периодът, в който е прието, че Г. С. Г. е извършил
деянието, за което е наказан. Установява се от допълнителните отговори на издаващия орган, че
въобще не са правени опити това решение да се връчи на исканото лице, а единствено е залепено
обявление на „съдебната дъска“ на Районен съд – *** за времето от 23.01.2020 г. до 07.02.2020 г.,
като оттам съобщението е било отстранено на 10.02.2020 г. Никъде върху изпратените копия на
уведомления няма отразен подпис на получател, от който да се направи извод, че тези
уведомления са действително получени от техния адресат.
Като обобщение може да се заключи, че от издаващия орган не е представено нито едно
доказателство, от което да може да се направи обоснован извод, че исканото лице е било
уведомено по какъвто и да било начин за това, че срещу него се води наказателен процес в
Районен съд – ***. Напротив, от двете писма и от представените от издаващия орган копия на
документи, се установява, че исканото лице не е било уведомявано и не са му връчвани никакви
документи във връзка с посоченото в ЕЗА наказателно дело. Поради това не са налице
предпоставките на чл.40, ал.2, т.1 от ЗЕЕЗА, а именно – лицето не е било призовано лично и не е
било официално информирано за съдебния процес по друг начин, нито е разбрало за възможността
да се яви на насрочения съдебен процес /а такъв и не е бил насрочван/ нито за възможността за
постановяване на решение, ако не се яви. Не са налице предпоставките и на т.2 на чл.40, ал2 от
ЗЕЕЗА, тъй като исканото лице след като не е било информирано за съдебния процес, то и не е
упълномощавало защитник, нито такъв му е бил назначаван от Районен съд – ***, тъй като на
практика състезателен наказателен процес въобще не се е състоял. Не са налице и предпоставките
на т.3 на чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА, тъй като исканото лице не е било уведомявано за правата си, нито
пък му е било връчвано решението по делото, съответно, то не е заявявало, че не оспорва
решението и не е могло да поиска ново разглеждане или обжалване в предвидения срок. Не са
налице и предпоставките на т.4 на чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА, доколкото в първия отговор на
запитването на съда, издаващият орган е потвърдил, че по принцип не съществуват повече
средства за защита, след като наказателната зяповед е влязла в сила, с едно изключение „за
възстановяване на нещата в предишното им състояние“, което не е ясно доколко е приложимо към
конкретния случай и поради това съдът прецени, че действителното реализиране на правото да се
преразгледа делото с участието на лицето в настоящия случай не може да се счита за категорично
обезпечено съгласно посочения закон на издаващата държава.
Изложеното даде основание на съда да приеме, че в случая са налице визираните в чл.
40, ал. 2 от ЗЕЕЗА относителни основания за отказ, изводими от изложеното по-горе. Съдът
прецени, че тези основания налагат отхвърляне на искането за предаване, доколкото не бяха
установени причините, довели до нарушеното право на исканото лице Георгиев да бъде уведомен
за провеждания спрямо него процес, а оттук и липсата на проведено състезателно наказателно
производство, както и липсата на влязъл в сила съдебен акт, който да съставлява основание за
изпълнение на ЕЗА.
Поради изложеното, съдът намира, че следва изпълнението на Европейската заповед за
арест да бъде отказано.
Препис от настоящото решение е необходимо да се изпрати на компетентните органи
във ***, за да могат същите своевременно да бъдат уведомени за него.
4
Мотивиран от изложеното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Отказва изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на на *** г. от Районен съд
– ***, ***, по дело с референтен номер №5 Сs 320 Js 27619/18 срещу Г. С. Г., роден на *** г. в ***,
българин, български гражданин, с адрес ***, с която на исканото лице е наложено наказание от 120
дни лишаване от свобода.
Решението подлежи на обжалване и протест в петдневен срок, считано от днес пред
Софийския апелативен съд.
Заверени преписи след влизане в сила на решението да се изпратят на Върховната
касационна прокуратура, както и на Министерство на правосъдието на Република България на
основание чл.53, ал.2 от ЗЕЕЗА.
На основание чл.53, ал.1 от ЗЕЕЗА да се уведоми незабавно издаващият орган за
решението по Европейската заповед за арест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5