Р Е
Ш Е Н И Е
№ 31 21.02.2019г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
Двадесет и първи януари две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Дарина Костова гр.д.№ 1402 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от С.К.С., ЕГН ********** и Д.П.С., ЕГН **********, чрез пълномощника-
адв. Марин Милев-БАК, против Община Бургас, с адрес:гр.Бургас,
ул.,,Александровска“№26, с която се иска
да бъде осъден ответника да заплати на всеки от ищците, сума в размер на
25100лв.(двадесет и пет хиляди сто лева), като част от общо претендираната сума
в размер на 250000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на чл.31 от Закона за пътищата
във връзка с т.4 и т.14 от ДР на ЗП,чл.167,ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за
движение по пътищата,§1а,ал.1,ал.2 и ал.3 от ДР на Закона за движение по
пътищата, вследствие на което е настъпило ПТП на 25.04.2015г. в гр.Бургас, на
бул.,,Тодор Александров“, при което е била причинена смъртта на ******та на
двамата ищци- И. С. С., ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на увреждането - 25.02.2015г.- до окончателното й изплащане.
Твърди се, че на
25.04.2015г., около 10.20ч.,в гр.Бургас, на бул.,,Тодор Александров“, в посока
площад ,,Трапезица“ е настъпило ПТП, при което товарен автомобил ,Ивеко“,
рег.№А3267 МВ, управляван от водача М. Д. Л., ЕГН ********** е блъснал ******та
на двамата ищци- И.- С. С., която пресичала платното за движение на пешеходната
пътека. Вследствие настъпилото пътнотранспортно произшествие, пострадалата е починала.
За настъпилото
произшествие е образувано досъдебно производство №434 ЗМ-429/15 по описа на
ІІ-ро РУ на МВР- гр.Бургас и НОХД №165/2016г. по описа на Бургаски окръжен съд,
което е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С Присъда №58 от 22.03.2016г.
по НОХД №165/2016г. по описа на БОС, Решение №149/12.10.2016г. по ВНОХД
№181/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд и Решение №286/21.12.2016г.
н.д. №1216/2016г. на ВКС, І- во н.о., М. Д. Л. е признат за виновен в това, че
на 25.04.2015г., на пешеходна пътека, обозначена с напречна пътна маркировка М 8.1
и с пътен знак Д-17, находяща се на бул.,,Тодор Александров“, в посока пл.
,,Трапезица“, при управление на МПС- товарен автомобил, марка ,,Ивеко“, рег.№
А3267МВ е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата, като е допуснал ПТП с пресичащата
на пешеходната пътека отдясно наляво по посока на движение на автомобила
пешеходка- И. С., като с деянието си причинил по непредпазливост смъртта й.
В исковата молба
се описва подробно фактическата обстановка, при която е настъпило
произшествието, както и непосредствената причина за смъртта на пострадалата -
несъвместимо с живота увреждане.
Навеждат се
доводи, че пътнотранспортното произшествие възникнало на път- общинска
собственост, като Община Бургас имала задължението да осигури безопасно
движение чрез осъществяване на съответни дейности.
Поддържа се
становище, че за да се ангажира отговорността на Община Бургас, следвало на
първо място да се установи дали има качеството на възложител на определена
работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД и се твърди наличието на такова.
Развиват се
подробни съображения в тази насока, позовавайки се на текстове от разпоредби на
Закона за пътищата и Закона за
движението по пътищата.
Посочва се, че
оперативният орган, разрешаващ конкретни проблеми по безопастността на
движението съгласно административната структура на Община Бургас е Отдел
,,Безопастност и организация на движението“ към Дирекция ,,Строителство“.
Подчертава се, че
на проведеното на 23.06.2015г. заседание на Общинския съвет било взето решение за създаване на отдел
,,Безопастност и организация на движението“. Преди създаването на горепосочения
орган, с проблемите, свързани с
безопастността на движението се занимавали специалисти от отдел ,,Строителство“
при Община Бургас.
В тази връзка се
излагат се аргументи, че ответникът имал качеството ,,възложител“ на дейностите по поддържането
на общинските пътища и осигуряване на безопасно и удобно движение чрез
поддържане на пътните знаци, пътната маркировка, светофарните уредби,
предпазните огради, защитни огради и другите технически средства за организация
и регулиране на движението и се посочват доказателства - писмо,
вх.№66-00-126/1/29.04.2015г.; писмо, изх.№70-00-5/11.05.2011г. на Община
Бургас.
Заявява се, че в
качеството си на работодател на специалистите към дирекция ,,Строителство“,
Община Бургас следвало да отговаря да причинените вреди от настъпилото ПТП, при
което починала ******та на ищците.
Твърди се, че
веднага след настъпването на процесното ПТП, ответникът предприел действия за промяна на организацията и регулиране на
движението в проблемния участък, като премахнал кръстовището на магазин ,,Билла“
на ул. ,,Тодор Александров“, изградил защитна бетонна ограда в средната
разделителна част на пътя, както и надлез - пасарелка за пешеходците на
площад,,Трапезица“.
С решение по т.3
от Протокол №53 от 23.06.2015г., Общински съвет- Бургас одобрил промяна в
административната структура със създаването на отдел ,,Безопастност и
организация на движението“..
Налице било и
друго неизпълнение на задълженията на ответника, видно от съдържанието на
писмо, изх.№66-00-126 от 29.04.2015г. Посочва се, че на улиците, водещи до
кръстовище ,,Трапезица“, където настъпило произшествието, се забранявало (с
налични пътни знаци) влизането на товарни автомобили с допустима максимална
маса 20 тона. Процесното ПТП било
причинено от товарен автомобил с маса над 40 тона.
Навеждат се твърдения, че ако ответната Община
Бургас изпълнявала задълженията си по осигуряване безопастност на движението и извършване
контрол за спазване на забраната, установена с пътни знаци В4, забраняващи
влизането на товарни автомобили с допустима максимална маса 20 тона(съответно
10 тона), в посока от надлеза ,,Владимир Павлов“ към кръстовището на магазин
,,Билла“, то нямало да се стигне до процесното произшествие.
Противоправността
на деянието се изразявала в нарушението и неизпълнението на конкретни правни
норми- чл.31 от Закона за пътищата във връзка с т.4 и т.14 от ДР на
ЗП,чл.167,ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата,§1а,ал.1,ал.2 и
ал.3 от ДР на Закона за движение по пътищата.
Виновното и противоправно поведение на причинителя на вредата причинило
на ищците неимуществени вреди вследствие причинени болки и страдания от
загубата на ****** им. Причинените вреди се намирали в пряк причинна
връзка с виновното и противоправно
поведение (бездействие) на изпълнителя на работата.
Твърди се, че
вредите били резултата на виновно бездействие, представляващо неизвършване на
възложената работа.
Заявява се, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди следвало да се определи по
правилото на чл.52 от ЗЗД. Навеждат се доводи. Подчертава се, че в случая
особено значение имала и възрастта на пострадалата- млада жена на 28 години, в
разцвета на живата си, както и много близките и хармонични отношения,
съществуващи между нея и родителите й.
Връзката между се основавала на много обич, разбирателство и взаимна
привързаност. Ищците загубили детето си в разцвета на неговата младост, поради
което и болката им била непреодолима- не могли да изживеят и споделят радостта от създаване собствено семейство на ******
си и бъдещи внуци.
Въз основа на тези
твърдения, в настоящото производство се иска присъждане на обезщетение за
причинено непозволено увреждане по чл.49
от ЗЗД от Община Бургас.
Ответникът,
редовно уведомен, с препис от исковата молба и приложените доказателства,
представя отговор на исковата молба в определения от съда срок; като посочва,
че искът е недопустим и неоснователен, като оспорва претенцията изцяло по
основание и размер. Твърди, че юридическите лица не отговарят непосредствено
за виновно причинените вреди, а като възложители на работа, при или по повод на
която са причинени вреди от техен работник или служител. В конкретния случай,
Община Бургас не се явява работодател на
причинителя на вредата, поради което искът е следвало да бъде предявен срещу
водача на МПС или срещу неговия работодател. Посочва се, че ответната страна не
следва да отговаря за настъпилите
вредоносни последици, тъй като не е налице причинно- следствена връзка между
настъпилия вредоносен резултата и твърдяното в исковата молба бездействие от
страна на служители на общината. Навежда доводи и за отговорността на
застрахователя по застраховка ,,Гражданска отговорност“.
По отношение на
фактите се твърди, че пешеходната пътека е била добре обозначена, сигнализирана
и възприета от водача, извършил ПТП. Същото
е настъпило единствено по вина на водача. Горното се потвърждавало и съдебните
актове по приключилото наказателно производство.
Оспорва се
твърдението, че Община Бургас е предприела действия за промяна на организацията
и регулиране на движението в пътния участък, по повод и след процесното ПТП,
като е премахнала пешеходната пътека, изградила е защитна бетонна ограда в
средната разделителна част на пътя, както и надлез- пасарелка. Посочените пътни
принадлежности са били изградени по проект ,,Интегриран градски транспорт“, по
който общината е кандидатствала през 2010г. и впоследствие е сключила договор
за БФП по оперативна програма ,,Регионално развитие (2007-2013г.) за изпълнение
на ,,Интегриран градски транспорт на Бургас“, предмет на който е проектиране и реконструкция на
кръстовище ,,Трапезица“ с нова организация на движението.
Излагат се
съображения във връзка с принципа на обезщетяване по справедливост по чл.52 от ЗЗД.
По молба на
ответника, с определение №2392/07.12.2018 год. като трети лица-помагачи на
страната на ответника са конституирани Областна дирекция на МВР- Бургас и
Агенция ,,Пътна инфрастурктура“, работодатели на И. Г.- старши инспектор,
сектор ПП- КАТ-гр.Бургас и инж. Н. П.- Директор на Областно пътно управление,
членове на държавната приемателна комисия, назначена със
Заповед№РД-19-434/03.08.2005год.
Съдът, като
прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки
за разглеждане на спора, намира, че обективно съединените искове са допустими.
Съдът като взе пред
вид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл. 49 във ръзка с чл.45 и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите от С.К.С., ЕГН ********** и Д.П.С., ЕГН **********, двамата
от гр.Б. , с общ адрес гр.Б. , ж.к.И., бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, чрез
пълномощника и съдебен адресат - адв.Марин Милев-БАК, против Община Бургас, с
адрес: гр.Бургас, ул.,,Александровска“№26, за да бъде осъден ответника да заплати на всеки
от ищците, сума в размер на 25100лв.(двадесет и пет хиляди сто лева), като част
от общо претендираната сума в размер на 250000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на
чл.31 от Закона за пътищата във връзка с т.4 и т.14 от ДР на ЗП,чл.167,ал.1 и
ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата,§1а,ал.1,ал.2 и ал.3 от ДР на
Закона за движение по пътищата, вследствие на което е настъпило ПТП на
25.04.2015г. в гр.Бургас, на бул.,,Тодор Александров“, при което е била
причинена смъртта на ******та на двамата ищци – И. С. С., ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането -
25.02.2015г.- до окончателното й изплащане. Съдът е конституирал като трети
лица-помагачи на страната на ответника Областна дирекция на МВР- Бургас и
Агенция ,,Пътна инфрастурктура“, работодатели на И. Г.- старши инспектор,
сектор ПП- КАТ-гр.Бургас и инж. Н. П.- Директор на Областно пътно управление,
членове на държавната приемателна комисия, назначена със
Заповед№РД-19-434/03.08.2005год.
По молба на ищците
е изискано и приложено като доказателство по делото НОХД№165/2016г. по описа на
Бургаския окръжен съд, ведно с приложените към него дела на въззивната и
касационната инстанции.
При определяне на
правната квалификация съдът съобрази фактическите твърдения и правни доводи на
ищците за причинен деликт чрез бездействие на служителите на ответната община.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД
на възложителя на работа е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е
за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази
отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице,
на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при
или по повод изпълнението на възложената работа. Тази отговорност произтича не
от вината на лицето, което е възложило работата, а от вината на лицето -
изпълнител на възложената работа.
Предпоставките за
основателност на предявената претенция са : доказване на твърдяно противоправно
бездействие, свързано с поддържането на общинска собственост – път, от което
бездействие ищците да са претърпели неимуществени вреди, за обезщетяването на
които претендира исковата сума.
По делото не се
спори по изложената от ищците и описана по-горе като твърдения в исковата молба
фактическа обстановка, касаеща пътно-транспортното произшествие, при което е
причинена вредата.
От постановените
съдебни актове по приложеното НОХД №165/2016г. по описа на Бургаския окръжен
съд и събраните в настоящото производство , неоспорени от страните писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка :
На 25.04.2015
година, управлявайки товарен автомобил марка „Ивеко“, с per. № А 3267 MB се движил по бул.“Тодор
Александров“ в посока пл. „Трапезица“, прекият извършител М. Л. се движел в
колона от автомобили в лявата пътна лента на еднопосочно платно за движение,
състоящо се от две пътни ленти с обща ширина 7,50м. в указаната посока. В
близост до бл.4, на ж.к “Братя Миладинови“, гр.Бургас, на десния по посоката на
движение на товарния автомобил тротоар, върху неработещ светофар имало поставен
пътен знак Д 17 „Пешеходна пътека“ и след него - напречна пътна маркировка М
8.1. „Пешеходна пътека“. Вдясно от пътното платно, по което се движил делинквентът
има тротоар, вляво - разделителен остров, лентите за насрещно движение са две,
разширявайки се за отбивка и завой надясно.
Управлявайки
товарния автомобил, шофьорът приближавал пешеходната пътека, разположена
напречно на платното за движение. След пешеходната пътека започва разширение на
платното за движение, за трета лента, предназначена за завиване на превозни
средства наляво на следващото кръстовище - пл.“Трапезица“ по бул.“Одрин“.
По същото време, от
дясната страна на пътното платно по което се движил товарният автомобил, по
десния тротоар вървяла пострадалата И. С. С., ЕГН: **********, която предприела
пресичане по пешеходната пътека. Движещите се в дясна лента леки автомобили я
възприели и спрели, за да я пропуснат. Когато пешеходката тръгнала да пресича
пътното платно, в момента на навлизането й върху платното за движение, делинквентът
отстоял на около 9.00 м. от мястото на удара, като се движил с около 10 км/час.
От този момент е възникнала и опасността за движение за Л. Видимостта напред и
в страни не е била ограничена, шофьорът имал възможност да възприеме
своевременно пешеходката, да спре безопасно преди пешеходната пътека и да я пропусне пострадалата. От това
разстояние той имал директна видимост към пешеходката. Докато пострадалата
И. С. пресича пътното платно по пешеходната пътека, делинквентът, управлявайки
товарният автомобил продължил движението си, не спрял преди пешеходната пътека,
а навлязъл частично с левите си колела върху разделителния остров между двете
платна за движение, заобикаляйки спрелите пред пешеходната пътека два леки
автомобила, гледайки единствено в страничните огледала на товарния автомобил.
След като пострадалата И. С. преминала около 6,6 м. от дясната граница на
платното за движение, през пешеходната пътека преминал управлявания от М. Л.
товарен автомобил. Последвал удар, като автомобилът ударил пешеходката с
предната част, между десния фар и средната линия със скорост около 10 км/час. Мястото
на удара е върху пешеходната пътека.
В производството по
НОХД №165/2016г. по описа на Бургаския окръжен съд, съдът е приел, че „в конкретиката
на разглеждания случай, нарушението на правилата за движение по пътищата, което
е в пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици, е правилото на чл.20
ал.2 от ЗДвП. Наличността на пешеходна пътека, обозначена със знак Д 17 и
напречна пътна маркировка М 8.1 в конкретния случай се явява самостоятелно
обстоятелство, което е изисквало от подсъдимия Л. засилено внимание и допълнително
съобразяване с възможната поява на пресичащи пешеходци. … Задължението му като
водач на МПС по силата на чл. 119 ал.1 от ЗДвП е било да се убеди, че по
пешеходната пътека не се намира участник в движението, безопасността на който
може да бъде застрашена, респективно в настоящия случай да пропусне
преминаващата по пешеходната пътека пешеходка, в изпълнение на което свое
задължение Л. е следвало да спре. Преминавайки през пешеходната пътека без да
осигури безопасно преминаване на пешеходката И. С. С., Л. е нарушил визираното
правило на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Същият не е предприел действия за спиране.
Допуснатото от подсъдимия нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат -смъртта на И. С. С. Освен
неосигуряване предимство на пресичащата пешеходка, настъпилото произшествие се
дължи и на изцяло субективни причини у обвиняемият - отклонено внимание.“
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
поради което съдът приема, че извършването на деликта от М. Л. по отношение на пострадалата
е доказано, както е доказана и причинената смърт на И. С. С., така, както е
описана в цитирания по-горе съдебен акт.
От събраните
писмени доказателства, включително мотивите на горецитираната присъда и
приетата съдебно-техническа експертиза, се установява, че товарният автомобил с
маса над 40 тона се е движел в нарушение по бул. „Тодор Александров“ в участъка
на сблъсъка, поради наличието на забрана за движение на товарни камиони с маса
над 20 тона и над 10 тона, установена със знаци В4 + Т 17 с текст
„13,00-21,00“, поставена на разклона за пристанище „Запад“ и знак В4, поставен
в началота на надлез „Владимир Павлов“.
Спорно е налице ли
е противоправно поведение от страна на служителите на ответника, изразяващо се
в твърдяното от ищците нарушение на чл.31 от Закона за пътищата във връзка с
т.4 и т.14 от ДР на ЗП, чл.167,ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за движение по
пътищата,§1а,ал.1,ал.2 и ал.3 от ДР на Закона за движение по пътищата, както и
налице ли е причинно-следствена връзка между това поведение и настъпването на ПТП на 25.04.2015г. в
гр.Бургас, на бул.,,Тодор Александров“.
Съдът приема искът
за неоснователен със следните аргументи:
На първа място
съдът намира, че не е налице твърдяното от ищците противоправно поведение,
състоящо се в бездействие на служителите на ответната община. Действително
деликтът е причинен на път, който е публична общинска собственост и това
обстоятелство не се оспорва. Вярно е също, че съгласно посочената от ищците
правна норма на чл.167, ал.1 от Закона за движение по пътищата „Лицата, които стопанисват пътя, го поддържат
в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок.“, а според ал.2, т.1 „ Служби за
контрол, определени от кметовете на общините контролират в населените места изправността и
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка,
средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за
паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от
пешеходците и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в
пътни превозни средства за тяхната охрана“. В настоящият казус нито се твърди,
нито са събрани доказателства за неизпълнение на някое от тези задължения,
напротив кръстовището е регулирано с пътна маркировка и пътни знаци, които са в
изправност и са видими ясно от участниците в движението, но не са спазени от
лицето, което е прекият причинител на вредата. Съдът не споделя становището на ищците,
че своевременното премахване на кръстовището или регулирането му със светофарна
уредба би предотвратило произшествието, защото не наличието на кръстовището,
маркировката и регулирането му са причина са станали пряката причина за ПТП, а
нарушаването на правилата за движение по пътищата. Независимо с какви правила –
маркировка и пътни знаци се регулира движението, ако тези правила не се спазват
ще настъпват вреди. В настоящият случай водачът на товарния камион не е спазил
първоначално забраната да се движи с тежкотоварен камион с такава маса по този
път, след което не е спазил още две забрани и е блъснал пешеходец, пресичащ на
пешеходна пътека. Спазването на която и да е от тези три забрани вероятно би
предотвратила смъртния изход от произшествието. Не може са вмени във вина на
длъжностните лица, отговарящи за изправността и състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране,
да предвидят, че някой участник в движението няма да спази един или повече
пътни знака и по този начин ще причини ПТП. Подобно очакване надвишава
пределите на „добрата грижа“. От друга страна органите, които упражняват
контрол за нарушаването на правилата за движение по пътищата са посочени в
чл.165 от Закона за движението по пътищата и се определят от Министъра на
вътрешните работи, а не от общините. След като не се твърди неизправност на
пътя, пътната маркировка, липса на знаци, които да регулират кръстовището, то
на практика не се твърди неизпълнение на задълженията на ответника. Предвид
механизма на процесното ПТП е без значение дали на място е имало работещ светофар
с мигаща жълта светлина, защото пешеходната пътека, обозначена със знак и
маркировка, ведно с наличието на две спрели пред шофьора на товарния камион
коли, спрели за да пропуснат преминаващата по пешеходната пътека пострадала, не
са възпрепятствали делинквента да предприеме маневрата, при която е причинил
смъртта на пешеходката.
Обстоятелството, че
след процесния деликт кръстовището е премахнато, също не може да се приеме за
доказателство за противоправно бездействие на служителите на ответника, защото
премахването му е станало в рамките на проект, чиято реализация е започнала
преди произшествието. Не е реалистично да се изисква от общините да изграждат
подлез или надлез на всяка пешеходна пътека, особено, когато на стотина метра
от това кръстовище има регулирано кръстовище със светофар, което понастоящем е
с изграден надлез.
Задължение на
общините и другите органи осигуряващи безопасността на движение по пътищата е
да намерят баланс между интересите на всички участници в движението по
пътищата. Тяхно задължение е също да коригират приетите правила , в случай, че
те не са достатъчни за да се постигне желания резултат, което по мнение на съда
е направил ответникът след анализ на причинените ПТП на бул.“Тодор
Александров“.
С оглед на горното, съдът приема, че ищците на
са доказали противоправно поведение на ответника , което да е в
причинно-следствена връзка с деликта.
Мотивиран от
горното , Бургаският окръжен съд приема , че не е налице една от предпоставите
за основателност на предявената претенция , а именно да налице противоправно
поведение на лица, на които ответникът е възложил работа, от което поведение
ищецът да е претърпял вреда, т.е. не е налице както противоправно поведение,
така и причинно-следствена връзка . Поради липса на две от кумулативно необходимите
предпоставки за основателност на претенцията , съдът намира, че не следва да
обсъжда наличието на другите предпоставки , както и размера на предявения иск.
Предвид отхвърлянето
на иска, на основание чл.78 от ГПК , ищците дължат на ответника разноски
в размер на 300лв. – юрисконсултско възнаграждение .
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.К.С., ЕГН ********** и Д.П.С., ЕГН **********, двамата от гр.Б. , с общ
адрес гр.Б. , ж.к.И., бл.**, вх.*, ет.6*, ап.**, чрез пълномощника и съдебен
адресат - адв.Марин Милев-БАК, против Община Бургас, с адрес: гр.Бургас,
ул.,,Александровска“№26, при участието на трети лица-помагачи на страната на
ответника Областна дирекция на МВР- Бургас и Агенция ,,Пътна инфрастурктура“, искове
за заплащане на всеки от ищците на сума
в размер на 25100лв.(двадесет и пет хиляди сто лева), като част от общо
претендираната сума в размер на 250000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в нарушение на
чл.31 от Закона за пътищата във връзка с т.4 и т.14 от ДР на ЗП,чл.167,ал.1 и
ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата,§1а,ал.1,ал.2 и ал.3 от ДР на
Закона за движение по пътищата, вследствие на което е настъпило ПТП на
25.04.2015г. в гр.Бургас, на бул.,,Тодор Александров“, при което е била
причинена смъртта на ******та на двамата ищци – И. С. С., ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането -
25.02.2015г.- до окончателното й изплащане и разноски по делото, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН ********** и Д.П.С., ЕГН **********,
двамата от гр.Б. , с общ адрес гр.Б. , ж.к.И., бл.**, вх.*, ет.6*, ап.**, чрез
пълномощника и съдебен адресат - адв.Марин Милев-БАК да заплати на Община Бургас, с адрес: гр.Бургас,
ул.,,Александровска“№26, разноски по делото в размер на 300 лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :