РЕШЕНИЕ
№ ……………………
гр. София, 8.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на осми
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Галя Вълкова
при
секретаря Виктория Иванова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12866 описа за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от С.С.Ж. срещу М.Б.Б. иск с правно основание чл. 227 ЗЗД.
Ищцата С.Ж. твърди, че на 17.08.2001 г. е сключила с дъщеря
си М.Б.Б. договор за дарение на апартамент № 42, находящ се в гр. София, ж.к. „*****при запазено пожизнено
право на ползване върху една стая от апартамента и сервизни помещения. Твърди,
че е възрастна и болна, нуждае се от закупуване на лекарства и заплащане на
режийни. Единственият й източник на издръжка е получавана пенсия в размер на
160 лв. Твърди, че няма възможност да заплаща разходи за комунални услуги, има
здравословни проблеми, свързани с повишено кръвно налягане и чести хипертонични
кризи. Поради проблем със зрението й се наложило отстраняване на катаракта на
двете очи и поставяне на имплант на лявото око чрез
оперативна интервенция. Посочва, че дъщеря й не й помага нито финансово, нито с
лични грижи, дори не поддържа контакт с нея. Ищцата посочва, че с оглед тежкото
си здравословно състояние се нуждае от получаване на издръжка. С нотариална
покана от 16.05.2017 г. е поискала от ответницата да й изплаща издръжка в
размер на 400 лв. месечно. Твърди, че и след изпращане на поканата ответницата
продължава да бездейства. Поради това иска отмяна на дарението на основание чл.
227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД поради отказа на ответницата да даде издръжка на ищцата.
В отговор на исковата молба ответницата М.Б. оспорва
предявения иск. Посочва, че не се установява трайна необходимост на ищцата от
поискана издръжка. Съдът дължи да съобрази и обстоятелствата, настъпили до
приключване на съдебното дирене. Следва
да се отчете, че след смъртта на В.М.– син на ищцата, последната разполага с
възможността да реализира доход чрез отдаване под наем на жилището.
Нотариалната покана не е връчена на ответницата – залепено е уведомление на
адрес, на който не живее. Тя не я е получавала и не е запозната със
съдържанието й. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.
В съдебно заседание ищцата не се явява, чрез адв. П., поддържа предявения иск. В писмена защита излага
съображения за доказаност на иска по основание.
Ответницата не се явява. Чрез адв. Б. оспорва иска,
представя писмена защита.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С договор за дарение от 17.08.2001 г., обективиран
в нотариален акт № 98, том І, рег. № 14217, дело № 78 от 17.08.2001 г. на
нотариус Б.с район на действие СРС С.С.Ж. е дарила на
дъщеря си М.Б.Б. апартамент № 42, находящ
се в гр. София, ж.к. „*****, с площ 42,53 кв. м., заедно с принадлежащо
таванско помещение № 49 със застроена площ от 2 кв.м., избено помещение № 39
със застроена площ 1,80 кв. м., ведно с 0,602% ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
Отразено е, че дарителката запазва пожизнено право на ползване върху една от
стаите, избрана от нея, и върху сервизните помещения в имота.
Не се спори, че ищцата живее в това жилище.
С.Ж. има три деца: М.Б. (ответница), Ж.И.и В.М., починал на
25.12.2019 г. В.М.е закупил на 12.08.2005 г. апартамент № 73, находящ се в гр. София, ж.к. „*****. Наследник на В.М.е С.Ж..
По делото е приета Нотариална покана с отбелязване за
връчване чрез нотариус Т.на 17.07.2017 г. чрез залепване. Отразени са три
посещения: на 23.05.2017 г., 09.06.2017 г. и на 01.07.2017 г. на адрес на М.Б. ***,
за който не се спори, а и от справка по реда на НБДН е видно, че това е
регистрираният постоянен адрес на ответницата. Отново от справката е видно, че
от 2002 г. ответницата е с настоящ адрес в Канада, като не се спори, че
ответницата живее в Италия.
На 07.02.2014 г. на ищцата е извършено оперативно
отстраняване на катаракта с мека леща. По делото е приета и неоспорена
Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.Г., офталмолог.
Експертът посочва, че ищцата има 30% зрение. Извършени са 2 оперативни
интервенции с имплантиране на вътреочни лещи. Последните съставляват
консуматив, който не се поема от НЗОК и средната цена е около 1000 лв.
Зрителната острота на ищцата не може да се подобри поради дегенеративни промени
в ретините. Тези промени не могат да бъдат излекувани, евентуално чрез лазерна
корекция може да се подобри зрението с 10-15%. В съдебно заседание експертът
уточнява, че при 30% зрение ищцата вижда стълби, вход на магазин, може да
пазарува с известни затруднения, сама да си приготви храна, да поддържа
хигиена. При личния преглед от експерта ищцата се е придвижила сама до кабинета
на вещото лице. Експертът препоръчва ползване на телескопични очила, които са
по-силни от стандартните. Това би могло да помогне на ищцата да разчита
по-ситни текстове.
Представени са доказателства за задължение към 14.02.2017 г.
в размер на 1307,44 лв. – главница за дължима топлинна енергия, законна лихва
за периода в размер на 547,27 лв. за периода 06.11.2014 г. – 21.12.2018 г.,
138,47 лв. – неолихвяеми вземания, 328,92 лв. –
разноски по дело 60429/2014 г. на СРС, 85 с-в, 100 лв. – разноски по
изпълнително дело, 433,32 лв. – такси ТТРЗЧСИ. По посоченото изпълнително дело
е наредена сума в общ размер 2855,42 лв. от Ж.И.(видно от справка НБДН Ж.И.е
дъщеря на ищцата).
В приета по делото Съдебно-оценителна експертиза, изготвена
от вещото лице И.Д. по документи, поради отказан от страна на ищцата достъп до
апартамента, вещото лице сочи, че апартамент № 73, находящ
се в гр. София, ж.к. „*****е в размер на 552,00 лв. месечно.
По делото са приети основно и допълнително заключение по
допусната Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.К.Й.. Вещото
лице посочва, че според статистическата информация средният месечен разход за
едно лице – пенсионер е: 387,25 лв. – за 2017 г., 412,50 – за 2018 г., 442,92
лв. – за 2019 г. Линията на бедност е определена: за 2017 г. – 321 лв., 2018 г.
– 321 лв., 2018 г. – 348 лв., 2020 г. – 363 лв., 2021 г. – 369 лв. Вещото лице
посочва, че месечно стойността на разходите за лекарства на ищцата е 21,58 лв.,
а общо с разходите за храна, ел. енергия, вода, отопление, лекарства,
санитарно-хигиенни материали и други разходи – 435,35 лв. месечно. Получаваният
от ищцата доход от пенсия е в размер на 1785,00 лв. за 2013 г. + 50 лв. добавка,
1827 лв. за 2014 г. + 80 лв. добавка, 1871,64 лв. за 2015 г. + 80 лв. добавка,
1912,92 лв. за 2016 г.+ 80 лв. добавка, 2108,28 лв. за 2017 г. .+ 80 лв.
добавка, 2445,60 лв. за 2018 г. .+ 80 лв. добавка, 2562,18 лв. за 2019 г. .+ 80
лв. добавка и 2816,58 лв. за 2020 г. + 290 лв. добавка. При съобразяване на
евентуално получения приход от наем на наследения след смъртта на В.М.недвижим
имот доходът на ищцата би се увеличил с 12х552,00 лв. месечно или общо 6624,00
лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Ж.И., И. И.и П.П.. Свидетелката Ж.И.сочи,
че е дъщеря на ищцата. Последната живее сама в апартамент в ж.к. „Дружба“, **.
Минимум два пъти седмично свидетелката посещава ищцата, помага й с пазаруване,
посещения на лекар, закупуване на лекарства. Съпругът на свидетелката се
занимава с поправки в дома на ищцата при възникнала необходимост. Ищцата не
може да носи тежко. Според показанията на свидетелката ищцата получава пенсия
около 250 лв. месечно, а разходите й са: 130 лв. – за топлинна енергия, 7-10
лв. за студена вода, 30 лв. – електроенергия. Тези разходи се поети от
свидетелката поради запор на пенсията на ищцата по дело на „Топлофикация София“
ЕАД. Лекарствата за високо кръвно на ищцата свидетелката сочи да са на стойност
около 20 лв. месечно. Преди 7-8 години ищцата оперирала „перде“ на всяко от
очите, били й поставени лещи на стойност от около 900 лв. всяка. След
операцията ищцата трябвало да ползва 5 вида капки ежедневно. С това се
ангажирала свидетелката и семейството й. Преди години свидетелката предложила
на ответницата и другите деца на ищцата да поделят разходите и всяко от децата
да подпомага ищцата с около 100 лв. месечно. Това не се случило. Знае, че
ответницата е разведена, живее в Италия, преди 15 години ищцата посетила
ответницата в Италия, но последната след няколко дни я изгонила на улицата. Не
знае ответницата да изпраща пари на ищцата, лично или чрез трето лице да се
грижи за майка си. Ответницата не вдига телефона, когато я търсят. През
декември 2019 г. ищцата се опитала да се свърже с ответницата, за да я уведоми
за смъртта на В.и за погребението. Оттогава апартаментът на В.бил заключен
поради необходимост да се извърши ремонт. Свидетелката знае от ищцата, че
последната се опитала да се свърже с отвеницата чрез вайбър, оставила й съобщение за необходимостта от помощ,
опитала се да я търси и по телефон – за да информира за нуждите си от издръжка.
Контакт не бил осъществен. Не знае дъщерята на ответницата да е посещавала
ищцата и да се е грижела за нея.
Свидетелят И. И.– внук на ищцата, посочва да я посещава в
месеца между 1 и 3 пъти, помага й когато нещо в дома й се развали, също и
финансово. При последното разболяване на ищцата й помагала съпругата на
свидетеля. Знае, че ищцата е претърпяла операции на жлъчката и на очите,
платени от свидетеля. Не знае ответницата да е посещавала ищцата, тя живее в
Италия. От ищцата знае, че е правила опит да се свързва с ответницата. Когато В.починал
съпругата на свидетеля позвънила на ответницата, за да я уведоми, но тя
отказала да дойде за погребението. Свидетелят сочи, че не познава дъщерята на
ответницата – Надежда. Не знае ищцата да е гостувала на ответницата в Италия. Знае,
че ищцата е живяла в Гърция, но не е работила там.
Свидетелят П.П. посочва, че е
съпруг на Н.В.– дъщеря на ответницата М.Б.. Не познава лично ищцата. Веднъж е
ходил до жилището й, вероятно през 2014 г., но тогава ищцата не е била в дома
си. Доколкото знае – в този период ищцата живеела в Гърция. За това как е
ищцата свидетеля научавал от ответницата и от брат й В.. Знае, че ищцата и
ответницата се чуват рядко. Към смъртта на В.ищцата живеела в Гърция. Не знае
дали там е работела или живеела, предполага, че е работела. Свидетелят сочи, че
ответницата не знаела, че ищцата има нужда от помощ. Не знае ищцата или нейни
роднини да са търсили ответницата. Не знае последните 3 години ответницата да е
търсила ищцата. Преди това ответницата била в България и заедно с дъщеря си
посетили ищцата – това станало през 2017 г.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното
от правна страна:
Разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД предвижда, че
дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае.
Съгласно задължителните указания по тълкуване на закона,
дадени в Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК, предпоставките, чиято
кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов
текст, са: трайната нужда от
издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказ на
последния (изричен или мълчалив) да дава издръжка. В случай, че такава
необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения
към дарителя за признателност остава морално и неизпълнението му не е скрепено
със санкция.
Съдът взема предвид и съдебната практика, според която е важно
дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата на
поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба,
вкл. към датата на съдебното дирене на основание чл. 235 ГПК (арг. от Решение № № 473/11 от 20.01.2012 г. по гр. дело №
263 по описа за 2011 г. ІV г.о. на ВКС, Решение № 194 от 2.10.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 130/2013 г., III г. о.).
Събраните по делото доказателства установяват ответницата да
е била уведомена за изявлението на ищцата за възникнала нужда на 17.07.2017 г.
Съдът не споделя възраженията на ответницата нотариалната покана да не е
надлежно връчена, тъй като към този момент тя не е пребивавала в Република
България. Макар по делото да не се спори, че от 2002 г. настоящият адрес на
ответницата да е извън страната, по арг. от чл. 90
сл. ЗГР ответницата дължи да избере постоянен адрес, на който да получава
своята кореспонденция.
В поканата се сочи, че ищцата получава пенсия в размер 160
лв. месечно, която сума се явява недостатъчна за посрещане на разходите й за
храна, лекарства и заплащане на текущи разноски, както и че минимално
необходимата й сума за издръжка е 400 лв. месечно.
От събраните по делото доказателства се установява, че в
периода 2017 г. – 2020 г. доходите на ищцата са многократно по-ниски от
минимално необходимата й сума за задоволяване на базовите й потребности, като
тази сума е по-ниска дори и от посочения в експертизата разход без добавките за
лекарства и консумативи. Събраните гласни доказателства установяват, че
ответницата не се е отзовала и не е положила усилия за посрещане на заявената
от ищцата нужда. Установява се, че въпреки отправената покана и опити за
осъществяване на контакт чрез телефон/вайбър
приложение ответницата, без основателна причина, е трайно дезинтересирана
от това дали и как ищцата успява да задоволи базовите си потребности от храна и
лекарства, да заплати текущи си разходи за жилището. Обстоятелството, че
пребивава извън България не я освобождава от изпълнението на това задължение –
лично или чрез трето лице.
Същевременно обаче съдът намира за основателно възражението
на ответницата, че считано от м. януари 2020 г. следва да се отчита и
възможността на ищцата за реализация на доход чрез отдаване под наем на
наследствено жилище, собственост на В.М., законен наследник на който е ищцата.
Съобразно цитираната съдебна практика сумата, съставляваща месечните средства,
които дарителят има на свое разположение, се формира от заплати, пенсии,
добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и
др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира –
наеми или цена на друго имущество. (Решение № № 473/11 от 20.01.2012 г. по гр.
дело № 263 по описа за 2011 г. ІV г.о. на ВКС). В конкретния случай невъзможността
апартамента да се отдава под наем се сочи единствено в показанията на
свидетелката Ж.И., не се твърди от самата ищца (подобни твърдения не се
заявяват както в първото съдебно заседание, така и в рамките на допълнително
предоставения на ищцата срок за становище по отговора на ответницата). Ето защо
съдът не взема предвид преценката на свидетелката, която е и изолирана от
останалия доказателствен материал. Същевременно
ищцата не осигурява достъп на вещото лице-оценител Д. до апартамента и
приложими се явяват последиците по чл. 161 ГПК.
Така при съобразяване на възникналата за ищцата възможност
за реализация на допълнителен доход чрез отдаване под наем на апартамент № 73
съдът намира, че от м. януари 2020 г. до приключване на съдебното дирене общият
размер на дохода, който ищцата получава и който би могла да реализира,
надвишава размера на месечните й разходи за храна, лечение и консумативни
разноски, т.е. посочената трайна нуждата е отпаднала.
По разноските.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК,
ищецът дължи да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
1 332,57 лв. адвокатско възнаграждение (при съобразяване на възражението
за прекомерност), както и 710 лв. – разноски за вещо лице и съдебни
удостоверения.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Ж., ЕГН **********
срещу М.Б.Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД – за отмяна
на договор за дарение на недвижим имот от 17.08.2001 г., обективиран
в № 98, том І, рег. № 14217, дело № 78 от 17.08.2001 г. на нотариус Б.с район
на действие СРС: апартамент № 42, находящ се в гр.
София, ж.к. „*****, ведно с таванско помещение № 49, избено помещение № 39 и
0,602% ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот.
ОСЪЖДА С.С.Ж., ЕГН **********
да заплати на М.Б.Б.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 2 042,57 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: