О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 02.08.2019 год.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на втори август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Гащарова в. ч. гр. дело № 491 по
описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 6199/2019 г. по описа на Окръжен
съд-София, депозирана от Ц.Х.П. и С.Г.П. против определение № 329 от 11.04.2019
г., постановено по гр. д. № 540/2018 г. по описа на РС – Своге, с което е
допълнено по реда на чл. 248 от ГПК определение № 156/04.02.2019 г. по посоченото дело в частта за разноските. С обжалвания съдебен акт Ц.Х.П.
и С.Г.П. са осъдени да заплатят на А.Г.М., ответник по гр. д. № 540/2018 г. по
описа на РС – Своге, сумата от 900 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Определението е обжалваното от Ц.Х.П. и С.Г.П. с оплакванията, че е неправилно
и незаконосъобразно, като излагат доводи, че първоинстанционния съд се е
произнесъл без да е надлежно сезиран с аргумента, че в депозираната от
ответника молба до съда не е посочено правно основание на претенцията му, че
същата е направена несвоевременно и без да са представени доказателства за
заплащане на адвокатския хонорар. Считат, че адвокатското възнаграждение в
размер на 900 лева е прекомерно. Жалбоподателите излагат подробно
обстоятелствата, поради които не са взели своевременно становище по
депозираната молба от ответника, с която е направено искането за присъждане на
разноски.
Молят, обжалваното определение № 329 от 11.04.2019 г., постановено по гр.
д. № 540/2018 г. по описа на РС – Своге, с което е допълнено по реда на чл. 248 ГПК, определение № 156/4.02.2019 г. по посоченото дело в частта за разноските, да бъде обезсилено, като
недопустимо или да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, или да
бъде изменено, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частната жалба, посредством процесуалния си представител,
адв. П.И.Ш., е депозирал отговор, с който изразява становище, че молбата е
неоснователна, а обжалваното определение правилно и законосъобразно.
Софийският
окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Частната
жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана
страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, но не по
изложените в нея съображения.
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба с вх. № 2509/12.09.2018 г. от Ц.Х.П. и С.Г.П. против Н.М.М., А.Г.М., Ч.Г.С., Н.К.Г.
и Г.К.Г..
С разпореждане от 12.09.2018 г. на първоинстанионният
съд е указано връчване на исковата молба на ответниците. Ответникът А.Г.М. е
получил препис от исковата молба с вх. № 2509/12.09.2018 г. по гр. д. №
540/2018 г. по описа на РС – Своге, на 19.09.2018 г., видно от приложено по
делото съобщение.
На 19.10.2018
г. е входиран отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК от
ответниците, в това число и от А.М., чрез общ процесуален представител адв. П.И.Ш..
С допълнителна молба, с входящ номер
3066/31.10.2018 г., са представени подписани пълномощни от ответниците, без
отразена дата, с които е учредено процесуалното представителство на адв. М. Б. П.
и на адв. П.И.Ш. по гр. д. № 540/2018 г. по описа на РС – Своге.
С молба, входирана с номер:
523/13.02.2019 г., от ищците Ц.Х.П. и С.Г.П. е направено искане
за прекратяване на заведеното гражданско дело.
С
определение на районния съд с номер 156 от 14.02.2019 г. производството по гр.
д. № 540/2018 г. по описа на РС – Своге е прекратено. Това определение е
връчено на ищците на 19.03.2019 г., а на ответника А.М. на 21.02.2019 г.
На 27.02.2019 г., е депозирана молба
с вх. номер: 679 от ответника А.М., чрез процесуалния му представител адв. П.Ш., с
която на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, е отправено искане да му бъдат
присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
900 лева. Приложени към молбата са списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна
защита и съдействие, с отразена дата 15.10.2018 г., сключен между А.М.,
ответник по гр. д. №
540/2018 г. по описа на РС – Своге и адв. М. П. и адв. П.Ш..
В чл. 4, ал.
1 от договора за правна защита и съдействие е посочено, че доверителят се
задължава да заплати на довереника общо адвокатско възнаграждение за първа
съдебна инстанция в размер на 900 лева., съгласно буква „а“, за въззивна
инстанция, при обжалване-500 лева. В ал. 2 от чл. 4 от посочения договор е
отразено, че плащането на сумата от 900 лева се удостоверява с подписването на
договора, като отделен документ за това плащане не се съставя, т.е. договорът служи
за разписка.
Преписи от молбата с вх. №
679/27.02.2019 г., с която е поискано от ответник присъждане на направени по
делото разноски, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение, двете ищци
са получили на 19.03.2019 г.
С
определение № 329 от 11.04.2019 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е
допълнено определение № 156/14.02.2019 г. в частта за разноските, като жалбоподателките Ц.Х.П. и С.Г.П.
са осъдени да заплатят на А.Г.М. сумата от 900 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Определението е връчено на ищците на 03.06.2019 г., а
на ответника М. на 18.04.2019 г.
С оглед на
изложеното, съдът направи следните правни изводи:
Производството по гр. д. № 540/2018 г. по описа на РС –
Своге е прекратено с определение с № 156/14.02.2019 г. поради оттегляне на
иска. Искането за прекратяване на производството е направено от ищците с молба
в срока по чл. 232 от ГПК, като в
конкретния случай преди провеждане на първото заседание по делото, поради което
препис от молбата не е връчван на ответника, доколкото съгласието му за
прекратяване на производството в такава хипотеза не е необходимо. Ответникът,
следователно, не е разполагал с възможност да изрази становище по искането и да
заяви претенцията си за присъждане на направените разноски, както и да
представи доказателства за реалното им извършване. За приключване на производството
по делото ответникът, А.Г.М., е узнал с
получаването на препис от определението, което му е връчено на 21.02.2019 г. На
26.02.2019 г., в едноседмичния срок, е направил искане за присъждане на
разноски с молбата, към която са приложени списък по чл. 80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие, с отразена дата 15.10.2018 г. Следва да се
отбележи, че в чл. 78, ал. 4 от ГПК и чл. 81 от ГПК не е регламентиран краен
срок за предявяване на искането за присъждане на разноски, поради което се
прилага общото правило, съгласно което страните са длъжни да изчерпят всички
свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната
инстанция, като в същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за
извършените разноски (в този смисъл Определение № 166 от 24.03.2017 г. на ВКС
по ч. т. д. № 504/2017 г., II т. о., ТК и други). В разглежданата хипотеза, при
прекратяване на производството в закрито заседание първия възможен процесуален
момент за отправяне на искането за присъждане на разноски е в срока за
обжалване на определението за прекратяване на делото, който е спазен от
ответника.
Поради изложените съображения, настоящия съдебен състав
счита, че молбата по чл. 248 от ГПК и представените
с нея доказателства не са преклудирани, тъй като страната не е имала процесуална възможност да заяви
искането си за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, нито е
имала задължението да го направи в по-ранен момент по аргумент от чл. 131 от ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в множество
определения по чл. 274, ал. 3 от ГПК и чл. 248 от ГПК, например определение №
101/12.03.2012 г. по гр. д. № 102/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о.,
определение № 745 от 19.11.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 5032/2015 г., IV г. о., определение № 736/23.12.2010 г. по
ч. гр. д. № 689/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че
първоинстанционният съд не е надлежно сезиран с молба по чл. 248 от ГПК с
аргумента, че не е посочено правно основание на искането на ответника, тъй като
действащият процесуален закон не въвежда подобно изискване към депозирания
документи, а формулираното искане на
ответната страна е конкретно и ясно.
В приложения
по делото договор за правна защита и съдействие, в чл. 4, ал. 1, буква „а“ е
посочено, че доверителят се задължава да заплати на довереника общо адвокатско
възнаграждение за първа съдебна инстанция в размер на 900 лева. В ал. 2 на чл.
4 от посочения договор е отразено, че плащането на сумата от 900 лева се
удостоверява с подписването на договора, като отделен документ за това плащане
не се съставя, т.е. договорът служи за разписка. От приложения
и не оспорен от ищците частен документ се установява, че претендираните
разноски са платени. Плащането на адвокатското възнаграждение е извършено на 15.10.2018
г., преди връчване на препис от определението за прекратяване на производството.
Като се има предвид, че ответникът е получил препис от
исковата молба и е извършил разноски, за да подаде отговор, при прекратяване на
производството за него възниква право да бъде обезщетен за тези разноски. Съгласно
чл. 131 от ГПК ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с
отговора на исковата молба. Процесуалните представители на ответника А.М. - адв.
М. П. и адв. П.Ш. са извършили процесуални действия във връзка с
подаване на отговор на исковата молба. Достатъчно условие за възникване на
правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е
разходите да са извършени след получаване на преписа от исковата молба с
указанията по чл. 131 от ГПК и преди
ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, поради което първоинстанционният
съд законосъобразно е разгледал молбата на ответника за присъждане на разноски.
По отношение на направеното в частната жалба искане от Ц.Х.П. и С.Г.П. за намаляване на присъдената в полза на ответника сума
поради прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат, настоящият
съдебен състав го намира за преклудирано, като
съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК дава
възможност да бъде направено искане за присъждане на по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
цитираната правна норма не е установен краен срок, в който подобно искане може
да бъде отправено към съда, поради което отново приложение намира общото
правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до
приключване на устните състезания пред съответната инстанция или до
постановяване на акта по присъждане на разноските (в този смисъл Определение № 337 от 3.10.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1101/2010 г., II г. о., ГК). В конкретния случай, тъй като делото е
прекратено в срока по чл. 232 от ГПК, жалбоподателите
са имали възможността да направят искане за присъждане на разноски в по-малък
размер, поради прекомерност в срока за отговор на молбата, с която ответникът е
поискал присъждането им. Видно то приложените по делото съобщения и от
заявеното от самите жалбоподатели, Ц.Х.П. и С.Г.П., в частната жалба, тази молба
им е връчена на 19.03.2019 г., като същите не са взели отношение по нея. Пропускът на страната да
направи своевременно искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК не може
да бъде преодолян чрез искане за изменение на решението в частта му за
разноските. Поради изложените съображения, настоящия съдебния състав счита, че
искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК е преклудирано, поради което възражението за
прекомерност следва да бъде оставено без уважение.
Присъдените разноски с определение № 329 от
11.04.2019 г., постановено по гр. д. № 540/2018 г. по описа на РС – Своге, обаче
следва да бъдат намалени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК се присъжда възнаграждение само за един адвокат, ако е
имало такъв. Разходите за упълномощен втори адвокат се поемат от страната,
която е решила да се ползва от процесуалното представителство на повече от едно
лица. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие с отразена
дата 15.10.2018 г., сключен между А.М., ответник по гр. д. № 540/2018 г. по
описа на РС – Своге и двама адвокати - адв. М. П. и адв. П.Ш.. В чл. 4, ал. 1
от договорът за правна защита и съдействие е посочено, че доверителят се
задължава да заплати на довереника „общо адвокатско възнаграждение“ за първа
съдебна инстанция в размер на 900 лева., съгласно буква „а“. Като се има
предвид, императивната норма на чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и че двамата адвокати
са вписани в един договор, в едно пълномощно и възнаграждението е определено
общо, е трябвало първоинстанционния съд да присъди половината от него, а именно
сумата от 450 лева.
Поради изложените съображения, обжалваното определение
се явява частично неправилно и следва да бъде изменено от въззивния съд.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 329 от
11.04.2019 г., постановено по гр. д. № 540/2018 г. по описа на РС – Своге, с
което е допълнено по реда на чл.
248 от ГПК определение
№ 156/04.02.2019 г. по посоченото дело, В ЧАСТТА, с която е уважена молба с вх. №
679/27.02.2019 г. в РС-Своге на А.Г.М. за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, за сумата над 450 лв. до
пълния предявен размер от 900 лв., които Ц.Х.П., ЕГН: ********** и С.Г.П., ЕГН:
**********, и двете с адрес: *** са осъдени да заплатят на А.Г.М., ЕГН: **********,*** вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
679/27.02.2019 г. в РС-Своге на А.Г.М., ЕГН: **********,***, за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 450 лв. до пълния предявен размер
от 900 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в
останалата част.
Определението
може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.