Р Е Ш Е Н И Е № 261394
29.04.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9551/2020г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор .
Искове на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес:
гр. София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, представлявано от з. – у. си Д. Д., депозирани
против И.С.Н., ЕГН **********,***.
Според
изложеното, между страните имало сключен на дата 24.10.2012г. договор за потребителски заем ... По силата на
договора , ищецът предоставил на
ответника паричен кредит в размер на 10000.00 лв., които ответната страна
следвало да върне на 48 месечни вноски,
всяка от които по 287.79 лв.; договорена била лихва като възнаграждание
на кредитора ( в общ размер от 3813.92 лева).
Платени
били само 28 бр. от вноските, след което длъжникът преустановил плащанията и изпаднал
в забава, считано от 05.04.2015г. Кредиторът обявил за предсрочно изискуеми
всичките си вземания по договора.
Останали
за плащане 2845.41 лева от главницата,
139.67 лв. законна лихва за забава за периода от 05.05.2015 год. – 18.12.2019
год., за които суми ответното дружество
се снабдило със заповед за плащане под № ... , издадена по ч. гр. дело №21277/2019
год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.състав. Н. възразила против
заповедта в срока и по реда на чл. 414
от ГПК , затова кредиторът , на което дружество са дадени указания по реда на
чл. 422 от ГПК, иска установяване на вздемането си по договора в размерите ,
посочени по – горе. В условията на евентуалност, се иска осъждане на ответника
да даплати същите суми на същото основание, както и присъждане на разноските по
спора.
Ответникът е оспорил иска; отговорът му е подаден в срока по чл. 131 от ГПК. Отрича съществуването на договор- заемната сума не й била предадена. Възразява, че договорът,
ако такъв е сключен , е недействителен на основанието по чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, отрича изискуемостта на вземанията - не била обявена предсрочна такава.
Разпоредбите на чл. 2 и 7 от договора били нищожни , първата – поради
противоречие с добрите нрави , а втората
- като неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Направено
е и възражение за прихващане със
насрещно вземане на ответника по смисъла на чл. 55 от ЗЗД за дадени без
основание суми по същия договор – 350 лева ( такса за усвояване на
кредита), 3015.20 лева - платена
възнаградителна лихва като част от първите 28 вноски, и 118 лева, начислени отново
без основание разноски по събиране на вземането. Моли се искът да се отхвърли.
Допустим
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл.79 и чл. 86 от ЗЗД,
съединен с осъдителен иск на същото основание и между същите страни.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че на ответника е предоставена сума от 10000
лева, с част от които длъжника длъжникът е платил по договор за застраховка с трето лице, а с
друга част – такса „усвояване на кредита„. Остават за плащане общо 2845.87 лева
главница, и 141.14 лева мораторна лихва (лихва за забава) за период от 23.06.2019г до 18.12.2019г.
Договореното
кредиторово възнаграждение в размер от 3814 лева е погасено изцяло , погасени
са и разноски за събирането на вземането в размер от 118.46 лева.
Исковете са допустими като установителни – има идентитет между вземането , така, както
е посочено в заповедта за изпълнение – от една страна, и исковата молба, от друга. Спазени са сроковете
по чл. 414 и чл. 422 от ГПК. По отношение на допустимостта на исковете съдът
следва да отбележи също така, че след като е допустим установителния иск, съдът
не може да се произнесе по съществото на осъдителния такъв, освен ако
производството по главния такъв се
прекрати.
Съдът,
като се запозна с изложените от страните факти и ангажираните доказателства, съобрази по същество следното:
Представено е на л. 6 от делото копие от договор за потребителски заем …. от дата 24.10.2012г.Този договор
е сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, от една страна, като кредитодател, и от друга- от
ответника като кредитополучател, и с него е договорено Н. да
получи в заем сума от 10000 лева , която да върне заедно с възнагражение на
кредитора в размер на 3814 лева , или
общо 13814 лева, при годишен процент на
разходите от 20.20 % , и годишен лихвен процент от 16.85 %. Парите са предадени на Н., след като от тях
кредиторът е прихванал сума от 350 лева
– договорена такса „ангажимент„ , както и плащания по договор за застраховка на
кредита, сключен с трето на спора лице. Съдът
кредитира заключението на вещото лице в частта, с която е уточнено , че
заемната сума е получена от ответника, и доколкото договора за заем се
предпоставя от този факт, съдът приема, че същия е сключен, следователно за
длъжника възниква облигационното задължение да върне полученото и лихвите към
него.
Тъй като
договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит,
той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита
на кредитополучателите, определени съобразно редакцията на закона към датата на
сключване на договора, ДВ, изм., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010г.
Под страх
от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и
да съдържа поне реквизитите , посочени
в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен,
съдържа посочване на общия
размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по
кредита, и условията за прилагането му.
Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора , неприложими
към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията
и процедурите за промяна на лихвения процент,
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
Има информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания и разпределението на компонентите на вноската ( главница
+ лихва ). Причините за това разпределение са ирелевантни. Има информация за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено. Към
момента на сключването на договора, все още липсват изискванията за горна граница на размера на годишния
процент на разходите по потребителските кредити или минимален размер на шрифта,
с който договора е изпълнен.
Противоречие с императивни правила за
потребителска защита не се установи.
Съдът не споделя и друго от възраженията на ответната страна. При
съпоставка на размерите, няма как да се каже , че противоречи на добрите нрави
договорката , с която ответника се е задължил да плати такса от 350 лева да за
усвояването на кредит от 10000 лева. В тази връзка , съдът не приема за
основателно и възражението за прихващане с тази сума , която не съставлява
насрещно вземане на ответника , след като е основателно платена от него.
Не е неравноправна или нищожна на друго
основание клауза в договор за потребителски кредит, която предвижда ред за
удовлетворяване на кредиторовите вземания, различен от тези в чл. 76 от ЗЗД; в
такава хипотеза, подписа на длъжника под договора съставлява негово
волеизявление по смисъла на първото изречение на тази норма, а и посочената в
чл. 7 от договора поредност е всъщност
тази , предвидена и в чл. 76 от ЗЗД.
При ясно посочен в договора лихвен процент,
съобразно който се изчислява кредиторово възнаграждение, и изрично предвидено
такова, съдът не споделя и виждането на ответната страна за липса на договорка
за възнаграждението на кредитора. Размера на лихвата ( под 17 % на годишна база
) не може да обуслови и евентуалната нищожност на тази клауза поради
противоречие с добрите нрави , тъй като не надхвърля повече от три пъти размера
на законната лихва за същия период. В тази връзка , съдът не споделя и направеното възражение за прихващане със
суми за недължимо платена възнаградителна лихва . Вярно е
(Тълкувателно решение № 3/2017, ОСГКТК, ВКС ), че не се дължи
възнаградителната лихва след евентуалната дата на обявяване на предсрочната
изискуемост, но такава не се твърди или доказва, кредиторовите твърдения са
ограничени до това, че са настъпили само обективно договорените предпоставки на
същата – неплащане на повече от две последователни вноски. Няма доказателства
уведомлението за такава на л.15 от делото да е доведено до знанието на
ответника; за да загуби длъжника
преимуществата на срока и плащането на части , не е самодостатъчна волеизява на
кредитора в този смисъл, трябва тази волеизява да бъде и реално доведена до
знанието на длъжника , за да бъде поставен той в забава ( пак ТР № 3/2017). Самият кредитор не черпи никакви права от евентуалната предсрочна изискуемост, тъй като към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда , срокът на договора е
изтекъл и всички вноски са с настъпил падеж. Дори да приеме обаче , че предсрочна
изискуемост е обявена, то съдът пак не би могъл да уважи направеното възражение
за прихващане, тъй като такова се иска само със сума за кредиторово
възнаграждение, падежирала преди датата на предсрочната изискуемост – до вноска
№ 28 включително.
На следващо място, дали е обявена предсрочна
изискуемост на каквато и да било част от вземанията , е на практика факт без значение за изхода на спора в частта му
относно главницата. Това е така, тъй като към датата на подаването на исковата
молба/заявлението всички вноски по
договора са с настъпил падеж и срокът му
е изтекъл. Сама по себе си липсата на
уведомление за предсрочна изискуемост на всички вземания не съставлява
правопогасяващо, а дилаторно ( правоотлагащо) възражение
- при липса на уведомление, длъжникът
не е загубил преимуществото на срока и съответно не е в забава да плати частта
от дълга, за която не е настъпила изначално договорената падежна дата. В общия
случай това означава, че при липса на уведомление, важи погасителния план и
плащанията на длъжника следва да се
отнасят към същия, като се погасяват едновременно съответните части от
главницата и възнаграждението. Установява се обаче от справката за отделните
дати на плащанията , която е изготвило вещото лице към експертизата, че
плащанията по договора са продължили и след изтичането на срока му, 06.11.2016г,
и за периода от тази дата до 22.06.2019г., Н. е платила още 2710 лева на
кредитора. А всички плащания след края на действие на договора се извършват (
пак по аргумент от ТР № 3/2017) по реда на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД,
както твърди ищеца, тоест, главницата не се погасява , тъй като е последна по
ред.
Предвид
заключението на вещото лице и представеното към експертизата платежно нареждане
в полза на ответната страна, съдът не споделя и друго от възраженията й – това
за неизпълнен договор.
Съдът не
възприема възражението за изтекла давност .
Такава тече от датата на падеж на всяка от вноските
(каза се, вземанията на кредитора не са били обявявани да са предсрочно
изискуеми). Основание за приложимост на кратката погасителна давност по
отношение на главницата отсъства - анюитетните вноски по кредит не са периодични
плащания, а кредиторовото възнаграждание не е предмет на спора. Заявлението за
издаване на заповед за плащане е подадено в съда на дата 27.12.2019г, тоест,
погасени са по давност вноските с настъпил преди 27.12.2014г главница.Това
обстоятелство обаче не може да доведе в конкретния случай до отхвърляне на част
от претенцията, тъй като непогасения по давност остатък от главницата надхвърля
( като сума на вноските по главницата, падежирали след 27.12.2014г) размера на исковата
претенция.Затова възражението за изтекла давност е основателно само по
отношение на начислената за периода преди
27.12.2016г законна лихва за забава. Изчислена обаче от съда за период
от 27.12.2016г до 18.12.2019г, и върху размера на всяка непогасена главница, законната
лихва за забава все пак надхвърля неколколкратно размера на претенцията, тоест и този иск е
основателен в пълния си размер.
Освонателно
е обаче възражението на ответната страна за прихващане на процесното вземане с
насрещно такова за недължимо платени разноски за събиране на вземането в общ
размер от 118.46 лева. Има между страните ( чл. 5 ) договорка , че при забава
длъжникът следва да плати всички направени за събиране разходи , но реалното им
извършване кредиторът не доказа, е репариране се дължи само за реално направени
разходи.
Доколкото възражението е основателно , но няма изрично
волеизявление на Н. от кое насрещно
вземане да се приспадне недължимо платеното , съдът следва да приложи чл. 76
ал.2 от ЗЗД и ги приспадне от дължимите лихви.
Разноските се понасят от страните
пропорционално.
Размера
на направените от ищеца разноски е общо 533.82 лева по двете производства,
дължат му се съобразно уважената част 512.63 лева ( 533.82/2985.08*2866.62
лева). На свой ред и пропорционално на отхвърлената част, ищецът дължи на
процесуалния представител на ответника хонорар по смисъла на чл. 38 от Закона
за адвокатурата, след като наличието на хипотеза в този смисъл не беше
отречено. Дължат се 30.69 лева ( 773.44/2985.46*118.46 лева). Други разходи
ответникът не е направил.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля като неоснователно възражението на И.С.Н.,
ЕГН **********, за прихващане на недължимо платени на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция,
рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. София
1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, суми от 350
лева такса за усвояване по договор .., и 3015.20 лева недължимо платена
възнаградителна лихва по същия договор с насрещно вземане на същото дружество по същия договор за остатък от главница в размер на 2845.41
лева и 139.67 лева мораторна лихва (лихва за забава) за период от 05.05.2015г до 18.12.2019г.
Приема за основателно възражението на И.С.Н.,
ЕГН **********, за прихващане на недължимо платени на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция,
рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. София
1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, суми от общо 118.46 лева разходи за събиране на просрочени вземания по
договор .., с насрещно вземане на същото
дружество по същия договор за остатък от
главница в размер на 2845.41 лева и 139.67 лева мораторна лихва (лихва за
забава) за период от 05.05.2015г до 18.12.2019г., до размера на по- малкото
вземане.
Признава
за установено, че в отношенията между страните, И.С.Н., ЕГН **********,***,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон
България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, следните суми – реално изпълнение по договор ..,
за които е издадена заповед за плащане № 11562/31.12.2019г. по ч. гр. дело
№21277/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.състав: 2845.41 лева главница, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда –
27.12.2019г до окончателното изплащане, и 21.21 лева мораторна лихва (лихва за забава) за период от 05.05.2015г до 18.12.2019г., като ОТХВЪРЛЯ искането за
лихви над този размер до пълния предявен размер от 139.67 лева като
неоснователен поради уваженото възражение за прихващане.
Осъжда
И.С.Н., ЕГН **********,***, да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон
България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14,,
сумата от 512.63 лева разноски по делата , включително ч. гр. дело 21274/2019г,
ПРС.
Осъжда БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България
ЕИК *********, седалище и адрес: гр.
София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, да
заплати на а М.Г. , личен номер на .. , адрес на дейност П. , ул „Г. Б.“ № .. ет.
офис.. , сумата от 30.69 лева хонорар по
делото , на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП