№ 18818
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110107367 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от Р. С. И. искова молба насочена
против „Б.“ ООД, с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с искане да се постанови решение, с което да се признае за
незаконно уволнението на ищцата, извършено от ответника със Заповед
927/05.12.2023г. и същата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност.
Ищцата извежда съдебно предявените си права при твърдения, че по силата на
трудов договор № 386/30.08.2022г. между страните са възникнали трудови
правоотношения. Сочи, че със Заповед № 607/01.10.2023г., трудовото правоотношение
е прекратено от работодателя на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 КТ. Твърди се, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед, работодателят е
издал втора такава, предмет на настоящото производство, а именно Заповед №
927/05.12.2023г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 190,
ал. 1, т. 2 КТ. Излагат се съображения, че Заповед № 927/05.12.2023г., не е породила
правно действие, доколкото е издадена след като трудовото правоотношение между
страните вече е било прекратено, като се навеждат доводи за нищожност на същата.
На следващо място се твърди, че в заповедта не е индивидуализирано нарушението, не
са снети обяснения от работника за процесните нарушения, като се навеждат доводи и
за други нарушения при издаване на заповедта. Формулирано е искане заповедта да
бъде отменена и ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор, с който предявените
искови претенции се оспорват.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
1
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че е прекратил
трудовото правоотношение законосъобразно, при спазване на формалните изисквания
за ангажиране на дисциплинарната отговорност /наличие на дисциплинарна власт у
субекта, наложил наказанието, спазване на предвидените срокове, изискване на
обяснения преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение/,
както и че ищецът виновно е извършил нарушение на трудовата дисциплина,
индивидуализирани в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и
наложеното за него наказание се явява съответно.
Не е спорно, а и от приложеното на л. 5 по делото копие на Трудов договор №
386/30.08.2020г., се установява, че между страните са възникнали трудови
правоотношения, по силата на които ищецът Р. И. е престирала труд в полза на
ответника на длъжност „охранител“.
От приложеното на л. 7 копие на Заповед № 607/01.10.2023г., се установява, че
дружеството работодател е прекратило трудовото правоотношение между страните на
основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 01.10.2023г., обстоятелство, което не е спорно по
делото.
От приложения на л. 50 по делото препис на Решение № 9549/21.05.2024г.,
постановено по гр.д. № 61408/2023г., по описа на СРС, влязло в законна сила на
04.06.2024г., се установява, че уволнението на Р. И., извършено със Заповед №
607/01.10.2023г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71,
ал. 1 КТ, считано от 01.10.2023г., по заявена искова претенция с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и същата на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
От приложеното на л. 8 по делото копие на заповед се установява, че
ответникът, след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед №
607/01.10.2023г., е издал втора Заповед № 927/05.12.2023г., с която при вече
прекратено трудово правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ, е наложил на
ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ,
обстоятелство, по което страните не спорят.
Спорен по делото е въпросът породила ли е правно действие втората Заповед №
927/05.12.2023г. и ако е породила законосъобразно ли е прекратено трудовото
правоотношение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Съгласно константната практика / Р-18-2007-III ГО ВС и Р-153-2001-ВКС, Р-124-
2009-САС / понятието "незаконно уволнение" в чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е използвано в
неговия общ смисъл и включва всички основания, които могат да се наведат,
респективно обхваща всички пороци на уволнението.
Кодексът на труда е специален нормативен акт, който урежда правилата за
прекратяване на трудово правоотношение и съдебната защита срещу незаконно
уволнение. Работникът, съответно служителят разполага с правната възможност да
иска отмяна на уволнението само с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. То е незаконно, щом
е осъществено в нарушение на процедурата или материалноправната уредба.
Такъв е и случаят, когато работодателят е издал заповед за уволнение при липса
на съществуващо трудово правоотношение. Тази заповед съществува в правния
мир и следва да бъде отменена като незаконна. Това разрешение се налага и с оглед
спецификата на трудовото законодателство и изключително важните последици от
уволнението на работника или служителя, точното основание и момента на
прекратяване на трудовото правоотношение / в този смисъл Решение № 89 от
26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 278/2010 г., IV г. о., ГК/. В цитираното решение е
прието, че втора по ред заповед за уволнение при вече прекратено трудово
правоотношение, е незаконсъобразна, а не нищожна.
По изложените съображения Заповед 927/05.12.2023г., предмет на разглеждане в
2
настоящото производство е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, доколкото е
издадена при липса на съществуващо трудово правоотношение, тъй като трудовото
правоотношение между страните е прекратено преди датата на издаването й -
05.12.2023г. със Заповед № 607/01.10.2023г
Гореизложената аргументация обуславя извода за основателност на иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Той е конститутивен и правната промяна при уважаването му настъпва от датата
на влизане в сила на решението по него.
В случая обаче, при издаването на Заповед 927/05.12.2023г., предмет на
разглеждане в настоящото производство, между страните не е съществувало трудово
правоотношение. То впоследствие е възстановено, но поради отмяна на предходна
заповед по друго дело - Заповед № 607/01.10.2023г., отменена с Решение №
9549/21.05.2024г., постановено по гр.д. № 61408/2023г., по описа на СРС.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението със Заповед
927/05.12.2023г., длъжност се явява неоснователен, тъй като към датата на издаване
на заповедта между страните не е съществувало трудово правоотношение
следователно, тази заповед няма за пряка последица прекратяване на трудовия
договор, така че не може да се иска възстановяване на работа поради отмяната на
Заповед 927/05.12.2023г.
Отделно от изложеното след влизане в сила на Решение № 9549/21.05.2024г.,
постановено по гр.д. № 61408/2023г., по описа на СРС Р. И. вече е възстановена на
заеманата длъжност, като в случай че не е била допусната от работодателя да
престира труд, отношенията се уреждат по друг ред, а не чрез иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ / виж. Решение № 89 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 278/2010 г., IV г. о., ГК /
По изложените съображения искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се
явява неоснователен.
По разноските.
Предявени са два иска, като единият е уважен другият отхвърлен, при каквото
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски за адвокат в размер на 1650.00лв. /
договор л. 41/, като с оглед изхода на спора / един уважен и един отхвърлен иск/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да й заплати половината от тази суми
или 825.00лв.
На ответника следва да се признаят разноски за адвокат в размер на 1000.00лв. /
договор л.70/, като с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да му заплати половината от адвокатското възнаграждение или 500.00лв.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на
СРС, държавна такса в размер на 80.00лв., дължима се по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т.1
3
КТ, уволнението на Р. С. И., ЕГН **********, извършено с издадена от служител на
„Б.“ ООД, ЕИК ********, Заповед 927/05.12.2023г., на основание чл. 190, ал. 1, т. 2
КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. И., ЕГН ********** срещу „Б.“ ООД, ЕИК
********, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата
на заеманата преди уволнението длъжност „охранител“, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Р. С. И., ЕГН **********, сумата от 825.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА Р. С. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „Б.“ ООД, ЕИК ********, сумата от 500.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Софийски районен съд сумата от 80.00лв. – държавни
такси.
Решението, по аргумент от чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от
страните, в двуседмичен срок от датата на която съдът е посочил, че ще го обяви –
25.10.2024г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4