МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №
43/23.01.2012г. ПО НОХД № 1274/2011 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Делото е образувано
по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е повдигнато
обвинение против А.Е.А., роден на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, средно образование, безработен,
неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 28.08.2010год. зад
бирария „Емона” в района на ежегодния панаир в гр.Видин, в съучастие като
съизвършител с М.Е.Б. с ЕГН-**********, чрез нанасяне на удари в лицето с
юмруци и ритници, причинил на В.А.В. ***, средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на долната челюст в двата ъгъла, което е довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето - престъпление по чл.129, ал.2, във
връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2
от НК и против М.Е.Б., роден на ***г*** с ЕГН - **********,***, българин,
български гражданин, основно образование, безработен, не осъждан за това, че на
28.08.2010год. зад бирария „Емона” в района на ежегодния панаир
в гр.Видин, в съучастие като съизвършител с А.Е.А. с ЕГН-**********, чрез
нанасяне на удари в лицето с юмруци и ритници, причинил на В.А.В. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в двата ъгъла,
което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето - престъпление
по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК.
В хода на образуваното
производство е бил приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от
страна на свидетелят В.А.В. *** против подсъдимите М.Е.Б. и А.Е.А. в размер на 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат на престъплението по чл.129 ал. 1 от НК, за което са
предадени на съд, в едно със законната лихва, считано от датата на деянието до
окончателното й изплащане, както и направените съдебни и деловодни разноски във
връзка със същият граждански иск.
В следствие на така
приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както и въз основа на
изразеното от негова страна желание за това, посоченият свидетел е бил
конституиран и като частен обвинител в наказателния процес, съгласно
разпоредбите на чл.76, чл.84 и следващите от НПК.
Представителят на РП
- Видин поддържа обвинението срещу подсъдимите М.Е.Б. и А.Е.А. като безспорно доказано. Пледира за извършеното
престъпление по чл.129, ал.1 от НК на подсъдимите да бъде наложено наказание
“лишаване от свобода” за срок от 3г. , изтърпяването на което да бъде отложено
по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години.
Счита, че гражданският иск е
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №
43/23.01.2012г. ПО НОХД № 1274/2011 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
основателен и следва да бъде уважен.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител
също намира обвинението за доказано по безспорен начин. Поддържа становището на
прокурора относно наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите за
извършеното престъпление. Пледира за уважаване на гражданския иск.
Подсъдимите М.Е.Б. и А.Е.А. се явяват лично и с редовно
упълномощен процесуален представител в съд. заседание. Заявяват, че не се признават за виновни и
дават обяснения. Молят за оправдателна присъда.
От събраните по
делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка по делото :
Двамата подсъдими са
братя. Същите са синове на св.Е.Б. – собственик на Бистро „Емона” гр.Видин.
През времето на провеждане на ежегодния Видински панаир персонала на бистрото
отивал да работи в ситуираната в панаира Бирария „Емона”.
На 28.08.10год. св. В.
*** със св. И. и негов братовчед. На излизане минали покрай бирария «Емона»,
при което св. В. бил повикан от подсъдимите. Св. И. виждайки, че св. В. е бил
повикан от подсъдимите, продължил към изхода на панаира, а пострадалият
останал. Подсъдимият М.Б. придърпал зад бирарията св. В.. След тях тръгнал и
подс. А.А.. Възползвайки се от тъмната част зад заведението и липсата на
свидетели, двамата го повалили с удари на земята, където продължили да го ритат
в тялото и главата. Св. В. успял да избяга и повикал по мобилния си телефон
свой приятел и съсед-свидетеля И.М. като му разказал за случилото се. Св. М.,който
е служител на СОТ при ОДМВР-Видин
веднага пристигнал пред входа на панаира, където заварил св. В. с подуто
лице, множество рани и охлузвания по цялото тяло с изцапани и прашни дрехи. Отишли
в комендантния пункт на полицията
ситуиран в панаира, където подали сигнал за нанесения побой на дежурния офицер
св. Ив.К.. Пострадалия бил откаран в ЦСМП-Видин за преглед, след което
последният си тръгнал.На следващия ден, след като болките продължили св. В. ***,
където е настанен за лечение, след като от направените му рентгенови снимки,
е установено, че
има фрактура на
челюстта. Впоследствие е лекуван в МБАЛ »Пирогов» в гр.София и му е
направена операция на челюстта.
Горните факти се установяват и от събраните по делото
писмени доказателства, а именно : съдебно медицинска експертиза, медицинско
свидетелство, удостоверение от МБАЛ „Света Петка” гр.Видин, епикризи
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №
43/23.01.2012г. ПО НОХД № 1274/2011 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
, свидетелства за съдимост, приобщени по реда на чл.
283 от НПК към доказателствения материал.
От заключението по приобщената по
реда на чл.283 от НПК съдебно-медицинска
експертиза №11/2011г. и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че на св. В. е причинено
счупване на долната челюст в двата ъгъла, наложило оперативно лечение, и оток
на меките тъкани. Причинено е трайно затруднение на дъвченето и говоренето.
Вещото лице заявява, че травматичните увреждания отговарят да са получени по
начина и времето съобщени от пострадалия, като счупването може да се получи в
резултат на един силен удар, така и в резултат от два самостоятелни удара. Вещото лице заявява, че 40 дни продължава
обездвижването след манипулацията , след това има щадене на челюстта,
необходима е рехабилитация и физиотерапия, които могат да продължат до няколко
месеца.
Съдът
напълно кредитира заключенията на изготвената, съдебно медицинска експертиза,
като обективна и компетентна.
Съдът не дава вяра и не кредитира обясненията на
подсъдимите. Вярно е, че обясненията на всеки подсъдим освен негово средство за
защита, са и доказателствено средство в процеса, но достоверността им в
последното им качество се изследва винаги въз основа на обективното и всестранно
обсъждане на всички обстоятелства по делото, въведени и чрез останалите
доказателствени средства. В случая техните обяснения са в противоречие със
показанията на свидетелите Н.И. ,Иваило М.И.К. и К.И. и заключението по СМЕ.
Особеното
в настоящото производство, но не необичайно, е оформянето на две групи
свидетели (по съществения за изхода на делото въпрос - къде са се намирали
подсъдимите по време на инкриминирания инцидент.
Съдът напълно кредитира показанията на
св.Вилизар В., Н.И. ,Иваило М.И.К. и К.И. тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи със заключението на
изготвената по делото СМЕ и становището на вещото лице, изразено в с.з.
В проведеното съдебно заседание на
14.11.2011 г. пострадалия - св. В. е категоричен за нанесените му от
подсъдимите удари - "... Извика ме М. и уточнявам, че вместо Е. имах
предвид М., обърках им имената. М. ме извика отстрани на заведението, а по
късно към него се присъедини и А.. Започнаха да ми нанасят удари, след което
паднах и не успях да избягам....", като пояснява че”... Когато ме събориха
на земята подсъдимите ме удряха с юмруци в областта на лицето, главата и гърба
и ме ритаха...” и допълва разказа си с факти за изпитаните силни болки и
преживени страдания, мотивирали го да потърси медицинска помощ. Логично и
последователно разпитаният
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №
43/23.01.2012г. ПО НОХД № 1274/2011 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
свидетел пресъздава хронологията на станалото на
28.08.2011 г., на територията на Видински панаир в близост до Бирария „Емона”.
Същият достоверно предлага своите възприятия за инкриминираното посегателство,
за времевите му и пространствени параметри, за механизма на неговото
осъществяване и за настъпилите от неправомерната проява последици /причинените
телесни увреждания/.
Действително той за първи път е получил възможност за
квалифицирана медицинска помощ на следващият ден след деянието, когато е приет
за лечение в МБАЛ- Видин, тъй като вечерта в ЦСМП Видин не са му направени
необходимите рентгенови снимки и всички необходими изследвания и не са
констатирани всички телесни увреждания. От този факт не следва извод за
вероятност счупването на долната челюст да е получено по друго време и не от
нанесения побой от подсъдимите. В този смисъл са показанията на св. М. относно
състоянието на пострадалия непосредствено след побоя – „...Лицето на В. беше подуто и трудно говореше” и се подкрепя от
заявеното в с.з. от вещото лице.
В производство за причинено телесно увреждане, каквото
е настоящето, основно значение сред гласните доказателствени източници имат
показанията на пострадалия и съобщеното от него относно механизма на
увреждането му. Тези показания несъмнено са източник на преки доказателствени
факти и поради това оценката по действителното им съдържание дава максимално
обективни данни, позволяващи разкриване на обективната истина, върху който
принцип е изграден нашият наказателен процес. Показанията на св. В. за това, че
двамата са се нахвърлили да го бият с ръце и ритници и са го повалили, при
което била счупена и челюстта му, Съдът отчита за достоверни не само поради
тяхната логичност и последователност, но така също и поради тяхната
съвместимост с данни, изведени и от други доказателствени източници –
свидетелските показания на Н.И., И.М., И.К. и К.И., както и кореспонденцията им
с изводите на СМЕ. От друга обективно установените увреждания, добре са
очертали счупването на челюстта да е било получено вследствие на един силен
удар, или от два самостоятелни удара, за каквото поведение от страна на
подсъдимите съобщава пострадалия. Св. В.
обаче не се явява единственият свидетел на деянието. Казаното от него
съвпада с показанията на св. И. възприел именно подсъдимите като лицата, при
които е отишъл пострадалият и че това е станало в непосредствена близост до
бирария „Емона”. Този свидетел е разпитан и подробно е описал всички обстоятелства,
които са му били известни за конкретната обстановка, вкл. и предхождаща
нараняването на пострадалия. Съдът не счита, че заявеното от свидетеля в с.з.
„...тази година...” сочи, че последният дава показания за деяние случило се
през 2011г. Същият подробно описва случилото се преди и
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №
43/23.01.2012г. ПО НОХД № 1274/2011 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
след
инцидента, дава показания за лицата извикали пострадалия, както и състоянието
на последния на следващият ден когато му е отишъл на посещение в болницата –
т.е. от цялостната преценка на показанията му Съдът намира , че същите касаят
именно конкретното деяние.
От друга страна показанията на св. В. и св. И. изцяло
кореспондират с показанията на св. М., който го е видял непосредствено след
побоя. Същият твърди, че „...около полунощ ми се обади В. който ми е съсед и ми каза, че са го били на
панаира... тези които държат „Емоната”. Лицето на В. беше подуто и трудно говореше. ... едвам разбирах
какво говореше. Поддържам това, което казвам, че побоя му е нанесен от двама,
които са братя и ги познава. ....Той беше толкова много бит, че даже се беше
напикал. На другия ден ми се обади, че е в болница и че му е счупено ченето от
двете страни”.В тази насока са и показанията на свидетелите Н.И. и И.К. *** на
които е съобщено за инцидента, като свидетелят К. заявява, че негови колеги по
този повод са ходили и в Бирария „Емона”, но от там са казали, че инцидент в
самата бирария не е имало.
Установеното от тези свидетели относно авторството и
механизма на причиняване на телесните повреди е подкрепено от писмените
доказателствени средства за вида и мястото на уврежданията и от заключението на
съдебномедицинската експертиза, която не е оспорена от страните.
Съдът
не кредитира показанията на групата свидетели – М.К., Р.А., Т. Н. и
Е.Б., установяващи различно местоположение на подсъдимите от мястото на
инцидента.
Последният
– св. Е. Б. е баща на подсъдимите, и собственик на заведение „Емона” , а
другите посочени свидетели са работещи във въпросното заведение. Същите
свидетели сочат в показанията си, че през целия период, през който е работела
Бирария „Емона” подсъдимите, като синове на собственика на заведението са
помагали в заведението и не са се отделяли от персонала. Заявяват, че не е
имало побой в около заведението. Твърдят, че всяка вечер двамата братя са
ходили в Бистро „Емона” – от 20.00 часа до към 24.00 часа, находящо се в града,
където са играли на карти. От друга страна именно св. А. заявява, че „... най -
силно , като работа са часовете от 23.00 до 24.00 часа” - т.е. съгласно показанията на същите
свидетели излиза , че подсъдимите не са присъствали точно тогава , когато е
имало най- много работа. Показанията на въпросните свидетели са общи – касаят
цялото време през което е провеждан панаира и същите не посочват на конкретната
дата – 28.08.2010г. да се е случило нещо – в този смисъл св. А. , която е
работила като сервитьор заявява, че не си спомня на тази дата да са идвали
полицаи в Бирарията. Съдът счита, че показанията на тези
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №
43/23.01.2012г. ПО НОХД № 1274/2011 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
свидетели са непоследователни, в
нарушение на правилата на формалната логика, неконкретни, не става ясно тези
показания кой точно ден се отнасят, нито кой, кога и какво точно е
направил.Специално в частта, касаеща наличието или липсата на физически
конфликт между подсъдимите и пострадалия показанията на свидетелите, че такъв
не е имало противоречат на кредитираните от съда писмени и гласни
доказателства- Н.И., И.М., И.К., пострадалия В. , К.И. и заключението на СМЕ.
Съдът
не кредитира и не дава вяра и на показанията на свидетелите В. П. и М. К. и счита, че са дадени с оглед
подпомагане защитната теза на подсъдимите. Същите твърдят, че по време на
Видинския панаир са играли на карти в Бистро „Емона” с подсъдимите, като св. К. твърди, че „...Всяка вечер през време на
панаира паез 2010г. е бил в бистрото „, но от друга страна заявява, „знам, че
панаира започваше на 26-27 август , но не съм сигурен”, „......Не си спомням
кога точно е закрит панаира.” – т.е. свидетелят не знае кога точно е провеждан
панаира, но е „убеден”, че именно тогава всяка вечер е бил с подсъдимите.
Св.
Петков също твърди, че е играл на карти с подсъдимите, но и заявява, че „Не
мога да се сетя дали през месец август 2010г. съм бил всяка вечер в бистрото”.
Показанията на тези двама свидетели Съдът
счита за некоректни и непоследователни, поради което не дава вяра на същите.
Съдът не дава вяра и на показанията на
свидетелите Ц.М. и Г.Т., които твърдят, че подсъдимият е бил бит на същата дата
в друго заведение – палата „Явор” от група лица, които не познават. Тези
показания освен, че противоречат на показанията на св. В. и И. – който е
категоричен, че именно подсъдимите са лицата извикали пострадалия, противоречат
и на елементарната житейска логика. Според тези свидетели пострадалият в явно
нетрезво състояние „се е закачал” , поради което група лица – повече от 10
човека - са го извели от заведението и са му нанесли побой, но въпреки , че
твърдят , че в този малък град „всички се познаваме” , поради която и причина
познават пострадалия и подсъдимите, не познават никой от нападателите , както и
не могат да посочат други лица с конкретни имена - свидетели на инцидента/въпреки,
че твърдят , че при същия са излезли всички посетители на заведението/.
От установената фактическа обстановка Съдът намира, че
е налице съвкупност от доказателства, уличаващи подсъдимите, която оборва
тезата им, че не са извършили престъплението.
След преценка на всички
доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимите М.Е.Б. и А.Е.А. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на чл.129, ал.2,
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №
43/23.01.2012г. ПО НОХД № 1274/2011 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
във
връзка с ал.1 във връзка с чл.20, ал.2
от НК, тъй като на 28.08.2010год. зад
бирария „Емона” в района на ежегодния панаир в гр.Видин, в съучастие помежду си
като съизвършители, чрез нанасяне на удари в лицето с юмруци и ритници, са
причинили на В.А.В. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
долната челюст в двата ъгъла, което е довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говоренето.
Деянието е осъществено при условията на задружна
съвместна престъпна дейност /съучастие/ във формата на съизвършителство и при
общност на умисъла, последното от които мотивира и релевантност на твърденията
за липса на несъмнени доказателства относно автора на нанесения удар, причинил
съставомерния вредоносен резултат.Наказателната отговорност е лична, но в
случаите на съучастие - общността на умисъла, (обективиран от конкретните
действия), изключва възможността от персонифициране, респ. степенуване и
разграничаване.
При определяне наказанието на подсъдимите, съдът
отчете следното:
От
една страна, взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на
деянието, засягащо обществените отношения, свързани с телесната
неприкосновеност на пострадалият, вида и интензитета на въздействие върху
организма му, значителния период на възстановяване на пострадалия В., фактът,
че същият не е предизвикал по какъвто и да е начин подсъдимите, проявената от същите необяснима агресия. От друга
страна, съдът съобрази чистото съдебно минало на подсъдимите.
Поради това Съдът намира, че целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК и след като отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимият М.Е.Б. ще следва да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок минималния определен от
Закона а именно ЕДНА ГОДИНА.
Съдът намира, че за да се постигнат в оптимална степен
възпитателната и превантивната функция на наказанието, не е необходимо
осъденият да изтърпи ефективно наказанието,
поради което на основание чл. 66 ал.1 от НК няма пречки изтърпяването на
така наложеното наказание да бъде отложено за срок – минималният
определен от Закона - ТРИ ГОДИНИ.
Поради изложените по –горе съображения Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и след като отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото
съдебно минало на подсъдимият А.Е.А. ще
следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок минималния
определен от Закона а именно ЕДНА ГОДИНА.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №
43/23.01.2012г. ПО НОХД № 1274/2011 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Съдът намира, че за да се постигнат в оптимална степен
възпитателната и превантивната функция на наказанието, не е необходимо
осъденият да изтърпи ефективно наказанието,
поради което на основание чл. 66 ал.1 от НК няма пречки изтърпяването на
така наложеното наказание да бъде отложено за срок – минималният
определен от Закона - ТРИ ГОДИНИ.
По гражданския иск:
Съдът прецени като основателен
предявения от пострадалия В. граждански иск срещу подсъдимите. Като взе предвид
вида на причинените телесни увреждания, негативните емоционални преживявания, унижението
и стреса, понесените физически болки и страдания и след преценка естеството на
настъпилите в непосредствена връзка с вредоносния резултат, усложнения и
съпътствуващото ги лечение, като и отчитайки последвалото възстановяване и с
оглед принципа на справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за
обезщетението им са необходими и достатъчни 6000 /шест хиляди/ лева. Съдът
присъди и законната лихва върху присъдената сума на гр. ищец от датата на
увреждането до окончателното й изплащане. Искът за разликата над присъдената
сума от 6 000 лв. до предявената такава от 50 000 лв., съдът отхвърли като
неоснователен и недоказан. При определяне конкретния размер на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът взе предвид, че в резултат на нанесения
побой В. е претърпял травматични увреждания/счупване на долната челюст в двата
ъгъла/ довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и понасяне на
значителни болки и страдания за продължителен период от време.
Тъй като
подсъдимите бяха признати за виновни по предявеното обвинение, на основание чл.
189 ал.3 от НПК съдът ги осъди да заплатят солидарно направените по делото разноски, както следва: в
полза на Държавата по сметка на ОД МВР ВИДИН сумата 60 / шестдесет / лева, изразходвана за
експертиза и възнаграждение на вещо лице и в полза на Държавата по сметка на
ВСС сумата 60 / шестдесет / лева разноски по производството, изразходвани за
вещо лице , както и ДТ съобразно уваженият
размер на гражданският иск - 240 /двеста и четиридесет/ лева, платима в полза
на Държавата по сметка на ВСС.
Съдът
осъди подсъдимите да заплатят на гражданския ищец В.А.В. направените по делото
разноски адвокатски възнаграждения в размер 1700/хиляда и седемстотин/ лева.
Водим от горното Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: