№ 805
гр. Варна, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20253110200612 по описа за 2025 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл. 5 9 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Л. Ж. Ж. чрез адв. В. Ш. против НП № 24-0442-001326/26.10.2024
г. на Началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, в частта с което на
основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от НК.
В жалбата се оспорва правилността на издаденото НП. Твърди се, че към
момента на реализиране на процесния инцидент въззивникът не е възприел настъпила
щета по управляваното от него превозно средство или по друг обект, а се е
информирал, че такива са налични впоследствие, с оглед на което предполагайки, че
тези щети са вследствие от извършена от същия маневра, е подал сигнал на тел. 112. С
оглед на изложените твърдения, се оспорват констатациите в НП, че поведението на
жалбоподателя е субсумиран състава на административно нарушение по чл. 123 ал.1 т.
1 от ЗДвП. Навежда се довод, че в НП липсва пълно, точно и ясно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с което е ограничено правото
на защита на въззивника. Иска се НП да бъде отменено и в полза на жалб. Ж. да се
присъдят сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв. Ш.,
който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество
пледира, че от събраните по делото доказателства не се установява субективната
страна на осъществено от възз . Ж. нарушение на чл. 123 ал.1 т. 1 от ЗДвП. Сочи, че
видно от възпроизведения в съдебно заседание аудиофайл, въззивникът е уведомил
компетентните органи за настъпилото произшествие в кратък срок след реализирането
му, което се сочи като допълнителен аргумент за субективната несъставомерност на
1
деянието. Иска се от съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно и да
присъди на Ж. сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
писмено становище от юк Л.-А. с аргументи по същество. Излага се становище, че
издаденото НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за
прилагане нормата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да
бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 28.09.2024 г. , сутринта, възз. Ж. управлявал автобус „Соларис Урбино“ с
рег. № *** в гр. Варна, по ул. Първи май, по маршрутна линия на градски транспорт
№ 17. Около 06.20 ч. на кръстовището на ул. Първи май с ул. Зеленика – 1, същият
извършил маневра- движение на заден ход с автобуса, вследствие на която настъпило
съприкосновение между задната броня на превозното средство и помощното огледало,
разположено на процесното кръстовище обслужващо движението в посочения пътен
участък,. Въззивникът усетил удара, но не слязъл да установи дали от същия са
настъпили щети. Впоследствие, при приключване на осъществявания от него курс, на
сп. Почивка, водачът забелязал видими щети по задната броня на автобуса и подал
сигнал на тел. 112 за настъпило ПТП на кръстовището на ул. Първи май и ул. Зеленика
– 1 в гр. Варна. В разговора със служителя на Дирекция „Национална система – 112“,
същият заявил, че е усетил съприкосновение между задната част на превозното
средство и неопределен предмет, но не е възприел настъпили щети, поради което не е
подал веднага сигнал за случая.
Впоследствие, по указания на компетентните органи, възз. Ж. се върнал на
местопроизшествието с управляваното от него превозно средство. Междувременно на
място пристигнали и служители на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна – свид. Д. Д. и
свид. Г. И.. Същите установили налични щети по задна броня на автобус „Соларис
Урбино“ с рег.№ *** и щети по помощното огледало, разположено на процесното
кръстовище, като били снети писмени обяснения и от въззивника, в които същият
посочил, че е установил настъпилите вреди около 07.15 ч. За установените факти по
случая свид. Г. И. изготвил протокол за ПТП, съотв. свид. Д. Д. съставил на
въззивника АУАН за нарушение на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123
ал. 1 т. 1 от ЗДвП. В законоустановения срок не е постъпило възражение срещу акта.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят – св. Д. Д. и свидетелят по акта – Г. И.. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП, както и справка от Дирекция
„Национална система – 112“ с вх. № 105820-189/19.03.2025 г. с приложен към същата
компактдиск, като е възпроизведен в съдебно заседание съдържащият се в диска
аудиофайл с наименование „*********. way“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, които са взаимодопълващи се и
непротиворечащи помежду си.
2
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Предмет на въззивната проверка е НП в обжалваната му част, а именно – в
частта, с която на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП на Ж. са му наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец.
Наказателното постановление № 24-0442-001326/26.10.2024 г. е издадено от
компетентен орган - от началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна,
видно от приложеното към АНП копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Минстъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното производство се
е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, като АУАН
и НП са съобразени с разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН съотв. чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушението са
индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното във връзка с обжалваният пункт на НП:
Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците
от произшествието.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалб. Ж. за субективна
несъставомерност на извършеното от него деяние, квалифицирано като нарушение на
чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. От събрания по делото доказателствен материал безспорно
се установява, че въззивникът в качеството на водач на процесния автобус е извършил
маневра на заден ход, при която е настъпило съприкосновение между задната част на
управляваното от него превозно средство и помощното огледало, разположено на
кръстовището на ул. „Първи май“ и ул. Зеленика – 1, при което са настъпили щети по
задната броня на автобуса и по посоченото огледало. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП
„пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Няма спор, че в конкретния случай събитието е възникнало по време на движение на
автобуса и представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на ЗДвП, тъй
като е налице и кумулативно предвиденото условие, това събитие да е предизвикало
материални щети, като наличието на последните се констатира по несъмнен начин от
гласните доказателства и протоколът за ПТП. Безспорно се установява от
възпроизведения аудиофайл, приложен към писмо на Дирекция „Национална система –
112“, че жалб. Ж. е възприел настъпилото съприкосновение между задната част на
3
превозното средство и неопределен предмет, с оглед на което същият съзнателно не е
изпълнил задължението си да спре и да установи какви са последиците от
произшествието. По посочения начин същият виновно е нарушил задълженията си в
качеството на водач, регламентирани в разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. В
случая същият е действал при условията на непредпазливост като е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че вследствие на съприкосновението на управляваното от него
превозно средство със страничен обект, е възможно да са настъпили щети, обуславящи
наличието на пътнотранспортно произшествие, което поражда задължението му
инкорпорирано в нормата на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Независимо от горното, съдът при съвкупна преценка на фактите, относими към
процесния случай, констатира, че нарушението, описано в обжалваното НП, е
маловажно такова по смисъла на нормата на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, доколкото с оглед
липсата на вредни последици и с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
Обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно обществено
качество, което има обективна основа и то се изразява в отрицателното въздействие
върху конкретния вид обществени отношения, обект на защита.
В случая, за да формира изводите си за занижената обществена опасност на
конкретното нарушение, съдът съобрази, че въззивникът е упражнявал трудовите
функции на водач на превозно средство, обслужващо обществения градски транспорт,
което с оглед конкретни обществени интереси е налагало своевременно да приключи
изпълнението на възложения му курс. Непосредствено след посоченото изпълнение
обаче, същият е предприел действия по установяване на налични щети от възприетото
от него съприкосновение с процесния автобус и незабавно след констатираните такива
е предприел действия по уведомяване на компетентните органи за случая респ.
своевременно се е отзовал на дадените му от последните указания и се е върнал с
процесното средство на местопроизшествието. Същевременно по-късното изпълнение
на регламентираните от нормата на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП задължения не е
възпрепятствало ефективността и пълнотата на извършваната по случая проверка от
компетентните органи, което сочи, че обществената опасност на извършеното от Ж.
нарушение е явно незначителна. За формиране на посочения извод следва да се
съобрази и обстоятелството, че от събраните по делото доказателства не се установява
настъпилите щети да са били от естество, което е създало конкретна опасност за
пътната обстановка. В протокола за ПТП същите не са описани по вид, като
характерът им не може да се установи и от събраните гласни доказателства, доколкото
в показанията на свид. Д. по отношение на щетите липсва конкретика, а показанията на
свид. И. сочат противоречиви факти за местоположението на щетите по превозното
средство с обективираните такива в протокола за ПТП.
При така установените предпоставки за приложение на нормата на чл. 28 от
ЗАНН и отсъствие на ограниченията за прилагането й, изброени в разпоредбата на чл.
29 от ЗАНН, както и предвид наличието на предпоставки за прилагането на по-
благоприятен закон, съгласно нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН, с оглед обявяването за
противоконституционна на разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП в частта „28 и“ с
Решение на КС на РБ № 4/30.04.2025 г. съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 2, т. 2
от ЗАНН следва да отмени процесното наказателно постановление и да предупреди
въззивника, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
4
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото , съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.
4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В хода на съдебното производство е представен договор за правна помощ
между въззивника и адв. Ш., видно от който, на процесуалния представител е
заплатено възнаграждение в размер на 600 /шестстотин / лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според нормата
на чл. 18 ал. 4 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 /когато е
наложено наказание глоба или имуществена санкция/ възнаграждението е 500 лв. В
случая се обжалва пункт от НП, свързан с кумулативна санкция, която включва и
наложено на въззивника наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, с оглед на
което за определяне на минималното възнаграждение е приложима нормата на чл. 18
ал. 4 от Наредбата, определяща същото в размер на 500 лева. Като взе предвид, че
заплатеният от въззивника и претендиран от последния за присъждане адвокатски
хонорар не надхвърля съществено минималния такъв и предвид провеждане на
съдебното производство в две съдебни заседания, съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност
на претендираните разноски, поради което счита, че следва да присъди последните в
пълен размер.
С оглед изхода на делото, съдът констатира, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0442-001326/26.10.2024 г. на Началника на сектор в
5
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна в обжалваната част, а именно в частта с която на
Л. Ж. Ж. на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН Л. Ж. Ж., че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОД на МВР- ВАРНА да заплати в полза на Л. Ж. Ж. сумата от 600
/шестстотин/ лева, представляваща направените от същия разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6