№ 274
гр. Плевен, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20234400500240 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 202 от 15.02.2023г., постановено по гр.д. №
6103/2022г. Плевенски районен съд е осъдил, на осн.чл.149, вр. чл.144 от СК
П. Й. П. от гр.Плевен да заплати на пълнолетната си дъщеря П. П. П., ЕГН
**********, издръжка в размер на 300лв. за периода 09.09.2022г.-
21.11.2022г., като за разликата до претендираните 810лв., е отхвърлил
предявения иск, като неоснователен и недоказан. Осъдил е, на основание чл.
144 от СК П. Й. П., да заплаща на П. П. П. месечна издръжка в размер на
150лв., считано от 21.11.2022г., до настъпването на причини и условия за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като за разликата до претендираните 300лв. иска е
отхвърлен.Присъдени са и съответните разноски и ДТ.
Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част е
подадена въззивна жалба от ответника П. П., чрез пълномощника му адв.
Б.П.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение в
обжалваната му част е незаконосъобразно и неправилно. Съображенията за
това са изложени подробно в жалбата, по-съществените от които са, че
1
ответницата е пълнолетна, а за да и дължи издръжка, плащането на такава не
следва да съставлява особено затруднение за родителя, тъй като поначало
пълнолетният може да се издържа сам. Средства от получаваните доходи от
трудово възнаграждение не му остават, след осигуряване на своята издръжка
и заплащане на кредитните му задължения, за да може да заплаща издръжка
на учащата си пълнолетна дъщеря. Поради това въззивникът моли съда да
отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на
спора, с което да бъде отхвърлен иска за издръжка, в т.ч. и за минало време.
Въззиваемата страна П. П. П., чрез пълномощника си адв.Ю. С. от
ПАК е взела становище, че жалбата е неоснователна, по изложените в
писмения отговор съображения.
Въззивна жалба е подадена и от ищцата П. П. П., чрез
пълномощника и адв.Ю. С., срещу отхвърлителната част на
първоинстанционното решение. В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение, в обжалваната от ищцата част, е незаконосъобразно
и неправилно. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата, по-
съществените от които са, че ищецът получава освен доходи от трудово
възнаграждение в размер на 1200лв. и суми за командировъчни в чужбина,
което, дори след изплащане на издръжка за сестрата на ищцата, в размер на
250лв., му позволява да изплаща такава и за учащата ищца П. П.. Средства
от получаваните доходи от трудово възнаграждение му остават, даже след
осигуряване на своята издръжка и заплащане на кредитните му задължения,
които въззивницата признава, че са в размер на 1128лв.Поради това тя моли
окръжния съд да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по
съществото на спора, с което да бъде уважен иска и в пълен размер, в т.ч. и за
издръжката за минало време.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбите,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
и въззивната инстанции доказателства, съобрази изискванията на закона,
намира за установено следното:
Жалбите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.144 от СК за
издръжка на пълнолетната ищца П. П. П., предявен против баща и П. Й. П., с
цена 300лв. и иск с правно основание чл.149, вр. чл.144 СК за издръжка за
2
минало време, считано от 09.09.2022г. до завеждане на делото 21.11.2022г., с
цена на иска в размер на 810лв./по 300лв. месечно/, ведно със законната лихва
от 21.11.2022г.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, а и пред
настоящата инстанция също, че ищцата е роден на 27.08.2003г., а нейни
родители са : майка – А. Г. В. и баща – П. Й. П., съгласно прил. на л.8
удостоверение за раждане. Към момента на подаване на исковата молба –
21.11.2022г. ищцата е навършила 18 години и учи от 09.09.2022г. /редовно
обучение/ във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение,
установено с уверението на л.12 от делото, издадено от Медицински
университет. Не се спори, а е видно и от приложените в делото писмени
доказателства, че ищцата не разполага с доходи или имущество, от които да
се издържа. Работила е преди започване на учебната година с минимална
работна заплата. Безспорно е, че ответникът и е заплащал до 01.07.2022г.
месечна издръжка в размер на 140лв., което право на ищцата е погасено със
завършването на средното и образование през учебната 2021/2022г., тъй като
тя преди това е навършила пълнолетие/на 27.08.2021г./.
Спорно е налице ли са предпоставките на чл.144 от СК за
присъждане на издръжка за пълнолетната ищца .
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Съгласно
разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения
срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в
средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и
не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си
и родителите могат да я дават без особени затруднения . В случая
безспорно е, а се установява и от представените от ответника писмени
доказателства, същият получава БТВ в размер на 1200лв. като шофьор
международни превози. Безспорно е също, че ответникът заплаща издръжка в
размер на 250лв. за другата си дъщеря - А. П. П., която също е навършила
пълнолетие, но е лице с увреждания, което е поставено под пълно запрещение
с решение на Плевенски ОС. За А. се грижи нейната майка А. Г. В., която
видно от удостоверението на л. 17 от делото на РС, получава БТВ от 1070лв.
от м.04.2022г. И двамата родители имат кредитни задължения към банки, за
3
обезпечаване на които са вписани и съответните ипотеки.
За да уважи иска за издръжка районният съд е приел, че бащата
има възможност да плаща издръжка на ищцата и след като е навършила
пълнолетие, щом тя учи във висше учебно заведение редовно обучение и не е
навършила 25г. Приел е, че „….при отчитане на доказаните възможности и
възможността на съда да определи издръжка под минимума, то следва да се
осъди ответника да заплаща такава в размер на 150лв., считано от датата на
ИМ-21.11.2022г., като за разликата до 300 лв. се отхвърли като неоснователен
и недоказан, а за периода от месеца преди ИМ общо 300лв., като се отхвърли
за разликата до 810лв.“
Въззивният съд, извършвйки самостоятелна преценка на
доказателствата, в т.ч. и на представените през него, намира че не са налице
предпоставките на чл.144 СК за присъждане на издръжка за ищеца.
Акцентирайки върху нуждата от издръжка, първоинстанционният съд не е
взел предвид, че в случая не са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки за правото на издръжка по чл.144 СК и по-конкретно, не са
изложени доводи относно това дали даването на издръжка няма да съставлява
особено затруднение за родителите на пълнолетната ищца. Действително
ищцата следва редовно обучение във висше учебно заведение за предвидения
срок на обучение и не е навършила 25 години. Въз основа на представените
писмени доказателства може да се приеме, а и този факт не е спорен между
страните, че тя не разполага с доходи или имущество, от които да се издържа
докато учи редовна форма на обучение. Същевременно няма основание да се
приеме, че родителите й и по-конкретно баща й може да и осигурява каквато
и да било издръжка без особени затруднения и без за застраши своята такава.
Както се посочи по-горе доходите му от труд не са в значителен размер и те
му осигуряват възможност доброволно да заплаща издръжка в размер на
250лв. за другата си дъщеря, която е недееспособна, да погасява кредитните
си задължения в размер на 1128лв., а останалите средства да ползва за
собствената си издръжка, подпомаган в бита и задълженията си от съпругата
си Т. Е. Д., която съгл. справката на л. 47 от делото е с основна заплата в
размер на 780 лв., какъвто е и облагаемият и доход, съгл. справката от НАП
на л.46 от делото. Въпреки че е приел, че ответника няма безусловно
задължение за издръжка на пълнолетната си дъщеря, РС все пак е определил
4
издръжка, в т.ч. и за минало време, без да е обсъдил с какви средства
ответникът ще я покрие.
Право на издръжка по чл.144 СК ищецът има само ако са налице
всички предвидени в закона предпоставки. Ако плащането на издръжка
представлява особено затруднение за родителя, както е в случая, той не
дължи такава. Плащането на издръжка за пълнолетно дете не следва да води
до поставяне в риск на родителя и до непосилни ограничения за него.Само
ако родителят разполага с достатъчно средства за своята издръжка и за
лицата, на които дължи такава, може да се уважи иск и за издръжка на
пълнолетно учащо дете.В случая се акцентира върху получаваните суми за
командировачни от страна на ответника, като шофьор за международни
превози. Видно от удостоверението за доходите на ответника на л.50 от
делото, изд. от „***“ООД гр.София, брутният доход на П. П. е от 819лв., като
същият за последните 7 месеца е получавал различни суми за своите
командировки в чужбина, посочени в общ размер на 21 768.37лв. или средно
по 3100лв.Съдът намира за основателен доводът на ответника, изложен в
писмените бележки на пълномощника му адв.П., че сумите, предоставени от
работодателя за командировки са с друго предназначение – за покриване на
ежедневните нужди за съответния период и не съставляват облагаем доход.
Съгласно чл.121а, ал.4 КТ(4) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1/когато
български работодател командирова работник или служител на територията
на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство или на
Конфедерация Швейцария/ за срока на командироването или на изпращането
на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални
условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Работодателят е длъжен да предоставя суми за командировъчни за да осигури
нужните условия на труд на работника. В зависимост от продължителността
на командировката и мястото където се полага труд, това са различни суми,
които подлежат на строга отчетност. Част от тях се предоставят авансово,
като в зависимост от отчета, може да се доизплати сума или да се върне част
от предоставения аванс. Ето защо, съдът приема, че тъй като
командировачните пари не са постоянна величина и не са част от трудовото
възнаграждение на работника, а служат за покриване на негови разходи в
5
чужбина, с цел осигуряване на подходящи условия на труд, то не може да се
счита, че от тези суми ответникът може да заделя, за да изплаща исканата от
дъщеря си издръжка. Допълнителен аргумент в тази насока е и
обстоятелството, че не може да се насочи принудително изпълнение върху
такива суми, тъй като поради естеството си, са несеквестируеми.
Поради изложеното, решението на Плевенски районен съд следва
да бъде отменено в осъдителната му част, като вместо него бъде постановено
друго по същество на спора, за отхвърляне на иска изцяло, в т.ч. и за
издръжка за минало време. Следва да бъдат присъдени направените пред РС
разноски от ответника в размер на 350лв.Разноски за настоящата инстанция
не са претендирани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271,ал.1 от ГПК решение № 202 на
Плевенския районен съд, постановено на 15.02.2023г. по гр.д. № 6103/2022г.
по описа на ПРС, в частта с която е уважен иск за издръжка и в частта за
разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. П., от гр. П. ж.к. " *** ", бл.№
***, ет.***, ап.***, с ЕГН**********, против П. Й. П., от с.гр. ул.“ул. " *** "
№ ***, ет. ***, ап. ***, ЕГН **********, иск за заплащане, на основание
чл.149 вр. с чл.144 от СК на издръжка за периода 09.09.2022г. - 21.11.2022г., в
размер на 300лв. и иск за заплащане, на основание чл. 144 от СК, на месечна
издръжка, считано от 21.11.2022г. до настъпване на условия за нейното
изменяване или прекратяване, в размер на 300лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. П. П., от гр. П. ж.к. " *** ", бл.№ ***, ет.***,
ап.***, с ЕГН**********, да заплати на П. Й. П., от с.гр. ул.“ул. " *** " №
***, ет. ***, ап. ***, ЕГН **********, разноски по делото пред първата
инстанция в размер на 350лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7