Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
01.07.2019г., гр.Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
дванадесети състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При
участието на секретаря К. М. разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №3884 по
описа на ДРС за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от „Б.А.Ф.„
ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
село П., община Д.ка иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.3 от ГПК да
се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника „Е.С.“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр. В., бул. „В. В.“ № ** В. Т. – ** сумата от 6635,14 лева, представляващи
такса „пренос ниско напрежение“ (5256,65 лева) и такса „достъп ниско
напрежение“ (1378,49 лева), начислени за периода от 01.06.2018г. до
31.08.2018г. по фактури №** от 09.07.2018г.; №**от 07.08.2018г.; №0** от
07.09.2018г. Претендират се и сторените по делото разноски.
Искът се основава на следните обстоятелства: ищецът е собственик на Трафопост-командна кабина с площ от 24 кв.м., присъединен за извод „К.“, разположен в парцел ** в кв. **, при граници и съседи на поземления имот: изток-път, запад-парцел **, север-път, юг-имот **, находящ се в землището на село С., община Д.ка, Стопански двор, придобит на основание договор за продажба, обективиран в нотариален акт №**, том **, нот.дело № ** от 20.08.2013г. и нотариален акт № **, том**, н.дело № ** от 31.01.2017г. на СВп при АВп Д.. Съоръжението е оборудвано със собствени средства и до момента ищецът го стопанисва лично за нуждите на дружеството. В имота има изградени сгради, собственост на ищеца, до които електроенергията достига чрез електрическата мрежа за ниско напрежение, също собственост на дружеството, изградена от него в имота. Техническите устройства за отчитане на потребената електрическа енергия от външните абонати се намират в трансформаторния пост-килия ниско напрежение, също собственост на ищеца. Дружеството е потребител на електрическа енергия, присъединен към електропреносната мрежа по силата на договор за пренос на ел.енергия с изх. № **/18.11.2013г. и договор за достъп до електроразпределителната мрежа с изх.№ **/18.11.2013г., както и договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № **г. Ответникът не е собственик на съоръжението, не е участвал в изграждането и сега не участва в стопанисването (ремонт, поддръжка и обновяване) на трафопоста, като до настоящия момент ползва трафопоста за преобразуване от високо в ниско напрежение, достъп и пренос на ел.енергия НН по кабелни линии НН на ищеца през неговия имот и до други потребители, без да заплаща съответната сума за ползването на съоръженията в трафопоста и кабелните линии НН. Отказва да заплаща реално извършени и заплатени от ищеца разходи с мотива, че не е собственик на трафопоста и преносните съоръжения.
Ежемесечно към всяка от сметките на ищеца се
начисляват суми за достъп до средно и ниско напрежение и пренос на ниско
напрежение. Тези суми не следва да бъдат събирани, тъй като всички технически
съоръжения, с които се осъществява преобразуването, са собственост на ищеца, а
уредите за измерване на ел.енергия за краен потребител са монтирани в
трафопоста-килия НН, също негова собственост. Трафопостът е присъединен към
мрежата на ответника „Средно напрежение“ и преобразува електроенергията от
„средно напрежение“ в „ниско напрежение“, което означава, че ответникът не доставя
ел.енергия ниско напрежение. Ищецът е собственик на мрежата НН и за пренос през
нея не следва да дължи плащания на ответника. Като потребител, който захранва
собствения си обект по мрежа, която е негова собственост, не следва да заплаща
цена за услуга и дейност, които не му се предоставят.
В периода от
01.06.2018г. до 31.08.2018г. ответникът е издал на ищеца фактури за заплащане
на потребената енергия, в които като компонент от цената фигурират задължения
(възнаграждения) за достъп до ниско напрежение и за пренос на ниско напрежение,
които възлизат общо на 6635,14 лева, от които 5256,65 лева за такса пренос и
1378,49 за такса достъп ниско напрежение. Признатите като дължими суми ищецът е
заплатил, а оспорените с настоящата искова молба – не (конкретизирани са по
размер и основание за всяка от фактурите).
В срока по чл.131
от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Искът се оспорва
като неоснователен и недоказан. Твърди, че начислените суми се дължат на правно
основание – възникнало от сключени договори облигационно отношение - ищецът е
страна по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа с изх. № ** от 18.11.2013г. и договор за достъп
до електроразпределителната мрежа с изх. № ** от 18.11.2013г. Между страните е
налице сключен и действащ договор за пренос и достъп, представени от ищеца.
Според чл. 1, ал. 2 от договора за достъп до ЕРМ ищецът има задължение да
заплаща цена за достъп до ЕРМ. Съгласно чл. 1.1 от договора за пренос на ел.енергия
през ЕРМ ищецът има задължението да заплаща цена за пренос на ел.енергията през
ЕРМ. Тези задължения са и нормативно вменени на ищеца с чл. 104, ал. 3 от
Закона за енергетиката вр. чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от Правила за търговия с
ел.енергия (ПТЕЕ), издадени от ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013г., в сила
от 26.07.2013г. (към момента на подписване на договорите). Съгласно ПТЕЕ е
забранено клиенти да бъдат освобождавани от заплащането на цени за пренос към
съответната мрежа, като такава възможност е предвидена само за производителите
на ел.енергия, какъвто ищецът не е. Задължението за заплащане на цена за пренос, като компонента на
стойността на доставената електроенергия, е
императивно определено в ПТЕЕ. Никъде в нормативната уредба не е предвидено, че компонентата „цена за
достъп" е определена в зависимост от мястото на СТИ, още по-малко да не се
дължи от определени потребители на тази услуга. Цената за достьп и пренос ниско
напрежение се дължи винаги и от всички потребители, присъединени към мрежата с
изключение на изрично посочените в ПТЕЕ случаи, в хипотезата на които ищецът не
попада и то само по отношение на цена за пренос. При наличие на основание за
начисляването им, задълженията са правилно определени и по размер. Ползваната
ел.енергия е правилно и точно измерена. Ищецът никога не е оспорвал начислените
количества енергия, които служат за база за определяне на дължимата цена за
достъп и пренос. Размерът на дължимите такси достъп високо напрежение и пренос
високо напрежение се изчислява на база измереното потребено количество енергия
за съответния период и те не са оспорвани от ищеца, а са и заплащани.
Присъединяването на обекта към ЕПМ е станало още през 1879г. и с това обектът е
включен към мрежата. Присъединяването е еднократен акт, който не се преповтаря
при промяна на собствеността на обекта и към датата на придобиване на
собствеността от ищеца върху част от обектите в стопанския двор на село С.,
ищецът е бил запознат с начина, по който същите са присъединени към
електроразпределителната мрежа, включително и с мястото на мерене. Налице е
заварено положение, с което ищецът е бил запознат като се е съгласил със
същото, доколкото от негова страна не е депозирано искане за промяна на
условията по присъединяване, включително досежно точката на мерене. Доколкото е налице заварено положение, то разпоредбите на ПИКЕЕ не могат да
намерят приложение по отношение на извършеното присъединяване. Присъединяването
на обекта на ищеца, както и на другите обекти е извършено съобразно
съществуващите технически и нормативни изисквания към момента на
осъществяването му. В приетите ПИКЕЕ не е предвидена
изрична обратна сила по отношение на заварени случаи на вече присъединени
обекти и поради това ПИКЕЕ намират приложение само по отношение на бъдещи
присъединявания, осъществени след приемането им, какъвто ищецът не е. Мястото на точката на мерене е правилно определено, както и ищецът е
изразил съгласие електрическата енергия, потребена в собствените му обекти, да
бъде измервана на ниво ниско напрежение. Освен това евентуално неточно
измерване в конкретния случай нe води до ощетяване на ишеца, а напротив - на
същия е отчетено и иачислено по-малко количество енергия от реално потребеното
от него. Недължимостта на таксите пренос и достъп ниско
напрежение се обосновава от ищеца единствено с твърдението му, че е собственик
на трафопоста и съоръженията в него, без оспорване на измерването на
ел.енергията и изчисляването на стойността на вземанията. Ответникът оспорва
правото на собственост на трафопоста, разположен в парцел **, кв**, находящ се
в стопански двор в с.С., общ.Д.ка, като навежда възражение, че собствеността не
е придобита, защото праводателят на ищеца не е бил собственик, както и че
придобивната сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД –
поради противоречие със закона. Счита обаче обстоятелството за принадлежността
на правото на собственост на трафопоста и съоръженията за ирелевантно за спора,
а в условията на евентуалност противопоставя възражението, че притежава
сервитутно вещно право, възникнало на основание чл.60, ал.1 и ал. 2, т.1 от
ЗЕЕЕ, обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г., (отм.). Претендират се и сторените по
делото разноски.
Районният съд, съобразявайки становището на
страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия
закон прие за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Не са спорни между страните
сключените на основание чл. 11, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия
(ПТЕЕ), издадени от ДКЕВР , договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа с изх. № ** от 18.11.2013г. и договор за достъп
до електроразпределителната мрежа с изх. № ** от 18.11.201Зг. Безспорно, ищецът
е клиент на ответното дружество за обект, присъединен към електропреносната
мрежа - стопански обект с местонахождение село С., община Д..
Сумата от 6635,14 лева се
претендира от ответника като такса „пренос ниско напрежение“ (5256,65 лева) и
такса „достъп средно/ниско напрежение“ (1378,49 лева), начислени за периода от
01.06.2018г. до 31.08.2018г. по фактури №** от 09.07.2018г. (1658,15 лева такса
пренос и 441,00 лева такса достъп); №**от 07.08.2018г. (1789,25 лева такса
пренос и 466,14 лева такса достъп); №0** от 07.09.2018г. (1809,25 лева такса
пренос и 471,35 лева такса достъп). Процесните суми не са платени от ищеца. Страните не спорят относно верността на математическите изчисления в процесните фактури.
Като
оператор на електроразпределителната мрежа и страна по договорите за пренос и
достъп, сключени с ищеца, на основание чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, ответникът е
издал процесните фактури, в които е начислил върху количествата активна
електрическа енергия такса пренос ниско напрежение и такса достъп средно/ниско
напрежение по действащите цени за достъп и пренос, установени с решение на КЕВР
през периода на фактуриране – количеството отчетена като потребена енергия и
приложените цени не са спорни. Последните са установени с решение № Ц-19 от
01.07.2017г. на държавния регулатор на дейностите в енергетиката: цена за
пренос на ел.енергия през разпределителна мрежа на средно напрежение – 0,01036
лева/квт.ч.; цена за пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа на ниско
напрежение – 0,03008 лева/квт.ч.; цена за достъп (не е разграничена според вида
на напрежението – ниско или средно, а е фиксирана само като цена за достъп),
която се дължи от всички клиенти, присъединени към електроразпределителната
мрежа (изрично указано в т. 3.3 на диспозитивната част) – 0,00800 квт/ч. и с решение № Ц-11 от 01.07.2018г. на държавния регулатор на дейностите в енергетиката: цена за пренос на ел.енергия през разпределителна
мрежа на средно напрежение – 0,01170
лева/квт.ч.; цена за пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа на ниско
напрежение – 0,03278 лева/квт.ч.; цена за достъп – 0,00854
квт/ч. Спор по размера няма.
Разпоредбата
на чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ изрично установява задължението на потребителите да
заплащат утвърдената от държавния регулатор цена за достъп до и цена за пренос
по електроразпределителната мрежа на оператора, т.е. всички крайни клиенти са
длъжни да заплащат фиксираните цени за всички мрежови услуги, включително и
тези за достъп и пренос.
Цената
за достъп до разпределителната мрежа е определена като единна за всички
потребители, присъединени на ниво средно и ниско напрежение. Единствено
изключение е предвидено в разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ПТЕЕ - само за
производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са
собственост на преносното или разпределително дружество – те не дължат цена за
пренос през съответната мрежа. Ищецът няма такова качество (не се твърди).
Цената за достъп се дължи от всички присъединени потребители за това, че могат
да използват мрежата за пренос на ел.енергията, която потребяват, а операторът
срещу тази цена има задължението да поддържа мрежата в добро техническо
състояние. За дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа
не е от значение дали потребителят е собственик на мрежата за ниско напрежение;
достатъчно е той да е присъединен към мрежата на едно от двете нива (ниско или
средно напрежение). Дори и да е собственик на част от мрежата, крайният клиент
дължи, като задължителен компонент от стойността на потреблението му, цена за
достъп до мрежата средно и високо напрежение, а именно като достъп високо
напрежение (която цена не е спорна и е платена) и достъп средно/ниско
напрежение (спорните по делото) е фактурирана цената от оператора в процесните
фактури.
Като
краен клиент, ищцовото дружество е длъжно да заплаща всички мрежови услуги, в
това число и пренос високо, средно и ниско напрежение (така чл. 29, ал. 3 от
ПТЕЕ). Таксата пренос се заплаща от всички потребители в зависимост от нивото
на напрежение, на което са присъединени и съобразно производствените разходи, които
подлежат на компенсация. Както и при дължимостта на цената за достъп, без
значение е кой е собственик на съоръженията и кабелната мрежа след точката на
присъединяване. Не е налице изключението по чл. 29, ал. 4 от ПТЕЕ, което
означава, че ищецът като краен клиент има задължение да заплаща на оператора
цена за пренос по електроразпределителната, съответно на потребеното от него
количество ел.енергия и нивото на присъединяване – средно или ниско напрежение.
Мрежовите услуги – цена за достъп и за пренос по
електроразпределителната мрежа, са дължими от ищеца, както с оглед поетите с
договорите задължения, така и на
основание чл. 104а, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 14 от ПТЕЕ. Те следва да се заплащат върху фактурираните
количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ) и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени
(така чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ).
В
договорите от 28.11.2013г. е уреден начинът за определяне на дължимия размер на
предоставената услуга - аргумент от чл. 4, ал. 1, раздел трети на договора за
достъп до електроразпределителната мрежа, и чл. 2.1., раздел втори от договор
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. При
съблюдаване на тези две разпоредби следва изводът, че за да бъдат изчислени
правилно дължимите суми за достъп до и за пренос през електроразпределителната
мрежа, следва средството за търговско измерване да е поставено на място,
съобразено със законовите изисквания, тъй като същите се установяват съобразно
отчетената от него активна, а при необходимост и използваната и отдадената
реактивна електрическа енергия /съобразно договора за достъп/ и консумираната
активна електрическа енергия /съобразно договора за пренос/. Следователно, със
сключването на договорите за достъп и за пренос е възникнало задължение на
ответното дружество за поставяне на средствата за измерване на посочените
места, като видно е, че в съответните точки от договорите се възпроизвеждат
задълженията, установени с нормативните актове. Така дължимите цени за достъп и
пренос са определяеми, като, за да се определят правилно същите, следва
СТИ да е поставено на предвиденото в нормативната уредба място. Тази
констатация се подкрепя и от разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от
ПИКЕЕ, издадени от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. която определя, че при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент
мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на
присъединяване на клиента към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа, е отменена с Решение № 1500 от 2017г. на ВАС на
РБ - ДВ, бр. 15 от 2017г., в сила от 14.02.2017г. Други правила за процесния период не са издадени. По правилото на
чл. 120, ал. 1 от ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се
измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116,
ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 (така чл. 120, ал. 2 от ЗЕ). В чл.
28 и чл. 30 от действащата Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи (в сила от 4.04.2014г.) е прието, че
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или
съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от
начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. Въпреки, че ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013г., са
отменени с Решение № 1500 от 2017г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 15 от 2017г., в сила
от 14.02.2017г., те са били в сила при сключване на договорите на страните и
именно към установените в тях начини на измерване страните са препратили в двата
договора. Аналогична на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013г. е и разпоредбата на чл. 16 от действалите преди тях ПИКЕЕ,
издадени от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 67 от 2.08.2004г.
Така
за дължимостта на цена за пренос и за достъп за мрежа на съответно ниво на
напрежение (високо, средно, ниско) значение има къде е точката на
присъединяване на потребителя към електроразпределителната мрежа и на какво
ниво на напрежение се измерва потребената ел.енергия. По делото е допусната СТЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, от процесният
трафопост се захранват четирима потребители, включително ищцовото дружество,
всички присъединени преди 2005г. Съоръженията за присъединяване са трифазни
четирипроводни кабелни линии ниско напрежение. Трафопостът е изграден през
1978г. През процесния период измерването на ел.енергията, потребявана в обекта
на ищеца, се е извършвало чрез трифазни статични електромери. СТИ е монтирано в
електромерно табло на южната страна на трафопоста. Измерването е на ниво ниско
напрежение, индиректно посредством токови трансформатори, а мястото на
измерване – на входа на табло ниско напрежение. Мястото на присъединяване
зависи от собствеността на присъединителните съоръжения - когато е на мрежовия
оператор – към ** /след трафопоста/, а когато е собственост
на клиента – към **. На страна средно напрежение може да се
измерва само електроенергията, постъпваща в трафопоста. Разпределението на
ел.енергията към отделните клиенти се извършва на страна ниско напрежение /след
силовия трансформатор/, поради което измерването на индивидуалното потребление
е възможно само на това ниво на напрежение. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от
ПИКЕЕ относно мястото на измерване е приложима, когато трафопостът захранва
само един клиент. Технически не е приложима в случай на използване на
трафопоста за снабдяване с ел.енергия на повече клиенти поради изложените
причини. На страна средно напрежение се измерва ел.енергията, постъпваща в
трафопоста. Тя включва енергията, потребявана от консуматорите и загубите в
трафопоста.
Извършваното
от ответника измерване на ел.енергия е в противоречие с правилото, че мястото
на измерване следва да бъде на страната с по-високото напрежение, в случая – на
средно напрежение. Следователно измерването на потребеното количество
електроенергия е извън нормативно определените места. Като компоненти, чиято
стойност е определяема в зависимост от количеството измерена ел.електроенергия,
цените на достъп до и на пренос по електроразпределителната мрежа, не са
определени чрез измерване по нормативно установените правила. Както по-горе се
посочи, не е от значение кому принадлежи правото на собственост на част от
мрежата, но правилното определяне на цената за достъп и пренос е предпоставено
от разполагането на средството за търговско измерване в съответствие с
нормативните изисквания за това (така решение № 227 от 11.02.2013г. на ВКС по
т.д.№ 1054/2011г., ІІ т.о., ТК, по чл. 290 от ГПК). При така формираната
задължителна съдебна практика в случаите, когато поставянето на уредите за
количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на
електрическа енергия не съответства с техническите изисквания по чл. 120 от ЗЕ
и съответните подзаконови нормативни актове, не може да се приеме, че цената за
достъп до и за пренос по електроразпределитената мрежа е дължима. В решението е
прието, че количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места,
различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да
бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос. На практика
тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от
което произтича съответно и тяхната недължимост. Поради това, за
основателността на такава претенция е без значение обстоятелството, дали
неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до
неправилно измерване, увреждащо потребителя. Дължимостта на цените за достъп и
пренос, заплащани от потребителя, съгласно измереното количество на
консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установените
изисквания. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за
пренос като компоненти на цената на електрическа енергия, практиката е приела,
че правомерното поставяне на средствата за търговско измерване е от решаващо
значение за тяхната дължимост – измерването в места, различни от уговорените
между страните или нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос, а в този случай правилото на чл. 162 от ГПК не
е приложимо.
В
конкретния случай, видно от заключението на вещото лице е, че средствата за
търговско измерване не са поставени на необходимите места, съобразно чл. 120 от
ЗЕ, т.е. не е доказано задължението на ищеца към ответника по цитирания
договор. Вярно е, че цената за достъп не се влияе от начина на присъединяване
(ниско или средно напрежение) – тя е една и съща, и би била различна само с
оглед на различното количество измерена ел.енергия (което би било по-голямо при
мерене на ниво средно напрежение), но според приетото с решение №
227/11.02.2013г. по т. д. № 1054/2011г., на ВКС-ІІ-ро т. о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК, когато измерването на ел. енергия е неправомерно, изобщо
не е възникнало задължение за заплащане и на двата компонента - цената за
достъп и цената за пренос. Затова неприложима е разпоредбата на чл. 162 от ГПК.
Ответникът
е поддържал становище за неотносимост на Наредба 6/2004г., Наредба № 6/2014г.,
ПИКЕЕ, Обн., ДВ, бр.67/2004г. и ПИКЕЕ, Обн., ДВ бр.98/2013г., тъй като тези
нормативни актове нямат обратно действие, респективно не създават нормативно
задължение за поставяне на измервателните уреди на определеното от тях място.
Действително, към момента на въвеждане в експлоатация на трафопоста липсва
нормативна уредба, която да определя местата на измерване. Но с Наредба
6/2004г. вече са въведени изисквания, които определят местата на измерване, на
които монтираните в съоръжението на ищеца измервателни уреди трябва, а не
отговарят. Вярно е, че с Наредбата не са уредени заварените случаи и поради
това може да се приеме, че ответникът не е имал задължение да приведе местата
за измерва съобразно нормативно определените, но през 2013г. между страните са
сключени договори за достъп до и пренос по електроразпределителната мрежа и
тези договори преуреждат изцяло отношенията им, като съответно определят
техните права и задължения. Както вече се посочи, съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора за достъп, измерването се извършва със средства за търговско
измерване, поставени на границата на собственост на електрическите съоръжения
съгласно Наредба № 6/2004г. С чл. 2 от договора ответникът се е задължил,
съгласно техническите данни на обектите на търговския участник, които
характеризират достъпа до разпределителната мрежа, да определи местата за
измерването им и средствата за търговско измерване в съответствие с ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 2.1 от договора за пренос, консумираната активна електрическа
енергия се измерва със СТИ, разположени в местата за измерване, определени в
съответствие с действащото законодателство. Така със сключването на договорите
за достъп и за пренос за ответника е възникнало задължение за поставяне на
средствата за измерване на вече нормативното установените места. За процесния
период тези задължения на ответното дружество не са били изпълнени,
респективно, измерването е извършвано не на границата на собственост на ел.
съоръженията, а на страна ниско напрежение. Меренето е извършвано на
нерегламентирано място, което го определя като неправомерно, а, както вече се
посочи, съгласно решение № 227/11.02.2013г. по т. д. № 1054/2011г., на
ВКС-ІІ-ро т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато измерването на ел.
енергия е неправомерно, не е възникнало задължение за заплащане на двата
компонента - цената за достъп и цената за пренос.
Ответникът
е направил възражение, че се касае за заварено от години присъединяване и е
следвало ищецът да поиска да бъде променено мястото на измерването.
Възражението е неоснователно и в съответствие с нормативните изисквания -
задължение на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа е да поставя средствата за търговско
измерване на съответните места и да отчете доставената електроенергия,
съобразно ал. 3 на чл. 120 от ЗЕ, както и да определи и осигури
присъединяването към мрежата (така чл. 117 от ЗЕ).
От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че ищецът е осчетоводил издадените от ответника фактури, като те са намерили
отражение в Дневниците за покупки в съответните месеци, и е ползван данъчния
кредит във връзка с начисления ДДС. Константна е практиката на ВКС, че
фактурата може да се приеме за доказателство за възникнало договорно правоотношение
между страните, доколкото в нея фигурира описание на стоката по вид, стойност,
начин на плащане, наименование на страните, време и място на издаване, както и
че отразяването на двустранно подписаната фактура в счетоводството на купувача
като дължима и ползването на данъчен кредит, съобразно стойността й, съставлява
извънсъдебно признание на задължението и дължимостта му. Но признанието
(съдебно или извънсъдебно) винаги се преценява от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото (така чл. 175 от ГПК относно съдебното признание на
факти). При преценката на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, осчетоводяването на фактурите от страна на ищеца не може да доведе
до промяна на крайния извод за неоснователност на ответниковата претенция,
доколкото дружеството не установи наличието на всички необходими предпоставки
за възникване на вземането.
Тъй
като искът е отрицателен
установителен за недължимост на задължения, произтичащи
от договорно правоотношение и ответникът по делото – кредитор на вземанията, не
е доказал техния размер, определен в съответствие с нормативните изисквания,
същят следва да бъде уважен.
С оглед изхода на производството на ищеца се следват
сторените по делото разноски в размер на 1015,41 лв. (265,41 лв. – държавна такса и 750 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното, Д.
районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че „Б.А.Ф.„ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление село П., община Д.ка не дължи
на „Е.С.“, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление гр. В., бул. „В. В.“ № **, В. Т. – ** сумата от 6635,14 лева,
представляващи такса „пренос ниско напрежение“ (5256,65 лева) и такса „достъп
ниско напрежение“ (1378,49 лева), начислени за периода от 01.06.2018г. до
31.08.2018г. по фактури №** от 09.07.2018г. (1658,15 лева такса пренос и 441,00
лева такса достъп); №**от 07.08.2018г. (1789,25 лева такса пренос и 466,14 лева
такса достъп); №0** от 07.09.2018г. (1809,25 лева такса пренос и 471,35 лева
такса достъп).
ОСЪЖДА „Е.С.“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр. В., бул. „В. В.“ № 258**, В. Т. – ** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.А.Ф.„ ООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление село П.,
община Д.ка сторени по делото разноски в размер на 1015,41
лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: