№ 50
гр. Бургас, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120203241 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на ИВ. П. Н. против
електронен фиш серия К № 4801831, издаден от ОД на МВР – Бургас, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Претендира се отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и
неправилен.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност
на жалбата с претенция за разноски. В противен случай, ако съдът я уважи и
жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя –
адв. Минкова поддържа жалбата и моли за присъждане на разноски.
След като обсъди направените в жалбата и в с. з. оплаквания,
писменото становище на въззиваемата страна, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалвания електронен фиш, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш серия К № 4801831 жалбоподателят е санкциониран
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 27.04.2021 г. в 09,24 часа
1
в гр. Бургас, К н-р 79, до фирма „А“ ЕООД, от бензиностанция „Р.“ към ПВ
„Запад“, е установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 моторно превозно
средство – лек автомобил “МИЦУБИШИ КАРИЗМА 1.8“ с рег.
№ А7169ММ, собственост на ИВ. П. Н., със скорост 76 км/час при
максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч.
По делото са приобщени веществени доказателства – снимка с
разпечатка от използваното средство за измерване и снимка на
разположението на уреда, както и писмени доказателства – протокол за
използване на автоматизирано техническо средство, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка на мобилна система
за видеоконтрол
ЕФ е връчен на 26.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 12.07.2021 г. в
първия работен ден понеделник, тъй като срокът за обжалване изтича в
съботния ден на 10.07.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество
същата се явява основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата,
снимковият материал, изготвен с техническо средство или система,
заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административно-наказателния
процес. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното
място за контрол се удостоверява с протокол по образец /приложение към чл.
10, ал. 1 от Наредба Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./, съставен от
обслужващия го полицейски служител със съответната компетентност, в
който изчерпателно следва да са посочени релевантните обстоятелства –
точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведеният за
контролирания участък скоростен режим с пътен знак или за населено място,
режимът на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на
първия и последния запис, номерът на служебния автомобил, в който е било
поставено мобилното АТСС. В случая, на кадъра от снимковия материал се
2
наблюдава ясно автомобилът, визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС, но изготвената снимка с пореден № 0127229 не попада в
номерацията между първия и последния запис /каквато номерация
муждувпрочем не е вписана/ в представения по преписката протокол за
използване на АТСС. Разкритата липса на реквизит – номерата на първия и
последния запис в представения протокол индикира, че по административно-
наказателната преписка не е приложен надлежен протокол съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г.
Този протокол е задължителен, защото той е доказателството относно
мястото и времето на извършване на нарушението, и относно това с какво по
вид АТСС е заснето нарушението. В случая по делото не е представен такъв
протокол за използване на АТСС, касаещ процесното нарушение по снимка №
0127229, поради което последващите действия на контролните органи се
явяват незаконосъобразни, тъй като са предприети при съществени
нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина за
използването на мобилни АТСС и системи за контрол на правилата за
движение. Описаното несъответствие изключва всякаква възможност да се
направи несъмнен и обоснован извод, че процесния електронен фиш съдържа
вярно, точно и обективно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено.
На следващо място, с оспорения фиш е наложена глоба в размер на 200
лева на ИВ. П. Н., като е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е регламентирано, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Нормата на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП регламентира хипотеза на повторност – когато нарушението по ал. 1, т.
1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер. В случая неправилно е избрана
и приложена именно тази норма, тъй като съобразно изложените във фиша
факти не е описан състав на повторност, нито е приложена справка за
3
нарушител от региона, от която да е изводимо повторно нарушение. Не е
посочена и приложимата санкционна норма по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
предвиждаща глоба в размер на 100 лева за превишение на скоростта от 21 до
30 км/ч.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана и същият е санкциониран за нарушение при условията на
повторност – факт, който е елемент от състава на административното
нарушение, без такова обвинение фактически да му е повдигнато. Разкритото
несъответствие между фактическото обвинение и санкционираното
нарушение, както и различните правни рамки, в които попадат, обуславят
отмяна на наказателното постановление. Изискването за съответствие между
фактическото и правното обвинение гарантира спазване на принципа за
налагане на наказание за това нарушение, което е установено. Допуснатото
противоречие опорочава административно-наказателното производство и
обуславя отмяната на издадения ЕФ като незаконосъобразен, тъй като
противното би означавало да се допусне възможността лицето да бъде
наказано за нарушение, за което фактически не му е повдигнато обвинение.
Разкритото несъответствие поставя в невъзможност жалбоподателяа срещу
коя от деятелностите и правните им рамки да организира защитата си.
Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административно-
наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалвания електронен фиш.
При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие от 08.09.2021 г. Съдът намира за неоснователно
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, който се претендира от въззивника. Съгласно чл. 63, ал.
4 от ЗАНН, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да
намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба препраща към Наредба №
1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от която за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до
1 000 лева възнаграждението е 300 лева, а съгласно чл. 18, ал. 4, извън
4
случаите на чл. 18, ал. 2 минималният размер за защита в една инстанция е
300 лева. Съобразно наложеното наказание глоба в размер на 200 лева,
адвокатският хонорар е съобразен и е в рамките на минималния размер,
предвиден за наказанието.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4801831, издаден от ОД на МВР
– Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на ИВ.
П. Н., с ЕГН **********, от ***, е наложена глоба в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
ОДМВР – Бургас да заплати на ИВ. П. Н., с ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 300 лева за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5