№ 829
гр. Варна , 08.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на осми март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500362 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба “Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх.В, срещу
разпореждане № 261218/13.01.2021 год. по ч.гр.д. № 15090/2020 год. на ВРС – 46-ти състав,
с което е отхвърлено заявление с вх.№ 2842844/24.11.2020 год. на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение срещу А. М. А., ЕГН: **********.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение,
поради това, че съдът се е произнесъл по действителността и дължимостта на уговореното
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, което към датата на заявлението е било
доброволно изплатено от страна на длъжника и не е предмет на заявените претенции. Сочи
се, че по този начин съдът е излязъл извън предмета на делото отхвърляйки заявлението за
претендираните суми.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от
1
заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България”, № 49, бл. 53Е, вх. В срещу А. М. А., ЕГН:
********** за сумата от 807.64 лв. - непогасена остатъчна главница и сумата от 4.5 лв.
– непогасено падежирало договорно възнаграждение, начислено за 31.07.2019 год.,
както и законна лихва за забава в размер на 101.34 лева, начислена за периода от
31.07.2019 – 23.11.2020 год.
Като е приел, че сумата за възнаграждение за закупен пакет услуги е платена без
основание, поради нищожността на клаузата, която я предвижда, заповедният съд е
отхвърлил заявлението в тази му част.
Настоящият състав не споделя доводите на частния жалбоподател.
С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия
ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет
само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното,
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи
служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза
заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните
правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да
се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и
добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително
исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК според която
съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
В конкретния случай, сам заявителят твърди, че е приел и осчетоводил плащане за
уговореното между страните възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги,
което прието плащане на недължимо, поради нищожността на клаузата, която го поражда,
възнаграждение поставя под съмнение остатъчния размер на главницата и договореното
възнаграждение – предмет на сезиралото съда заявление.
Именно поради горното отказът на заповедния съд е правилен, като за заявителя
остава открита възможността да докаже съществуване на вземането си по основание и
размер в осъдително исково производство.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261218/13.01.2021 год. по ч.гр.д. № 15090/2020
год. на ВРС – 46-ти състав, с което е отхвърлено заявление с вх.№ 2842844/24.11.2020 год.
на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу А. М. А., ЕГН:
**********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3