№ 3904
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100502986 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С. А. Я. (действаща чрез своята майка и
законен представител А. Я. К.) срещу решение № 20111742/27.12.2023 г. по гр.д. №
15216/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение
№ 20134676/08.01.2025 г. по гр.д. № 15216/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, в
частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за
осъждането на ответниците – 116 ОУ „Паисий Хилендарски“ и Ф. М. С., да заплатят
солидарно на ищцата С. А. Я. сумата над уважения размер от 500 лв. до пълния
предявен размер от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, във връзка с удар с ученически чин на 10.10.2019 г., около 12 часа,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.10.2019 г., до погасяването,
както и по частна жалба на С. А. Я. (действаща чрез своята майка и законен
представител А. Я. К.) срещу определение № 20120051/08.04.2024 г. по гр.д №
15216/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, с което е отхвърлена молба на
жалбоподателя за изменение на решение № 20111742/27.12.2023 г. по гр.д. №
15216/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, касаеща разноските.
1
Жалбоподателят - С. А. Я. (действаща чрез своята майка и законен представител
А. Я. К.), твърди, че решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени, е
неправилно. Счита, че присъденото обезщетение не е справедливо, предвид
претърпените от нея неимуществени вреди, поради което моли същото да бъде
увеличено, като исковете бъдат уважени изцяло. Счита също така, че предвид
обстоятелството, че е освободен от заплащането на такси и разноски, не дължи такива
на насрещните страните, поради което моли определението по чл. 248 ГПК да бъде
отменено и да бъде изменено решението по делото в частта, касаеща разноските.
Претендира разноските по производството.
Насрещните страни – 116 ОУ „Паисий Хилендарски“ и Ф. М. С., оспорват
жалбите, като считат, че обжалваните съдебни актове са правилни и молят да бъдат
потвърдени. Претендират разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. А. Я., действаща чрез своята
майка и законен представител – А. Я. К., с осъдителни искове с правно основание чл.
45 и чл. 49 ЗЗД, предявени срещу ответниците Ф. М. С. и 116 ОУ „Паисий
Хилендарски“, за солидарното им осъждане да заплатят в полза на ищцата сумата в
размер на 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки,
страдания и психическа травма от увреждане, причинено на ищцата на 10.10.2019 г. от
удар с ученически чин от страна на ответницата Ф. М. С., която е била нейна учителка
в 116 ОУ „Паисий Хилендарски“, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 10.10.2019 г., до погасяването.
Ищцата - С. А. Я., действаща чрез своята майка и законен представител – А. Я.
К., твърди, че през учебната 2019 г./2020 г. е била ученичка в шести клас в 116 ОУ
„Паисий Хилендарски“. На 10.10.2019 г. по време на междучасие ищцата, заедно с
нейна съученичка, е била в съблекалнята на физкултурния салон. Наблизо е
преминавала ответницата Ф. М. С. – учител по физическо възпитание и спорт, която е
чула разговора им, влязла е вътре и ги е попитала какви са причините за шумния
разговор, като ги е отвела до класната им стая, където се е провеждал час по история.
Ответницата С. е изискала от учителя по история да напише отсъствия на ищцата и
съученичката . Друга съученичка на ищцата е започнала да задава въпроси на
ответницата С., в резултат на което последната се е афектирала, вдигнала е чина, на
който ищцата седяла, и го пуснала отново на земята. Впоследствие, втори път е
вдигнала чина и отново го е пуснала на земята, при което е ударила с чина ищцата в
коремната област, която до този момент е стояла права до чина. Ищцата се е
изплашила много, почувствала е силна болка в областта на корема и е установила, че
2
е трудно да се движи. В резултат на посоченото, е била освободена от час и се е
прибрала в дома . Била е разстроена, плачела е. Баба незабавно се е обадила на
тел. 112, като е била закарана в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където е постъпила за
лечение с диагноза „контузия на корема“. Била е в болница за три дни, като след
изписването е имала затруднения в храненето, повръщала е, отслабнала е, не е могла
да спи. През време на лечението, продължило около месец, не е посещавала училище,
в резултат на което е изостанала с учебния материал, което допълнително е
причинило притеснения. Инцидентът с учителя по физическо възпитание и спорт в
процесното училище е причинил допълнителни притеснения, което е наложило да
бъде преместена в друго училище. Ето защо, предявява посочените по-горе искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от противоправното поведение на
ответницата, довело за увреждането на ищцата, включително до психическа травма,
като счита, че освен ответницата С. – пряк причинител на увреждане, отговорност
носи и ответното училище като възложител на работата на прекия причинител, при
която е осъществено непозволеното увреждане.
С обжалваното решение № 20111742/27.12.2023 г. по гр.д. № 15216/2021 г. по
описа на СРС, 28 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
20134676/08.01.2025 г. по гр.д. № 15216/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, исковете са
уважени до сумата в размер на 500 лв., като са отхвърлени до пълния предявен размер
от 20000 лв.
Решението е обжалвано само от ищцата в частта, с която исковете са
отхвърлени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
За преценка правилността на решението в обжалваната част се налагат следните
изводи от фактическа и правна страна:
За основателност на исковете с правно основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже: противоправно поведение от страна на ответника С., осъществено
по време на изпълнение на дейност, възложена от ответника 116 ОУ „Паисий
Хилендарски“; вреда – увреждания на здравето на ищцата, вследствие на което същата
е претърпяла посочените в исковата молба неимуществени вреди; пряка и
непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите
неимуществени вреди – претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие на
увреждането на здравето , да са пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на ответника С..
На основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за претърпени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, при доказване на останалите предпоставки от
фактическия състав на деликтната отговорност.
3
Не се спори във въззивното производство по отношение на следните факти: че
ищцата С. А. Я. е била ученичка в шести клас в 116 ОУ „Паисий Хилендарски“ през
учебната 2019/2020 г.; че на 10.10.2019 г. същата е била заведена от ответница – Ф. М.
С. – учител по физическо възпитание и спорт в същото училище, в час по история; че
ответницата С. на два пъти е вдигнала и пуснала на земята чина на ищцата, в резултат
на което е ударила ищцата в коремната област, с което е причинила непозволено
увреждане, за което освен ответницата С. отговорност носи и ответникът 116 ОУ
„Паисий Хилендарски“, доколкото се явява възложител на работата на ответницата С.,
при която последната е осъществила непозволеното увреждане.
С поведението си ответницата С. е нарушила общата забрана да не се вреди
другиму по чл. 45 ЗЗД, поради което на основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД ответниците при
условията на солидарна отговорност (чл. 53 ЗЗД) дължат обезщетение за причинените
вреди на ищцата, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с осъщественото
противоправно поведение.
Единственият спорен във въззивното производство въпрос е относно размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Видно от представената по делото епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“, ищцата е постъпила за лечение на 10.10.2019 г. и е изписана на 13.10.2019 г.,
като поставената диагноза е била контузия на корема.
Съгласно представеното към исковата молба съдебно-медицинско
удостоверение, при преглед на 16.10.2019 г. на С. А. Я., извършен от съдебен лекар,
както и въз основа на медицинската документация е установено, че ищцата има
зачервяване на предната коремна стена след ударно въздействие, анамтестични данни
за спонтанна болезненост след травмата, оплакване от палпаторна болка при прегледа,
с клинично поставена диагноза – контузия на корема.
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, ищцата е
постъпила в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ с оплаквания от болки в корема, не е
повръщала и не е губила съзнание. След проведено консервативно лечение съС.ието на
ищцата се е подобрило, като не са установено травматични увреждания на коремни и
гръдни органи. Морфологията на нараняванията на ищцата се характеризира от удар с
твърд предмет, като съответстват на наранявания, получени при удар с ръб на чин.
Според вещото лице, възможно е ищцата да получи петнисто нараняване в областта на
долната част на ребрата, като през първите 15 минути петнистото нараняване е с
големина на монета от 50 стотинки и е било розово на цвят. Периодът на
възстановяване от тази травма е между 7 и 10 дни.
Съгласно заключението на съдебно-психологическата експертиза, към момента
на извършване на прегледа на ищцата съС.ието е в норма по отношение на
психиката . Към момента на процесния инцидент има данни, че е била в стресово
4
съС.ие, с чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на
бъдещето. Не е имало някакви сериозни оплаквания, налагащи лечение или намеса на
психиатри и психолози. По време на инцидента е изпитвала стрес и притеснение, които
са продължили за около месец след инцидента.
От показанията на свидетелите Ц.П.В. – баба на ищцата, и А. Я. К. – майка на
ищцата, се установява, че след инцидента ищцата се е прибрала сама от училище.
Споделила е, че изпитва болки в корема, поради което е извикана „Спешна помощ“,
била е пребледняла, като е била настанена за три дни в болница „Пирогов“. През
време на болничния престой не се е хранила, отслабнала е. Впоследствие, не е искала
да играе с други деца, наложило се е да бъде преместена в друго училище.
Съгласно показанията на свидетеля К.Р.И., същата е присъствала на инцидента,
предизвикан от ответницата С., при което ищцата е получила процесните наранявания.
Според показанията на свидетеля И., ответницата С., която е учител по физическо
възпитание и спорт, е настоявала да бъдат отбелязани отсъствия на няколко деца, едно
от които е била ищцата, във връзка със закъснението им от часа от история, воден от
свидетеля И.. По този повод е възникнал конфликт между С. и едно от децата, което е
седяло на един чин с ищцата. Ответницата С. е вдигнала и пуснала няколко пъти чина,
при което не е имало някаква реакция от ищцата. Впоследствие, ищцата се е оплакала,
че има болки в корема, в резултат на което свидетелят И. я е освободила от час, за да
се прибере вкъщи.
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен
начин от обсъдените по-горе свидетелски показания, писмени доказателства, съдебно-
медицинска експертиза и съдебно-психологическата експертиза, че в резултат на
противоправното поведение на ответницата С., ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки и страдания и преживян психически стрес.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и битови неудобства. При определяне размера на
обезщетението при телесните увреждания следва да се имат предвид обективни
обстоятелства като характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване съС.ието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на увреждането на ищцата, следва да се отчете обстоятелството, че
периодът на възстановяване от претърпяното от ищцата увреждане е кратък, тъй като
се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съдейки от
5
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, като към
настоящия момент оздравителният процес е приключил, няма данни ищцата да е
търпяла интензивни болки. От друга страна, при определяне на обезщетението следва
да се вземат предвид обстоятелствата, свързани с изживения от ищцата стрес и
притеснения, доколкото увреждането е причинено от учител, в училището, в което
ищцата е учила, при възникнала конфликтна ситуация, в която ищцата не е участвала
пряко. Следва да се отчете и обстоятелството, че след инцидента ищцата е била
преместена в друго училище, което неминуемо е довело до допълнителен стрес и
притеснения, предвид и възрастта на ищцата по време на инцидента. Също така,
следва да се отчете обстоятелството, че се е наложило ищцата да бъде приета в
болница за проследяване на съС.ието , предвид заявените от нея оплаквания, като се
е наложило извършването на допълнителни изследвания, което също така е причинило
за нея допълнителен психически стрес и неудобства.
Отчитайки всички тези критерии, с оглед на общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо съС.ие на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението, съдът намира, че обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на нанесената телесна повреда, следва да бъде
определено в общ размер на 3500 лв., от които съдът намира, че сумата в размер на
500 лв. представлява справедливо обезщетение за претърпените от ищцата физически
болки и страдания, а сумата в размер на 3000 лв. се явява справедливо обезщетение за
преживяната от ищцата психическа травма.
Ето защо, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, с която
предявените искове са отхвърлени за горницата над 500 лв. до сумата в размер на 3500
лв., като исковете бъдат уважени в посочената част.
В останалата обжалвана част, с която исковете са отхвърлени над сумата в
размер на 3500 лв. до сумата в размер на 20000 лв., решението на СРС следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в частта, с която
в полза на ответника Ф. М. С. е присъдена сумата над 1169,85 лв. до сумата в размер
на 1382,55 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, както
и в полза на ответника 116 ОУ „Паисий Хилендарски“ сумата над 783,75 лв. до 926,25
лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.
По частната жалба на С. А. Я. (действаща чрез своята майка и законен
представител А. Я. К.) срещу определение № 20120051/08.04.2024 г. по гр.д №
15216/2021 г. по описа на СРС, 28 състав:
С посоченото определение е отхвърлена молба на жалбоподателя за изменение
на решение № 20111742/27.12.2023 г. по гр.д. № 15216/2021 г. по описа на СРС, 28
състав, в частта, касаеща разноските.
6
С обжалваното решение са присъдени разноски в полза на ответниците,
доколкото част от предявените искове са отхвърлени. Действително, ищцата е била
освободена от заплащането на държавни такси и разноски по делото, но посоченото не
означава, че същата не е отговорна за разноските на насрещните страни, в случай че
част от предявените искове са неоснователни, каквато е процесната хипотеза.
Основанието за ангажиране на отговорността е чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което
правилно СРС с обжалваното определение е отхвърлил молбата да бъде изменено
решение № 20111742/27.12.2023 г. по гр.д. № 15216/2021 г. по описа на СРС, 28 състав,
в частта, касаеща разноските, като не бъдат възлагани разноски в нейна полза. Не е
налице оплакване на ищцата относно размера на присъдените в полза на ответниците
разноски, а само по отношение на основанието за дължимост на същите, което
настоящият съдебен състав намира за неоснователно по посочените по-горе причини.
Ето защо, обжалваното определение № 20120051/08.04.2024 г. по гр.д №
15216/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора в полза на адв. С. Г. – процесуален представител на
ищеца, следва да се присъди сумата в размер на 141,25 лв., представляваща
допълнително адвокатско възнаграждение, предвид изхода от обжалването.
В полза на ответника Ф. М. С. следва да се присъди сумата в размер на 846,15
лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция съобразно
отхвърлената част от жалбата.
В полза на ответника 116 ОУ „Паисий Хилендарски“ следва да се присъди
сумата в размер на 423,07 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от жалбата.
Не следва да се присъждат разноски в полза на 116 ОУ „Паисий Хилендарски“
във връзка с обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Производството по чл. 248,
ал. 3 ГПК има несамостоятелен характер, а се явява продължение на производството
по делото. В този смисъл, недопустимо се явява кумулирането на нови задължения за
разноски в рамките на настоящото производство, поради което разпоредбата на чл. 81
ГПК не намира приложение. Ето защо, не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя (в този смисъл определение № 52/19.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. №
740/2019 г., I ГО, определение № 205/19.12.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4518/2018 г., I
ГО, определение № 393/17.09.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2845/2018 г., IV ГО,
определение № 489/17.10.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3926/2017 г., IV ГО, определение
№ 552/25.11.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4894/2016 г., IV ГО).
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на СРС допълнително
сумата в размер на 175,92 лв., представляваща допълнителни разноски за държавна
7
такса за образуване на делото и възнаграждение за вещо лице съобразно уважената
част от исковете, както и в полза на СГС сумата в размер на 60 лв., представляваща
разноски за въззивно обжалване съобразно уважената част от жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20111742/27.12.2023 г. по гр.д. № 15216/2021 г. по описа
на СРС, 28 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
20134676/08.01.2025 г. по гр.д. № 15216/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, с
която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за осъждането на
ответниците – 116 ОУ „Паисий Хилендарски“ и Ф. М. С., да заплатят солидарно на
ищцата С. А. Я., действаща със съгласието на нейната майка и законен представител А.
Я. К., сумата над 500 лв. до 3500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - болки, страдания и психическа травма от увреждане, причинено на ищцата на
10.10.2019 г. от удар с ученически чин от страна на ответницата Ф. М. С., която е била
нейна учителка в 116 ОУ „Паисий Хилендарски“, ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 10.10.2019 г., до погасяването, както и в частта, с която в полза на
ответника Ф. М. С. е присъдена сумата над 1169,85 лв. до сумата в размер на 1382,55
лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и в полза
на ответника 116 ОУ „Паисий Хилендарски“ сумата над 783,75 лв. до 926,25 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА 116 ОУ „Паисий Хилендарски“, с адрес: село Яна, ул. ****, и Ф. М.
С., ЕГН **********, да заплатят солидарно в полза на С. А. Я., ЕГН **********,
действаща със съгласието на нейната майка и законен представител А. Я. К., ЕГН
**********, сумата над 500 лв. до сумата в размер от 3500 лв. (т.е. още 3000 лв.),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и
психическа травма от увреждане, причинено на ищцата на 10.10.2019 г. от удар с
ученически чин от страна на ответницата Ф. М. С., която е била нейна учителка в 116
ОУ „Паисий Хилендарски“, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
10.10.2019 г., до погасяването.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20111742/27.12.2023 г. по гр.д. № 15216/2021 г. по
описа на СРС, 28 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
20134676/08.01.2025 г. по гр.д. № 15216/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, с
която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответниците – 116 ОУ „Паисий Хилендарски“ и Ф. М. С., да заплатят солидарно на
8
ищцата С. А. Я. сумата над 3500 лв. до сумата в размер от 20000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди болки, страдания и психическа травма от
увреждане, причинено на ищцата на 10.10.2019 г. от удар с ученически чин от страна
на ответницата Ф. М. С., която е била нейна учителка в 116 ОУ „Паисий
Хилендарски“, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.10.2019 г., до
погасяването, както и в частта, с която в полза на ответника Ф. М. С. е присъдена
сумата в размер на 1169,85 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, както и в полза на ответника 116 ОУ „Паисий Хилендарски“ сумата на
783,75 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20120051/08.04.2024 г. по гр.д № 15216/2021
г. по описа на СРС, 28 състав, с което е отхвърлена молба на С. А. Я., ЕГН **********,
действаща със съгласието на нейната майка и законен представител А. Я. К., за
изменение на решение № 20111742/27.12.2023 г. по гр.д. № 15216/2021 г. по описа на
СРС, 28 състав, в частта, касаеща разноските.
ОСЪЖДА 116 ОУ „Паисий Хилендарски“, с адрес: село Яна, ул. ****, и Ф. М.
С., ЕГН **********, да заплатят в полза на адв. С. Г. – САК, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА сумата в размер на 141,25 лв., представляваща допълнително адвокатско
възнаграждение, предвид изхода от обжалването.
ОСЪЖДА 116 ОУ „Паисий Хилендарски“, с адрес: село Яна, ул. ****, и Ф. М.
С., ЕГН **********, да заплатят в полза на Софийски районен съд на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 175,92 лв., представляваща допълнителни разноски за
държавна такса за образуване на делото и възнаграждение за вещо лице съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА 116 ОУ „Паисий Хилендарски“, с адрес: село Яна, ул. ****, и Ф. М.
С., ЕГН **********, да заплатят в полза на Софийски градски съд на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата в размер на 60 лв., представляваща разноски за въззивно обжалване
съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА С. А. Я., ЕГН **********, действаща със съгласието на нейната
майка и законен представител А. Я. К., ЕГН **********, да заплати в полза на Ф. М.
С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 846,15 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция съобразно
отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА С. А. Я., ЕГН **********, действаща със съгласието на нейната
майка и законен представител А. Я. К., ЕГН **********, да заплати в полза на 116 ОУ
„Паисий Хилендарски“, с адрес: село Яна, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 423,07 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от жалбата.
9
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10