РЕШЕНИЕ
№………../03.12.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно заседание девети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 811 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Г.
Ф.“ (ГФ), срещу „З.А.Д.Д.Б.:Ж.И З.“ АД, с която се
иска осъждане на ответника да заплати на ищеца както следва: на основание чл.
520, ал. 1 КЗ сумата от 329 728, 00 лева – вноски за Ф. за незастраховани МПС
със задължителна застраховка „Гражданско отговорност“ на автомобилисти за месец
януари 2019 г.; на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 4 579, 56 лева – лихва за
забава върху главницата за периода от 12.03.2019 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.04.03019 г. до окончателното й изплащане и разноските в настоящото производство.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е застрахователно дружество с лиценз за
осъществяване на застрахователна дейност, при осъществяване на което сключва на
територията на Република България застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилист и задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците. Ответникът не е изпълнил
задължението си съгласно чл. 520 КЗ да заплати отчислението към ГФ за
сключените през месец януари 2019 г. застраховки гражданска отговорност за
автомобилисти, чийто размер и срокове за плащане са определени с Решение на
Комисията за финансов надзор (КФН) № 1600-ГФ/20.12.2017 г. и Решение на КФН №
100/24.01.2019 г.
В срока за отговор ответникът не оспорва основанието и размера на претендираната от ищеца вноски за месец януари 2019 г.
Предявява възражение за прихващане, с което се иска след установяване
съществуването на насрещното му вземане за получаване на сумата от 291 604, 10
лева с ДДС – главница, представляваща платени от ответника обезщетение към трети пострадали от
ПТП лица за претърпените от тях вреди, поради липса на валидна застрахователна
полица „Гражданска отговорност“ за застрахованите лица, описани в Приложение №
1 към отговора и сумата от 38 101,34 лева – лихва за забава в плащането на
главницата, която следва да се прихване към претендираните
от ищеца суми и да се компенсира до размера на по-малката от тях.
Ответникът посочва, че застрахователните полици, описани в Приложение № 1
към отговора, сключени с посочените там лица в период от 2015 г. - 2017 г. са
нищожни, поради липса на съгласие (част от полиците не са подписани от
застрахованите лица, на част от полиците подписът не е положен от
застрахованото лице, част от лицата, управителите на посочени като застраховани
са починали) и липса на застрахователен интерес (застрахованите лица не са
собственици на застрахованите МПС-а). Към оспорените полици не намират приложение
разпоредбите на чл. 483, ал. 1, т. 1, предл. 3 КЗ
(2016 г.), тъй като са сключени при действието на отменения КЗ (2006 г.), който
не съдържа подобна разпоредба, евентуално застраховащият следва да бъде изрично
индивидуализиран в договорите каква индивидуализация не е налице. Счита за
неприложими към процесните полици разпоредбата на чл.
477, ал. 1 КЗ (2016 г.), тъй като последната предполага съществуването на
валидно сключени застрахователни полици, каквито ответникът оспорва да
съществуват. Счита за неприложима и разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, тъй като последната
касае само нищожност на договора, поради неспазване на форма, а не липса на
съгласие и липса на застрахователен интерес. Поради нищожността на застрахователните
договори за застраховка гражданска отговорност и международна карта (сертификат
„Зелена карта“) към тях, описани в Приложение № 1 към отговора, за
застрахователя не се е породило задължение да предостави застрахователна
закрила по отношение на вредите, причинени на трети лица във връзка със
собствеността и ползването на незастраховани МПС-а, посочени в тези полици. За
вреди към трети лица, причинени от водачите на тези МПС-а, застрахователно
обезщетение дължи ГФ – арг. чл. 519, ал. 1, предл. 2 КЗ (2016 г.), респективно чл. 288, ал. 1, т. 2, б
„а“ КЗ (2006 г.). Въпреки това при ползване на незастрахованите МПС-а, посочени
в полиците, описани в Приложение № 1 към отговора, са причинени имуществени и
неимуществени вреди на трети лица и пред ответника са заведени, описаните в
Приложението застрахователни щети. Произшествията са станали на територията на
друга държа, поради което ответникът е извършил плащания за застрахователни обезщетение и ликвидационни разноски на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), на
националното бюро на друга държа или на кореспонденти по щетите, като в
приложението са посочени датата и размера на плащанията по всяка от щетите. Плащанията по
застрахователните обезщетение поражда регресно
вземане на ответника спрямо ищеца за възстановяването им съгласно чл. 499, ал.
4 и ал. 5 КЗ, заедно със законната лихва от датата на плащането.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението за прихващане,
намира същото за неоснователно, тъй като липса еднородност и заместимост на престациите, както
и изискуемост на вземането на ответника. Оспорва твърдението за нищожност на
полиците, тъй като застраховката може да бъде сключена и от ползвател и от
представител, като няма изискване за писмена форма на пълномощното. Твърди, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, тъй като
ответното дружество е приело застрахователните премии и не е оспорвало
валидността на правоотношенията. Счита, че не дължи законна лихва, тъй като не
е бил поканен да плати.
С допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си от отговора за
неприложимост на чл. 293, ал. 3 ТЗ, чл. 483 КЗ и чл. 477, ал. 2 КЗ. Счита, че
плащането на премията по договора не може да го валидира.
Оспорва възражението на ответника за недължимост на
законната лихва, като посочва, че такава се дължи съгласно чл. 499, ал. 4 и ал.
5 КЗ, считано от плащането, пораждащо регреса. Отделно от това твърди, че
извънсъдебното изявление за прихващане има характер на покана за изпълнение.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
По иска по чл. 520 КЗ и иска по чл. 86 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 520, ал. 1 КЗ, всички застрахователи със седалище в Република
България, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците са
длъжни да правят вноски в Гаранционния Ф. в размер и по начин, определени
съгласно кодекса. Според т. 1.1. на Решение № 1600 -
ГФ от 20.12.2017 г. на КФН, прието на основание чл. 554, т. 1, вр чл. 555, ал. 1 от КЗ,
размерът на вноските за застрахователите, предлагащи в Република България
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Злополука“ на
пътниците от 2018 година включително е по 10 лева – за всяко отделно моторно
превозно средство за застраховка „Гражданска отговорност“ и по 0,15 лева – за
всяко място, без мястото на водача, за което е сключена задължителна
застраховка „Злополука“. В т. 3 от Решението са определени и сроковете за
заплащане на тази вноска, а именно всеки месец до 10-то число на втория месец
след месеца на сключването на застраховките.
Страните не спорят, че ответникът е застраховател със седалище в Република
България, предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука“, поради което за
него е възниква задължение за заплащане вноските към Ф.а в посочените размери и
срокове. Не се спори и че дължимата вноска от ответника за месец януари 2019 г.
е 329 728,00 лева., като това обстоятелство се установява и от извънсъдебното
признание на ответника, обективирано в изпратеното от
него до ищеца извънсъдебно изявление за прихващане (л. 31) и подадената справка
за сключени застраховки. Доколкото не се доказва
плащане на задължението за вноска за месец януари 2019 г., съдът намира за
доказано съществуването на претендираното вземането на ищеца към ответника на
основание чл. 520, ал. 1 КЗ за вноски за месец януари 2020 г. в размер на 329
728,00 лева.
Съобразно Решението на КФН задължението за месец януари 2019 г. е следвало
да се заплати до 11.03.2019 г. (10.03 – неделя), поради което на 12.03.2019 г.
ответникът е изпаднал в забава и от този момент до предявяване на исковата
молба на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД последният дължи на ищеца обезщетение за
забава. Изчислен чрез електронен калкулатор, размерът на законна лихва върху
сумата от е 329 728,00 за периода от
12.03.2019 г. до 30.04.2019 г., е 4
579,92 лева, което е в рамките на претендирания от
ищеца размер от 4 579,56 лева.
Поради сбъдването на вътрешно процесуалното условие следва да бъде
разгледано възражението за прихващане.
За да се извърши прихващане следва да са налице предпоставките на чл. 103,
ал. 1 от ЗЗД, а именно: да са налице насрещни парични вземания; вземанията да
са изискуеми и ликвидни. В случая, тъй като изявлението е направено с
възражение в хода на делото, не е необходимо насрещното вземане да е ликвидно,
то ще стане такова с влизане на решението в сила. Не е налице пречка
изискуемостта да е настъпила или да настъпи в хода на процеса.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД не
изключва от субективния си обхват Гаранционния Ф.. При условие, че са налице
условията от хипотезата на чл. 103 от ЗЗД, извършване на прихващане е допустимо
предвид това, че в закона липсва разпоредба (каквато забрана фигурира изрично в
други законови разпоредби - напр. чл. 105 ЗЗД, чл. 645 ТЗ), която да забранява
прихващане с вноските по чл. 520, ал.1 от КЗ. Действително, съгласно чл. 522 от КЗ направените от застрахователите вноски не подлежат на възстановяване,
включително при прекратяване на застраховател. Законът обаче има предвид случаите
на вече заплатени вноски към Гаранционния Ф.. В настоящия случай предмет на
вземането на ищеца е незаплатена вноска, поради което разпоредбата на чл. 522
от КЗ е неприложима.
Предпоставките за възникване на регресното
вземане на ответника са наличието на задължение на ищеца, което ответникът да е
изпълнил. Съгласно чл. 519, ал.1, т. 1 КЗ Гаранционният Ф. извършва плащания в
полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, на
което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато няма сключена
задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците.
В настоящия случай не се спори, че извън територията на страната са
настъпили 51 броя ПТП, причинени от водачи на моторни превозни средства, като
ответникът е заплатил на НББАЗ, на националните бюра на други държави или на
кореспонденти по щети обезщетение за вредите във връзка с процесните
ПТП-а в размерите и на датите, описани в Приложение № 1 към отговора на исковата
молба (л. 33). Заплащането на обезщетенията от страна на ответника се
установява и от заключението на Съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), според която ответникът е заплатил във връзка с тези
ПТП-а сумата от 285 544,48 с ДДС.
При това положение за основателността на възражението за прихващане на
ответника следва да се установи дали към момента на настъпване на процесните ПТП-а по отношение на причинилите ги водачи има
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти.
В тази връзка следва да се обсъдят поотделно посочените от ответника
основания за нищожност на договорите, а именно: 1) липса на подпис, 2) лицето, подписало договора, не е
собственика, 3) липса на застрахователен интерес, тъй като договорите не
са подписани от собствениците, 4) управителите на посочени като застраховани
лица са починали.
По отношение на първата група - липса на подпис, от представените
застрахователни полици се установява, че 22 от тях са без положен подпис
на застрахован. Същевременно в застрахователните
полици са посочени само собствениците на автомобили - както физически лица,
така и юридически, като са попълнени данни и за обичайните им водачи. Всяка
една от полиците е с отбелязана регистрация при Гаранционния Ф.. Освен това от
заключението на ССчЕ се установява, че премиите по
всички 51 полица са платени.
Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД нищожни са
договорите, сключени при липса на съгласие. Съгласно ТР № 1 от 07.03.2019г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОС на ТК, ВКС, не е налице нищожност
на договора при неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните
последици от този вид нищожност няма да настъпят. Все пак в тълкувателното решение се приема, че формалното отсъствие на подпис в
застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма
на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира
и липса на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този
договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават
основание да се приема, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на
чл. 293, ал. 4 ТЗ, според което писмената форма се смята за спазена, ако
изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде
възпроизведено. В настоящия случай обаче тази постановка от тълкувателното
решение не може да намери приложение, тъй като по делото не са налични
доказателства за спазване на правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ. Въпреки това,
макар и без задължителен реквизит от форма за валидност (подставянето на
подписа на застрахованото лице), процесните сделки са
породили своето действие и основание за това е другата алинея на чл. 293 – ал.
3 ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожност, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорила действителността на
изявлението. Ответникът е приел направените плащания по застрахователните
полици, регистрирал е същите към Гаранционния Ф., заплатил е застрахователното обезщетение.
Ето защо, тази група договори са породили действие и не са нищожни.
За следващата група договори се твърди, че са нищожни, тъй като са
подписани от лица, който не са собственици на автомобилите във връзка, с които
са сключени. Това са останалите 29 броя полици, които са с положени подписи за
застрахован, като ответникът твърди, че нито физическите лица, нито
управителите на юридическите лица, посочени като застраховани и собственици на
автомобилите, са положили подпис на полиците.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение №
5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на
ВКС, на недействителността на договора, поради сключването му от лице,
действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Договорът,
сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт,
респективно извън пределите на учредената такава, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици – няма
обвързаност и за двете страни по него. Тези последици настъпват, ако лицето от
името на което е сключен договорът го потвърди, в съответствие с изискването на
чл. 42, ал. 2 ЗЗД, освен ако съществува законова забрана. Както е възприето и в
т. 2б на Тълкувателно решение 1/2018 г. от 07.03.2019 г. на ОСТК на ВКС, на
недействителността, която от висяща става окончателно, тъй като окончателно
отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него
правни последици, може да се позове /съдебно или извънсъдебно/ само лицето, от
името на което е сключен или универсалните му правоприемници. Ето защо
застрахователят не е активно легитимиран да предяви иск, респективно да направи
възражение, за недействителността на сключен без надлежна представителна власт,
респективно извън пределите на учредената представителна власт на
застрахования - физическо лице или
юридическо лице, договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, като такъв иск се явява недопустим. Следователно ответникът
не е легитимиран да се позове на това обстоятелство като основание за
недействителност на застрахователните договори.
По отношение на договорите, за който като застрахован е посочено юридическо
лице, е приложимо и правилото на чл. 301 ТЗ. В чл. 301 ТЗ е предвидено, че когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. Следователно дори и формално
подписите да са положени от лица, които не са имали представителна власт,
доколкото липсва противопоставяне – платените застрахователни премии не са
върнати, полиците са заявени и регистрирани в Гаранционния Ф., то те са
действителни.
Следваща група е липса на застрахователен интерес, тъй като договорите не
са подписани от собствениците. Тази група по необходимост отново се отнася до
29 –те полици с положени подписи, част от които са сключени по време на КЗ от
2016, а друга по време на отменения КЗ от 2006 г.
Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго
лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор. Следва да се посочи, че нормата на чл. 483, ал. 1, т.
1 КЗ не изключва приложението на общата разпоредба на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, а предоставя единствено възможност страна по договора на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ да бъде различна от собственика на МПС
лице. Същевременно, за да е действителен застрахователният договор е необходимо
да е налице застрахователен интерес – чл. 349, ал. 3 КЗ. По отношение на
несобственик на МПС застрахователен интерес от сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ще е налице, по аргумент от 477, ал. 2
КЗ, за ползвателя, държателят, както и за всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание. Действително това
положение намира изричен законодателен израз едва с Кодекса на застраховането
от 2016 г., но по същество това
разрешение не е ново. Това е така, тъй като предмет на закрила на застраховката
гражданска отговорност на автомобилист е имуществото на водача, което може да
се намали негативно във връзка с вреди, причинени на трети лица по повод
притежаването или управлението oт водача на превозно
средство. Следователно качеството собственик на превозно средство не е
единственото обстоятелство, което обуславя наличие на застрахователен интерес
от сключва не застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти, но и
управляването на превозното средство.
При това положение както за договорите, сключени от несобственик след
влизане в сила на Кодекс за застраховането на 01.01.2016
г., така и тези, сключени преди този дата, е налице застрахователен интерес,
доколкото са сключени от лица, посочени като обичайни водачи.
За пълнота следва да се отбележи, че дори посочените като собственици,
респективно обичайни водачи, на превозните средства да не са такива, то това
отново не е хипотеза на недействителност на договора, а на неверни декларирани
обстоятелства, както е посочено в т. 2в от Тълкувателно решение № 1/07.03.2019
г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС.
Информацията за собственика на МПС не е съществена за сключването на
застрахователния договор в случая, доколкото не се доказа от ответника именно
личността на собственика да е от съществено значение за това. Освен това
последицата при деклариране на неверни обстоятелства не е нищожност на
договора, а в най-лошия случай прекратяване – арг.
чл. 485 от КЗ.
За последната група договори се твърди да са сключени след смъртта на
лицата Е.К., Г.Б., Ш.М.- управители на следните юридическите лица „Е.БГ“ ЕООД,
„Л-Т.-***“ ЕООД, „Д.Г.“ ЕООД. От представената справка НБДН се установява, че от тях единствено Е.К. е починал преди
сключване на застрахователния договор с ответника – дата на смъртта е
29.03.2015 г., а договорът е с дата
03.05.2017 г. (л. 52 – договор). Този договор обаче отново не е недействителен,
тъй като в полицата е посочен обичаен водач, който е от кръга лица, които имат
интерес от застрахователна защита по отношение на описания в полицата
автомобил, по полицата е извършено плащане на застрахователна премия, което е
приета от застрахователя и договорът е регистриран от ответника при ищеца. При
това положение и с оглед гореизложеното договорът е породил действие по
отношение на посочения обичаен водач.
От изложеното се установява, че не е налице нищожност на нито един от
посочените в Приложение № 1 договори, поради което въведеното в процеса от
ответника възражение за прихващане е неоснователно и съответно не може да бъде
извършено съдебно прихващане с дължимите суми по предявените искове.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищеца. Той доказва
направата на такива в размер на 13 872,30 лева, от които: 13 372,30 лева –
държавна такса (л. 12); 200,00 лева – ССчЕ (л. 221); 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ и предвид фактическата и
правна сложност на делото)
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "З.А.Д.Д.Б.:Ж.И
З." АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Г. Ф.“, със седалище и
адрес на управление:***, на основание
520, ал. 1 КЗ сумата от 329 728, 00 лева, представляваща дължимата от
ответника вноска за месец януари 2019 г. ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2019
г. до окончателно изплащане на вземането; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 4 579, 56 лева – лихва за забава върху посочената сума за периода т 12.03.2019 г. до
30.04.2018 г.; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 13 872,30 лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: