Решение по дело №10479/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260459
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 6 ноември 2020 г.)
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20192120110479
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 260459                     19.10.2020 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                   ХVI граждански състав

На седемнадесети септември                           две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

                                                                

при секретар Марина Димова  

изслуша докладваното от съдията Петрова

гражданско дело № 10479/2019г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:  

   

               Производството по делото е образувано по исковата молба на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П, ул.” , представлявано от М. М. М. – Д. и Ж. П. С, против К.Н.В., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 133.99 лева, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода от 09.06.2018 год. до 08.08.2018 год., сумата от 15.33 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 28.07.2018 год. до 25.09.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.09.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания по ч.гр.д. № 7950/2019 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

               Твърди се в исковата молба, че ищецът в качеството му на краен снабдител съгласно чл.98а ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. По силата на общите условия дружеството е било длъжно да снабдява с енергия обекта на ответника, находящ се в гр.Бургас, ж.к.”Меден Рудник”, бл.262, вх.Б, ап. 24. От своя страна ответникът е бил длъжен да заплаща консумираната електрическа енергия в определените срокове. Ищецът твърди още, че е доставил на ответника енергия в периода от 09.06.2018 год. до 08.08.2018 год. на обща стойност 133.99 лева. Плащане от страна на ответника обаче не последвало. С тези мотиви моли предявените искове да се уважат.

               В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който оспорва предявените искове по основание и размер, като счита, че не е налице валиден договор за продаване на електроенергия. Моли за отхвърлянето им.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Исковете са основателни.

               Установява се, че ответницата е собственик на апартамент, находящ се в гр. Б, ж.к.””, бл., вх., ап. , съгласно справката от Службата по вписванията.

 

                Представени са два бр. фактури, издадени от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД - гр.П, срещу К.Н.В.: фактура № **********/16.07.2018г. на стойност 76,08 лева и фактура № **********/16.08.2018г. на стойност 57,91 лева.

                По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която установява, че за процесния период от 09.06.2018г. до 08.08.2018г. са доставени количества ел. енергия, които са отразени с фактури. Електромерът е бил отчитан дистанционно от ЕВН, като се изключва субективния фактор. Отчетените данни от системата няма как да бъдат проверени на място, тъй като е изминал дълъг период от време, през което е консумирана допълнителна ел. енергия. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че дългият период на неотчитане на електромера не би се отразил на крайния отчет на консумирана енергия. Издаването на фактурите се извършва автоматично от софтуера на ЕВН, като по този начин се изключва човешка грешка. Към момента на проверката електромерът

е неактивен. Електромерът е бил монтиран на 19.05.2016г., като последващата проверка е през 6 години.

              От приетото по делото и неоспорено заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че фактурите, предмет на делото, са осчетоводени в счетоводството на ищеца по сметка 411 /Клиенти/ партидата на К.Н.В.. Стойностите по фактурите са определени правилно с единичните цени за консумирана ел.енергия и достъп до мрежата съгласно Решение № Ц-19/01.07.2017г. на КЕВР за отчетен период 09.06.2018г. - 30.06.2018г. и Решение № Ц-11/01.07.2018г. за отчетен период 01.07.2018г. - 08.08.2018г. Законната лихва за забава върху сумата от 76,08 лева, представляваща неизплатената стойност по фактура № **********/16.07.2018г., изчислена за периода 27.07.2018г. - 25.09.2019г., възлиза на 9,02 лева, а законната лихва за забава върху сумата от 57,91 лева, представляваща неизплатената стойност по фактура № **********/16.08.2018г., изчислена за периода 27.08.2018г. - 25.09.2019г., възлиза на 6,37 лева. Стойността на консумираната ел.енергия по фактурите, предмет на делото, възлиза общо на 133,99 лева, като остойностяването е извършено с единичните цени, утвърдени с решения на КЕВР № Ц-19/01.07.2017г. за отчетен период 09.06.2018г. - 30.06.2018г. и № Ц- 11/01.07.2018 г. за отчетен период 01.07.2018г. - 08.08.2018г. По изчисления на експертизата лихвата за забава възлиза на 15,39 лева.

              Според чл.1, т.4 от Общите условия на ЕВН, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на ”ЕВН България Електроразпределение” съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Следователно според общите условия ответницата е клиент на ищцовото дружество, доколкото е собственик на имота в процесния период. Ето защо за процесния период 09.06.2018 год. до 30.06.2018 год. тя дължи заплащане на потребената ел.енергия. По делото не се оспорва, че в имота е имало електричество, установи се и обема на потребената енергия.

               По горните съображения искът за главницата е основателен. Налице е облигационна връзка между страните по силата на закона и ОУ. От ангажираните доказателства се установява разходваната енергия, както и размера на задължението.

                Оттук е основателен и акцесорният иск за установяване дължимостта на лихвите за забава върху всяка фактура. Видно е, че падежът е записан по фактурата и с настъпването му ответникът е изпаднал в забава, защото не е плащал съответното задължение. За периода от 28.07.2018 год. до 25.09.2019 год. общата лихва за забава е в размер на 15.39 лева, поради което искът за лихва е изцяло основателен.

               Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните главница и мораторна лихва, както и законната лихва от образуване на заповедното производство до окончателното изплащане.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 615 лева. По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело 4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е уважен, ответникът следва да се осъди да заплати разноски в размер на 75 лева.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н.В., ЕГН **********, с адрес ***,  че дължи на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П, ул.”” , представлявано от М. М. М. – Д. и Ж. П. С, сумата от 133.99 лева /сто тридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща стойността на консумирана електрическа енергия за периода от 09.06.2018 год. до 08.08.2018 год., сумата от 15.33 лева /петнадесет лева и тридесет и три стотинки/ лихва за забава за периода от 28.07.2018 год. до 25.09.2019 год., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение 3544/27.09.2019г. на БсРС по ч.гр.дело 7950/2019г.

               ОСЪЖДА К.Н.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ”ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П, ул.”” , представлявано от М. М. М. – Д. и Ж. П. С. сумата от 615 лева /шестстотин и петнадесет лева/ съдебно – деловодни разноски по гр.д. № 10479/2019г. по описа на БсРС и сумата от 75 лева /седемдесет пет лева/ съдебно – деловодни разноски в заповедното дело № 7950/2019г. по описа на БсРС.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Силвия Петрова

                                                                   Вярно с оригинала: З.М.