Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен
състав, в публично съдебно заседание на втори март през
две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА
МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана
Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в.
гр.
д. № 6373 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № II-55-72293/14.04.2020
г. по гр. д. № 18732/2018 г. на Софийски районен съд
(СРС), II ГО, 55 състав, e осъдена В.Ц.Щ., ЕГН **********, да заплати на
„Т.С.“ ЕАД
следните суми: на основание чл. 149 ЗЕ – сумата 98,83 лв. - главница за потребена
топлоенергия и за дялово разпределение за периода 01.02.2015 г. - 30.04.2016 г. за топлоснабден имот
– апартамент № 24, находящ се в гр. София, „**********вх. *******ведно със законната
лихва от 21.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен
искът за
горницата над присъдения до пълния предявен размер от 421,86 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 31.01.2015 г., като неоснователен и
като
погасен по
давност; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 23,04 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2015 г. – 01.12.2017 г., като е отхвърлен
искът за
горницата над присъдения до пълния предявен размер от 65,94 лв., като неоснователен и
като погасен по давност; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК -
сумата 158,45
лв. – разноски по делото.
Със същото решение е осъден В.К.Щ., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: на основание чл. 149 ЗЕ – сумата 98,83 лв. - главница за потребена
топлоенергия и за дялово разпределение за периода 01.02.2015 г. - 30.04.2016 г. за топлоснабден имот
– апартамент № 24, находящ се в гр. София, „**********вх. *******ведно със законната
лихва от 21.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен
искът за
горницата над присъдения до пълния предявен размер от 421,86 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 31.01.2015 г., като неоснователен и
като погасен по давност; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 23,04 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2015 г. – 01.12.2017 г., като е отхвърлен
искът за
горницата над присъдения до пълния предявен размер от 65,94 лв., като неоснователен и
като погасен по давност; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК -
сумата 158,45
лв. – разноски по делото.
С решението е осъден Б.К.Щ., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД
следните суми: на основание чл. 149 ЗЕ – сумата 98,83 лв. - главница за потребена
топлоенергия и за дялово разпределение за периода 01.02.2015 г. - 30.04.2016 г. за топлоснабден имот
– апартамент № 24, находящ се в гр. София, „**********вх. *******ведно със законната
лихва от 21.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен
искът за
горницата над присъдения до пълния предявен размер от 421,86 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 31.01.2015 г., като неоснователен и
като погасен по давност; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 23,04 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2015 г. – 01.12.2017 г., като е отхвърлен за горницата над
присъдения до пълния предявен размер от 65,94 лв., като неоснователен и като погасен
по давност; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 158,45 лв. – разноски по делото.
Със същото решение е осъден Ц.К.Щ., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“
ЕАД
следните суми: на основание чл. 149 ЗЕ – сумата 98,83 лв. - главница за потребена
топлоенергия и за дялово разпределение за периода 01.02.2015 г. - 30.04.2016 г. за топлоснабден имот
– апартамент № 24, находящ се в гр. София, „**********вх. *******ведно със законната
лихва от 21.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен
искът за
горницата над присъдения до пълния предявен размер от 421,86 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 31.01.2015 г., като неоснователен и
като погасен по давност; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 23,04 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2015 г. – 01.12.2017 г., като е отхвърлен
искът за
горницата над присъдения до пълния предявен размер от 65,94 лв., като неоснователен и
като погасен по давност; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК -
сумата 158,45
лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „Х.и Р.“ ЕООД, ЕИК *******.
В
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД,
чрез юрисконсулт Т.Ж., срещу решението в частта, с която са отхвърлени
предявените искове, както и в частта за разноските. Излага се, че решението в
обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилно
съдът е приел, че ответниците следва да отговарят за ½ идеални части от
задълженията към „Т.С.“ ЕАД, тъй като съдът не е съобразил приложените по
делото молби – декларации за откриване на партиди вх. № 2019/03.12.1999 г. от В.Щ.,
декларация от 02.12.1999 г., молба от Б. Щ. за закриване на партидата за ап. 24.
От тях е видно, че в топлоснабдения имот живеят и го ползват посочените
ответници, а Б. Щ. живее в апартамент в друг вход на блока, поради което тя
няма как да отговаря за задължения към дружеството. СРС не е съобразил, и че
клиент на топлинна енергия е лице, на името на което е открита партида, било по
изрична негова молба, било служебно съгласно разпоредбите на ЗЕ, поради което
ответниците следва да отговарят за цялото задължение. Без значение е дали са
обитавали процесния имот и са консумирали топлинна енергия в имота лично.
Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваните части и за
уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Ц.К.Щ., Б.К.Щ., В.К.Щ.
и В.Ц.Щ., чрез назначения им особен представител адвокат Л. Цончева, с който се
оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че по делото не се установява
всички ответници да са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот с „Т.С.“ ЕАД, и че са собственици на целия имот.
Съдът правилно е съобразил и възражението на ответниците за настъпила
погасителна давност. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваните части
като правилно. Претендират се разноски.
Първоинстанционното решение в частите, с
които са уважени предявените искове до посочените по - горе размери не е
обжалвано от ответниците, поради което е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и доводите на насрещната страна, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че
решението на СРС е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението в обжалваните части
е правилно и съответства на приложимите материален и
процесуален закон, като съображенията за това са следните:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
За да се уважи главният иск за
установяване на вземане на ищеца за стойността на
доставената топлинна енергия по делото следва да се установи, че
за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия
срещу задължение на последните да заплащат стойността ѝ, както и че
ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г., отм.),
поради което и за ответниците е възникнало задължение за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, по иска за заплащане на
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия - че е била
извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на
ответниците; че те са поели задължение да заплатят тази сума на ищеца;
договорения размер на възнаграждението. По отношение на акцесорните искове за
установяване на вземане за обезщетение за забава в плащането на главниците
ищецът следва да установи, че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза
именно на спорните суми. В тежест на
ответниците е да докажат положителния факт на
плащането или възражението си, че вземанията са погасени по давност.
Пред въззивната инстанция не е спорно, а
се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира,
е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответниците са собственици на ½ ид. част от процесния апартамент №
24, находящ се в гр. София, ж. к. „**********вх*******и имат качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.); че ответниците са наследници на К.В.Щ. (придобил имота
съвместно с А.Х.А.чрез договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, от 25.12.1979 г., в който
акт е посочено, че купувачите са баба и внук), починал на 29.09.1996 г. – В.Ц.Щ.
– съпруга, В.К.Щ. – син, Б.К.Щ. – син, Ц.К.Щ. – син; че между страните по
делото са налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия
за битови нужди със съответните права и
задължения, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД през
процесния период; че ответниците са задължени за заплащането на цената на
доставените до процесния имот топлинни услуги, както и на услугата дялово
разпределение. Не е спорно, че дяловото разпределение е извършвано от фирма „Х.и
Р.“ ЕООД, както и че за абоната се разпределя ТЕ за отопление на имот за една
щранг – лира на максимална мощност, ТЕ за сградна инсталация и за БГВ на база
за 2 броя потребители.
Не се спори също така, че стойността на
доставената през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. топлинна енергия
(за отопление на имот, сградна инсталация, БГВ) възлиза на сумата от общо 1449,25 лв. (съгласно
заключение на САТЕ), а обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2015 г. - 01.12.2017 г. е в
размер на 263,76 лв. (съгласно заключение
на ССчЕ); че стойността на услугата
дялово разпределение (предоставяна през периода 2015 г. - 2016 г.) възлиза на 3,91 лв. (съгласно заключение на ССчЕ), а
обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху главницата за услуга за дялово разпределение е в размер на 0,53 лв. Няма данни за извършени от абоната
плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесните суми.
Районният съд е уважил исковете до
посочените размери, съобразявайки направеното възражение за давност и
кредитирайки заключенията на СТЕ и ССчЕ. Крайният извод е, че ответниците
дължат ½ от тези суми, тъй като са придобили само половината от
процесния имот, или всеки от ответниците дължи по 98,83 лв. – главница за ТЕ и за
дялово разпределение за периода 01.02.2015 г. – 30.04.2016 г. и по 23,04 лв. –
лихви за забава за периода 15.09.2015 г. – 01.12.2017 г., до които размери
исковете са основателни.
Предвид факта, че
първоинстанционното решение е влязло в сила
спрямо ответниците в посочените части, то основанието на предявените искове е установено със
сила на
пресъдено нещо. С оглед на доводите на въззивника,
съдържащи се във въззивната жалба, спорът по делото се съсредоточава върху
обстоятелството дали през процесния период ответниците – Ц.К.Щ.,
Б.К.Щ., В.К.Щ., В.Ц.Щ., следва да отговарят за задълженията в пълен размер или
за ½ част от тях, както е приел районният съд, с оглед правата им в
съсобствеността върху процесния топлоснабден имот.
В случая процесният топлоснабден имот е придобит на 25.12.1979 г. при
равни квоти (при липса на други данни) от А.Х.А.и К.В.Щ.. От Удостоверение за
наследници от 14.03.1997 г., издадено от Район „Красно село“, е видно, че А.Х.А.-
неомъжена е починала на 02.03.1997 г., като е оставила за наследник Б. Х.Щ. –
дъщеря. Следователно между страните няма спор, че собственик по силата на наследствено
правоприемство на ½ идеална част от имота е Б. Х.Щ. (като наследник на А.А.),
а на другата ½ идеална част – ответниците в настоящото производство като
наследници на К.В.Щ..
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал
до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, отм.) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените
имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2/17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
Правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Договорът за доставка
на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане
на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презумиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното
право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен
по който и да е от двата начина (изричен или презумиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот
с друго лице. За преценката с кого дружеството –
ищец е в облигационни отношения за доставка
на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е
от значение обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор
за доставка на топлинна енергия (изричен или презумиран).
След така направените принципни разяснения, въззивният
съд приема, че ответниците в настоящото производство са отговорни за заплащане
само на ½ част от процесните задължения, както е приел и районният съд.
Облигационно правоотношение между тях и ищеца е възникнало само за ½ ид.
част от имота с придобиване на собствеността върху същия, а носител на
задължения за останалата ½ е другият съсобственик на имота – Б. Х. Щ..
Приетите по делото писмени доказателства - молба – декларация вх. №
2019/03.12.1999 г. от В.Ц.Щ. за откриване на партида за процесния имот, както и
молба от 19.05.1998 г.от В.Ц.Щ. за разделяне на партидата, не сочат на друг
извод, тъй като молбите не носят подпис за В.Щ., съответно не обосновават извод
за възникване на ново облигационно правоотношение за целия имот само с
посоченото лице. Обстоятелството на чие име се води партидата в случая е без значение за
възникване на облигационното отношение между страните, при липса на безспорни
данни, че ответниците изрично са поискали, след придобиване на правото на
собственост, сключването на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие за целия имот,
със съгласието и на другия собственик - Б. Щ., предвид разясненията на
цитираното тълкувателно решение. Няма данни впоследствие правото на собственост
и върху останалата ½ ид. ч. да е било прехвърлено на ответниците или на
същите да е било учредено вещно право на ползване, поради което следва да се
приеме, че по силата на закона – чл. 153, ал. 1 ЗЕ те отговарят за задълженията
съразмерно на притежаваната от тях част от съсобствеността. С оглед на действащата законова
уредба, възникването на договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия
и качеството на потребител по него не е обусловено нито от личното упражняване
на фактическата власт върху топлоснабдения имот от страна на потребителя (за наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия
няма значение обстоятелството кое конкретно лице реално упражнява фактическата власт
върху имота), нито
от откриването на партида на негово име, която има само счетоводно значение и не
може да дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (освен
при направено изрично искане за откриване на партида от ползвател, със
съгласието на собственика). В този смисъл е ирелевантно дали
другият собственик е живял и ползвал топлоснабдения имот, поради което и е безпредметно
обсъждането на приетите по делото декларация от 01.12.1999 г. от Б. Щ., както и
декларации от съседи, че Б. Щ. не е живяла в имота и не го е ползвала, а е
живяла в бл. ********от 1977 г. Молбата от 01.12.1999
г. от Б. Х.Щ. до ТР „Земляне“ също не води до извод, че ответниците следва да
отговарят за цялото задължение - служебното откриване на партида на името на
ответниците не води до промяна на страните по облигационното правоотношение,
каквато би била налице само при изрична молба на съответното физическо лице за
откриване на партида на негово име.
С оглед изложеното, правилен
е
изводът на районния съд, че ответниците са материалноправно легитимирани да отговарят по
предявените искове, но до размера на ½ част от процесните
задължения.
Във връзка с размера на сумите, до които
са уважени, съответно отхвърлени исковете и по отношение начина на изчисление
на погасителната давност, във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания,
поради което въззивният съд споделя мотивите на СРС в тази част, с оглед
ограниченията в правомощията на въззивната инстанция, предвидени в чл. 269 ГПК.
Тъй като изводите на настоящия въззивен
състав съвпадат с тези на СРС, въззивната жалба следва да се остави без
уважение, а първоинстанционното решение в
обжалваните части следва да се потвърди като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на
спора разноски се дължат единствено на ответниците, които обаче
са представлявани от особен представител, чийто депозит вече е внесен, няма
данни за други разноски, поради което въззивният съд не присъжда такива с
решението си.
Предвид цената на предявените искове и чл.
280, ал. 3 ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № II-55-72293/14.04.2020
г. по гр. д. № 18732/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, II ГО, 55 състав, в обжалваните части - в частта, с
която е отхвърлен искът на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу В.Ц.Щ., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата
над 98,83 лв. до
пълния предявен размер от 421,86 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 31.01.2015 г., както и искът
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 23,04 лв. до пълния предявен размер от 65,94 лв.; в частта, с
която е отхвърлен искът на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу
В.К.Щ., ЕГН
**********, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата
над 98,83 лв. до пълния предявен
размер от 421,86 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 31.01.2015 г., както и искът
с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 23,04 лв. до пълния предявен
размер от 65,94 лв.; в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу Б.К.Щ., ЕГН **********, иск с
правно основание
чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата 98,83 лв. до пълния предявен
размер от 421,86 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 31.01.2015 г., както и искът
с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 23,04 лв. до пълния
предявен размер от 65,94 лв.; в частта, с която е отхвърлен искът на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу Ц.К.Щ., ЕГН **********, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата
над сумата
98,83 лв. до пълния предявен
размер от 421,86 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 31.01.2015 г., както и искът
с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над 23,04 лв. до пълния предявен
размер от 65,94 лв.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „Х.и Р.“ ЕООД, ЕИК *******.
В частите, с които са уважени предявените
искове, решението по гр. д. № 18732/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 55
състав е влязло в сила.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.