Р Е Ш Е Н И Е
№
...........
гр.Плевен, 17,12,2019
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря
Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията Вера Найденова гр.д. №1773 по описа
на съда за 2019 година, на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от
“Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***, чрез юрк.***,
против И.К.И., ЕГН **********,***, и Н.Б.И., ЕГН **********,***.
В молбата се твърди, че на
19,02,2008 г. е сключен договор
за кредит за текущо потребление
между ищеца от една страна
и ***И.И., ЕГН **********, от друга
страна, съгласно който на кредитополучателя
е отпусната сума в размер на 34 500,00 лева, за
срок от 360 месеца. Сочи се, че договорът е обезпечен с ипотека на недвижим
имот, собственост на кредитополучателя. Сочи се, че
кредитополучателят е починал
и е оставил за наследници ответниците по делото, като вноските
по кредита са продължили до
08,11,2017 г. Твърди се освен това, че
на 15,02,2018 г. двамата наследници са извършили
и сделка на разпореждане с недвижим имот, който е бил
част от наследствената
маса, оставена от кредитополучателя, продавайки наследствен недвижим имот – гараж. Сочи се,
че наследниците на кредитополучателя ***И. не са депозирали
отказ от наследство, продължили са да обслужват
задължението по договора за кредит,
а същевременно са извършили и сделка на разпореждане с недвижим имот, част от наследството,
оставено от ***И., поради което следва
да се приеме,
съгласно константната съдебна практика, че са приели
наследството му и отговарят за задълженията,
с които то е обременено. Твърди се, че поради
неплащане на 20 броя /към момента
на подаване на ИМ/ месечни вноски, със забава
повече от 90 дни, за Банката
е възникнало потестативното
право да обяви вземането си за предсрочно
изискуемо. Сочи си, че доколкото до наследниците
на кредитополучателя не е достигнало изявлението на кредитора за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем,
са прави искане същите да
бъдат уведомени за това с исковата
молба. В заключение ищеца моли съда
да постанови решение, с което да осъди всеки
от ответниците да заплати сумата от 15 474,82 лева главница, 2231,18 лева договорна лихва за периода
121,05,2017 г. – 07,02,2019 г., 11,24 лева санкционна лихва за периода 10,06,2017 г. –
07,02,2019 г., 445,33 лева заемни
такси, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
иска – 08,02,2019 г., до окончателното изплащане на сумата. С
допълнителна молба, депозирана преди с.з., процесалният
представител на ищеца ангажира подробни съображения в подкрепа на претенциите
си.
В
срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК назначения особен представител на ответника И.И. - адв.С.Г. от ПАК, сочи,
че искът е допустим, но е неоснователен. Твърди се, че искът
е следвало да бъде насочен към
двамата ответници солидарно
като наследници на ***И.И.. Твърди се,
че няма достигнало
до отв.И. изявление за обявена предсрочна
изискуемост, а това няма как да
бъде обявено на особен представител.
Оспорват се начисляването на претендираните суми, като се
сочи, че не е ясно какво
включват месечните вноски. В с.з. особения
представител на отв.И. сочи, че следва да се
приспадне платената сума.
В
срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника Н.И. – адв.Я.Д. от
ПАК, сочи, че искът е допустим и вероятно основателен. Възразява се срещу допускането
на СИЕ. В с.з. особения
представител на отв.И. моли съда да постанови решение
съобразно събраните доказателства и СИЕ.
Съдът, като прецени събраните в хода на
производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
От
представеното копие на договор за ипотечен кредит от 19,02,2008 г. се
установява, че същият е сключен между ищеца и ***И.И.,
за сумата от 34 500,00 лева и срок на погасяване 360 месеца.
От
представеното удостоверение за наследници изх.№14-4426/17,10,2019 г. се
установява, че ***И.И. е починал на 07,04,2015 г.,
като е оставил за наследници Н.Б.И. – съпруга, и И.К.И. – син.
От
представеното копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10,09,1997
г. се установява, че *** Н.И. и ***И. са дарили на ***И.И.
недвижими имоти, между които и гараж №*** находящ се в ***
От
представеното копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
15,02,2018 г. се установява, че двамата ответници са продали на *** свой съсобствен недвижим имот – гараж №***, находящ се в ***.
От
представеното от ищеца извлечение за периода 07,04,2015 г. – 31,01,2019 г. се
установява, че по кредита са правени вноски и след смъртта на
кредитополучателя.
От
заключението на ВЛ по изслушаната СИЕ се установява, че кредитът е усвоен на 20,02,2008
г. по сметка с титуляр ***И.. ВЛ сочи, че по кредита са постъпили суми в общ
размер на 29 857,81 лева, от които 7047,55 лева след 07,04,2015 г. Установено
е от ВЛ, че последното плащане по договора е от 08,11,2017 г., като към датата
на подаване на ИМ забавата е 628 дни от първата неплатена вноска. Посочва се,
че към момента на подаване на ИМ в съда непогасената главница е 30 949,72
лева, договорната лихва е 4462,37 лева за периода 10,06,2017 г. - 08–02,2019
г., санкционната лихва е в размер на 22,48 лева за периода 10,11,2017 г. –
08,02,2019 г., я непогасените заемни такси са 890,67 лева за периода 07,04,2015
г. – 08,02,2019 г.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за
банков кредит, Банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я
върне след изтичане на срока. Съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ заемателят
плаща лихва по кредита, уговорен с банката. По делото се установи и не е спорно
между страните, че предоставената сума в размер на 34 500,00 лева е
усвоена по сметка на кредитополучателя ***И..
Установява се, че след смъртта на кредитополучателя
неговите наследници - съпруга и син, са
продължили да правят вноски по кредита, нещо повече – разпоредили са се и с
недвижим имот, останал им в наследство. Тези действия сочат на приемане на
наследството от И.И. и Н.И..
Съгласно чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците, които са приели наследството,
отговарят за задълженията,
с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават.
Неоснователни са
възраженията на особения представител на И.И. за
ненадлежно уведомяване на ответника за обявената предсрочна изискуемост. Релевантния
по съществото на спора въпрос по осъдителен иск за вземане въз основа на
договор за банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на
банката на това нейно изявление, като
същото може да се обективира в самата искова молба и поражда правни
последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. На основание чл.47,
ал.6 от ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 от ГПК, с оглед
охрана интересите на ответника, на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно в
практиката на ВКС, например в Решение №148/02,12,2016 г. по т.д. №2072/2015 г.
на ВКС, I т.о., Решение №25/03,05,2017 г. по гр. д. №60208/2016 г. на ВКС, II
г.о. и др. се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да
избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, включително и
чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена
процедура по чл.50 от ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 от ГПК –
отсъствието от адреса по чл.47 от ГПК да се удостовери от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени, тоест - и без да е необходимо назначаване на
особен представител в нотариалното производство. Предвид изложеното се налага
цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник.
Неотносимо към предмета на делото е възражението на
особения представител на отв.И., че лицето, подписало договора за кредит за кредитодател, не е било упълномощено за това, тъй като това
обстоятелство не засяга правното положение
на ответника И..
Доколкото ВЛ е установило, че записванията за
задълженията на ответниците в Банката отговарят на заявеното в настоящото
производство, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
При
този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сторените деловодни разноски, които са в размер на 1516,49 лева за ДТ, 3240,00
лева за депозит за особен представител, 300,00 лева за юрк.възнаграждение
и 200,00 лева за ВЛ.
Следва
на особените представители на
ответниците да се изплати възнаграждение за особено представителство в размер
на внесения за това депозит.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.430 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД И.К.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата от 15 474,82
лева главница, 2231,18 лева договорна лихва за периода
121,05,2017 г. – 07,02,2019 г., 11,24 лева санкционна лихва за периода 10,06,2017 г. –
07,02,2019 г., 445,33 лева заемни
такси, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
иска – 08,02,2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.430 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД Н.Б.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата от 15 474,82
лева главница, 2231,18 лева договорна лихва за периода
121,05,2017 г. – 07,02,2019 г., 11,24 лева санкционна лихва за периода 10,06,2017 г. –
07,02,2019 г., 445,33 лева заемни
такси, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
иска – 08,02,2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от И.К.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***,
сторените по делото разноски в размер на 758,25 лева за ДТ, 1620,00
лева за депозит
за особен представител, 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 100,00 лева за депозит
за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Н.Б.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Д.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***, сторените
по делото разноски в размер на
758,24 лева за ДТ, 1620,00
лева за депозит
за особен представител, 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 100,00 лева за депозит
за ВЛ.
Да
се изплати на адв.С.Г. от ПАК възнаграждение за
особено представителство на отв.И.И.
в размер на 1620,00 лева.
Да
се изплати на адв.Я.Д. от ПАК възнаграждение за
особено представителство на отв.Н.И. в размер на
1620,00 лева.
Решението може да се обжалва пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия :