РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. Благоевград, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Силвия Алексова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20211210102581 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ю със седалище и адрес на
управление: гр. С представлявано от Д- Изпълнителни директори, депозирана чрез адвокат
Д. Х. Е., със съдебен адрес: гр. С с ЕГН **********, с адрес: гр. Б ул. „ДИска се да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сума в общ размер на 19 785.48 лева, както следва: 18 336.37 лева - главница по Договора;
1174,05 лева - възнаградителна лихва, за периода от 16.02.2021 г. до 06.10.2021 г. ; 152,06
лева - мораторна лихва, за периода от 16.03.2021 г. до 06.10.2021 г.; 123 лева - такси и
разноски по кредита, за периода от 18.02.2021 г. до 06.10.2021 г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба /18.10.2021 година/, до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 27.12.2019 г. между „Ю, като кредитор и З. З., като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № FL , по силата на който
кредитополучателят е ползвал банков кредит в размер на 19 785,48 със срок на погасяване
до дата 16.12.2026 г.
Излага се, че на 16.02.2021 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите
вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. Твърди се, че е допуснато просрочие
на дължимите вноски за главница и лихва с настъпил падеж: 8 броя вноски, дължими за
периода от 16.02.2021 г. до 06.10.2021 г. Сочи се, че към датата на изготвяне на
приложеното към исковата молба извлечение от счетоводните книги на Банката, размерът на
дълга по сключения Договор за кредит е както следва: 18 336,37 лева, главница; 1174.05
лева, възнаградителна лихва, за периода от 16.02.2021 г. до 06.10.2021 г.; 152.06 лева,
мораторна лихва, за периода от 16.03.2021 г. до 06.10.2021 г.; 123 лева - такси и разноски по
кредита, за периода от
Твърди се, че до предявяване исковата молба задължението по кредита не е изпълнено,
поради което с предявяване на иска, банката упражнява правото си да обяви кредита за
1
изцяло предсрочно изискуем.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, чрез назначените му особени
представители, от които в законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер.
Твърди се, че кредиторът не е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Сочи се, че кредиторът не е направил всички възможни действия за връчването на
поканата, като по делото са налице данни, че ответникът З. З. е семеен, като съпругата му е
български гражданин, адресно регистриран в Община Благоевград.
На следващо място се твърди, че съгласно чл. 3, ал. 10, т. 2 от Договор за потребителски
кредит FL 1038538 от 27.12.2019 г., ответникът е бил длъжен и следва да е сключил
застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити на Юробанк България АД, с
ползващо се лице Банката и със застраховател, посочен от Банката, като липсва информация
дали ищецът е упражнил правата си по тази застраховка.
На следващо място, се прави възражение за нищожност на договора за кредит, поради
протИ.речие на закона, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие и предписана от
закона форма.
Сочи се, че от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че
на ответника е предоставена преддоговорна информация относно задълженията му, поради
което е налице нарушение на ЗПК. Клаузите, уговорени в договора, са неравноправни на
осн. чл. 145, ал. 5 от ЗПК, не са индивидуално уговорени и са във вреда на потребителя -
ответник. Договорът предоставя право на банката едностранно и без наличието на
обективни предпоставки да изменя сключения договор, което води до нарушаване на
еквивалентността на насрещните престации. Твърди се, че е неравноправна и клаузата,
касаеща възможността на банката за едностранно изменение на лихвените нива. Твърди се,
че при сключването на договора ищецът е действал недобросъвестно, като едностранно е
определил условията в договора, вкл. за лихва по кредита и наказателна лихва при неясни
условия.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната е и е назначена съдебно-
счетоводна експертиза, заключението от която е приобщено към доказателствения материал
по делото.
След анализ на приобщените доказателства и като взе предвид становищата и доводите
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит №
FL1038538 /л. 5 – л. 12 от делото/, се установява, че на 27.12.2019 г., в гр. Благоевград,
между „Юробанк България“ АД, като кредитор и З. З., като кредитополучател, е сключен
договор за потребителски кредит, съгласно който „Юробанк България“ АД предоставя на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 21 000 лв. за текущи нужди, със срок
на издължаване 13.12.2026 г. В чл. 3 е уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката лихва в размер на 6.950 %. Видно от погасителен план към договора /л. 16
– л. 18 от делото/, датата на първата вноска по кредита е 16.01.2020 г., а датата на
последната - 16.12.2026 г.
Ищцовото дружество е изпратило до ответника покана за изпълнение /л. 19 от делото/, с
която го уведомява, че поради забава в плащанията по Договор за потребителски кредит №
FL1038538 от дата 27.12.2019 г., вземанията на банката по посочения договор се обявяват за
предсрочно изискуеми, както и го поканва в седемдневен срок да заплати в полза на банката
дължимата сума от 18 872.84 лв., от които: главница – 18 336.37 лв., договорни лихви -
512,47 лв., такси - 24 лв. Поканата е връчена чрез ЧСИ Борис Велинов по реда на чл. 47
ГПК.
2
От Протокол за удостоверяване връчване на книжа от 16.09.2021 г. /л. 24 от делото/, се
установява, че и при трите посещения на адреса на ответника, не е намерено лице, което да
получи поканата. Извършени са справки, от които е констатирано, че З. има настоящ адрес в
Република Северна Македония и няма актуално осигуряване от работодател.
В заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото
лице е достигнало до следните изводи:
На 27.12.2019 г. между „Юробанк България“ АД - кредитор и З. З. – кредитополучател,
е сключен Договор за потребителски кредит № FL1038538.
Предмет на Договора е предоставяне на кредит в размер на 21 000 лева за текущи
нужди.
Кредитът се отпуска по разплащателна сметка с IBAN: BG 36 BPBI 7922 10 21504702,
открита на името на кредитополучателя З. З..
Годишната лихва по кредита при подписване на договора е във фиксиран размер от
6.950 % за първите 12 месеца, а от 13-я месец до края на издължаване на кредита -
променлив годишен лихвен процент в размер на сбора на референтния лихвен процент,
плюс фиксирана договорна надбавка. За референтен лихвен процент се ползва референтният
лихвен процент Прайм - за кредити в лева, който към момента на сключване на договора е в
размер на 6,950 %. Прайм подлежи на преразглеждане на тримесечна база. В случай че
обявената стойност на Прайм е отрицателна, при определяне на годишния лихвен процент за
съответния период, през който това обстоятелство е налице, се приема и прилага със
стойност 0 %.
Размерът на задължението по Договор за потребителски кредит №
FL1038538/27.12.2019 г. към 18.10.2022 г. - датата на входиране на исковата молба в съда е
за 19 738.99 лв., от които: 18 336.37 лв. – главница; 1174.05 лв. – договорна лихва за периода
16.02.2020 г. – 06.10.2021 г.; 53.54 лв. – мораторна лихва за периода 16.03.2021 г. –
06.10.2021 г.; 84 лв. - такси и разноски по кредита, за периода от 18.02.2021 г. до 06.10.2021
г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове с правно основание, както следва: чл. 124, ал. 2 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ – по иска за главница; чл. 124, ал. 2 от
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – по иска за
възнаградителна и мораторна лихва; чл. 124, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД – по
иска за законна лихва; чл. 124, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД – по иска за дължими такси,
са процесуално допустими.
По същество:
По делото несъмнено се установи, че между ищеца и ответника, на 27.12.2019 г., е
сключен Договор за потребителски кредит № FL1038538, с който банката е предоставила на
ответника потребителски кредит в размер на 21 000 лв. Предоставеният кредит е погасяван
частично по главница и лихви, като с внесената сума са погасени: главница - 2 663,63 лева
лв., лихва - 1 443,57 лв.
Правоотношенията между страните се уреждат от сключен договор за банков кредит,
чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 430 – 432 от ТЗ. Същият е формален,
тъй като законът предвижда писмена форма за действителност, срочен, двустранен,
възмезден. Съгласно договора, за банката-кредитор възниква задължение да предостави
уговорената парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят има насрещни
задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да
използва кредита по предназначение; да даде на банката необходимите сведения във връзка
със сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение.
3
В настоящият казус е налице редовно възникнало кредитно правоотношение, което
валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на
договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. По този начин ответникът е
приел всички условия на банката, а и предварително, още към момента на сключването, е
бил наясно със сумите, които ще дължи по отпуснатия му кредит, защото те са ясно и
конкретно описани по напълно разбираем за клиента начин в погасителния план, а оттук са
изначално определени икономическите последици от поетото задължение от потребителя.
Главницата по кредита представлява отпусната от банката сума, която не се спори, че е
предоставена на ответната страна и е напълно усвоена. Лихвата пък представлява цената за
предоставена финансова услуга по сделка с потребител, която е една от основните
характеристики на договора за банков кредит - че заемателят е длъжен да заплаща лихви
според уговореното. Договорът е действителен и по него ответникът дължи изпълнение.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. В процесния договор е посочен видът на кредита - в параметрите и
условията на същия - кредит за текущи нужди, а срокът е определен в погасителния план -
16.12.2026 г. В договора се съдържа и посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, в съответствие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК - кредитът се усвоява
по посочената от кредитополучателя в чл. 2 от договора банкова сметка. В съответствие с
чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК, в Договора се съдържа годишния процент на разходите по кредита -
10.45 %, общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит -29 108,74 лв. Информацията за потребителя по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК е
посочена в чл. 7 от договора, а правото на потребителя за отказ от договора, съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 20 от ЗПК, е отразено в чл. 16 от договора. Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК
касае предоставяне на информация при сключване на договор за продажба на стоки или за
предоставяне на услуги, финансиран от потребителски кредит, какъвто не е процесният
договор, за да се включва подобна информация в него. Правото на предсрочно погасяване на
кредита /чл. 11, ал. 1, т. 22 ЗПК/ е уредено в чл. 10 от договора; реда за прекратяване на
договора /чл. 11, ал. 1, т. 23 ЗПК/ е уреден в чл. 11 от договора, а адресът на Комисията за
защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК /чл. 11, ал.
1, т. 26 ЗПК/, е посочен в чл. 21 от договора.
Кредиторът по един потребителски заем, какъвто е настоящият случай, има право да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, стига те да не са
свързани с усвояване и управление на заема /чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/.
Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с
оглед целта на този закон - да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредити /заеми/, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива
кредити /чл. 2 ЗПК/. Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна /чл. 21, ал. 1 ЗПК/.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ищцовото дружество е начислило: такса за оценка на кредитоспособността –
400 лв. и такса за ограничаване на негативни последици в размер на 55 лв. Заплатените
такси са в общ размер от 420 лв., дължими такси - 119 лв. Видно от заключението на вещото
лице, таксите за ограничаване на негативни последици са начислени за закъснение на
плащане на погасителни вноски. От друга страна, ищецът не е представил тарифа, въз
основа на която са начислени посочените такси, поради което исковата претенция в
посочената част е недоказана и ответникът не дължи начислените такси в размер на 55 лв.,
от които 20 лв. заплатени.
4
Относно изискуемостта на вземането:
Ищецът се позовава на обявяването на кредита за предсрочно изискуем. От страна на
особения представител на ответника е направено възражение за ненадлежно уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Възражението е неоснователно. С
определение № 274/31.05.2018 г. по т.д. № 193/2018 г. ВКС, I т.о. е допуснато до касация
въззивно решение по правния въпрос: Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако
предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата
молба на особения му представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК? В решение №
198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. ВКС, I т.о. е прието разрешение, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или
закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно счетоводна- експертиза,
неоспорено от страните, се установи, че задължението на ответника е в общ размер от
19 738.99 лв., от които: главница – 18 336.37 лв., възнаградителна лихва за периода от
16.02.2021 г. до 06.10.2021 г. – 1174.05 лв., мораторна лихва за периода от 16.03.2021 г. до
06.10.2021 г. – 53.54 лв., такси за периода от 19.11.2020 г. до 19.01.2021 г. - 35 лв., разноски
за уведомяване - 84,00 лв.
С оглед недоказаността на иска за дължими такси за ограничаване негативни
последици при просрочие, ответникът не дължи начислените такси в размер на 55 лв., от
които 20 лв. заплатени и 35 лв. дължими. Платените такси в размер на 20 лв. за
ограничаване на негативни последици следва да бъдат приспаднати от задължението за
главницата. Дължимата главница съгласно заключението на вещото лице е в размер на
18 336.37 лв. и след приспадане на внесените такси в размер на 20 лв., ответникът дължи
главница в размер на 18 316.37 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
С оглед заключението на вещото лице, искът за договорна лихва в претендирания с
исковата молба размер, следва да бъде уважен изцяло.
Искът за мораторна лихва, за периода от 16.03.2021 г. до 06.10.2021 г., следва да бъде
уважен до размер на сумата от 53.54 лв.
По отношение на иска за дължими такси в размер на 123 лв. - от заключението на
вещото лице се установи, че ищцовото дружество е заплатило разноски за изпращане на
покана до длъжника в размер на 84 лв., като исковата претенция следва да бъде отхвърлена
до пълния претендиран размер.
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски, но доколкото само
ищецът е сторил такива в производството, в тежест на ответната страна следва да бъдат
възложени разноски, съобразно уважената част на исковите претенции. Ищецът е сторил
общо разноски в размер на 4800.38 лв., от които: 971.42 лв. – за държавна такса; 2180.69 лв.
– депозит за особен представител; 300 лв. – депозит за вещо лице; 1348.27 лв. – адвокатски
хонорар /платежно нареждане – л. 92 от делото/. Съразмерно уважената част на исковете, в
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 4762.16 лв.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, ДА ЗАПЛАТИ на
„Ю49, със седалище и адрес на управление: гр. Спредставлявано от Д... а - Изпълнителни
директори, чрез адвокат Д. Х. Е., със съдебен адрес: гр. С следните суми:
- сумата от 18 316.37 лв. /осемнадесет хиляди триста и шестнадесет лева и тридесет и
седем стотинки/ - главница, за вземане по Договор за потребителски кредит № сключен на
г. между „Ю., обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 18.10.2021 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, за разликата над уважения размер до пълния претендиран
размер от 18 336.37 лева;
- сумата от 1174,05 лв. /хиляда сто седемдесет и четири лева и пет стотинки/ -
възнаградителна лихва по Договора, за периода от 16.02.2021 г. до 06.10.2021 г.
- сумата от 53.54 лв. /петдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ - мораторна
лихва, за периода от 16.03.2021 г. до 06.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от
152.06 лева;
-сумата от 84,00 лева /осемдесет и четири лева/ - такси по кредита за периода от
18.02.2021 г. до 06.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, за
разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 123 лева.
ОСЪЖДА З. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. БДА ЗАПЛАТИ на „Юсъс
седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от Д Изпълнителни директори, чрез
адвокат Д. Х. Е., със съдебен адрес: гр. С сума в размер на 4762.16 лв. /четири хиляди
седемстотин шестдесет и два лева и шестнадесет стотинки/, представляваща сторени
разноски в настоящото производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
Решението не е окончателно – подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6