РЕШЕНИЕ
гр.
Троян, 18.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на
двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава
Ютерова
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като
разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 416 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе -
съобрази:
„Юробанк България” АД гр. София, чрез пълномощник си „Еос матрикс”
ЕООД гр. София, представител Р.М.-Т.е предявило срещу
Г.С.В. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда
на чл. 422 от ГПК за сумите: 13 820 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № FL 622250 от 17.01.2012 г., ведно със законната лихва,
считано от 01.10.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 372.29 лева - договорна
лихва за периода 17.02.2012 г. до 23.08.2012 г. и сумата 16.71 лева - наказателна
лихва за просрочие за периода 17.04.2012
г. до 23.08.2012 г.
В подкрепа на твърденията си ищецът е
ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, представена
е писмена молба по същество, с искане
съда да уважи изцяло исковата претенция и да постанови неприсъствено решение по
реда на чл. 238 от ГПК.
По реда на чл. 131 от ГПК на Г.В. е
изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия срок не е представен
отговор и не е изразено становище по иска. В с. з. ответника не се явява и не
изпраща представител.
От
приложените към делото: Договор за потребителски
кредит № FL622250 от 12.01.2012 г., Погасителен план по кредит, Молба от ТБ „Юробанк и Еф Джи
България“ АД до ЧСИ Т.К.с вх. № 14687/15.11.2012 г., известие за доставяне,
Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20128150402506, пълн. от
„Юробанк България“ АД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, потвърждение за цесия,
извадка от Приложение № 4 към договор за цесия и ч.гр.д. № 896 от
Видно от представените доказателства на 17.01.2012 г. е сключен Договор за потребителски кредит № FL622250 между И.С.В. /в качеството на кредитополучател/, Г.С.В. /в качеството на
кредитополучател/ и „Юробанк И Еф Джи България" АД / в качеството му на
кредитор/.
Съгласно
чл. 1 от Договора, банката е предоставила кредит в размер на 13 820 лева за
пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит от 18.01.2010
г. между същите страни. Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите съгласно договора лихви, в сроковете и при условията
на същия.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от договора за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на ищцовата банка през първата година от срока
на договора променлива годишна лихва, формирана от базовия лихвен процент на
„Юробанк И Еф Джи България" АД за потребителски кредити за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на - 5.70
пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 13.20 %.
Съгласно чл. 3 ал. 2 от договора за периода след първата година до крайния срок
на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на банката променлива
годишна лихва, формирана от БЛП на „Юробанк И Еф Джи България" АД за потребителски
кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
в размер на 0.800 пункта. ГПР на отпуснатия кредит е 15.28%, а общата дължима
сума по договора е 26 715.53 лева, изчислена към момента на сключване на
договора.
Съгласно
чл. 5 крайният срок за погасяване на кредита е до 17.01.2022 г.
Съгласно чл. 6 от договора, кредита е
следвало да се издължава на равни месечни вноски, посочени в погасителния план,
всяка в размер на 86.38 лева през първата година от срока за издължаване на кредита
и по 225.73 лева за периода след първата година по представения погасителен
план, неразделна част от договора.
Съгласно чл. 8 при просрочие на дължимите
месечни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху просрочените суми в
размер на законната лихва за забава.
В чл. 15 ал. 5 страните са уговорили, че при
непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, както и при неизпълнение, на което и да е друго задължение
по договора, вземането на банката става изцяло предсрочно изискуемо, без да се
прекратява действието на договора.
„Юробанк И Еф Джи България" АД е
предоставила на кредитополучателите сума в уговорения в чл. 1 от Договора
размер съгласно представеното към настоящата искова молба бордеро за усвояване
на кредит № 8444140/17.01.2012 г.
Видно от представено извлечение от сметка,
кредитополучателите не са погасили две месечни вноски по погасителния план,
дължими за месеците април
На основание чл. 15 ал. 5 от договора поради
неплащане на вноските на 18.05.2012 г. целият неизплатен остатък от кредита е
станал предсрочно изискуем. Ищеца претендира и за заплащане на дължимата
договорна лихва върху главницата за периода от 17.02.2012 г. до 23.08.2012 г. в
размер на 372.29 лева и лихва за периода от 17.04.2012 г. до 23.08.2012 г. в
размер на 16.71 лева.
Със
заявление по реда на чл. 417 от ГПК и извлечение от счетоводните книги на
"Юробанк и Еф Джи България" АД, банката е сезирала съда за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца. Районен съд -
гр. Троян е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза
на "Юробанк и Еф Джи България" АД, с които е осъдил ответника -
длъжник да заплати на кредитора дължимите суми.
След
връчване на ПДИ от съдия-изпълнителя, ответника В. е направил възражение, че не
дължи процесните суми и съответно съда е дал указание на кредитора да заведе
искова претенция за доказване съществуване на вземането си.
Пълномощника на ищеца изрично е поискал в писмена молба
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК. Настоящата
инстанция намира, че е налице хипотезата на чл. 239 ал. 1 от ГПК и следва да
постанови неприсъствено решение, което не следва да бъде мотивирано по
същество, а да бъде признато съществуване на вземането на ищеца в размер на
процесната сума, а именно: 13 820 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № FL 622250 от 17.01.2012 г., ведно със законната лихва,
считано от 01.10.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 372.29 лева - договорна
лихва за периода 17.02.2012 г. до 23.08.2012 г. и сумата 16.71 лева - наказателна
лихва за просрочие за периода 17.04.2012
г. до 23.08.2012 г.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да бъде осъдена да заплати на
ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в настоящето производство в размер
на 376.40 лева държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК /Обн. ДВ, бр. 59
от 20.07.2007 г., изм. и доп., бр. 8 от
24.01.2017 г., доп., бр. 13 от 07.02.2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.,
обн., ДВ, бр. 5
от 17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., посл. изм. и доп., бр. 98 от
15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015 г./, както и разноски в заповедното производство,
включващи сумите 284.18 лева - разноски
за ДТ, 641.02 лева адвокатско възнаграждение и 5.54 лева – куриерски такси.
Водим от
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА съществуване на вземането на „Юробанк България” АД, ЕИК ***, чрез пълномощника си „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.М.-Т., а именно че Г.С.В., адрес: ***, ЕГН ********** дължи сумата
13 820 - тринадесет хиляди осемстотин и двадесет лева -
главница по Договор за потребителски кредит № FL 622250 от 17.01.2012 г., ведно
със законната лихва, считано от 01.10.2012 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата 372.29 - триста седемдесет и два лева и двадесет и девет
стотинки договорна лихва за периода 17.02.2012 г. до 23.08.2012 г. и сумата 16.71 - шестнадесет лева и
седемдесет и една стотинки наказателна лихва за просрочие за периода 17.04.2012 г. до 23.08.2012 г.
ОСЪЖДА Г.С.В., адрес: ***, ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК ***, чрез пълномощника си „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.М.-Т., сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящето производство: 376.40 – триста седемдесет и шест лева и 40 стотинки държавна такса и 150.00 – сто и петдесет лева
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК /Обн. ДВ, бр. 59
от 20.07.2007 г., изм. и доп., бр. 8 от
24.01.2017 г., доп., бр. 13 от 07.02.2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.,
обн., ДВ, бр. 5
от 17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., посл. изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015
г., в сила от 15.12.2015 г./ и сумата
930.74 – деветстотин и тридесет лева и
74 стотинки – разноски в заповедното производство.
Решението
не подлежи на въззивно обжалване, освен ако не са били налице предпоставките в
разпоредбата на чл. 240 от ГПК.
Районен съдия: